В. В.
"МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ" У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ
В своя универсален интерес към проявите на творческия дух, немските романтици се очертават като носители на едно ново светоотношение: те обичат нескончаемото многообразие на живота, съзерцават в мистичен унес пъстрото шествие на всички царства и на тяхното прозрение се открива тайната на Вечно-Единното. Тяхното благоговейно преклонение пред силата на Вечно Творящия ги озарява с висше просветление за Вечната Непреходна Истина. Ето защо и техният творчески гений далеч надхвърля границите на чисто литературната художественост, за да се изяви в едно странно единство от научно-философска размисъл и поетично съзерцание, облъхнати от магията на мистичната преживелица. Зад всяка видимост те долавят пулса на Вездесъщия. И словото за тях се превръща в жива сила, която внедрява в сърцата Праистината, чиято светлина озарява само Избраници.
Прегърнали с възторг философията на своя мислител Фихте, който дръзва да признае като Единствено съществуващо нашето творческо "Аз" – а външния свят за негово отражение, повярвали вдъхновено в учението на Шелинг, който твърди, че в развитието на вселенския дух, човекът е онзи момент, в който отделната монада за първи път се самоосъзнава като духовно същество, те възвестяват скрижалите на "Магическия идеализъм": човекът, като свободно творческо съзнание, може да възвърне волята към нейната метафизична прасъщина, така че тя да стане онзи предоминиращ фактор, на чиято магия материята да бъде безусловно подчинена. Пълно и конкретно протълкуване на "Магическия идеализъм" представят едноименните фрагменти от пророка на немските романтици, – Новалис: "Ние ще разберем света, когато разберем сами себе си, защото ние и той сме корелативни половини. Деца на Бога, божествен кълн сме ние. Никога ще станем това, което е нашият Баща.
Ние стоим в отношение с всички части на вселената, както с бъдещето и миналото. Зависи само от направлението и трайността на нашето внимание, кое отношение предимно да изработим и кое ще стане за нас важно и с особено влияние върху нас. Една методика за тази дейност би била онова отдавна желано изобретателно изкуство и несъмнена е възможността да я открием чрез гениално себе-наблюдение.
Ние трябва да се стремим да станем маги, за да бъдем истински морални. Колкото сме по морални, толкоз сме в по-голяма хармония с Бога. Само чрез моралното съзнание можем да доловим Бога. Моралното съзнание е съзнанието за Битието, за единението, съзнанието за Възвишеното, за Хармонията, съзнанието за свободно избрания и общ живот и съществуване, съзнанието за същината, истинския смисъл за обожествяването".
Във всеки миг, във всяко явление действува цялото. Човечеството, Вечното е вездесъщо, защото то не познава нито време, нито пространство. Ние съществуваме, живеем и мислим в Бога. Всичко, което е истинно, трае вечно.
Когато нашата интелигентност хармонира с нашия свят, тогава ние ще станем подобни на Бога.
В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия свят оживотворява. Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика.
С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото.
Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него.
Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска. Ще бъде властен да се отдели от тялото си, когато намери за добре; ще вижда, ще чува и чувствува това, което иска.
Съзнателната употреба на органите не е нищо друго, освен магическо, чудотворно мислене и владане на физическия свят, защото волята не е нищо друго, освен магическа, мощна мислова сила".
