Д-р Ел. Р. К.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА
IV
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА
Приложението на Любовта има отношение към целокупния живот на всеки отделен човек, на всяка обществена единица, на всеки народ, на цялото човечество. Приложението на Любовта има отношение към всички прояви на човека в живота. Приложението на Любовта прави живота съвършен, издига отношенията между човеците до една непозната висота, в която всички противоречия, злоба, ненавист, зломислие и злорадство изчезвал. Приложението на Любовта между човеците, навсякъде в живота, е единственият фактор, който може да обнови живота, да го постави на истинска нова основа, да внесе в него справедливост, мир, пълно разбирателство, пълен творчески подем, истинско братство. Няма нов живот там, където Любовта не се прилага, където Любовта не е поставена като основа на всяка проява на човека. И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота.
Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел.
Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление.
Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си". И пак завършва в 17 ст. от същата 15 глава: „Това ви заповядвам, да имате Любов един към друг".
В тия знаменити, кратки и ясни класически стихове се крие същината, ядката на Христовото учение, което е в приложението на Любовта между човеците. И цялото останало учение на Христа води към този върховен момент — приложение на Любовта в живота, един към друг.
Приложението на Любовта обхваща всички прояви и гънки на живота. Тя, любовта, преди всичко гради истинските отношения на всеки човек спрямо самия себе, спрямо Бога, спрямо себеподобните и всички живи същества, спрямо цялата природа и вселена. И тия отношения са самата Любов. Чрез нея и в нея всяко живо същество, всеки човек може да добие истинско познание на нещата, да пресъздаде живота — своя собствен живот и този на другите. Чрез приложението на Любовта и само чрез приложението й човек може да стане съвършен, да стане безсмъртен, да стане едно с Бога, с всичко.
Учителят е разгледал твърде многообразно приложението на Любовта във своите безчетни беседи. В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот.
Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично. В този стремеж, обаче, да приложим Любовта в нейните най-малки прояви, постепенно, както децата се учат да ходят и да говорят, ние ще дойдем безусловно, до пълното й приложение, до съвършения живот в Любовта. Това е топлото въжделение на всички нас, малките на земята. То ще бъде някога — в чисто земно понятие — пълна действителност за нас.
Това, което Учителят изнася по приложението на Любовта, ние от личен опит и познание знаем, че е истина и съвършен живот за Него, защото Неговият живот е само приложение на Любовта. Неговият живот, като съвършен израз на Любовта, няма нужда от свидетелствуване и доказване, както няма нужда да се доказва съществуването на светлината и въздуха. Освен това, всички мисли, които Учителят е изказал по приложението на Любовта, носят не само отпечатъка на личния живот и опит, те носят и дълбокия опит на вековете в това направление, дълбокия, най-вече мълчалив опит на всички ония велики души, които са живели в приложението на Любовта. Този живот и вековна опитност са за нас светлина, мъдрост и вечен импулс за нов живот.
„Приложението на Любовта в живота на човека трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото" (12), казва Учителят. от тази мисъл е ясно, че приложението на Любовта обхваща всички и най-малки части и гънки на живота и стига в своето постижение, в своето реализиране до хармония на всичко с Цялото, с Първопричината.
В приложението на Любовта човек гради преди всичко правилни отношения към Първичния Разум, към Бога. И когато съгради този път, тогава човек е в състояние да схване и да възприеме истинските отношения на Бога, на самата Любов към него, към човека. След това идва до приложението на Любовта към своите подобни, към ближните, а най-после се идва до приложение на Любовта навсякъде в света, като колективен израз на Любовта на Бога и на човека към всичко в живота. Едва тогава се установява на земята „Царството Божие", „Царството небесно". Едва тогава на земята ще се установи „Божествената държава", на която всеки и всичко ще бъде равноправен жител и съработник.
Тук му е мястото да отбележим, че днес в широкия свят всеки счита като първа необходимост да мисли и да разреши въпросите на живота за себе си, в своя полза, след което би могъл да мисли за Бога и за другите. Този е пътят, по който върви светът, по който върви всеки човек. И естествено, резултатът е винаги отрицателен. По този път човечеството никога няма да дойде до братство и Любов. Съвсем друг е пътят на развитието и усъвършенствуването на човека според Учителя. „Човек, казва Той, най-първо трябва да мисли и живее, да направи връзка с Бога, да работи за Бога, след това да мисли, живее и работи за своята душа и едва след това за другите, за света".
Много е ясно, че това е път, пълен с резултат, творчество и съвършенство. Когато човек разреши първом въпроса за Бога и за себе си — сир. за своята душа, той има здрава опора и идеал да служи на другите и на света. Защото той тогава вижда родството си със себеподобните и единството с всички чрез Бога в Любовта. Тъкмо затова приложението на Любовта започва с изграждане
Отношенията на човека към Бога.
„Казано е в Писанието:
„Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. И да възлюбиш ближния си като себе си".
Това е единствен закон, каза Учителят, който се проявява в три свята:
в Божествения свят — като Любов към Бога;
в духовния свят — като Любов към себе си, към своята душа;
и на физическия свят — като Любов към ближните си.
Приложи ли човек тия закони, няма сила в света, която да не му се подчини и да не дойде да служи на неговия идеал.
Човек трябва да помни винаги тази велика истина, че само Боголюби, защото Бог е Любов.
Няма човек, който от само себе си може да люби. Той може да бъде само проводник на Любовта.
Като обичаме другите, ние търсим Бога.
Да искаш да те обича някой, ще рече, да искаш Бог да те люби.
Като любим Бога, ние Го възприемаме и опитваме Неговата Мъдрост (3).
Пренасяйте Любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога (2).
„Да възлюбиш Господа ще рече — да възлюбиш голямото в малкото. А да възлюбиш ближния си ще рече — да възлюбиш малкото в голямото.
Каквито са отношенията на човека към Любовта — към Бога, такива са отношенията на Любовта — на Бога — към човека.
Който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява никога в Бога.
Човек е създаден в шестия ден — петък — в деня на Венера, ден на Любовта. Затова той трябва да благодари.
Като живее в шестия ден, в деня на Любовта, забравя своите лични интереси, познава проявите на разумната Любов, придобива нови възвишени възгледи, които осмислят живота му и се стреми да приложи закона на Любовта. Той има правилни отношения, към Бога, към хората и към своята душа (7)".
„Любовта към Бога, това е абсолютната реалност. Единственото реално в света, единственото неизменно, това е Любовта към Бога (6)".
„Човек е същество, което се движи от тъмнина към светлина. Само великата мощна сила на Бога е в състояние да освободи човека от тъмнината (12)".
Възприемането на Божествената Любов прави човека да обича всички.
Само свързаният с Бога може да изпита величието на Любовта.
Само когато човек мине през най-големите страдания, може да отиде при Бога.
Започвайте с Любовта и свършвайте с Любовта.
Започвайте с Бога и свършвайте с Бога.
За да не се смущава човек, трябва да остави противоречията в ръцете на Бога.
Само Бог разрешава противоречията.
Силата на човешката душа е в правилното възприемане на Любовта. Тогава в нея настава мир, радост и веселие. Всички противоречия изчезват.(13).
Само Божественото се обича и цени. Където и да го видите, вие го оценявате и обичате. Божественото в хората ги прави да бъдат обичани.
Както не може без ядене, така също човек не може да живее и без обич.
За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог.
Когато човек обича, Бог се проявява чрез него.
Само чрез Любовта към Бога се придобива истинското знание.
Любовта предшествува знанието.
Любовта към Единния, към Бога, е Любов към всички.
И когато човек обича Бога, това е Любовта на всички същества към Бога.
Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях.
Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управлявал света.
Да положим живота си за Бога и за ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички (14)".
Да проявиш Любовта си, значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят (13).
„Идеалът на човека и човечеството трябва да е Любовта към Бога. Тя включва в себе си и Любовта към ближния.
Идеята за Бога дава здраве и богатство на човека.
Да носи човек в себе си идеята за Бога, ще рече да живее като Бога (10).
Чрез злото и греха човек се отдалечава от своя идеал, от Бога. Раздвоението на човека го отдалечава от Бога (12).
Изнесените мисли от Учителя ни разкриват интимната страна в отношенията на човека към Бога.
Ето няколко мисли, които ни разкривал най-великите отношения в живота — отношенията на Бога към човека:
„Любовта на Бога е великото в света (11).
Чрез своя подтик, чрез Любовта си, Бог е създал небето и земята, всички светила, растения и животни, а най-после и човека.
Чрез Любовта Бог е създал света (12).
Само Бог обича. Човешката Любов е отражение на Божествената Любов.
Любовта на Бога осветява човека (13).
Идването на човека на земята е обусловено от Любовта на Бога (11).
Страданията са признак на Любовта на Бога към хората (4).
Само Бог има право да съди, защото той съди с Любов (12).
Затова Бог не съди никого (3).
Единственото същество, което ни люби, е Бог. И в страданията, и в радостите, Той е неизменен към нас (3).
Бог има специфични отношения към всеки човек".
В отношенията на човека към Бога има едно главно звено — то е любовта на Бога към самия човек. Ако тази любов не би съществувала, ако тази първична връзка не би съществувала, човек никога не би могъл да намери истинските основания на своя живот. Не би могъл да намери истинската твърдина, на която може да съгради правилно всичките други отношения в живота. До това заключение идва всеки мислещ, който прочете горните мисли на Учителя върху любовта на Бога и върху Любовта към Бога.
„Само Бог люби", казва Учителят, и любовта на човека е отражение на Любовта на Бога. Целият живот на човека зависи от Любовта на Бога. Ние често мислим, че Бог ни забравя, че Той ни изоставя. Според думите на Учителя, Бог в своята Любов е неизменен. Следователно, нашите отношения към Бога са тия, които създавал представата, че Бог не ни обича и че ни е изоставил. Когато в нас егоизмът вземе връх и дойдат страдания в живота ни, понеже егоизмът разделя и отдалечава хората, единствено мисълта за Бога и за Любовта му към всички — защото пред Бога всички сме равни — може да ни отърве от страданията. Едва тогава ние виждаме, че сме се отдалечили от Бога, сиреч сме мислили само за себе си.
Дълбоките разяснения, които Учителят ни дава по въпроса за отношенията ни към Бога, са нещо велико и твърде оригинално. Тъни въвеждал в най-интимните отношения, които съществували в живота. Те ни разкриват, че без любов към Бога ние човеците на земята не може да обичаме нито ближния си, нито себе си — своята собствена душа. Защото Любовта към ближния и към себе си се съдържал в Любовта към Бога. Това включване на Любовта към ближния в Любовта към Бога, Учителят изразява красиво в редица ненадминати сравнения: „Да възлюбиш Господа, ще рече да възлюбиш голямото в малкото, а да възлюбиш ближния си, ще рече да възлюбиш малкото в голямото". „Когато човек обича хората, това е Любовта на Бога към тях. Да положим живота си за Бога и ближните си, ще рече да обичаме Бога и в негово име да обичаме всички".
Накрай ние схващаме от разясненията на Учителя, че законът за Любовта към Бога е единствен закон на живота, който на физическия свят се проявява като Любов към ближния.
Има още нещо, което изпълва човека с особено чувство, когато прочете мисълта на Учителя, че Бог има специфични отношения към всеки човек. В тази оригинална мисъл Учителят е скрил цялата красота на бащинството и на виновността в отношенията между Бога и човека. Само бащата има специфични отношения към всяко свое дете, според възрастта и способностите му, за да го подпомогне разумно, винаги преизпълнен с изобилието на своята Любов.
Като държим в живота като идеал „Любовта към Бога," която включва в себе си Любовта към ближния, ние ще можем да изградим правилните
Отношения на човека към своите ближни.
Ето какви разяснения дава Учителят по този въпрос:
„В Любовта всеки е равен на другия.
Да възлюбиш ближния като себе си, в това е пътят на истинското знание (5).
Волята на Бога е, хората да живеят помежду си в Любов (7).
Любовта към Бога е абсолютната реалност, а Любовта към ближния е относителната реалност (6).
Любовта има за крайна цел опознаването между човеците.
Любовта мисли всякога за благото на другите (6).
Любовта трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и каква народност са.
Любовта към ближния трябва да бъде такава, че да го не считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива.
Доброто е съединителна връзка между всички хора на земята(1).
За да се освободят от противоречията, хората трябва да живеят в закона на Любовта (из „Синове на възкресението”, 1934 г.).
Любовта на ближните обуславя също както Любовта на Бога, идването на човека на земята (11).
Като издига себе си, човек помага на ближните си; като помага на ближните си, повдига себе си.
Добър човек е онзи, който се ръководи от Божествената Любов.
Дето е любовта, цари радост и веселие.
Човек требва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението й, което значи да обхване всички части в Цялото (12).
Любовта свързва човешките души.
Докато Любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнал всичко.
Без Любовта животът се обезсмисля.
В Любовта си към Бога човек има всичко на разположение.
Единствено Любовта освобождава човека от всички противоречия и ограничения.
Единствената сила, която може да се справи с егоизма, това е Любовта.
Всеки дом, основан на Любовта, успява.
Който служи на Любовта, е сляп за човешките грехове и престъпления.
Докато ревнува, човек не може да възприеме Любовта.
Идейната Любов непрекъснато расте и се увеличава, Тя има отношение към всички същества, които Бог е създал (13).
Чистата, безкористна Любов е Любов към всички.
Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право, но никога не го и губи. Тя никога не съжалява.
Когато човек обича едното, в неговото лице той обича всички.
Задача на всеки човек е да прояви Любовта.
В Любовта всички печелят.
Ако човек оценява Любовта, тя сама идва.
Смущенията в човека произтичат от безлюбие.
Любовта, която носи живот за всички хора, е Божествена. Тя идва отвсякъде.
Да обичаш някого, значи да работиш за него като за себе си.
Обичта внася разположение, а не тревога.
Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека.
Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда.
Любовта прави човека мощен.
Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им.
Любовта започва в тайно, а свършва в явно.
Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта.
Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича.
Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта.
Не подпушвайте Любовта! Тя е извор, който не престава.
Любовта е най-добрата учителка. Тя учи човека на всичко — как да яде, как да спи и пр.
Обичайте, за да вършите волята Божия.
Любовта се обезценява от много говорене за нея.
Не изказвайте Любовта си, за да бъдете свободни.
Любовта се чувствува. За нея не се говори.
Който обича, ще бъде обичан.
Когато човек проявява Любовта правилно, той обича човека поради вечното начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и пр.
Любовта приближава душите на хората.
Които се обичат, живеят в светлина.
Любовта не може да се загуби. Човек затваря или отваря сърцето си за Любовта.
Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода.
Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия.
Любовта изключва престъпленията.
Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора.
Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят.
Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора.
Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие.
Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14).
Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя. в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света. Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога".
И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората. Тя е волята на Бога, тя е относителната реалност спрямо Любовта към Бога, която е абсолютната реалност. Тя е път за опознаване на хората, тя дава на ближния всички условия да се развива и живее. Тя счита ближния не като грешник, но брат. Любовта към ближния се проявява чрез доброто — то е съединителната връзка между всички хора на земята. Тя освобождава хората от противоречията и свързва човешките души. Тя осмисля живота и за нея не съществувал грехове и престъпления. Любовта не ревнува, тя не търси своето право, защото никога не го губи в Любовта към ближните всички печелят, тя преизпълва всички с живот, защото е Божествена Любов.
Любовта и обичта внасят всякога разположение, радост и веселие, а не смущение и тревога.
Любовта дава на човека мощ и сила, и той вижда невиждани неща чрез нея.
Любовта учи човека на всичко добро, от най-малкото до най-голямото. Чрез нея човек става непресъхващ извор на самото колективно дело на Любовта.
Любовта на ближния започва от малката Любов, която човек може да прояви към едно камъче, към росната капка, към едно бръмбарче.
Тя, Любовта, започва в тайно, безмълвно и свършва в явно, свършва с резултатите, с постижение. Защото Любовта всичко постига.
Ние няма да коментираме безсмъртното Слово на Учителя за Любовта към Бога и ближния. Нашата цел е да го изнесем в сбити линии и събрано на едно място. А благодарността си за това велико Слово и светлина, естествено, може да изразим само с Любов към Бога и с живот в Любов към другите.
(Следва)
