Б. Боев
Учителят върху здравни проблеми
III. Условия и възможности за здравето
Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери" дава следния пример:
Един лекар окултист живее в Далмация. При него идва болен, който напразно изходил всички знаменитости в света. Най-сетне му казали да опита и този лекар в Далмация като последна надежда. Лекарят му казал: „Преди няколко години вие онеправдахте една вдовица в Германия. По неправеден начин отнехте ней¬ните милиони и тя остана с децата си на улицата. Има вътрешна връзка между вашето заболяване и тая неправда. Мога да ви излекувам. Това, което ще направя за вашето излекуване, представлява вън¬шни условия, но по-рано вие трябва да създадете вътрешните възмож¬ности за това. Още днес телеграфически й съобщете, че ù пращате чек с милионите, които сте ù ограбили." Болният сторил това. Изпратил чека. И още същия ден вечерята усетил облекчение. след това лекарите чрез билки и природосъобразен живот го излекувал в скоро време.
Лекарят дал приблизително следните обяснения на болния:
— Вашата болест можем да сравним с следното: Представете си, че сте заключени в една стая. Вие сте турили отвътре върху вратата напречни железни пръчки. Стаята е заключена отвън. Оздравяването — това е освобождение от затвора. Но за да се осво¬бодите от него, вие трябва предварително да махнете напречните железни пръчки, поставени на вратата отвътре. И тогава Аз лесно ще мога да отключа вратата отвън, и вие ще бъдете пуснат на свобода, т.е. ще оздравеете. С поправката на неправдата спрямо вдовицата вие отмахнахте напречните железни пръчки, които сте поставили от¬вътре. Тогава Аз лесно отключих вратата, т.е. ви излекувах с външни средства."
В горния пример що представляват железните напречни пръчки, поставени на вратата отвътре? Това са вътрешните, психичните причини на болестта. Това са погрешните, кривите мисли, чувства и постъпки. Те са създали предразположение към болестта. Те създават тъй наречените възможности за заболяване. И тогава някоя най-малка външна причина може да докара болестта. Тия външни причини на болестта можем да наречем условия: такива са простуда, микроби, неправилен живот и пр.... Възможностите и условията вървят успо¬редно. Вътрешните възможности правят външните условия по-активни.
Същото важи и за лекуването. За лекуването си болният трябва да създаде преди всичко в себе си възможностите. Това значи да даде възходящо направление на своите мисли, чувства и постъпки, да преживее духовен подем, коренен духовен преврат, да се из¬дигне до висините на Духа. И тогава лесно могат да помогнат някои външни средства, някои външни условия.
Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето.
Учителят казва: „Болният може да оздравее, като повиши вибрациите на своя организъм." Долните редове ще послужат за разяснение на тия думи.
Знае се, че червените лъчи имат трептения 4х1014 в секунда; виолетовите — 7.5х1015, значи приблизително двойно повече трептения в секунда. Ултравиолетовите лъчи имат трептения 6х1015; рентгеновите лъчи — 4х1019. Знае се, че колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси. Например, дължината на светлинните вълни е 0.076 микрона до 0.4 микрона. Ултравиолетовите лъчи от 0.4 микрона до 5 000 ангстрьома. Рентгеновите лъчи от 12 ангстрьома до 1/14 ангстрьома. след това идат космичните лъчи. Те са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни. Зад тях са вече мислителните или изобщо психичните радиовълни, чийто брой на трептения в секунда е още по-голям; те са още по-къси вълни.
Но както има разлика между светлинните вълни на разните спектрални цветове, същото важи и за мислителните вълни. тук важи следният закон:
Колкото мисълта е от по-нисш характер, по-близка до физичния свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни.
Материята на цялото тяло е в трептение. Тя изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно, кой орган на човешкото тяло, какви вълни изпуща: с каква дължина и какъв брой трептения в секунда. Когато органите са здрави, те имат нормални радиации, трептенията са нормални.
Важен закон е следният:
Болестта е по-нисш живот в организма. Затова всеки болен орган има дълги и бавни вълни. Те са по-дълги и по-бавни в сравнение с тия на здравия орган.
На това именно се основава лекуването с вътрешния, психичния лечебен фактор. Действието на този фактор се основава на следния закон:
Колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова те имат по-голяма мощ, по-голяма прониквателна си¬ла и по-голямо надмощие над дългите и бавни вълни.
Как се прилага действието на тия два закона при лекуване? Чрез повишаване трептенията на организма. А това по¬вишение става, когато съзнанието се издигне до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до космичната любов! Тогава човек ще възприеме в себе си животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тия на болестта и затова те ще преодолеят, превъзмогнат и премахнат бавните и дълги вълни на болезненото състояние и по този начин ще внесат коренна обнова в организма, преустройство, преорганизиране на материята на болния орган и на целия организъм.
Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко вярата и любовта. Те са свързани с други възвишения състояния, които ще разгледаме идния път.
Позната е една древна истина: Вярата лекува. В нея има два елемента, които в същност, от едно по-дълбоко гледище, имат един и същи източник. Първият елемент на вярата като лечебен фактор се състои в следното: човек да има вяра в здравето, увереност, че ще оздравее и че е здрав! Тая страна на вярата стана по-известна след книгата на Емил Куе: „Лекуване с вяра".Болният трябва да вярва, че е здрав, той да е уверен, че болестта му минава и че вече е минала.
Лечебното действие на тая страна на вярата ще стане ясно от следното:
Знае се, че мисълта, изобщо Духът е архитектът на човеш¬кото тяло. Материята на тялото е оня пластичен материал, с който работи Духът и може да му даде, каквато форма и строеж иска. Че е така, това се вижда от множество опити и наблюдения. Например, във време на хипнотичен сън на едно лице написват върху ръката му с молив една дума и му казват: „В четири часа след обед на мястото на написаното ще се яви кръв". Събуждат го и в 4 часа наистина думата е вече написана с кръв на ръката му. На същия закон се основават и тъй наречените стигмати. Някои вярващи в средните векове са мислили силно върху раните и страданията Христови на кръста и живо са си представлявали тия рани. И тия рани са се появили на същите места по тяхното тяло: ръце, крака и пр. Има много такива случаи, записани в историята. Изследователят в тая област Imbert Courbeyre е записал 321 подобни случаи. в 19 век голям шум повдигнаха стигматите на Катерина Емерих и Луиза Лато. Най-пресен е случаят с Тереза Нойман в 1926 г.
Горните примери показват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието указва влияние даже и на физиологичните процеси на тъка¬ните и органите и изменя техния строеж.
Именно на този закон се основава лечебното действие на една положителна мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тая мисъл вече почва да преорганизира материята на тялото в съгласие с своя характер. И тогава тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва.
Учителят казва: Болният, за да оздравее, трябва да има вяра. Тук под вяра се разбира не само гореописаната страна на вярата, но и една друга, по-дълбока, по-мистична нейна страна. Тук под вяра се разбира една връзка с Божественото, с Великото Разумно Начало в света.
Вярата като връзка с Божественото повишава трептенията на организма. Тя привлича към човека обновители и, творчески сили от целия всемир. Как може да се обясни това? То се основава на един закон, който е познат и във физичния свят: във висшите божествени светове и в целия всемир има изобилие от животворни енергии, изобилен живот. Когато дойдем до тая мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм. Тогава ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързи вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги към нас, и те обновяват, преобразяват материята на тялото. Тогава в болния орган и в цялото тяло се влива изобилна струя от живот. На тая струя не могат да устоят бавните- и дълги вълни на болезненото състояние.
Христос когато е лекувал някого, му е казвал: „Да бъде според твоята вяра". От Христа, като извор на любовта и живота, е изтичала изобилна струя на живот към болния, но последният е трябвало да го приеме. А именно вярата представлява състоянието, когато човек е отворен за живота, който се влива в него. Веднъж Христос бил притискан от вси страни от народа и Той казал: „Кой се допря до мене?" Тогава учениците Му казали: „Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допря до мене". Когато жената, болна от 12 години, се допряла до дрехата Му, сила излязла от Него, и тя оздравяла моментално, Христос ù казал: „Твоята вяра те изцели". (Евангелие от Марка, глава 6, ст. 25—34). Защо дру¬гите, които се допирали до Христа от вси страни не получили нищо, а тая жена получила? Защото тя била във възприемчивото състояние, което дава вярата.
Повишение на трептенията на организма носи и любовта. Любовта има мощно лечебно действие. Тя носи живот. Чрез любовта човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от божествения свят. Те вливат в него живот, който коренно об¬новява. претворява, пресъздава организма. На това се основават следните думи на Учителя:
„Ако болният почувствува любовта на Бога, ако той познае любовта и тя протече през него, той може да се излекува веднага".
На друго място Учителят казва:
„Любовта премахва всички болести в света, мо¬ментално ги премахва".
Нещо повече. Любещият има толкова преизобилен живот, че той влива тия струи на живот и в оня, когото обича. Ето защо, ако обичате някого, вие можете да го излекувате. Учителят казва: „Не мо¬жете да помогнете на един болен, ако не го обичате. Никой не може да ти помогне, ако не те обича".
Учителят казва още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен".
Ето защо, докато обича, човек е неуязвим за болестите. Разбира се, зависи от степента на неговата любов. тук говорим за космичната любов. И когато човек изневери на любовта, когато слезе в по-долни области, тогава става уязвим за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. То е причина на много болести, защото тогава човек се лишава от досег с изворите на живота и те не могат да се вливат в него, за да поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм,
Колкото човек е по-напреднал, толкова по-бързо може да се излекува. Тогава той може по>лесно да повиши трептенията на своя организъм чрез издигането си до висините на Духа и по-лесно може да привлече към себе си творческите вълни на космичния живот.
