Ек. М-ва
Победната песен на свободата
Пролетна утринна светлина изпълваше стаята ми. Седях на одъра смълчана и заслушана в радостната песен на птичките.
Вниманието ми привлече една голяма муха, която бръмчеше и се блъскаше в стъклото на затворения прозорец. Станах и бързо разтворих прозореца. „Иди на свобода" — ù казах аз с усмивка на уста. И сякаш не тя, а аз бях тази, която получи свобода, с такава неземна радост се изпълни сърцето ми!
— Сине мой, чух кротко да ми казва Той, кой те научи да даваш свобода и на най-малките I
— Моите притеснители, Повелителю мой. От тях познах, що е свобода. Тези, които ми слагаха тежките вериги на ограничението, те ме научиха да ценя най скъпоценния Твой дар — свободата.
Днес този бисер, най-бляскавият, краси наниза от бисери, който лежи върху дълбоките червени следи, що оставиха веригите.
Пролетната утринна светлина изпълваше стаята ми. Топлите слънчеви лъчи бяха стопили студените и тежки окови на зимата. Всичко пееше победната песен на свободата.
