Новият път е този, по който човек може да постигне всичко, каквото душата му желае. Съвременните хора страдат все от непостигнати желания. Тe не могат да постигнат желанията си, защото ходят в стария път.
Днес всички хора търсят нов път, но още живеят по стария начин. Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства. Подвижен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата си. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Духовен може да стане човек, когато се е справил с леността. Само по вътрешен път може да стане човек духовен.
Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и тялото си – с излишни постъпки. Освободете се от всичко излишно! Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае. А излишно е всичко това, което човек не знае за какво му е. То не е съществено. Той пъшка под този товар. Същественото внася в човека дълбока радост. И като тръгне в новия път човек се освобождава от ненужните страдания, от излишния товар. Затова, още със ставането си от сън, той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, както наглася струните на цигулката и започва да свири. Така, като се нагласи човек правилно, влиза в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и Божествения ум, а същевременно е в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества. Този човек може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича. В същност, нещастието се заключава в това, че живее в любовта, а не я вижда. Не остава нищо друго на човека, освен когато сутрин стане на краката си, да благодари, че може да ходи, да стои прав. Това е цяло щастие.
Докато човек е със старата глава, той не може да разбира светлите и възвишени идеи, които идат от разумния свят. В тези идеи е новият път. От нова глава, от ново сърце и ново тяло се нуждае човек за да разбере, възприеме и приложи новите идеи. Своенравен е човек, трудно се изправя, но въпреки това, Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага. В това отношение, първото нещо, което се изисква от всички хора е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа. Като станеш сутрин, ще посадиш семето на доброто, ще го полееш да расте, а вечерта ще обереш плода му и ще го принесеш дар пред Божия олтар. Като влезеш в един дом, ще носиш нещо хубаво, според твоите възможности. Музикантът ще даде най-хубавото от своята музика, други ще даде друго, но добрият човек ще даде своето добро, което е подобно на аромата на цъфналите цветя, които отдалеч привличат работните пчелички. В това отношение, всеки човек, който е дошъл на земята да учи, е едно цвете, което трябва да цъфне, да завърже и да узрее. Това е неговото богатство. Всяка мисъл е цвят, който цъфти в ума; всяко чувство е цвят, който цъфти в сърцето и всяка постъпка е цвят, който цъфти в тялото. В пълнотата на това цъфтене е здравето. Да цъфтиш постоянно, да завързваш и да зрееш и от плодовете да се ползуваш ти и твоите ближни, в това седи вечния живот. Цъфтенето е вечен процес, който обхваща мислите, чувствата и постъпките. Той обхваща също и Любовта. И Любовта цъфти – в тялото, в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека. Когато опитат в себе си тези процеси на цъфтенето, хората ще се познаят като братя и сестри на един и същ Баща. А сега те са чужди един за друг.
В новия път човек знае да запазва красотата, музиката и смисъла на живота. В това отношение всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всеки човек на земята. При една права мисъл човек разбира щастието. За да бъде щастлив, за да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото и да чуе гласа на Бога, Който праща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят. А за да живее човек, трябва да обича и да бъде обичан. Това е велико Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота. Като живее, човек се нуждае от Любовта на Бога, от любовта на ближния си и от своята собствена Любов. Човек се нуждае от Любовта на растенията и животните, от Любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята. Човек се нуждае от всякакъв вид Любов. В това седи предимството на човека над животните. Той може да обича и да го обичат. Това е един велик закон на живота: Ако обичаш, ще те обичат и не може да не обичаш, ако те обичат. Природата ни дава изобилно, но иска да получи нещо от нас. Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава и благодарим за тях. Затова ценете красотата, така ще развивате очите си. Впрегнете ръцете си на работа, за да проявите справедливостта си. Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Проявете доброто и ходете в правия, в новия път. И като благодарите, че сте цветя от Божествения свят, с благоуханието привличайте разумните същества при себе си.
Човекът на новото, бъдещият човек ще има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце. За да се създаде това тяло, човек трябва отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, значи, да се роди изново, от вода и Дух.
Затова е казано: роденият от Бога грях не прави. А за да се новороди, човек трябва да прави всичко с любов. Защото само любовта изправя нещата, Това е Божествената любов, която има прави отношения към всички хора и никога не се опетнява.
Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Любов. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Мъдрост. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Истина. Вложете Любовта, Мъдростта и Истината като основа на живота си, и вие ще бъдете всякога чисти и ще се ползувате от Божието благословение.
