П.М.
ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА
(продължение)
Обаче, продължава Пиоб, важно е да не се губим в подробности, които бихме рискували да не можем да си представим вече поради "слабостта на разбирането", както казва сам Нострадамус.
Наистина, системата на Нострадамус позволява да се установи графичната фигура на един индивид, на едно животно, на едно растение, на едно жилище, на един мебел, дори на една дреболия, следователно да даде – било за миналото, било за бъдещето – една прецизна картина на съществата и нещата, която улеснява мозъка да си състави една ясна представа. Това е много, това е дори премного. Но това е често недостатъчно, тъй като ние много трудно се освобождаваме от нашит духовни навици, които ни карат винаги да си представяме това, което е далеч от настоящето, под една едновременно елементарна и невярна светлина.
Едно просто доказателство имаме в облеклото: достатъчно е човек да се облече в костюм, който е бил обичаен преди един век, за да има веднага карнавален вид. Ако, обратно, бихме се облекли в това, което ще бъде модерно след сто години, ефектът ще бъде същият. И това, което е вярно за времето, е вярно и за пространството: един японски костюм е карнавална дегизировка в Европа.
Прочее, за да влезнем в подробности, трябва да държим сметка за тоя психологически факт и да се ограничим с това, което е приемливо за разума. Но тъй като, от др. страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система.
Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за "детерминизма на град Париж".
За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система.
Геометричните детерминации на Париж
Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът.
В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.).
Тайната на решението се състои, прочее, в това, да познаваме необходимата употръба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления. И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава. Но професорът, разбира се, разчита на това, продължава коментаторът, че мнозина няма да разсъждават или пък ще разсъждават зле; и той се пази да посочи пътя, който трябва да следва разсъждението. Това е винаги неговата голяма хитрост. Той казва само:
Aux champs Elisiens faire ronde (шестостишие 25)
Pycante droite attrairra les contents (VIII, 95)
Tout arresté ne vaudra pas un double (Предсказ. 71).
Очевидно, казва Пиоб, на френски това е неразбираемо: думите "champs Elisiens " и "ronde " едва събуждат идеята, че може да се касае за Rond-Point des Champs Elysees, но останалото е безнадеждно тъмно. Ако трябва да се преведе на латински, ще се забележи, че е почти невъзможно да се съставят изречения от по 6 думи за първите два стиха; после имаме думата "pycante ", която, така, както е написана, не означава нищо и не е нито френска, нито латинска, нито гръцка и която изглежда да е някаква печатна грешка. Но, каква би била една "права piquante "? Що се отнася до "арестувания, който не струва един двоен", е ли той едно арестувано лице или едно административно решение? И за какъв двоен става дума: дали е това една монета (тая стара френска пара, която струваше 2 стотинки) или това е един документ, наречен сега duplicate? Ние достигаме фантазията на Едгар По! Има защо човек да се губи в предположения. Сигурно, тоя весел провансалски пророк, продължава коментаторът, трябва да се е забавлявал твърде много, когато е писал тия стихове по времето на Хенрих III. И той можеше да бъде сигурен, че неговата тайна ще бъде грижливо запазена през векове; тъй като, дори и да е познавал някой тогава латинския превод, как би начертал конструкциите върху данните на Елисейскитe полета и на площад Dupleix? Не само че нищо от това не съществуваше, но Жозеф Дюплекс, който бe управител на френските колонии в Индия през 1720 г., не беше още роден! Според Пиоб, латинският текст се възстановява така:
In Elysiis cainpis per agere circulum;
Pyc ... ante recta ad trahet cantenta;
Omnia decreta non valent unum: Duplex.
Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е "причинявам", за да може да се раздали предлогът per. Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено.
Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост".
И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex
Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета! Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр.
Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията. Перпендикулярите към нормалата на Елисейските полета, издигнати в тия центрове, ще бъдат Rond-Point – Дюплекс, Лувър – Монпарнас, Бастилията – Италия. Продължени в северната част на плана, те ще се отправят респективно към Клиши, северната гара и Бел Вил.
Но, както Дюплекс е център на една окръжност, такива трябва да бъдат и Монпарнас и Италия; така ще се начертаят нови допиращи се кръгове на юг; по същия начин ще се постъпи и на север. После, тъй като всички окръжности трябва да се проникват взаимно, за да се разделят автоматично едни други на 12 равни части, ще се начертаят множество такива по начин да се покрие повърхността на Париж.
"Ето проблемът е разрешен", завършва коментаторът и пристъпва към неговото тълкуване.
