Обичам есента! Обичам топлата приятна милувка на есенните слънчеви лъчи и песента на падащите листа.
Спрял поглед под клоните на царствения дъб или под граните на стройните тополи, аз гледам техния тайнствен поход, похода на есенните падащи листа. с каква тържественост поемат те своя път към майката земя, която с толкова любов ги очаква от пролетта.
Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа! Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка.
О, тези пъпки по оголените клони! Сякаш очи затворени, които шумът и блясъкът световен веч не мами; сякаш очи, отправили поглед дълбоко в себе си, които търсят извора на живота, на живота съкровищата скрити да намерят.
Обичам есента и багрите на есенните падащи листа! Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново младостта!