П.М.
ПЪРВОТО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА
СИСТЕМА
Подтикнати от отделни сбъднали се предсказания, редица тълкуватели — Шавини, Гинό, Лувикан, Буис, Барест, Торне, Льо Пелтйе — са се опитали да проникнат в съчиненията на Нострадамус. Някои от тях (напр. Льо Пелтйе и др.) вярват, че са открили маса текстове, които се отнасят до минали, па дори и до бъдещи събития.
Оптимизмът на тия изследователи сигурно не е твърде оправдан. В писмото си до Хенрих II Нострадамус сам забелязва, че „повечето от пророческите четиристишия са така тежки, че не ще може да се намери път към тях, а още по-малко ще може да се намерят такива, които ще могат да се тълкуват (предварително)".
От друга страна, по-скептично настроени автори са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на нострадамусовите предсказания (Аделунг, Шлайден и др.).
Най-нови и най-сериозни изследвания идват, обаче, да възстановят честта на автора на центуриите.
Така, според астронома Д-ръ Вьолнер, Нострадамус е бил „един от малцината, които са знаели прастарото тайно учение за връзката между мит, история и движение на звездите". Неговата книга — „Мистерията на Нострадамус" (1926 г.) — е едно солидно научно изследване, но то още не носи разрешение на проблема.
Трябвало е, изглежда, един човек, който се чувствува у дома си както в областта на официалната наука, така и на окултна почва, за да ни доближи до разяснението на тая вековна загадка. Честта се падна на П. В. Пиоб.
Пиоб, подпредседател на конгреса по експериментална психология през 1910 год., председател на „Дружеството за древните науки" в Париж, е писал редица трудове на научни и окултни теми. Обстоятелството, че е бил и в свитата на бившия председател на френската република — Милеран, говори, че първият дешифратор на центуриите е ценен не само от представители на научната мисъл, но и от хора на „реалната политика".
Една година след Д-р Вьолнер Пиоб публикува книгата си „Тайната на Нострадамус", която хвърля макар и непълна, все пак, обаче, задоволителна светлина върху въпроса. Ние ще се опитаме да предадем в следващите статии по-същественото от тоя труд.
Тук ни се налага да отбележим, обаче, едно обстоятелство. Докато в други съчинения на Пиоб не липсва нито системност, нито ясно, изложението в „Тайната на Нострадамус" се отличава с несистематичност, откъслечност и дори загадъчност. Би рекъл човек, че и Пиоб е сторил достатъчно, за да направи по възможност по-трудно едно резюме на неговите проучвания.
Ето в няколко думи и историята на тия проучвания.
През есента 1923 год. Пиобъ се е заинтересовал отворенията на Нострадамуса. За изходна точка той взима двете библейски хронологически таблици, които са дадени в писмото до Хенриха II.
След неколкомесечна методична работа Пиоб е изнесъл в една сказка, държана на 20. I. 24 г., резултата на своето изследване. Това е бил така нареченият „ключ на Катерина Медичи”.
Тоя шифър, обаче, отказва да работи, щом се стигне „хилядо седемстотин деветдесет и втората година, годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус.
Изглежда, че тоя ключ е бил поверен на Катерина Медичи и Хенрих II и е трябвало да спре преди детронирането на Лудвик XVI през 1792 г., за да не бъде огорчено управляващото съсловие от следващите след това време събития във Франция.
Пиоб не обяснява, как е успял да възстанови нишката на дешифрирането. По-интересно е, обаче, обстоятелството, че тя пак се прекъсва през 1924 год., т.е. тъкмо по времето на първия сериозен опит за разбулване на мистерията около центуриите.
Впрочем, както можеше да се очаква, нострадамусовите съчинения, като типично херметични творби, е трябвало да имат повече от един ключ. Сам Пиоб още през 1924 год. е бил на чисто по тоя въпрос. Ощо повече, осланяйки се на един куплет от центуриите, той е изтъкнал дори изрично в споменатата сказка, че „пророчествата на Нострадамус ще бъдат разбрани едва през 1927 год.".
И наистина, след няколко годишен упорит труд авторът е дошъл до нови открития. Тук не се касае вече за игра с числа, както при ключа на Катерина Медичи, а за геометрични конструкции.
Пиоб докладвал за тая работа, която той смята от втора степен, в две сказки, едната от които — уводната — се е състояла на 20. II. 1927 г., а втората на 15. III. с. г.
В „Тайната на Нострадамус" авторът излага, макар и крайно сдържано, именно тия два ключа, като споменава и за една работа от трета степен, запазена за по-късно, която представлявала най-висшето тълкуване на нострадамусовите предсказания, „за разбирането и използуването на което", обаче, трябвало „известна математическа, а също и известна душевна подготовка".
Изглежда, че Нострадамус е предвидил и дешифрирането на своите предсказания. Като говори за разните опити В това отношение, някои от които крайно лоши, той прибавя, че „трябва да се стигне до 1923 г., за да се намери най-силната атака".
Другаде (I, 48) той допълва:
„Щом минат 20 години под господството на Луната...
Тогава трябва да се изпълни и оповести публично моето пророчество".
Според астрологическата традиция един лунен цикъл трае 19 години, така че 20х19=380 год. Като се прибави тоя период към датата на предговора към центуриите — 14. 3. 1547 год., получаваме 14. 3. 1927 год.
Пиоб заявява, че сказката, в която той е изнесъл първото по-пълно дешифриране на нострадамусовото литературно наследство по съвсем независещ от неговата воля обстоятелства, се с състояла на 15. 3. 1927 год., т.е. веднага след изтичане на срока, предсказан в центуриите.
