Двама аскети — философи работели върху търпението. Един просяк послужил за изпитване на търпението им. Всеки ден той отивал при първия аскет и всякога бивал добре приеман. Просякът посещавал и втория аскет. Няколко пъти аскетът го приемал любезно. На петия ден, обаче, аскетът се разгневил и му казал: Престани вече да ме безпокоиш, колко просяци още има, на които нищо не съм дал! Просякът се поклонил вежливо и му казал: Братко, много има да работиш върху търпението. Аз ходих 19 дена наред при твоя съсед, но той никога не се разгневи. Всякога ме приемаше любезно, като че за пръв път ме виждаше.
Епиктет, виден гръцки философ бил роб при един римски патриций, който се отнасял твърде грубо и жестоко със своите роби. Единствен Епиктет понасял с търпение и мълчание всичките грубости и жестокости на господаря. Всички други викали и роптаели. Това поведение на Епиктет дразнело неговия господар, който се учудвал на характера му. Веднъж силно разгневен господарят взел да натиска крака на Епиктет. Последният го погледнал кротко и казал: Господарю, както натискаш крака ми, може да го счупиш. Ако го счупиш, първо ти ще изгубиш, не ще мога да ти работя. Господарят, обаче, продължавал да натиска крака му, докато го счупил. От този момент, в съзнанието на римския патриций настанал обрат, той освободил Епиктет от робство, дал му голяма сума пари и го изпратил в Гърция. Там в скоро време Епиктет се прочул като виден философ. Ето, това значи търпение. Велико нещо е търпението!
Хората на новата култура ще се отличават с търпение. Едно важно нещо, което липсва на много от съвременните хора е търпе¬нието. Малко хора има днес, които имат търпение. Повечето носят сянката на търпението — неволята, мъчението, страданието, но не и самото търпение. Хората по необходимост издържат на мъчението и страданието и мислят, че са търпеливи. В същност те са по¬стоянно недоволни и мърморят. Търпение те нямат.
Много от съвременните хора са недоволни от света и се чудят, че светът е създаден толкова несъобразно. Ако някому се даде възможност да създаде нов свят, на първо място ще постави себе си. Такъв свят всеки за себе си го е създал вече, всеки се е поставил на първо място. Какво може да се постигне в един свят, в който всички хора са първенци? Светът страда все от първенци.
Първото нещо, необходимо за човека е търпението. Докато е в тъмнина, човек трябва да бъде търпелив. Щом изчезне тъм¬нината търпението не е необходимо. Докато има препятствия на пътя си, човек трябва да бъде търпелив. Щом се махнат препятстви¬ята, търпението само по себе си отстъпва. Човек може вече свободно да се движи. Нетърпеливият се движи в тъмнина, между препят¬ствия, вследствие на което се явява недоволство. Търпението е за разумните хора. Разумният първо опитва нещата и после се произ¬нася за тях.
Хората на земята са крайно нетърпеливи. Докато са били в невидимия свят, те са причинявали големи смущения. За да се избавят от тях, изпратили ги на земята да се учат, да придобият търпение. И така, човек е слязъл на земята, да научи закона на търпението. Всички мъчнотии и несгоди, на които човек се натъква, са предметно учение. Чрез тях той изучава търпението. В този смисъл т са на мястото си. Човек трябва да се учи от камъните на търпение. Каквото и да вършите с тях, т не роптаят. Те са чакали милиони години и още толкова ще чакат, докато дойде денят на тяхното освобождение. Човек трябва да се учи от плодовете на търпение. Вземете за пример една ябълка – човек я мачка, дъвче, но тя мълчи, нищо не казва. Следвайте философията на Епиктет за търпението.
Коя е причината на нетърпението в човека? — На нетърпе¬ливия липсва устойчивост на характера. Без търпение, човешкият характер е лишен от основа. За такъв човек казваме, че няма морален устой. Твърдостта в човека е морално качество. В Божествения свят твърдостта е задна стража на човека. Казват, че Бог е дълготърпелив. Той търпи човека с всичките му слабости и недостатъци и търси начин да ги превърне в нещо ценно.
В света както жената, така и мъжа по отношение на търпе¬нието са поляризирани. Има една жена на търпението, има и една друга жена на нетърпението. Има също един мъж на търпението и един мъж на нетърпението. Когато се срещнат нетърпеливата жена и нетърпеливия мъж, създават се недоразуменията. Ала търпеливата жена е дошла в света да внесе благоразумието между хората, да ги научи на търпение. Само благоразумието е в състояние да примири два разнородни елемента.
Съвременните хора са изгубили първообраза на търпението. Един е образът на търпението в жената и друг — в мъжа. Вси¬чки останали образи на търпението са копия на двата първообраза. Търпението е качество на онова първоначално Същество, което търпи. Към този образ на търпението трябва да се стреми всеки човек. Търпението е качество на Любовта. Първото качество на Любовта е търпението. Търпението е основа на живота. Без него човек никаква работа не може да свърши. Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта. Търпението е едно от великите качества на Бога. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към хората. Дълго¬търпението на Бога показва, че Той е Любов. Само когато човек обича, може да търпи.
Търпението има и една обществена страна. За да бъде търпелив, човек трябва да бъде заобиколен от търпеливи хора. А тър¬пеливи са хората, когато нищо не им липсва, което ще рече, че те трябва да имат майка, баща, брат, сестра, учител и пр. — това са техните ближни. Човек, обаче, трябва да намери своите ближни вътре в себе си. Намери ли ги, той става търпелив. Духът е мощното, великото в човека, което го прави търпелив. Духът разширява човешката душа, внася в нея любов и светлина.
Защо са страданията в света? — Страданията и радостите в живота представят работа за човека.Страданието е вътрешна, Божествена работа, а радостта — външна. Докато не разбере Божиите пътища, човек не може да разбере смисъла на страданията и на ра¬достите. Страданията са домашни упражнения. От правилното реша¬ване на тия домашни задачи зависи успеха на човека. Днешният човек не знае, че ако се лиши от страданията, ще се лиши и от радостта.Докато има радост ще има и страдания; и щом има стра¬дания ще има и радост. За съвременните хора страданието е необхо¬димо като велико благо в живота. Търпението осмисля страданието.
Смисълът на живота е в Любовта. А истинската Любов се изявява само тогава, когато между съществата става правилна обмяна на даване и вземане. Когато няма правилна обмяна хората не могат да се търпят, защото не разбират Божиите пътища. Един художник работи една картина и вие се произнасяте върху нея преди тя да е довършена. Правите грешка. Всеки човек представя една незавършена картина, върху която работи Бог. За да могат хората да се търпят, трябва да си представят и разберат, че се намират в ателието на Бога,. Той изправя с Любов и търпение кривите линии на всеки човешки образ. Нека всеки в себе си да си каже: Както Бог ме търпи, така и аз трябва да търпя своя ближен. Хи¬ляди години още ще работи Бог върху човека, докато го направи съвършен.
Когато човек влиза в един дом, трябва да носи даровете — скъпоценните камъни на Любовта. Тогава ще бъде приет добре. А първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението.
