П. М-в
ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС
Връщането на символа на първата империя – орела, казва Пиоб, поставя символичната фигура по такъв начин, че нейната ос съвпада с меридиана на Париж. На пръв поглед, тоя символ се настанява твърде лесно върху картата на Франция: общественото мнение, прочее, има обща тенденция да го приеме.
Ако се разгъне източното крило върху тая фигура, продължава коментаторът, биха се намерили бойните полета на войните в Италия. Във всеки случай, обсегът на това крило би бил по-малко широк, отколкото по време на първата империя и едва то се опитва да проникне към долината на По, когато крилото се сгъва, то остава все пак леко разперено и така обгръща един ъгъл, който разширява френската територия към Савоя и Ница.
Но орелът се върти по силата на движението, което изминава 30° за 9 години и през 1870 год. идва в положение да подложи главата си на стрелата на нахлуванията, за което става няколко пъти дума. Той е смъртно ударен и втората империя се сгромолясва.
Детерминациите на Наполеон III тогава са следните.
1) От слаба земя и бедно роднинство (Ш, 28).
Знае се, пояснява Пиоб, че бъдещият император не беше богат и че принцовете, негови роднини, имаха още по-малко богатство.
2) Ще дойде да пътешествува внукът на великия... (VI, 82) Знае се също, че той водеше преди 1852 г. един твърде подвижен живот. Тоя стих свършва, прибавя коментаторът, с думата „pontife”.която предизвиква една илюзия всеки път, щом се срещне: наистина, човек има стремежа да свърже думите и да мисли, че се касае, за един внук на великия първосвещеник". Но, първо, задължението да се съставят необходимите 6 думи в един стих, изисква да се раздали изразътъ „pontife" на две, а освен това, практиката на текста ни заставя да пишем ponti fаех, което значи „остатък от моста". По такъв начин, тая дума е една формула за маневриране, която показва, че в точката на кръга, дето се намира детерминацията, отбелезана с тоя стих, тълкувателят се намира отвъд „моста” с остатък от изчислението. Мостът е едно число, което Нострадамус не е определил в своето завещание и което трябва да се открие чрез разсъждение, след като се установи фигурата на гроба, (вж. бр. 10/41 г. на Ж.3.), за да се споят „Ценгуриите” с „Предсказанията" и „Шестостишията” и да се образува един пълен кръг— това е, което липсва на 4680-тях стиха, за да бъдат делими на 12.
3) Внук на великия ще вземе управлението (VIII, 43) – което прецизира предходния стих.
4) Който ще достигне до толкова голяма мощ (V, 74),
5) Че през тоя век ще ги направи (французите) твърде доволни (III, 94).
6) Пръв плод: принцът на Pesquière (VIII, 31).
Според коментатора, това е още едно указание за маневриране: за да се получи първият резултат (fructus) на това управление, трябва да се отнесем до принципа (princeps) на Peschiera, т.е. да се конструират върху географската ширина на тая италианска местност, дето се намира Magenta, геометричните фигури, които изисква изучаването на войните на Наполеон III в Италия.
Ето, най-после, войната от 1870 (От юли до февруари):
7| Плачове, писъци и кръв, никога не е имало толкова горчиво време (X, 88).
8) 7 месеца голяма война, смърт на хора, злодеяние (IV, 100).
9) Всичко в тревога и войникът от бойното поле (Шестостишие 42).
10) И изместена близо до арденската гора (V 45).
Това е крайната точка на втората империя, която е изместена, премахната от своето място близо до арденската гора, при Седан.
Маневрата продължава след детронирането на Наполеон III (4. септ. 1870):
1) Голямо поражение се приближава и твърде люта борба (IV, 4).
Това е голямото поражение и страшната борба, за да се устои на нахлуването.
2) Градът превзет, врагът многоброен (III, 79). Столицата е превзета, като е принудена да капитулира поради многочислеността на неприятелите.
3) Градът без горе и долу (Шестостишие 3.) Това е Парижката комуна.
4) Кръв ще се лее par absolution (III, 60).
Кръвта ще се пролее, щом войната бъде свършена (ab solution), тъй като трябва да се разделят думите): превземането на Париж от Версайците и масовите разстрелвания на привържениците на Комуната.
Тогава следват необходимите указания, за да се започне твърде сложната маневра на Третата Република. И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус.
5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50). Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на гръцки има според коментатора тоя смисъл). И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год. огъня на много легитимисти.
6) Никой няма да бъде това, за което претендира („Предсказ." 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни.
При тоя шести стих на веригата, последната не е достигнала една „крайна точка”, казва Пиоб, а продължава, тъй като революцията от 4. септ. 1870 г. става в разгара на войната и тая промяна дава само един промеждутъчен режим до 1875 год., наречен от историята „моралният ред".
Но тъй като е обичай – логично – де считаме новия режим от тая историческа дата, трябва да прекъснем тук разрешението на проблема, завършва коментаторът.
