Пред мен се очертава път. Той вие по непознати места. Той е безначален и безкраен. Аз съм дете, първенец на моята щастлива майка, която ме гледа с влюбени очи. Тя се радва на моите розови бузи, цъфнали като цвят на дива шипка, на моите пурпурни устни, лакомо впити в нейната гръд. Нежно тя гали моите коси, и очите ù светят като елмазени зрънца. Щастието ù се рони в нейните разтворени шепи, жадно тя ги поднася до своите уста. Но какво повече знае тя за мен в тоя миг? Аз плача в нейните ръце и нейното щастие ми е чуждо Тя не знае, какво вълнува моята чужда душа.
Моят път води към незнайни брегове. Тоя път е мой и ме чака. Моите нозе трябва да го извървят, моето познание трябва да го овладее. Пристъпвам плах и неопитен. Моята майка ме гледа с топла грижа. Тя не мисли вече за дребните радости, които моята топла снага щедро ù даряваше. Нейният син се намира пред една трудна задача. Аз правя първата си стъпка, за да уловя дирята на моя път. Нищо друго не задържа моето внимание и моя горящ поглед. Само аз разбирам важността на тоя обикновен акт. Тези, които са край мен, надават викове от радост, но те не разбират моята дълбока тревога и моето вълнение. Незнайна сила ме крепи и тласка към моя път и аз се мъча да уловя невидимите ръце, които нежно се простират към мен... И ето, моите освободени нозе се движат така ловко, както моите ръце. Аз завладявам земята .Коя сила може да ме спре? Бащиният дом кънти от моя смях. Пътник съм вече по незнайния друм. Родих се само с тоя копнеж, да го обходя, да го позная и да отнеса във вечността нейния дар на моя жаден дух.
Край мен светът пее своята песен. За мен светът е самата песен. На ранина птички ме будят и свежият полъх на пролетния ветрец гали моето лице. Моят живот е дивна пролет. Моите дни приличат на узрели нарове, червени и сочни и техният сок е по-вкусен от всичките питиета на земята. Аз вървя безспир и моята стъпка е твърда и сигурна по прекрасния път на моето щастливо детство. Аз отивам и се връщам, за да грабна всичката хубост на моя път, за да се насладя на всичките пъхни, които земята и небето пеят през май. Край мен е дивна пролет. Тая част от моя път е прекрасна. Аз минавам по нея, когато цъфтят ранни теменуги, когато сладкогласни чучулиги огласяват простора, когато земята е набъбнала от разтопените снегове, когато нивите се зеленеят, когато небето блести като вълшебен купол; минавам, когато първият сноп пада под ударите на сърпа и жетварска песен огласява златното поле.
Пребродих всичко, майко земя, познах те, когато слънцето целува твоята жадна снага на изток. Нищо непознато не оставих в моето сърце. Незнайни певци пеят нежни песни. В моята душа се носи звънът на чиста радост.
Аз съм на десет години. Здрав съм. Тялото ми е стройно, като млада трепетлика и носете ми са нозе на млада сърна. Моята майка ме гледа с топли очи, доволна от моята цъфтяща плът.
Едно не знае тя! В моето сърце пак се е свила грижа. Пред мен се вие път. Аз тръгвам пак и в моята торба. Аз нося безгрижието и чистото семе на моето светло детство. С това богатство аз продължавам моя път. Всеки ден аз откривам тайните, запазени само за мене. Никой не може да ми помогне във великото познание, което ми предстои. Полетата край мен са морни от тежък плод, дърветата са обсипани с сочни плодове. Задъхана, земята бърза да не пропусне скъпите мигове, през които соковете текат към нея като огромна река. Плодовете бързат да се налеят със слънчев сок, по-скъп от злато, по-сладък от мед. Моят път води през златисти ниви, по които млади жетварки трупат ръкойки, а мургави мъже ги стягат на големи снопи. Аз жадно всмуквам животворната сила на майката земя и в моята кръв се вливат златните ù струи.
Лято е, майко моя и аз събирам плодовете на моите знойни дни. Аз отивам и се връщам не веднъж и жъна узрялата нива. Моите очи гледат безбрежните полета и аз летя, като птица и оглеждам богатствата на моя път. Не съм вече малкото невръстно дете, което се усмихваше на цъфналата слива и на летящата пеперуда. Нозете ми се калиха и аз се научих да бера плодове за моята житница. Младост... В моето сърце пръхти мечта по чудни светове, тя ме носи към незнайни върхове.
На двадесет години съм. Познах радостта и щастието. Земята за мен бе райска градина. Познах пролетта на моя живот, моята зора, сещам и лятото, майко моя! В душата ми гори огън, в сърцето ми не стихват пожари. В моята торба има скъпоценно зърно. Моята мисъл е чиста като заснежените върхове, които тя ми сочи. Моето сърце е топло и от него се струи топла обич за моите братя. Тръгвам пак на път...
Земята диша морно, вред тя разлива своето богатство. Всички бързат. Боже мой, какво да събера аз? Къде са моите градини и ниви? И аз като всички хора искам да събера моята жетва. Годините бележат своя ход. Моите небеса понякога помръкват и гъсти облаци се трупат на моя хоризонт. Моята снага потръпва нявга от есенен студ. Животът не е само пролет, не е само лято. Аз опитвам плодовете и усещам, че те имат различен вкус. Моите дни са преплетени от две разноцветни нишки и аз чета по живата книга двата живота, които текат в мен като две различни реки. Аз съм вече възрастен мъж. Вкусих от сока на това, което хората наричат скръб. Гонен от незнайния дух на времето, аз бързам да се приготвя за моя незнаен път, който ми предстои.
Ето ме, майко моя, готов съм да събера плода, който посадих като дете, отгледах като юноша. Моето семе се тъпче от здрави коне и аз трябва да го почистя от къклицата. В здрави хамбари трябва да събера едрото и чисто зърно. Надвесен над моята съкровищница – сърце, аз отделям двата живота. И знам, какво трябва да заключа в него. Работя като опитен земеделец; защо ми са плевелите, когато познах цената и богатството на тлъстата и чиста пшеница?.. Но трудна и тежка е моята работа и моите очи често се пълнят с влага. Време за губене нямам. Разбирам вече по северния лъх, че зимата иде и моята зимнина трябва да бъде чиста и здрава.
Слънцето се наклонява пак на изток. Птиците са отдавна в топлите страни, гората е глуха и тъжна, хората бързат. Зима иде...
Майко моя, Аз я чакам. По моите коси няма още сребро, но аз сещам ледения дъх на моята отлитаща младост. Но чуй, майко земя, ти вечно млада и нова, аз ще открия твоята тайна. Аз не съжалявам, че моите дни отлитат, не давам, нито ден от моя преминал живот, нито миг от моя изживян опит. За никаква цена не връщам цифреника на моите минали дни, обичам миналото; в него виждам сетното усилие на моя дух да вървя все напред, обичам сегашното, в него виждам надеждата на бъдещето. Готов съм да пребродя моя друм, какъвто и да е той.
Тръгвам пак на път. На гърба си нося старата торба. в нея е моето богатство. То пълни сега моето сърце, моя ум и моята здрава мишца. Денят е къс, нощта е дълга. Небето е натоварено с сиви облаци. Въздухът е заснежен. Бели снежинки като бели цветчета се сипят по земята. Скоро цялата земя се покрива с снажна пелена. Всичко се скрива мълчаливо под балата завивка. Студ и мраз сковава земята.
Аз вървя по моя път. И той е заснежен. Бяла пелена покрива моята земя. Неземно ухание се носи край мен. Жадуваният мир е разперил своите криле. Затишието на снежните полета, когато душата съзерцава един единствен образ, образа на своя чуден блян, се носи край мен.
Аз съм готов, майко моя, моята стъпка е здрава. Не се страхувам! Моето тяло е здраво, моето сърце е чисто, моят ум е светъл, защото, майко, добре посях, орах и жънах моята хлебородна нива. А сега ръката ми е здрава и крепка. Надеждата ми е силна, вярата неугасима. Господар съм на моя дом и като победител ще мина през дверите на твоя храм. Нека зимата бъде люта и снежна! Нека снеговете затрупват моя път, нека ледовете сковат моята земя, нека сърцето ми ликува по топли дни! Познах еднакво щастието и скръбта. Аз видях това, което може да се види през една година – живот. Сега искам да вляза в своите владения и да спечеля моята скъпа и жадувана свобода – красотата на един живот...
Зимата не ме плаши. в нея Аз ще каля моите нозе и в мълчанието на снежния ефир ще видя величествения образ на моя дивен блян. Благослови ме, майко моя, за да бъда крепък през студената зима. През снежни виелици и мраз аз ще стигна шеметния връх, за който съм копнял от първия ден, когато свежата струя на въздуха раздвижи моите неподвижни гърди, когато, през една цяла богата и чудна година – живот, аз имах само една мечта, да видя теб, неземна и чиста красота.
