ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Мистичният елемент в унгарската литература
По случай гостуването на унгарските писатели в България, в нашия периодичен печат се печатаха в превод много произведения на унгарски писатели. Тук ще приведем само един пример, именно разказът „Скитниктъ" от Александър Далош, представител на новата унгарска литература, роден през 1901 година. Този разказ беше печатан в „Заря".
„Скитникът" представя човека, който има ново, мистично отношение към нещата. Ето няколко по-важни пасажи от думите му:
„Всичко, което обичаш, ти принадлежи напълно, защото любовта означава най-чистото злато, най-голямото богатство. Целокупността на хората и всички същества на земята са братя и сестри.
О, колко много ги обичам! Аз не мога да гледам нещата поотделно, но всичко наедно! Аз не мога да си представя себе си отделно от другите хора. Аз съм чист като лъчите на слънцето.
Вашето дете по кръв има сродство със слънцето, със земята, с луната и дори с черешата, както с всичко друго, което се намира и в другата половина на света. Целият свят е в него. И на всички той е брат, сестра, роднина. И когато нашето дете проходи, тогава ще тича по чужди земи, в чудни дворове ще прегръща чужди животни, като че ли са негови. Тогава вие ще кажете: „Немирно дете!" Но тъкмо това е истинският живот. Защото великата Мъдрост на Твореца действува в него. Така и Аз живея!
Работата за мен е радост, — безразлично, дали плета кошница от върба или свиря на хармоника.
Едно дърво знае много повече, отколкото ние. Да се живее — това е нещо много повече, отколкото да се притежават нещата. Човек би могъл да бъде щастлив, много щастлив, ако би вървял в хармония с Цялото!
В този момент по склоновете заблестя силно слънцето и скитникът видя, как върху земната повърхност се разстилаше все по-силно голямата мощна сила на живота. Времето сияеше върху високия трон на синевината, а животът сграбчваше всичко в своите огромни пазви. И скитникът извика:
— Гледайте, гледайте, как всичко е едно и неделимо цяло!"
Вечното в нашата литература от Николай Райнов. 9 тома, издание на Стоян Атанасов — ул. Неофит Рилски, № 36 — София. Цена 40 лв. тома.
Може само с голяма радост да се посрещне този голям труд на Николай Райнов, за когото излишно е да се изричат възхвали. Труд единствен по рода си и ще остане единствен по обхвата на материала и разглеждането му. Това ще се оцени от поколенията по-добре, отколкото от днешните четци, по-право от една категория съвременни български четци. Проникновението на Райнов, големите му езикови познания и дълбоките му аналитични способности, а също и големите му характерологични знания дават най-ярко отражение в тия му изследвания. Та тези книги са пълни с дълбоки изследвания върху българската литература от възраждането насам! Те са богати изследвания върху всеки засегнат автор. Когато човек ги чете, сърцето му се изпълва само с радост. Човек чете в тях двама автори — този, който е писал съчиненията и този, който ги разглежда. И в светлината на Райновото разглеждане всеки четец добива една вярна представа за мястото и качествата на всеки разгледан български писател. В това отношение заслугата на Райнов е най-голяма. Той посочва всичките положителни страни на даден автор, посочва мястото и характерното, с което той заема това място в българската литература. И всеки автор е заел незаменимо място в родната книжнина, всеки запълва една празнина, която би зеела без него. Естествено, Райнов посочва и слабите страни на всеки писател. Та това, според нас, е още по-ценно и културно. Няма слепота в разглеждането и няма лицеприятие. Ако в своето творческо дело всеки писател би имал подобен съветник — майстор, като Райнов, сигурно би създал много по-положително и по-възвишено писание. Затова делото на Николай Райнов е толкова грамадно и високо просветно, че не може да се измери. Който иска да чете правилно и да разбира вярно българските писатели, трябва да прочете тия 9 тома на Р. И в душата си всеки ще му изкаже едно мълчаливо благодаря. Ще види тогава, че недавнашните закачки на някои литературни критици по вестниците по повод на тия Райнови книги са били тенденциозни и въпреки това само в полза на Райновото дело.
Чудно хубави са разборите, които Р. прави на съчиненията на българските писатели! Такива разбори и истински литературни критики може да даде само Райнов — един майстор на словото, един последовател на истината, един познавач на световната литература, философия, религиозна мисъл, наука и изкуство. Най-после — един познавач на скритото в човека.
В други броеве на списанието ще имаме възможност да дадем някои интересни откъси от Райновите разглеждания, които са единствени в българската литературно — критична мисъл.
Излезлите 9 тома разглеждат творчество на следните български писатели: I т. Чинтулов, П.Р.Славейков, Каравелов, Друмев, Христо Ботев. II т. — изцяло посветен на Иван Вазов. III т. — Захари Стоянов и Михалаки Георгиев. IV т. К.Величков, Ст. Михайловски, Ал. Константинов. V. т. Пенчо Славейков, Т.Г.Влайков. VI т. — Кир. Христов, Ант.Страшимиров. VII т. — Яворов и Траянов. VIII т. — Елин Пелин и П.Ю.Тодоров. IX т. — Йор. Йовков, Ник.Лилиев, Димчо Дебелянов. Ще следват други томове, които ще разглеждат съвременниците.
Широко и сърдечно препоръчваме тия проникновени книги.
Д-р Ел. Р. К.
