СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.

Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Олга Славчева

ДУХЪТ

Живей духът и никоя несгода
не го ломи; ни огън, нито меч,
ни бурите в любещата природа,
ни на война безмилостната сеч.

Духът лети и никога не спира,
не свежда се пред никоя беда,
не пада той и нивга не умира,
оставя път – светкавична бразда.

Той следва и повелите безгласни
на свръхчовешка воля и закон,
кален е във страдания ужасни,
в сълзи и във ридален стон.

Духът е, който прави най-накрая
на хоризонта – чакан от пред век,
като от чук на майстор там изваян
да гръмне светъл новия човек.

Д. А-ва

КОКИЧЕ

Над снега се бяло знаме
весело люлей.
Знаменосец над земята
радостно го вей.

Бяло знаме – бяло цвете,
първороден блян
на живота безграничен,
светло увенчан.

Бяло знаме – пролетниче,
казва с тиха реч,
че пристига ново царство,
че е близко веч.

* * *

Една усмивка тая нощ
зове в далечината –
с неземни красоти трепти
на Сириус душата.

Една усмивка – светъл взор –
изпращат небесата:
на всички скръбни – мир и радост –
за сърцата.

Не плачат в тая нощ очите
притихва всяка грижа –
Сънувам, греят в мойта хижа
на Сириус лъчите.