К. Ик.
ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС
Всека проява на човешкия дух има две страни – външна (екзотерична) и вътрешна (езотерична). Тия две страни не си противоречат, а се само взаимно допълват и ако трябва да ги поставим в съотношение, ще кажем, че в езотеричната страна работи творческият принцип, докато в екзотеричната – организиращият принцип. Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята.
Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие.
В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание .
Тонът, като трептение, произхождащо от материален източник (струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека.
Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването.
Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници.
В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека. В схващанията на всички народи от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие.
Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн .
За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза). Тук на музиката се е гледало като на връзка между небето и земята: тя е ехо на Мъдростта, Царица и Майка на добродетелта, наука, която разкрива Бога в човека и води човека към Бога; тя действува на душата, успокоява страстите и е средство за призоваване на висши същества.
В древния Египет, страната, която е дала на човечеството астрологията, музиката се е свързвала със звездите. Сметало се е, че Хермес е владеел до съвършенство музиката. За него се казва, че "той пръв е наблюдавал въртенето на звездите, като слушал хармонията, произлизаща от тях в цялата вселена". А в един египетски папирус е казано следното: "Да се познава и разбира добре музиката, значи да се познава реда на нещата и истинското им место, определено от Бога".
Музикалната традиция на индийския народ, който познава и си служи нашироко с четвърттонието, учудва с голямото разнообразие от гами и тоналности. И тук, както при китайците, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци. В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете. Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод.
Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие. Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда.
Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос. Какво са знаели, обаче, самите за музиката и какво са можели чрез нея – това си остава тайна за съвременния човек, така, както са останали за него тайна много още техни постижения в областта на науката, медицината и другите изкуства.
Спрем ли се на музиката и музикалната философия на старите гърци – за да направим връзка между изтока и запада – ще видим, че главните ù представители Питагор, Платон и Аристотел, са имали едно схващане, което в основата си е подобно на онова, което намираме в древния изток. Учението на Питагор за "хармония на сферите" се гради на схващането за музиката, което той е възприел през време на пребиваването си в светилищата на Египет. За питагорейците музиката изразява душевни вълнения, а това дава основа на учението им за етоса, т.е. моралното въздействие чрез тонове. Това схващане са споделяли и Платон, и Аристотел, които гледали на музиката като на сигурно средство за въздействие при възпитанието. По-късно неоплатониците приемат музиката като посредник между личното, земното начало и свърхличното, божествено начало.
Музиката на старите гърци – и като философско схващане, и като изкуство – има корените си в музиката на древния изток, но същевременно се наблюдава, че тук се дава една нова насока за нейното развитие, като на преден план се поставя външното н изявление, а вътрешните процеси, които я придружават или от които изхожда, стават все по-скрити, докато в края на гръцката култура и по-после – в живота на римската империя, тя остава само като една външна сръчност и изкусност, които постепенно губят своята връзка с духовното начало у човека и с творческите сили в природата.
Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили.
Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна.
За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство. Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина. Ще се отворят очите на човека, да види нещата по-иначе, отколкото ги е виждал досега и ще постигне красотата на един нов живот, при който външното е само израз на вътрешното. Тогава и музиката ще се възроди и ще стане източник за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката.
Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време:
"В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея".
"Музиката е почвата, в която духът живее, мисли и цъфти. Философията е само производна на музиката, нейна последица".
"Музиката не е ли връзката, която обединява живота на духа с живота на чувствата, единство, което води към висшия свят – към този свят, който обгръща човека, но който човекът не може да обгърне".
Венсан д'Енди, бележит съвременен компонист и музикален теоретик, в своето обемисто съчинение по композиция казва така: "Изкуството (след и музиката) е начин на живот за душата (тук се подразбира не само индивидуалната душа, но и колективната душа на човечеството). То е начин за подхранване душата на човечеството – да живее и да се развива". А Хьоне Вронски, виден математик и мислител, нарича музиката "изкуство-наука" и я определя като "въплътяване на Разумността в тонове".
Явно е, че и при най-широкото популяризиране на материалистичния мироглед, все пак са се запазили интуитивни проблясъци относно същината на музиката и нейните възможности. Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека.
Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката. Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение.
Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици. Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи.
Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти. Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у човека; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр. и пр.
Това ново разбиране е най-подходящо за днешно време, защото дава вечните истини за музиката във форма най-удобна и най-достъпна за съвременния уровен на човешкото развитие. То, по начало окултно, ще ни доведе неизбежно, между другото, и до някои от древните схващания, но не вече като литература или легенда, а като една реална действителност, с която новите музиканти ще творят новата музика на едно ново човечество.
