П. Г. П.
Високият идеал за личността и обществото
Идеалът е звезда-пътеводител; идеалът е извор на вдъхновение и радост, идеалът ни дава криле за подвизи и творчество. Той е образ на красота, чистота и съвършенство, който грее пред нас и като магнит ни привлича към себе си. Без идеал — човек е заровен дълбоко в избите на материалния живот, затворен в ограниченията на егоизма, нещастен и забравен от всички, изоставен по своя вина — „за далечни дни, за далечни времена". Защото „природата обича само тези, които имат висок идеал". С тях тя се занимава, на тях щедро отпуска кредити, те са нейните любимци. Та какво са великите люде — ако не деца на природата, които са имали висок идеал? И всеки от нас може да заживее с висок идеал и да се избави от тъмницата на личния егоизъм, да излезе на слънце и въздух и да се преобрази в нов човек, почитан и обичан от всички. Но кога? Когато вместо да поставя себе си център на живота, той постави цялото, Бога средоточие и пожелае на всички да бъдат добре; когато вместо да се грижи за своето лично щастие, той започне да мисли за благото на другите, на народа си, на човечеството, на всичко живо; тогава светлината на живото слънце ще го озари и ще го изведе към висините на едно ново знание. Той ще намери себе си — своето истинско аз. Иначе, тъй както ние сега живеем — чакаме другите да ни обичат, почитат и да ни помагат, а ние да се радваме на тази обич и почит, без да им дадем в замяна нещо, — това е живот без смисъл и съдържание. Ние първи трябва да започнем да обичаме, да почитаме, да даваме, тъй както слънцето грее, тъй както изворът извира и дава изобилно. Това е високият идеал: да бъдем като Слънцето, да бъдем като Извор. Слънцето грее и не иска нищо да му се плаща. Изворът дава и се радва на всички, които дойдат да пият от него. Цветето разлива своето благоухание наоколо и радва очите ни със своята неземна красота. По ум да бъдем като слънцето, да носим светлината на знанието на всички наши братя; по сърце да бъдем като извор, като чист планински извор, да утоляваме жаждата на всички жаждущи души с живата вода на любовта; по душа — да бъдем като цветята — красиви и благоуханни, разнасящи великото благословение на небето! Това значи да бъдем съвършени като Бога, нашия Баща, който е Любов, Мъдрост, Истина, който е Слънце на живота, извор на светлината и източник на свободата. Колкото по-висок идеал има човек, толкова по-бързо се движи той към светлината, свободата и творчеството. Колкото повече човек се ръководи и вдъхновява от идеала на слънчевата любов, толкова повече и по-бързо неговото сърце става кристално — чист извор на благородни и нежни чувства, а неговият ум ще свети с лъчезарните лъчи на истинското знание, опитано в живота и носещо благословение за човечеството. „Бъдете съвършени като вашият Отец" — това е идеалът за личността, открит нам от Христа. Бъдете съвършени в Любовта, защото Бог е Любов. Бъдете съвършени в Мъдростта, защото Бог е Мъдрост. Бъдете съвършени в Истината, защото Бог е Истина. Бъдете съвършени в Правдата, защото Бог е Правда. Бъдете съвършени в Доброто, защото Бог е Добро. И тогава само, когато любовта се всели в нашето сърце, доброто стане основа на нашия живот, мъдростта просвети нашия ум, истината освободи нашата душа и закали нашата воля за творчество и подвиг и правдата излее мощта на светлината над нашия дух, ние ще бъдем наистина истински човеци с висок идеал и ще можем да осъществим и обществения идеал на Христа:
Царството Божие на земята.
„Царството Божие не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Духа святаго", казва ап. Павел.
Правда, мир и радост в семействата, народите и човечеството, за които копнеем всички, ще дойдат само тогава, когато ти и аз и всички ние, които искаме да следваме Христа и да носим Неговото име, отворим сърцата си за Любовта, умовете си — за Мъдростта, душите си — за Истината, и духовете си за Христа, живия Христос, който е образът на високия идеал, на невидимия Бог, дошъл да ни покаже пътя на освобождението и безсмъртието.
Вечната и неутолима жажда на всяка душа тука на земята е свободата и безсмъртието. Вечният и неутолим стремеж на всяко общество, на всеки народ, на делото човечество е свобода и хармония. Както хор и оркестър не може да имаме, докато не подготвим хористи и музиканти, така и нова общественост не може да имаме, докато не създадем от себе си свободни, любещи и разумни човеци, които да живеят в правда, мир и радост. Царството Божие — това е новият обществен порядък, който идва, това е новата общественост, която се ражда като плод на индивидуалното изправление на личността. Защото какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Какъвто е отделният човек, такива ще бъдат и семейството, обществото, народът, човечеството. Да се преобрази обществото, ще рече първо да се преобрази отделната личност. Да се образува хор или оркестър, ще рече първо да се подготвят отделните хористи и музиканти да пеят и свирят. Да се образува съвършено общество, ще рече първо да се научат хората да мислят, чувствуват и постъпват право.
Идеалът на човека е да стане цар своето царство, цар на себе си и служител на Цялото. Цар на своите мисли, чувства и желания: любов да царува в царството на неговото сърце; мъдрост да управлява в царството на неговия ум; истина да владее в царството на неговата душа и ръководи волята му, Победата над низшата природа в самите нас е най-великата победа, която човек може да спечели. Тя е по-велика от всички победи в света. Тя е победата на Христа, който каза на учениците си: „В света скръб ще имате, но дерзайте, аз победих света!" Христос победи злото чрез доброто, неправдата той победи с правдата; омразата — с любовта; с мъдрост — заблуждението и с истина той победи лъжата. „Царството Божие е вътре в вас". И тогава той посея семената на Царството Божие в душите на хората, запали Бож. огън на Любовта, който вече се разгорява в света, ще го пречисти и преобрази.
