Кога небето в полунощен час

оглеждаше в безкрая своя мир,

кога затихна всеки стон и глас,

звездите ме поканиха на пир.



Сред нощ живях безбрежен, светъл ден,

на звездний пир бях гост в небето аз

и тъй от блясъка му съм пленен,

че мисълта ми там е всеки час.



Земята – потопена в сладък сън,

а звездний рой в хармония безспир

възнасяше към Бога звън след звън

и тиха радост бе по целий мир.



И чудни приказки разказа ми Персей,

все тъй смирен бе кротък Волопас,

и в слънчева любов ме в`веде Водолей,

в каляска огнена летях с Пегас.



Опих се с вино на безбрежна светлина,

затуй съм тъй унесен във захлас –

огря очи ми тайна не една –

на звездний пир бях гост в среднощен час.