АНРИ БЕРГСОН - Д-Р Е.К.

Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Д-р Е. К.

Анри Бергсон

Наскоро в Париж напусна земята великият философ на новото време, големият неоспиритуалист Анри Бергсон. Той е роден на 18 октомври 1859 год. в Париж, като син на тогавашния компонист и пианист Михаел Бергсон, преселил се от Варшава.

Първоначално Анри Бергсон заема професура във висшето Нормално Училище, а след това в най-висшия френски учебен институт — Колеж де Франс. Той е бил член на Френския институт и Френската академия на науките. След голsмата европейска война, през 1928 год. му е дадена Нобеловата Премия по литература и философия.

Значението на Бергсон за новата световна мисcл, за създаване основния дух на днешния век, е твърде голямо. Основата на неговата философия е духовното. То е първично, действителното в света. Със своята философия, той се стреми да превъзмогне механистичното и материалистичното схващане на естествознанието. Истинската, духовната действителност може да бъде схваната чрез дълбокото вътрешно преживяване, чрез вглъбяване в себе си, в своята собствена свободна вътрешна същност. Този процес на вглъбяване е интуицията, непосредствения метод на познанието. За вътрешната духовна същност и действителност, в противоположност на материалното, са характерни вътрешната динамика (интензитета), а не пространствеността (екстензитета), вътрешната свобода, вместо причинната (каузалната) необходимост, творческия живот вместо статическото съществувание, постоянната, (реалната), истинската трайност, вместо простото редуване на явленията. Трайността според Бергсон е понятие, различно от физикалното понятие за време. Последното е резултат от превръщане реалната трайност в пространственост — т.е. от нейното външно проявяване. Истинската трайност е творческо продължение, динамично единство между миналото и настоящето. Разумът, с който си служи науката, чийто обект е външният материален свят, не може да се добере до познанието на истинската трайност. Това е възможно само чрез интуицията.

Външният свят е вторична проява на истинската трайност, на творческата жизнена сила (élan vital). Външният свят е едно състояние на диференциране, на прекристализация на вътрешната творческа същност. Биологическото развитие е също проява на единната, свободна творческа сила. То се изявява в две насоки — посредством инстинкта от една страна и разума, от друга. Интуицията е, която обединява творческата, непосредствена проява на инстинкта и прозорливостта на разума.

Бергсон счита творческата жизнена сила като най-дълбоката същност на битието и живота. Тя е проява на Бога, това абсолютно съзнание, което е неограничено, непрекъснат живот дело и свобода." В това е целта на творческото развитие — достигане свободата, самоосвобождаване на духа. Творческото развитие е развитие на мировата воля, на проявения Бог.

Бергсон е написал твърде много и големи съчинения, в които подробно е развил схващанията си за превеса на духовното над материалното — тялото е инструмент на душата, за времето в обсега на истинската трайност (духовното) и Айнщайновото схващане според теорията за относителността, за смеха (комичното) — израз на противоречие между мъртвото и живото, за истинския морал и религия като творчески, свободни динамични прояви на човешкия дух и пр. Всичките му съчинения са издадени досега в десетки издания, най-важните от които са: „Опит (Есе) върху непосредствените данни на съзнанието" (на немски тая книга е преведена под надслов: „Време и Свобода"), „Материя и памет", „Творческата еволюция", „Смехът", „Трайност и едновременност" — по случай теорията на Айнщайн, „Духовната енергия", „Двата извора на морала и религията", „Мисълта и подвижното" и др.

За този, който е посветен в окултизма, в окултните науки е много ясно откъде Бергсон е черпил, върху основата на кое знание е обосновал своята философия. Известно е, че Бергсон е взимал активно участие в окултните и спиритуалистични движения във Франция. Главната му цел, обаче, бе да изложи окултните, духовни истини на един съвременен философски език. И той успя в големи размери! Неговото влияние върху световната мисъл е твърде голямо. Днес думата „интуиция" като непосредствен метод на познанието, срещу която в началото на този век се е водила страшна война, е възприета и се използува от най-големия материалист. Нея ще срещнете още из учебниците по природни науки издавани в Съветска Русия дори! I— Така неусетно се вмъква отново духовното в живота, в света. Много философи и учени по широкия свят са били силно повлияни от философията на Бергсон. Могат да се посочат имената на Дриш, Кайзерлинг, Прагматическите философи в Америка и пр. Католицизмът се е възползвал извънредно много за себеобновление от философските учения на Бергсон. Това е твърде естествено — истината, духовната истина обновява всички и всичко, но тя не се ограничава и никой не може да я ограничи. Тя внася живот навсякъде. Тя е чиста и светла. Бергсон е велик работник в света за вечната Истина, за Бога. Неговото име, неговото дело ще пребъде, защото е пропито от Духа на вечността, на абсолютната трайност и творческата еволюция.

Той е жив вовек!