Д. А-ва

СКРЪБ

От чашката си скъпоценна
ти капчица ми приготви.
И в миг свещен, о скръб свещена,
до мойте устни принеси.

И аз на тебе ще разкажа,
как съм чакала в нощта,
при мен да слезеш от звездите,
с ръка повела радостта.

Недей дома ми отминава,
ти капчица ми запази,
за да позная, що е радост
чрез твойте хубави сълзи.