Д-р Ел. Р. К.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА
II
При разглеждане Любовта към ближния, така както я изнася Учителят, ще видим, че истинската Любов към ближния е всъщност Любов към себе си, към своята душа. Защото само душата е близка на друга душа, защото само душите са близки и сродни, защото само те са еднородни дъщери на Вселюбящия. Така в светлината на учението на Учителя, Любовта към своята душа и Любовта към ближния са равнозначни и се обединяват в едно цяло. Естествено, последните две прояви на Любовта, са някак поляризация на единната Любов към Първопричината, която наричаме Бог.
Затова, след като разгледахме Любовта към Бога и Любовта към ближния, респективно към своята душа, нека сега хвърлим поглед върху ония отношения, които Любовта има към широкия свят, към тази среда на хората тук на земята. Вази именно среда, в света, всред хората, човек, чрез приложение на Любовта, има за задача да преобрази света, да създаде в него условия за „Царството небесно". В този смисъл приложението на Любовта в света, засяга всички най-дребни прояви и сенки на човешкия живот.
Ето какво казва Учителят за
Отношенията на Любовта към света
„Който познае Любовта, познава и света.
Има само един Господ, Той е Бог на Любовта, която се проявява като стремеж, като чувство, като сила, като принцип. Никаква друга философия, никаква религия не съществува освен Любовта. Любовта като принцип е всичко и над всичко.
Като познаем физическия свят, в който се проявява Любовта, ще познаем и Бога.
Любовта в света е реално нещо. Тя има форма, съдържание и смисъл (2).
В истинската Любов има хармония във формата, съдържанието и смисъла (13).
Като проява, Любовта има две поляризации: като стремеж и чувство, тя е проявление на физическия свят, а като сила и принцип Любовта принадлежи на Божествения свят.
Любовта като стремеж прави човека активен.
Любовта като чувство премахва тъгата, прави човека благ, радостен и пожертвувателен (2).
По отношение на съдържанието, Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи за развитието на човешката душа в пълнота (3).
Вън от Любовта няма щастие (7).
В Любовта има живот. В нея няма страдания, няма смърт (5).
Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две души, които стоят на еднакъв уровен на развитие.
Никоя сила в света, нито смъртта, не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила.
Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. в Божествената Любов, всички души се съединяват в едно цяло. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството.
Светът няма да се преобрази, докато Любовта не влезе в него (3).
Любовта осмисля физическия и духовния живот.
Тя е и за млади и за стари. Докато човек е жив трябва да люби.
Разумната природа счита истински човек онзи, който люби. Човекът на Любовта се отличава от другите хора по това, че той филтрира нещата. Затова той никога не се разочарова.
От човека, който люби, започва творчеството на земята.
Само Любовта е в състояние да внесе хармония в живота.
Любовта трябва да се прилага към силния и към слабия. Човек е силен, докато Любовта живее в душата му.
Божествената Любов е приложима навсякъде и всякога.
Любовта е стимул, който кара хората да мислят, да чувствуват и действуват правилно.
Любовта върши чудеса. Тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително (7).
Любовта трябва да се влее в живота като велико условие. След това ще дойдат всичките й качества.
Любовта трябва да бъде стремеж на всяка душа.
Любовта подразбира възвишеното, великото и вечното начало в живота.
Любовта ще изправи всичко в света (8, 12).
Единствената сила, която ще оправи света е Любовта (14).
Христовото учение е за Любовта (8).
Любовта включва благото на всички същества. Тя внася първо истинското здраве.
Божествената Любов ще тури ред и порядък между хората, в света.
Днешната епоха се нуждае най-много от Любов
Любовта иска да тачим свещено живота на хората (6).
В света днес всичко има, само Любов няма.
Любовта с мъчение не се постига.
Силата на човека седи в мисълта, че някой го обича.
Силата на човека седи още в Любовта, която може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума като знание, в душата като чувство, а в духа като сила. С тази Любов, човек може да се освободи от всички мъчнотии в живота.
В областта на свръхсъзнанието хората се свързват чрез Любовта.
В царството на Любовта има живот, знание, свобода, радост и веселие.
Сърца, които горят от истинската Любов, нищо не е в състояние да ги изгаси.
Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен.
Ето отношенията на човека: Духът е Бог за човека. Душата— неговият ближен. Умът е самия човек. Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. Духът е място на Мъдростта. Душата е място на Любовта.
Работете за своя дух и за своята душа!—за Бога и за ближния (11).
Всеки човек има право да се ползува от Божествените блага.
Любовта се интересува само от това, дали хората я разбират и могат ли да я приложат. В това приложение, те ще подобрят живота си и ще бъдат доволни.
Любовта крие в себе си магическата тояжка, която представя силата й. С магическата тояжка всичко се постига (12, 14).
Само великото Божествено Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворените сърца. Тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост (12).
В света има два вида любов — любов на сенките и Любов на реалността. Първата любов е на ограничения и страдания.
Реалната Любов нито ограничава, нито се ограничава.
Любовта на сенките, се описва в романите. Тя бива три вида: драматична, комична и трагична.
В реалната Любов няма страдания, няма смърт. В нея има растене и постижение. Тя се отличава с даване. Ако не дава и взема, човек не може да бъде обичан (13).
Влюбването не е любов. То е съвсем друго нещо. То спада към любовта на сенките. Между влюбването и пиянството има нещо общо (10).
Любовта въвежда в Царството Божие. Тя освобождава душата от всички страдания и мъчнотии, от миналото, настоящето и бъдещето.
Христос, който е Любов, живее само в настоящето, в онова, което е родено от Любовта.
Хората могат да се познаят само чрез Любовта.
Който не познава Любовта, той е изгубил всичко.
Любовта се живее, тя не се предава.
Любовта превръща скърбите в радости, несгодите — в Блага.
Любовта повдига хората. Без Любов те се осакатяват.
Светът ще се оправи, когато дадем място на Бога да живее в нас като човек и ние да живеем в Бога като човеци (14).
Мировата Любов ще научи хората да разбират смисъла на всичко. Тя ще разкрие великата тайна, за разбиране отношенията едни към други (1).
Понеже Любовта днес не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Любовта, обаче, стои над всички народности и над всички религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят няма религии (3), няма църкви (6). Христос не е в никоя църква (6),
За да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3).
Религията е връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия ни прави подобни на Бога.
Човек, който няма Мировата Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен (1).
Моралният живот е извън физическия свят. Във физическия свят няма никакъв морал.
Морал има само между разумни същества (6).
На физическия свят, Бог — Любовта се изявява чрез даване. Бъдете щедри като Бога (10)!
Оставете Любовта да се проявява свободно (14)!
В Любовта присъствува цялото битие (14).
Бъдещият свят е света на Любов, разбирателство, братство и свобода (13).
Всички поданици там живеят братски (6)."
Всяка от изнесените мисли на Учителя е ясна сама за себе си. Те всички имат отношение към света — сир. към самите нас хората и към всичко онова, което ни заобикаля. В това отношение, тия мисли са свързани в едно цяло и изграждат, заедно с много мисли изнесени в предходната глава — за Отношенията на Любовта към ближния, едно цялостно учение за Любовта в света, в което главна роля играе човек. Поставен човека на своето място в света, той първом изгражда отношенията си към Първопричината, от която зависи всичко; второ, той изгражда отношенията към своята душа, което значи да изгради правилни отношения към своя ближен и след това човек изгражда отношенията си към света, което ще рече, към всичко извън него. Когато човек стигне да изгради правилните отношения към света, към всичко извън него, като върви по очертания път, той вече има дълбоко убеждение, което почива на онова истинско знание и мъдрост, които могат да се нарекат комически, както и на опитността добита в пътя за приложение на Любовта през вековете. С други думи казано,. човекът, който е изградил правилните си отношения към Бога и към ближния влиза в света зрял и готов — зрял да го разбира и готов да работи за неговата преобнова. Затова Учителят казва, че „който познава Любовта, познава и света" и „като познаем физическия свята, в който се проявява Любовта, ще познаем Бога". В този израз на Учителя трябва да доловим дълбоката мъдрост, че Бога ще познаем не само вътре в нас, но и във всичко, спрямо което проявяваме Любовта в широкия свят.
В отношенията на Любовта към света, което е велика реалност, има хармония в цялостната й проява — във формата, в съдържанието и смисъла. В тази проява на Любовта към света, „човек става активен, благ, пожертвувателен". Смъртта дори не е в състояние да спъне човека, който е стигнал до там да прояви Любовта към света, защото в него живее Вечният, Вселюбещият, в Когото всичко се слива в живот вечен, защото „Любовта образува най-устойчивите съединения в живота". В нея „се осъществява единството в множеството и множеството в единството". Когато човек люби, живее. Пред погледа на разумната Природа истински човек е само онзи, който люби. Само тогава той има сила. Само този който люби, твори. Само Любовта внася хармония в живота, премахва всички страдания, противоречия, дори и смъртта.
Любовта в света „тачи свещено живота на хората". „Тя трябва да се прилага и към слабия и към силния", „тя превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното в положително". Тя е стимул, който кара хората да мислят, чувствуват и действуват правилно", тя е „великото условие" за проява на живота. От тия мисли на Учителя, най-важната е, че в Любовта животът на хората е свещен. А едва ли е имало епоха, когато да е бил зачитан толкова малко животът на човека, на хората, както това е днес. Днес животът на хората не струва нищо. Затова има толкова войни, изтребления и самоизтребления. Затова Учителят казва, че „днешната епоха се нуждае най-много от Любов". Като влезе в света „Любовта ще изправи всичко".
Истинска връзка помежду си, хората могат да имат само „чрез Любовта, когато се издигнат в областта на свръхсъзнанието", казва Учителят. От тази мисъл изпъква, че истинска връзка между хората може да има само когато те се гледат като души, защото само душите, които са.Божествената искра в човека, живеят в свръхсъзнанието — света, в който се проявява Бог.
„Който прави добро е в единство с всички души. Комуто правите добро, вие сте негов ближен". От тази мисъл на Учителя се вижда, че на физическия свят единство между хората може да има само в доброто, което може да се направи. Затова Учителят казва още: ,На физическия свят, Бог— Любовта се изявява чрез даване". А в разумното даване — даване материално на нуждаещия се, даване, което се изразява като топлота в чувствата и светлина в ума, която намира своя израз в правите мисли и дълбоко убеждение в доброто, в това всестранно даване се проявява доброто, съответно Любовта на земята. И чрез доброто тя преобразява и оправя света, тя обединява всички хора в едно.
За да разбере човек правилно своето място в живота, от което зависи и приложението на Любовта в света, трябва да схване отношенията, които съществуват в самия него. Тях Учителят определя така: „Духът е Бог за човека, Душата — неговия ближен, умът е самия човек." Природата е „ближен" в широк смисъл на думата. в реализирането на своите първи отношения — към своя дух и към своята душа, човек, който на земята изпъква със своя интелект — затова Учителят казва „умът е самия човек," добива своето съвършенство и може да прояви Любовта широко в живота, в света.
По-нататък Учителят разяснява, че в света се проявяват два вида Любов — една Любов на реалността и една Любов на сенките. За реалната Любов бе дума досега. За да не повтаряме надълго всичко за нея, ще припомним само следната къса, основна и характерна мисъл: „В реалната Любов няма страдания, няма смърт. В нея има растене и постижение. Тя се отличава с даване. Любовта въвежда в Царството Божие. Реалната Любов нито ограничава, нито се ограничава."
Любовта на сенките „на ограничения и страдания." Тя се описват в романите и хората я изживяват като драматична, ту като комична, а най-често като трагична, сиреч, една любов пълна със страдания, която най-често завършва с телесна смърт. Идеалът в тази любов на сенките е „сянка" и преходно нещо. Затова тя носи страдания, ограничения и разочарования. Тази любов най-често се проявява във влюбването, което според Учителя „има нещо общо с пиянството." За тази „любов, на сенките" Учителя е говорил много малко, твърде малко. Много просто! — Не е необходимо да се говори на хората за нещо, в което всички тънат. В Любовта на сенките, във влюбването и пиянството, светът живее от памтивека. Трябва да му се покаже другия път, друго нещо — истинската Любов на реалността, в която има живот вечен. Това прави Учителят, с голям замах и щедрост, Защото „само великото Божествено Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворените сърца"; защото „Любовта превръща скърбите в радости, несгодите — в Блага; защото „Тя повдига хората и ги учи да разбират смисъла на всичко."
В историческото развитие на хората, на обществата, Любовта е останала дори досега не напълно разбрана. Онази форма, в която тя е могла отчасти да бъде възприета е била религията. Затова са се явили религиите на земята. Това е една обществена форма, в която хората се опитаха да ограничат Любовта. Тази форма послужи за разделянето на народите. „Любовта, обаче, казва Учителят, стои над всички религии. Тя обединява всички народности, в името на Първичния Всепроникващ Разум. В Божествения свят съществува само Любов."
Има една религия, която според Учителя е „връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия, казва Той, ни прави подобни на Бога." „Само този, който има Мировата Любов е истински религиозен и безсмъртен." С тези думи и схващания, Учителят ни издига, издига всички хора, издига света до онази висота, до която се е издигнал самия Xристос, Чието „Царство не е от този свят," който стои над всички форми на земята. Само така, ние ще разберем мисълта, че „във физическия свят няма морал.” „Морал, казва Учителят, има само между разумни същества." Погледнато дълбоко, истинският морал е двигателното звено между хора, които са поставили Любовта като основа на своя живот. Затова, Учителят казва: „Оставете Любовта да се проявява свободно!".
Днешният свят се намира в непрогледен мрак, във велико неведение за живота, за доброто, което трябва да дойде на утрешния ден. Идеал на днешния свят е личното добруване, взето в най-ши-рок смисъл на думата и приложено до обществата, народите и пр. Това е философията на света, ето хилядолетия. Тази философия е докарала всичките злини на земята. Тя е издигнала до култ грубата сила, измамата и незачитането на живота. Ала светът, след като е опитал всичките тези методи си остава все същия — неоправен, без справедливост, без мир, тънещ в зло. Светът опита всичко и не постигна нищо. Не е опитал само Любовта!
Учителят е вестител на Любовта, на Божествената Любов в света. Той казва: „Само Любовта е в състояние да оправи света!" В това седи най-голямото отношение на Любовта към света — само Тя може да го оправи!
Ще завършим тази глава за „Любовта в света" с великите думи на Учителя:
„Бъдещият свят е свят на Любов, разбирателство, братство и свобода. Всички поданици там живеят братски.
За този нов свят, всеки един човек на земята трябва да принесе своя дар.
(Следва)
