Ан. Х-ва
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ
„Протичането на любовта през човека — това е възкресението".
Учителят
Съзнанието на днешния човек е изпълнено с множество ценни идеи, но те чакат условия и намиране истинските методи за реализирането им. Може човека да е вдъхновен от красиви идеи, но те могат да останат безрезултатни, ако човека не знае законите, по които те могат да станат осезаема действителност. Има узрели идеи, чиито носители са честни, искрени души, жадуващи да работят за нов красив живот на земята. И мнозина от тях, като не разбират истинските методи за работа, идват до голямо разочарование.
Светът днес се нуждае от строителна работа. Всред тези събития, които днес раздрусват света, трябва да имаме ясно разбиране за възходящите сили, които действуват в днешния момент. Разумните сили, които ръководят човечеството, имат изработен план на новата култура, която иде. Този план ще се приложи чрез честните идеалисти, които виждат много по-далече поради далновидността си. Човешкото съзнание е проводник на идеи според степента на своето развитие. За да се създадат условия за една велика култура на земята, трябва да се разшири и повдигне човешкото съзнание. Има един велик закон, по който най-лесно става това. Това е законът на Любовта. Когато този закон заработи в душите, тогава и най-неподготвените наглед стават годни за изпълнение на велики идеи.
Светът на Любовта е пълен с идеи. Една от най-важните идеи сега за сега е идеята за единството на живота. Само една идея, родена в любовта, има силата да измени съзнанието на човека. Мощта на коя и да е идея може да се измери и познае по това, до колко тя сближава хората, стопява леда в сърцата им, прави ги по-добри; с една дума — те стават апостоли на човещина и братство. Такава е напр. идеята за служене. Може да служи само онзи, който обича. Новото в света, на чието идване за щастие сме свидетели, иска по-голяма активност и самодейност.
Новият път за работа съвсем се различава от тия пътища, на които сме свикнали. В него е важно не критиката към другите, не поправянето на другите, не оправянето на техния живот, но повдигане другите чрез нашата любов.
Как можем да бъдем полезни и как можем да допринесем нещо за повдигане на човечеството? За да схванем това, трябва да знаем, че човешката душа е изтъкана от лъчите на Любовта. Събудената душа излъчва любовта и оживява околните много по-мощно от всяко външно въздействие. Да оставим делата да говорят, да оставим да говори любовта, която се излъчва от човешката душа. Делата на любовта имат език, който не се нуждае от доказателства.
В царския палат или в бедната хижа на селянина, в града или в забутаната колиба, любовта прониква вред и ни въвежда в света на идеите си. Пътищата, по които проникват в нашата душа възвишените творчески идеи, са
1. Нуждата да обичаме и да ни обичат.
2. Психологичният интерес. Животът е многолик и разнообразен и като така трябва да познаваш тия, които обичаш, за да не им навредиш със своето невежество. Човек винаги се интересува и изучава тези, които обича.
3. Вътрешната свобода. Ние се смятаме за деца на Великата Разумност в света, която всичко ни дава, което поискаме. Ние се стремим все повече да ставаме свободни души, т.е. да даваме все повече път на великото, възвишеното, Божественото да минава през нас, без да го ограничаваме.
4. Вътрешна дисциплина. Това е съзнанието, че носим отговорност за делата си пред Възвишеното, което работи в нас.
Хората на Любовта носят именно тия качества.
Всички ние можем да имаме тия качества още сега, защото нашата измъчена, затворена душа жадува за тях. Обичта е естествената среда за нашата душа, тъй както естествена среда на птичката е въздухът, а на рибата — водата.
Като излъчваме Любовта, която минава през нас, околните ще ни познаят.
Срещнат ли ни веднъж, ние ставаме за тях притегателна сила, ставаме им нужни, както насъщният хляб.
Тихо, скромно, мълчаливо и спонтанно проявяване на любовта, ето що е нужно в настоящия момент.
