Наскоро в Париж напусна земята великият философ на новото време, големият неоспиритуалист Анри Бергсон. Той е роден на 18 октомври 1859 год. в Париж, като син на тогавашния компонист и пианист Михаел Бергсон, преселил се от Варшава.
Първоначално Анри Бергсон заема професура във висшето Нормално Училище, а след това в най-висшия френски учебен институт — Колеж де Франс. Той е бил член на Френския институт и Френската академия на науките. След голsмата европейска война, през 1928 год. му е дадена Нобеловата Премия по литература и философия.
Външният свят е вторична проява на истинската трайност, на творческата жизнена сила (élan vital). Външният свят е едно състояние на диференциране, на прекристализация на вътрешната творческа същност. Биологическото развитие е също проява на единната, свободна творческа сила. То се изявява в две насоки — посредством инстинкта от една страна и разума, от друга. Интуицията е, която обединява творческата, непосредствена проява на инстинкта и прозорливостта на разума.
За този, който е посветен в окултизма, в окултните науки е много ясно откъде Бергсон е черпил, върху основата на кое знание е обосновал своята философия. Известно е, че Бергсон е взимал активно участие в окултните и спиритуалистични движения във Франция. Главната му цел, обаче, бе да изложи окултните, духовни истини на един съвременен философски език. И той успя в големи размери! Неговото влияние върху световната мисъл е твърде голямо. Днес думата „интуиция" като непосредствен метод на познанието, срещу която в началото на този век се е водила страшна война, е възприета и се използува от най-големия материалист. Нея ще срещнете още из учебниците по природни науки издавани в Съветска Русия дори! I— Така неусетно се вмъква отново духовното в живота, в света. Много философи и учени по широкия свят са били силно повлияни от философията на Бергсон. Могат да се посочат имената на Дриш, Кайзерлинг, Прагматическите философи в Америка и пр. Католицизмът се е възползвал извънредно много за себеобновление от философските учения на Бергсон. Това е твърде естествено — истината, духовната истина обновява всички и всичко, но тя не се ограничава и никой не може да я ограничи. Тя внася живот навсякъде. Тя е чиста и светла. Бергсон е велик работник в света за вечната Истина, за Бога. Неговото име, неговото дело ще пребъде, защото е пропито от Духа на вечността, на абсолютната трайност и творческата еволюция.