Д-р Ел. Р. К.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА
ІІІ
Качества на Любовта
В историческото развитие на човечеството, в развитието на неговата духовна мисъл има една единствена класическа глава, в която се изнасят в сбита, ясна, ведра, кристална форма — с явно и символично значение, качествата на Любовта. Това е знаменитата 13 глава от I посл. на апостола Павла към коринтяните.
Когато се говори за качества на Любовта, веднага изпъква в съзнанието ни мисълта, че Любовта като Божествена същност, като същност, която се проявява извън времето и пространството, не може да има качества. Качества имат само материалните същности, които се проявяват във времето и в пространството. Качеството подразбира известно постоянство в проявата. Такова рационално постоянство имат само ония същности, тясно свързани с трите „земни" светове — светът на мисълта, светът на чувствата и физическият свят.
Разсъждавайки така, ние разбираме, че когато се говори за качествата на Любовта, фактически става дума за качествата на проявите на Любовта в живота на човека — в света на мисълта, на чувствата и в физическия свят. Затова и качествата на Любовта, които апостол Павел ни изнася в своята 13 глава от I поел към коринтяните, засягат и са във връзка изключително с живота на човека на земята. В този същи дух, със същата оригиналност и дълбочина — защото Истината през всичките векове е една. Учителят ни разяснява по нататък, като използува поставената от апостола Павла основа, дълбоките особености и качества на Любовта, сир. на проявите й в живота на човека.
Ето как апостол Павел ни изнася тоя въпрос в своята дивна 13 глава от казаното послание:
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка... И ако раздам всичкия си имот на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползувам... Любовта дълготърпи, благосклонна е; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада. Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне...
Когато дойде съвършеното, тогава ще знаем напълно всичко.
А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта".
Ние пристъпяме към Словото на Учителя и разясненията, които той ни дава върху качествата на Любовта, така както ги изнася апостол Павел.
Първото качество на Любовта е търпението. Казано е в писанието: „Любовта дълготърпи". В своята беседа „Езикът на Любовта" (13) Учителят ни казва по тоя повод[1]:
„Търпението е основа на живота. Без търпение човек не може да свърши никаква работа.
Търпелив е онзи, който понася всичко спокойно, който не може да се засегне от външните условия на живота и природата, който не се засяга от страданията и от смъртта.
Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Поставил го е в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо а не вътрешно. Търпението е едно от великите качества на Бога".
Върху това велико качество на Бога — на Любовта, върху търпението, Учителят ни дава дълбоко разяснение. Апостол Павел казва само, че Любовта дълготърпи. Ние не добиваме от тези думи никаква светлина върху самото търпение. Учителят ни казва по този въпрос, че „търпението е основа на живота", че търпението е причина за завършване на дадена работа. По този начин ние схващаме Любовта в живота като дълготърпение. Ако животът е проява на Любовта, то търпението е негова основа, следователно, една от формите, в които се изявява любовта на земята, е дълготърпението. И като вложим Любовта сир. дълготърпението като начало на всяка работа, ние, наистина, можем да я завършим с успех. Така мисълта на Учителя ни става ясна, близка.
Но Учителят отива по-нататък и казва, че търпелив е онзи, който има пълно спокойствие и които не може да бъде засегнат от външните условия, от страданията и даже от смъртта. В случая ние трябва да схванем, че търпението като съзнателен и разумен процес може да направи човека съвършен, щом не може да го засегнат нито лошите условия на живота, нито страданията, нито смъртта. И Учителят ни разяснява по-нататък, като казва, че „Бог е поставил човека в живота и в радостта". Виждаме от тази мисъл, че човек може и трябва да се проявява само в живота и в радостта. Там е и мястото за проявата на търпението. В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си. Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство.
Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна". В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността:
„Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. Богатият и сиромахът, ученият и невежият са излезли все от Бога. Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението. Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на първите, ще придобият благосклонността.
Благосклонният се намира при такива условия, които удовлетворяват съществените му нужди. Той не е лишен от въздух, от вода, от светлина, от храна. Затова той не лишава и ближните си от тези блага.
Благосклонен е този, който, като задоволява своите нужди, задоволява и тези на ближните си.
С тези мисли Учителят ни разкрива благосклонността като проява на Любовта към ближния. Благосклонният е удовлетворен духовно и материално. Той желае и ближният му, значи всяко живо същество, да има всичко, което има сам той, защото всичко живо е излязло от Бога. Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са въздухът, водата, светлината, храната. На земята няма по-голямо богатство от това. Това богатство е първично, то е от Бога, то дава свобода, смисъл, щастие. Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора. Паричното богатство не дава смисъл и щастие. То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява духовно. Мисълта на Учителя е някъде другаде. За него богатият е задоволен, той може да раздава и на ближните си. Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота. Това вътрешно състояние на доволство му дава свобода, широта, благородство, смисъл, щедрост, пожертвувателност. Това състояние, което става постепенно негова неразделна същност, го свързва с Бога, който е извор на всички блага. Тия божии блага са за всички. Тях благосклонният раздава на всички, защото Бог е във всичко.
В същия смисъл трябва да схванем думата „учен". Учителят едва ли ще разбира съвременния учен, който „отчасти знае и отчасти може", който, извън своя тесен кръг на знание, си остава най-обикновен човек. Думата ще да става за онзи „учен", който, добил знанието на света и на живота, е стигнал до прозрението за духовното и е успял да направи жива връзка с Бога, с Любовта. Този „учен” има живо, истинско знание и той може, наистина, да издигне своя брат — невежия.
Така ние ще схванем благосклонността като единение с Бога и проява на божественото спрямо всяко живо същество. Тогава ще разберем и друга една мисъл на Учителя, казана в беседата „Любовта” (4), че „търпението и благосклонността са двете ръце на Любовта”. В тази беседа срещаме и следните още мисли, които доразясняват същността на благосклонността и търпението:
„Благосклонността е положителната, активната страна на Любовта. Дълготърпението е пасивната, съхранителната страна на Любовта.
Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е.
Благосклонността към ближните е служба Богу".
От всички мисли, изнесени досега, нам ни става ясно, че благосклонността като положителна, активна страна на Любовта е проява на първото й качество — дълготърпението, което е пасивната страна на Любовта. Това се потвърждава още от следните мисли на Учителя:
„Първият скъпоценен камък на Божествената Любов е камъкът на търпението." (бес. Търпение, стр. 224 от Езикът на Любовта, (13) и „Бог е Любов, понеже е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас"(4).
Трето качество на Любовта е, че тя не завижда. В 13 глава от известното послание на апостола Павла е казано: „Любовта не завижда".
Ето какво казва Учителят по този въпрос:
„Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Той може да влезе между двама души, които се обичат и да развали отношенията им.
Завистта, това значи човек да живее в сиромашия. Само сиромахът завижда.
За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си" (13).
Не е лесно бедният да надрасне беднотията си и да не завижда на другите, които имат нещо в повече. Завистта е страшна болест, страшно зло в живота на човека. Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси.
Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота.
Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко.
В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва:
„Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любовта осмисля знанието. Любовта дава цена на всичко.
Където Бог присъствува, всичко се осмисля, всичко се обича.
Влезе ли човек в областта на Любовта, той влиза в Божествения свят. Влезе ли в областта на знанието, той е между ангелите. Влезе ли в областта на вярата, той е между хората.
Хората днес познават една Любов, която умъртвява. Но има една друга Любов, която те не знаят. Тази Любов оживява хората. Тя изключва всички противоречия и съмнения.
Да обичаш някого, значи да го приемеш в себе си такъв, какъвто е.
Бог присъствува навсякъде и във всичко: и в страданията и в радостите.
За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае.
За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: между радостите и скърбите, светлината и тъмнината, доброто и злото.
За Божията Любов не може да се говори, защото Бог, който се проявява навсякъде, никога не говори за себе си. Също и Любовта трябва сама да се проявява. Да прояви човек Любовта си, значи да отправи своите мисли и чувства към великия Божествен свят.
Когато човек пречиства мислите и чувствата си, ще се научи да живее правилно. А за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си и надеждата в своето тяло".
На отрицателно изказаната от ап. Павла мисъл, че Любовта не дири своето си, не се раздразва, не мисли зло, и още на неправдата не се радва, на всичко хваща вяра и на всичко се надява, Учителят противопоставя една великолепна положителна мисъл, в чиято кратка форма се включват всичките изброени по отрицателен начин качества. Той казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия". И още: „Любовта осмисля знанието, тя дава цена на всичко".
Какво значи човек да дири своето си, да се дразни, да мисли зло и пр. и пр.? Явно, това са най-големите противоречия в живота. В тях се крие борбата на личното, егоистичното с божественото в човека. Качество на Любовта е да премахва тази борба, да премахва всички тия противоречия, защото тя дава истинска „цена на всичко" и смисъл на всяко разумно знание.
В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия. Една от тия мисли, обаче, прави силно впечатление. Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае". Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство.
Останалите мисли на Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество на Любовта, оставяме на всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си.
От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното". Като счита, че младенчеството е състояние, през което човек трябва да мине, говори още: „Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Ако не се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще я опита — отровата, която е налял в чашата си, той първи ще я опита.
Затова, минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте, без да се занимавате с него. Спирайте вниманието си върху доброто (13).
Любовта не познава злото — това е едно от нейните качества (10).
Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за Любовта" (13).
Ясно е, че младенческото състояние в живота е несъвършенство. А в несъвършенството е временното и злото. От него човек трябва да се освободи, за да дойде Любовта. Човек може да напусне временното и злото само в Любовта. Затова можем да кажем, че качество на Любовта е да освобождава човека от младенческото, от временното, от злото. Това е пето качество на Любовта.
На друго място в същата глава апостолът казва: „Знание ли е, ще изчезне". По този повод, Учителят продължава:
„Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, ще изчезне. То е временно знание и, следователно, преходно, осъдено на смърт.
Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа. То е винаги заедно с човека (13).
Казват, че „знанието възгордява". „Знание без Любов възгордява, а знанието с Любов облагородява" (2).
От това за нас е ясно, че истинското знание, знанието в Любовта, добито и приложено в Любовта и чрез Любовта, е безсмъртно. То е именно, което облагородява.
И тъй, добиването на истинското знание е качество и възможност само на Любовта. То е шесто качество на Любовта.
Своята знаменита 13 глава от I посл. към коринтяните апостол Павел завършва с думите: „Но най-голямата от тях е Любовта". А Учителят казва:
„Който има Любов, има силата да премахне всички мъчнотии и страдания.
Любовта подразбира светли мисли и благородни чувства. Тия мисли и чувства правят човека доволен.
Светлите мисли са лъчи от светлината на Божественото слънце, а добрите чувства — лъчи от топлината на Божественото слънце. Без тия лъчи човек не може нито да мисли, нито да чувствува, нито да действува" (13).
Любовта премахва всички мъчнотии и страдания. Тя ни дава светли мисли и благородни чувства. В това седи седмото качество на Любовта.
* * *
Много може да се каже още върху качествата на Любовта. Учителят е изнесъл в беседите си редица още прояви и качества на Любовта. Има да се каже още твърде много нещо. Преди да завършим с качествата на Любовта, нека споменем още няколко, които Учителят е изказал в някои други беседи. Измежду тях характерни са.:
„Любовта не съди никого.
Любовта изгаря всичко нечисто.
Любовта няма степени на сравнение.
Любовта не причинява страдания.
Любовта е неизменна и постоянна (14).
Любовта никога не отпада (13).
Любовта е неподкупна (12).
Любовта винаги дава. Даването е творческо начало. Човек проявява Любовта чрез даване. Чрез Любовта човек познава Бога и природата" (13).
Върху тези живи формули ние няма да коментираме. Те имат силата да се запечатат дълбоко в съзнанието на човека. Те ще останат дълбоко и в съзнанието на всеки, който ги прочете или чуе. Чрез проявите и качествата на Любовта ние, хората на земята, ще станем истински човеци, в които ще живее Бог.
(следва)
----------------------------------------------------
[1] За литературните указания, гл. бр. 4 от т. год. на Ж. Зърно.
