О. N.
ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА
Човек е написана книга, която се изучава бавно, с течение на цял живот и то само от тия, които се взират в нея и търсят в дълбините й. Всеки срещнат човек е богат материал за наблюдения и изследвания. от неизбродимите дълбини на човешкото аз — съзнато и несъзнато — до най-малкото, невинно наглед помръдване на някое мускулче или пръст, има една, непрекъсната верига от причини и последствия, едно единство и закономерност, които могат да бъдат доловени само от наблюдателното око. Бидейки сложна система от деятелности, в които е преповторен целият космичен живот, човек е израз на световното единство. Всички закони на физиката и химията — двете владетелки на мъртвата природа се срещат там. В човека са отразени геологичните епохи, преповторена е оная неизброима и велика стълба на органичния развой, а в душевния му живот проблясват всички трепети на макрокосмоса, настроенията на четирите годишни времена, тътнещият ураган на подземните стихии и мълчаливата, безкрайна радост на звездните небеса.
Психолози, физиолози, писатели, художници и философи се мъчат да проникнат в тоя неизброден лабиринт и всякога откриват връзка между процесите на душевния живот и физиологичната действителност. За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът. Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа.
Изложените тук неща са строго оригинални и абсолютно неповлияни и несравнени с кои и да било съществуващи изследвания върху причините и психофизиологичните корени на смеха и хумора.
Що е смях? Ние няма да се спираме на това место върху причините за неговото пораждане, нито върху психологичната структура на хумора. За него всички са съгласни, че има своя зародиш в контраста. Тук ще се спрем за сега само на вида, качеството, стила, или, ако можем така да се изразим, върху морфологията на смеха и усмивката.
Спонтанният смях е психологическо състояние, при което човек не успява да се владее и да се подправя. Не говорим за оня усмивка, която може да се нагласява и с която много хора декорират лицето си, за да се харесат. Нашите наблюдения се отнасят до оня непринуден смях или усмихване, които са продукт и изблик на нещо изживяно, пълно и спонтанно.
Наблюдавайте хората, когато се смеят, за да видите, какво огромно разнообразие има в тоя смях. Някой би отговорил, че различните начини на смеха произлизат от това, че хората са различни и няма двама, които да си приличат. Това не е истина, защото, ако е вярно, че лицата не си приличат, има смях, който прилича на друг смях, има усмивка с еднаква стилова особеност, произлязла от еднакви психични подбуди. Човек се издава в смеха. Ако успеете да наблюдавате някое лице, което ви интересува в момента на спонтанен непреодолим смях, вие ще почувствувате някакво изясняване около неговото аз. Нещо ще ви приближи до това лице и от тоя момент вие ще го познавате по-добре. Може това, което ще ви се разкрие, да е малко, но това малко е непогрешимо. Вие непременно ще схванете големите общи линии на един характер: емоционалност, склонност към размисъл, раздразнителност, кротост и пр. Не сте ли чували да казват за някого „видя ми се отначало интересен човек, но после се разочаровах, защото глупаво се смее." Какво е глупавото в една усмивка? Никой не може да го дефинира точно, но то е вярно доловено нещо, аргументирано в нас по-силно, отколкото всички други неща, които ни разкриват и уясняват една личност.
Колкото и да е трудно да се предадат ония неща, които проблясват като истини при едно непосредствено наблюдение, ние ще се опитаме да дадем по-долу няколко характерни белези при смеха и усмивката, които могат да бъдат проверени. Те се явяват толкова по-правдиви и неопровержими, колкото лицето, което наблюдава, е по-добър психолог и има набрана доста голяма опитност от съзнателно или несъзнателно вникване в смеха и усмивката.
Смехът има три видими ефекти. 1) Промяна на маската на лицето чрез многообразни мускулни промени у него, 2) звукови ефекти, които произлизат от устно носно-гърлената кухина, 3) жестове и движения с ръце, крака, а понякога и с цялото тяло. Понякога смехът предизвиква деятелност и със слъзните жлези и смеещият се има вид на човек, който плаче.
Широкият смях, придружен с гърлен глас, при който, обикновено, взима участие всяко муслулче на лицето, е свойствен на хора откровени, незлобиви, но малко повърхности. Те много лесно напущат състоянието на сериозност и търсят веселата страна на всяко нещо. Те са сърдечни, с малко конфликти в своя вътрешен живот, чиито радости са пълни. При смеха си, те държат главата си назад, като че я забиват по-дълбоко в раменете. При това положение, вратът им се скъсява, устата е кръгло отворена, но долната устна не е дръпната силно назад. Ако при тоя вид смях, долната челюст и устна се вдават навътре и гласът е гъглив и задавен, ние имаме работа с хора малко глупави и повърхностни. Смехът на такива хора завършва внезапно и физиономията им разкрива една безличност.
Има друг вид смях, при който взимат участие предимно устата и устните, а останалата част на лицето, включително и очите му, са чужди. Това е смехът на неоткровените хора, които винаги таят нещо. Особено скрити, опасни са хората, при които най-спонтанният смях се изразява в едно изкривяване на устата, а очите старателно бягат от погледа на събеседника, като тоя поглед се застоява някъде в ъгъла на окото.
Хитрите и любопитни хора се смеят обикновено при затворена уста, при което се явява само едно издуване на бузите, а погледът изпод вежди дири погледа на другите хора. Такъв човек може да бъде любопитен, даже лукав, но не зъл и жесток.
Когато човек смеейки се говори, т.е. когато той се смее сам на това, което приказва с едно задъхващо хихикане, придружено никога със задушаване и кашлица или с просълзени очи, той непременно е добросърдечен, духовит, незлобив и с променчив, лек характер, защото, ако можеше да разсмива другите и сам да остане със с покойно лице, той би имал по-твърда воля, би бил по-саркастичен. При смеха лицето на издигнатия духовно човек сияе. Той е израз на цялото лице, което не се изкривява комично, а трепти. Цялото лице се смее — всяко мускулче от тоя смях се прелива като вълна и някакъв оптимистичен повик. В тоя смях участвува радостта на света — чиста, непринудена и богата.
Има смях, който започва от очите и после се разлива по лицето. Така се смеят интелигентните хора с буден разум, с фини чувства и известна проникновеност. Никога не можете да очаквате грубост и неодяланост от човек, чиято усмивка проблясва първом в очите.
Хората, които при смеха свиват миглите на очите си и погледът им се плъзга направо, а не косо, са мечтателни натури, малко затворени в себе си и с тънко художествено чувство.
Има случаи, когато тия, които се смеят, не издават никакъв глас, а едно продължително и остро свистене в гърдите или в дълбочината на ларинкса. Лицето е свито в една постоянна гримаса. Те се задушват при смеха, мърдат ръцете си, чувствуват болки в мускулите на челюстта или корема. Това са хора обикновено умни, малко скържави и скрити.
Най-лошият смях, издаващ една неприятна, отегчаваща личност, е едно глупаво хихикане при поемане дъха нагоре и еднообразно като глух крясък на граблива птица. Тоя смях е придружен с един безличен израз и с едно равномерно клатене на главата.
Изобщо, смехът с широко отваряне на устата е смях на хора с по-малко интелект и тънкост на характера, когато сдържаният смях е на по-рафинирани, а някога на по-меланхолични хора.
Ако при смеха мускулите на, лицето са отпуснати и тяхната контракция или разтегляне става бавно, с други, думи, ако усмивката се оформява бавно, а не проблясва отведнъж, тя ни показва един флегматичен характер, с болезнени симптоми, без инициатива и с известна потиснатост. Когато усмивката блясва отведнъж и просиява на лицето в миг, показва добро здраве, душевно разположение и енергия. Жените, които се смеят така, са по леконравни, но не зли. У злия човек усмивката не се явява лесно.
Една интересна усмивка има гордостта. Тя не е много сърдечна, а още по-малко заразителна усмивка.Тя не приобщава към себе си, а изразява едно снизходително поглеждане надолу с полуотпуснати мигли и леко извиване на устните. В повечето случаи това е доста приятна усмивка, рядка даже, откриваща един особен чар, но тя рядко се споделя от другите, а напротив оставя едно недоумение и конфузия. Гордостта е порок, макар и един от най-благородните пороци, но не може да се отрече, че рядката усмивка на гордостта, която трепти върху лицето на един интелигентен човек, има. един своеобразен чар.
Няма душевно състояние, на което да не отговаря една съответна усмивка. Усмивка има и жестокостта. Не са редки случаите, когато усмивката по човешкото лице извиква истински ужас. Понякога един неописуем израз на страдание граничи с една усмивка, която е много по-страшна, защото само най-голямото страдание взема такъв израз.
Известна нервна деятелност у човека предизвиква някои контракции в мускулите на лицето, които на пръв поглед не отговарят на душевното състояние. Ние не можем да наречем смях или усмивка тая трагична смесица, която представя усмивката върху човешкото лице в момент на силно разочарование, на измамено очакване, усмивката, която тъжно се откроява на лицето, когато видим в неочаквано състояние оня, на когото безусловно сме вярвали.
Понякога ние срещаме усмивката на конфузията. Всеки може да си спомни случаите, когато някой човек се усмихва, защото с тая усмивка иска да запълни един сконфузен вид. Например, когато някой човек се препъне и падне на улицата, той се усмихва, :за да замаскира смущението си. Ония, които го гледат, се засмиват по друга причина. Те са под хумористичното впечатление на внезапния контраст, но защо се смее пострадалият? Какво изразява неговата усмивка? Не крие ли тя в себе си един вик към съчувствие или едно примирено признание, че и най-гордият човек може да бъде спънат от едно нищожно камъче и да падне на земята?
Елементарни наблюдения върху характерологията на смеха има всеки човек. Доказателство за това е фактът, че всеки без колебание може да определи дружелюбния смях. Рядко обаче, може да се разчлени и анализира онова, което се вижда и непосредствено се долавя в смеха и усмивката. Разбира се, по един само белег е рисковано да се съди и заключава. Възможно е, някой човек да има два или три от посочените белези, но един е доминиращият. Само едно проницателно наблюдение може да открие единствено същественото в даден момент и свързаното с него психологично значение.
Нека кажем няколко думи за усмивката. Тук въпросът е по-сложен и по-деликатен. Усмивката е миг, проблясък от живия трепет на едно лице и тя говори в тоя миг много повече, отколкото тия, които биха се опитали да я уяснят. Мнозина се чудят, какво съставя високата цена на оная картина от Лувърския музей, наречена Джоконда. Това е, разбира се, усмивката, изразена в един едва уловим трепет на устните която крие в себе си толкова загадъчност, че едва ли би се намерил словесен израз на нейното тълкувание. Тя крие една неразрешена загадка.
Да се смее може всеки, но да се усмихва може само един изтънчен индивид. Усмивката е отразен върху лицето един далечен трепет в душата на човека и, нека признаем, е свойствена повече на жената, отколкото на мъжа. Жените повече знаят да се усмихват. Ние не говорим за оная преправена усмивка, с която се кокетира, а за усмивката, която трепти на лицето като мимолетно прорязана върху гладката повърхност на езеро бразда.
На какво се дължи това, че по-голямата част от мъжете се смеят, а по-голяма част от жените се усмихват? Отговорът е в това, че природата на мъжа е по открита, по-проста в някои отношения и по-центробежна. Психичното отправление на мъжа е от центъра към периферията. Той е инструмент на активността. Жената е по-усложнен психологичен модел. Тя по-рядко излиза навън и посоката на нейния жизнен темп от периферията към центъра. Жената се усмихва, когато гледа на заобикалящата я действителност, защото тя я преживява в себе си, а мъжът се проектира навън в нея. Когато видите мжж да се усмихва с проницателен израз, то е една непременно сложна и вглъбена натура.
Усмивката е най-нежната и неуловима загадка на едно лице. Тя се тълкува трудно. Едно дръзновение е да се проникне в другата душа чрез проблясъка на една усмивка. Да се дири човекът в смеха му е опит да се разкрие една преграда, която разкрива великата съкровищница, защото както всяка непринудена деятелност, така и смехът е пътека за разкриване оная сложна енигма, наречена човек.
