Един от най-неразбраните въпроси е въпросът за любовта. Ние често говорим за любовта, но не знаем да постъпваме по любов. Любовта, за която пишат в романите, че героинята припаднала, или че героят се самоубил, това е неразбраната любов. Човек припада от страх, когато мисли, че изгубва нещо. Някой се самоубива не от любов, а от безлюбие.
Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи. Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише.
Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов. Момъкът се показва, че я обича, защото иска да вземе нещо от нея. Ако един момък обича, никоя мома не може да го излъже; ако момата обича, момък не може да я излъже. Не е имало случай, когато някой обича, да му направят зло или да го излъжат. Някой казва, че го обрали от любов. Когато обират човека, то не е от любов. Любовта не се обира, нито се дели. Любовта е неделима, единна. Никой не може да отнеме любовта на някого.
Някой казва, че обича едного. Последният повярва, че го обича. Но само така се говори. Който обича, не знае, защо обича. Той го обича, защото другият е чист. Като изгуби чистота, не го обича. Обича го, защото е богат. Като изгуби богатството, не го обича. Докато е добър, докато е здрав, обича го — това са Божии благословения. Като загуби здравето, добрината, престава да го обича.
Има една любов, която може да наречем кръчмарска. Кръчмарят вика някого да опита хубавото вино. Понеже иска да продаде виното си. Оня отива, пие от виното и му плаща. Той посещава кръчмата, докато изхарчи всичкото си имане. В случая печели само кръчмарят; онзи, който пие виното, какво печели? Каква любов има кръчмарят, който продава виното с пари? Каква любов има онзи, който пие виното? Той обича ли кръчмаря? Той обича виното, но не и него. Кръчмарят обича парите, но не и този, който пие. Да се пазим от тази любов!
Често някой казва, че обича едного, а иска да вземе нещо от него. Той иска да вземе, а мисли, че дава. Когато говори за любовта, човек трябва да знае следното: той ли иска да обича, или иска другите него да обичат. Ако иска да обича, да отвори кесията си, да дава; да отвори хамбара си, да дава; да иде да работи и да слугува на тия, които обича. Като обича човек, дава. Когато иска да го обичат, то е друг въпрос. Когато го обичат, тогава да благодари на това, което му дават.
Някой казва: аз обичам. Тази идея не е права. Когато някой каже, че обича, той трябва да знае, че любовта не излиза от него. В света само Бог обича. Всички сме проводници на Неговата любов. Когато някой обича, той е проводник на Божията любов. Който обича, пръв се ползува от любовта. Който обича, е здрав човек. Когато обича, другите са само условие, да прояви любовта. Който обича, не се интересува, дали другите го обичат или не. За него е важно, той да обича, той да бъде проводник на любовта. Ако тия, които обича, приемат любовта му, те се ползуват. Който не приеме любовта, боледува. Които приемат любовта, ще бъдат здрави, ще им върви. Който не обича, пакости на себе си; който не приема любовта, пак вреди на себе си. Който обича, прави добро на себе си; който приема любовта, която другите проявяват, прави пак добро на себе си. Тоя закон няма изменение.
Някой иска другите да го обичат. Той иска това, което сам може да направи. Себе си човек може да накара да обича: може да стане проводник на Божията любов. Като стане проводник на любовта, човек първо повдига себе си, той урежда своето положение. Като стане проводник на любовта, ще хармонира живота си с великия закон на живота, той влиза в Божия порядък и животът му естествено се урежда.
Някой иска да знае, дали другите го обичат. В това няма никакъв смисъл. Човек от само себе си не може да обича. Всеки, който обича, има подтик от Бога. Ако е верен на тоя подтик, той се благославя. Когато възприема любовта, то е пак подтик от Бога. Любовта се изявява по два начина: или човек обича, или го обичат. Ако не обича и не приема любовта, нищо не може да направи, нито да се ползува.
Днес хората се срамуват от любовта. Срам ги е да кажат, че обичат. Мислят, че с любовта трябва да се занимават само младите. Има философи, които отричат дори нейното съществуване. Казват, че няма любов в света. Любовта има разни прояви. Първата проява на любовта е пробуждане на човешкия ум, пробуждане на човешкото сърце и пробуждане на телесната деятелност на човека. Когато учи, то е пак подтик на любовта.
Когато човек обича, да не разправя за това. За любовта да се говори, след като се приложи. За хляба може да се говори, след като се опита. За светлината може да се говори, след като се възприеме. За любовта човек не може да се произнесе, докато не я опита. Никакъв въпрос да не прави за любовта, когато обича. Да не споменува и дума за нея. Господ досега не е казал, че ни обича, пък е създал света за нас, от любов поставил слънцето да ни грее, вятърът да ни духа, водата да тече. От любов се движи земята. Кой кара птичката да си прави гнездо. да мъти, да отглежда малките си? Подтикът иде от любовта.
Посети ли любовта човка, той става здрав и страданията изчезват. Любовта превръща страданията в скъпоценни камъни. Затова който обича, не може зло да му се случи. Всяко зло любовта превръща в добро. Щом се намеси човешката разумност в любовта, разваля условията и.
Любовта, която човек проявява и доброто, което изтича от него създават аурата му. Аурата е като кожата. Както човек страда, когато кожата е наранена, така страда, когато аурата му е разпокъсана. Когато обича, заздравява аурата си. Да обича човек, то е оръжието, което Бог му дава да се пази. Когато не прави добро и не обича, аурата му се разкъсва. Затова се казва: Любовта носи здраве. Казано е: „Любете враговете ваши". Като люби човек враговете си, той ги обезоръжава. Затова те казват: Не искаме твоята любов.
Често някои мислят, че като обичат някого, требва да го прегърнат, да го целунат. Прегръдката и целувката не е още любов. Юда целуна Христа, но от любов ли беше? Вълкът прегръща овцата, но от любов ли я прегръща? Прегръдките и целувките да бъдат както на слънцето. Слънцето ни милва, но с милувките си постоянно ни дава светлина, топлина и сила. Ако някой мисли добро за другия, то е целувка. Колкото мисълта е по-светла, толкова по-добре за човека. Когато обича някого и насочи чувствата си към него, то е прегръдка.
Когато любовта посети хората, тя примирява всичките противоречия между тях. Любовта не прави никакво различие. Светията гледа на грешника като на свой брат. Всеки грях любовта обръща в скъпоценен камък. Човек не бива да съжалява, че е грешил досега, но да съжалява, че не е приложил любовта в живота си, която е в състояние да го избави от всичките противоречия. Когато човек стане проводник на любовта, тя ще измени мислите му, чувствата му, постъпките му, ще измени лошите условия, при които живее. Когато любовта посети човека, умът просветва, сърцето става богато, здравето иде, кръвообращението се подобрява, лицето просиява и човек става радостен и весел.
Любовта внася най-голямата хармония в света. Тя е единствената реалност. Тя е единственото съдържание на живота. Ако човек е умен, любовта ще дойде. Да приемем любовта и да не философствуваме за нея. Да не говорим за любовта, но да я проявим. Да бъде волята на любовта!
