ПРОЛЕТЕН КОПНЕЖ НА ЗЕМЯТА

S.

Разтварят се вече
открехнати двери,
наднича усмихнато, светло лице,
кристални, лазурни
са вечните двери,
жениха очакван ще мине  през тях.
Потръпва земята
от първия поглед,
и тихата радост и светъл копнеж
в цветята разлива, в зелените ниви,
и в звънката песен на птички-певци.
И чистия пламък,
що ражда живота,
докосва сърце й, където струи
обилната младост.
О, колко любим е жениха лъчист.