Има една приказка, в която се казва, че някъде имало едно царство на бедните. Всички жители в това царство били съвършено бедни и живеели в малки нехигиенични колибки. Занимавали се само с лов, ловели зайци, птици и други животни. Никой не се занимавал със земеделие, градинарство или някакъв друг занаят. С течение на времето животните в царството намалявали, започвали да изчезват и глад и смърт очаквали всички. Дошъл в царството им един мъдрец и той се учудил, защо така живеят. Всички му казали, че такава е съдбата им. Той им казал, че ако го послушат, може да ги научи и те съвършено могат да изменят съдбата си. Научил ги да орат, да сеят, да насаждат плодни дървета, да отглеждат зеленчуци. Всички станали вегетарианци. Понеже бил учен човек, отворил фабрики, в които приготовлявали едно прозрачно вещество, от което ги научил да си строят здравословни жилища, в които светлината отвсякъде прониквала. Така тоя мъдрец успял да промени живота на тия бедни хора и те заживели в благоденствие и радост.
Такава промяна става, когато любовта посети човека. Щом любовта го посети и той ù даде път да се прояви в неговия живот, тялото му се подмладява, сърцето му се облагородява, умът му просветва, човек става разумен. Настава промяна както във външния, така и във вътрешния му живот. Има хора, които се боят от любовта, понеже считат, че тя носи страдания. Има любов, която носи страдания, но ние не говорим за тая любов. И любовта се изявява на степени. Ако се прекара електрически ток с малко напрежение през тялото на човека, той умира. Ако се прекара ток с голямо напрежение, той става по-свеж. Като премине токът на любовта през човека, той съвършено се променя. Хората, които любовта е посетила, се отличават по това, че те са благодарни от всичко. Каквото и да правят, както и другите да се отнасят с тях, те са благодарни. Ядат ли, работят ли, страдат ли, благодарни са. Колко от хората в света днес благодарят? Сега има един ропот, едно недоволство, всеки се оплаква, че това или онова му липсва. Човек, когото любовта е посетила, е доволен, където и да мине, носи доволство, носи благодарност в себе си. Дето влезе такъв човек, носи благословение, хората и природата го слушат. Ако приемем и проявим любовта, животът ни ще бъде уреден и от нищо няма да бъдем лишени. Не изпълняваме ли нейните закони, ще имаме затруднения, мъчнотии. Тогава ще мислим, че причината е нашето минало, нашите деди и прадеди са ни оставили такова наследство. Ако ние се подчиним на нейните закони, любовта е в сила да се справи с всичкото наше минало. Човек, който приеме любовта, всичко може да постигне. Любовта дава всички възможности и постижения. Някой може да поиска да стане цар или виден философ или никаква знаменитост в света. Да иска човек да стане най-виден или най богат в света, това е лакомия. Любовта и това може да даде, но готов ли е човек с всичко, каквото има, да служи на другите? Защо човек не поиска да стане лекар да намери цяр и да лекува проказата, или туберкулозата или сифилиса, че да бъде полезен на човечеството? Защо не иска да научи закона, по който идат в нас светлите мисли, чувства и постъпки? Защо не иска да бъде здрав, добър, че накъдето ходи, да носи доброта? Защо не поиска да научи закона, по който идат всичките блага в света ?
Когато ще искаме нещо в света, нека вземем пример от малките деца. Едно дете ще поиска пари да си купи малко хляб или някой плод. Ако е момче, ще поиска да си купи конче, ако е момиче – кукла. Човек ако вземе лотариен билет, иска да спечели милиони. Защо човек иска да стане толкова богат? Любовта към парите свързва човека със смъртта. Има пример за един английски богаташ, който влиза в скривалището на своите съкровища и по невнимание забравя ключа отвън. Затваря се вратата и той остава вътре заключен, където умрял от глад всред богатствата си. Оставил писмо, в което казва, че бил готов да даде половината от своите богатства на оня, който би му дал парче хляб. Умира и пак не е готов да пожертвува всичко. Задържа половината за себе си, за да се осигури за в бъдеще. Човек сам себе си не може да осигури. Няма сигурност вън от любовта. Природата всичко дава на човека, но и всичко взема. Хората на любовта са готови всичко да пожертвуват, без да задържат нещо за себе си. Когато любовта поиска нещо от човека, да даде всичко, защото безкрайни са благата, които тя е приготвила за него. Да бъдем готови да направим всички жертви за любовта. Под жертва ние не разбираме да умрем, но да направим онова, което е за нашето щастие и за щастието на другите. Без любов светът не може да се обнови.
Най-разумното нещо в света е любовта. Разумният свят лежи в любовта. Не може човек да бъде разумен, ако сърцето му не пламти от любов. Не може да бъде силен, ако няма любов. Любовта е в сила да промени всичко. Светлина, топлина, наука, изкуство, красота, всичкото разнообразие в света се дължи на любовта. Изопачените неща, които днес съществуват, са дошли отпосле, вследствие нарушение законите на любовта. Когато човек съгреши, изгубва интелигентността си, добротата си. Ума си трябва да храним със знание, сърцето си с обич, с доброта, за да може любовта да работи в нас.
Да изучаваме любовта, както се изявява. Да се учим да обичаме. Цяла наука е да знаем, как да обичаме. Досега любовта не сме изучавали. Живеем в един негативен свят и тепърва ще изучаваме любовта. Трябва да отхвърлим всички стари разбирания за любовта, които са минавали за любов. Христос дойде в света и изяви любовта. Той каза: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата. Ако ти вземат горната дреха, дай и ризата си". Само човек, който има любовта, може да изпълни този закон. Той може да дава и да прощава. На любовта, която влиза в света, първо ще станем нейни слуги, а после ще бъдем нейни любими ученици. Когато любовта дойде, болестите, недоразуменията ще изчезнат. Училищата, църквите, домовете ще бъдат идеални. Ще се променят условията на земята: въздухът ще бъде по-свеж, ще има плодородие, няма да има убийства вече. Всеки ще бъде доволен и хората ще се познават като братя и ще изучават природата.
Да знаем, как да обичаме, е едно от най-красивите неща. Като обичаме човека, ще бъдем готови да направим нещо заради него. Ако е болен, ще пожелаем в името на любовта да оздравее. Ако е невежа – да се просвети. Любовта всякога предава нещо съществено на човека. Онзи, който ни обича, ще ни даде онова, от което имаме нужда. Ако сме гладни, ще ни даде хляб. Ако сме слаби, ще ни даде сила. Да знаем, че любовта не иде само чрез един човек. Любовта, която се изявява чрез разните хора, внася разни блага. Като ни обича музикантът, ще внесе в нас музикалност. Ако ни обича ученият, ще внесе знание. Любовта ще даде всекиму нужното. Да се радваме на онова, което ни е дадено, да се радваме и на онова, което е дадено на другите. Да се радваме на усмивката, с която ни поглежда някой познат или непознат. Де се радваме на цъфналия цвят, чието ухание приемаме. Да се радваме на слънцето, което ни грее. Да се радваме на вятъра, който духа. Да се радваме на всичко, което става на земята, защото чрез всичко се изявява единият и вечният закон в света.
