НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

КЪМ НОВ СВЯТ

  Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Алтернативен линк

КЪМ НОВ СВЯТ


За да се избави човечеството от днешните противоречия и, страдания, трябва да дойде новата мисъл, а тя гласи: Животът трябва да се схване като единство и всички същества – като клони и листа на космичния организъм. Благоденствието на всеки клон и лист е в работата му за цялото дърво. Домът ще благоденствува, когато всички негови членове – баща, майка и деца – работят за дома. Едно общество, един народ, цялото човечество са също така едно голямо семейство, един голям дом. По същия начин човечеството ще преуспява, когато всеки внася в общия живот най-хубавото от себе си. Когато хората съзнаят, че трябва да работят за цялото, тогава ще дойде на земята новият ден, оня великият живот, за който копнее човешката душа.

Така човек ще влезе в хармония с цялото. А най-пълен неин израз е любовта. Тя иде днес като строителка на новата култура.

Тя е създала небето и земята. Тя крепи вселената. Проявява се в растенията, в течението на водите, във въздуха, в светлината, в движението на звездите. Ако изучим съвременния свят от гледището на любовта, ще разберем, какво отношение имат към нас слънцето, звездите, луната, цялата земя и пр. Те са отношения на любовта. Светлината си има своя любов. Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но човек се съмнява, дали това е така или всичко е една случайност.

Ние говорим за една любов, която в днешната епоха почва да се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е любов. Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта.

Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича.

Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена. Човешката се изявява в чистота и смирение. Ангелската – в служене на цялото, а божествената е в раздаване на всичко, което е дадено на човека. Някой може да каже: „Доброто не се цени". Има, които го ценят. И най-малкото потайно добро, което човек прави, разумната природа го цени и записва. Всяка хубава мисъл, колкото и да е малка, се записва в аналите на природата.

Да ни е приятно, когато някой човек обича едно дърво, един камък, едно куче, каквото и да е, защото любовта е неизменна. Човек, който може да обича едно животно, може да обича и един човек.

Животът има смисъл, когато има любов. Човек живее, когато любовта е в него. Любовта прави човека здрав, добър и си-лен. Ако човек няма любов, няма отде да черпи сила неговата мисъл. Любовта е това, което усилва човешкия ум, дава разположение на ума, сърцето и тялото. Когато тя посети човека, той усеща че целият свят е негов. Тя превръща страданията в радост, а безлюбието превръща радостта в страдание. Всичко става лесно с любовта. Тя има магическа сила да стопява всички препятствия.

Човек крие големи богатства в себе си, но се изискват условия, за да се изявят. Любовта създава тия условия. Тя дава подтик за развитието на силите, вложени в човешкото естество.

Новото, което иде в света, е: Всичко, което човек прави, да го прави с любов. Под думата добро се разбира работа, извършена с любов. А що е зло? Всяка работа извършена без любов. За да излезе днес човечеството от днешното положение, трябват три неща: правилни мисли, чувства и постъпки. И кое е онова, което може да ги направи правилни, кое е онова, което може да канализира техните енергии във възходящо направление? Любовта! Тя трябва да дойде и да се изяви като подтик в мисълта, чувството и волята. Тя трябва да бъде скритият вътрешен подтик на всяка наша мисъл, чувство и постъпка, да им дава насока и характер.

Единствената сила, която ни въвежда в реалния свят, е любовта. Когато не обичаме, ние сме извън божествения свят. Когато обичаме, ние сме в него. Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите.

Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва? Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе човека на желаното пристанище. Христос казва: „Събирайте си съкровища". А съкровища се събират само чрез любовта.

Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота. Тя ще донесе новото знание и новата свобода. Тя ще ни освободи от всички съвременни ограничения, в които се намираме. Някой казва, че светът е лош. Той не е лош, понеже съдържа условия за един красив, хармоничен живот.

Човек, като гледа днешния кипеж в света, да не се тревожи, какво ще стане с света! Той няма да се свърши. Нов свят ще се образува. И всеки съзнателен човек трябва да вземе участие в тая строителна работа.

Любовта има социално приложение. Тя ще оправи света във всяко отношение. Нищо не е възможно да оправи света освен любовта. Тя е единственият път. Тая мисъл трябва да залегне у всинца. Ако не дойде любовта, цялата култура ще се заличи и ще трябва да минат няколко хилядолетия, за да дойде нов порядък. А ако дойде любовта, тая култура ще се обнови така, както се съвзема някой, който е боледувал.

Ние сме пред прага на новия свят. Любовта ще ни въведе в него.


* * *



  Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ