Ако разглеждаме живота, ще видим, че в цялата природа същества ред и порядък. Там всяко нещо е на мястото си. Противоречия и смущения няма в нея. Хората, като не разбират нейния порядък, са си създали свой порядък, който искат да ù наложат. Ако това би могло да стане, то ще донесе най-големите нещастия на земята.
За изяснение на тази мисъл, ще приведем един пример. Един прочут гръцки майстор довършвал едно здание. Като работил на покрива, по невнимание паднал и си счупил двата крака. Започнал той да протестира, че светът не е направен добре и се обърнал с молба към Зевс, да отмени закона, да направи така, че хората да не си чупят краката. Зевс послушал молбата и отменил закона. Оздравили краката на майстора и той отишъл да довърши работата си. Качил се на сградата и започнал да удря с теслата, да забива гвоздеи. Каква била изненадата му, когато видял, че гвоздеите не влизали, колкото и да удрял. Като не могъл да забие гвоздеите, разгневил се, хвърлил теслата, но тя увиснала във въздуха. В гнева си, той сам скочил на земята, но и той увиснал във въздуха. Наново започнал да протестира срещу боговете. Но, като помислил малко, видял, че Зевс направил това, което той сам го беше молил. Разбрал, че първият ред на нещата е по-добър и наново помолил Зевс, да върне стария ред, който е по-добър, макар че хората могат да си чупят краката.
Хората си представят злото такова, каквото не е. Хората, като не разбират злото, искат да се отмахне. Но злото е една необходимост в света. В днешния културен свят хората се бият за преимущество. Хората на земята мислят, че те ще оправят света. Светът е свободен. Хората не са господари на света. Те са само слуги. Онези, които управляват земята, са дошли и са я обсадили. Ако очите на хората биха се отворили, те щяха да видят, че земята е обсадена от същества, които са. дошли да работят и да оправят земята. Всички хора на земята ще изпълнят тяхната воля. Те казват: На земята ще има мир. За бъдеще на земята ще живеят само любещите, кротките, истинолюбивите, тия, които имат добродетели, те ще бъдат наследниците на земята. Бъдещите наследници на земята ще бъдат здрави хора, със светли умове и благородни сърца и воли. Те ще бъдат хора свободни и силни.
Мисълта на човека трябва да носи благо на другите. Мислите трябва да бъдат за полза на човеците, да ги повдигат, а не да ги спъват. Ако човек би могъл да се добере до онова нормално състояние, което му е дадено от природата първоначално, в него би се проявило едно чувство на възприемане и схващане, той би могъл да има отношение с невидимия свят. Вярата е едно чувство, което ни показва, какво има в другия свят. Ако човек би разбрал вярата, той би могъл да вижда. Вярата е закон за виждане.
Казахме, че извън нашия порядък има друг порядък, който ще организира нашия. Ние на земята сме в процес на организиране. Има един стих в Писанието, който казва: „Жена, кога ражда, на скръб е. Но щом роди, скръбта ù се превръща в радост, защото човек се е родил". Ние живеем в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. Всичките страдания, които съвременните хора преживяват, тази кръв, която се пролива, това са родилни болки. Колко милиона клетки стават жертва, когато ражда една жена! Същият закон е в природата. Тия мъчения, които преживяваме, всички тия хора, които загиват, те стават жертва, за да се роди хубавото в света.
Като казваме това, ние само констатираме факта. То значи, че всичко, което става в природата, е разумно и добро. Или, другояче да се изразим: Всичко, което Бог е създал е обмислено и всичко в края на краищата ще се обърне за добро. Да имаме вяра в това! Щом дойдем до Божественото, никого да не вземаме за авторитет. Да вярваме, че всичко, което претъпяваме, ще се превърне за наше добро.
Сега всички страдаме, понеже ние вземаме участие в страданието на човечеството, което ражда. Ние живеем на земята и когато се ражда нещо възвишено и ние вземаме участие. Ако искаме да участваме в бъдещите блага, ще трябва да вземем участие и в страданията, които хората днес претърпяват. Дотолкоз, доколкото сме взели участие в страданията, дотолкоз ще се ползуваме и от благата. Колкото по-големи страдания сме минали, толкоз и по-големи блага ще дойдат. Колкото са по-малки страданията ни, толкова и благата ни ще бъдат по-малки. Ние претърпяваме страдания, защото това, което се ражда, ще се роди едновременно във всички души. Божественото иде и то ще се роди във всяка душа. То ще бъде бъдещето благо. То ще се роди във всички същества, които живеят на земята. Писанието казва: „Роденият от Бога, грях не прави". Туй е в нас, което трябва да се роди. Докато ние не се родим от Бога, не можем да бъдем щастливи. Докато не се роди детето, жената не може да забрави своята скръб. Днес хората имат стари разбирания. Те мислят, че като умрат, ще идат в небето, апостол Петър ще ги посрещне и т.н. Докато хората не обикнат Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото сърце и с всичката си сила, кракът им в небето не може да стъпи. Ако те не обичат ближните си като себе си, в оня свят не може да идат. Като умре човек, ако не обича Бога и ближните си, ще иде при още по-лоши условия. Хората, които не са се научили да обичат Бога и ближните си, ще се върнат в стария живот и страданията им ще бъдат по-големи.
Без любов никаква идея не може да се роди в света, без любов никакво благородно чувство и никаква благородна постъпка не може да се роди. Никакъв прогрес, никакво щастие, нищо в света не може да се роди без любов.
Съвременното човечество трябва да роди най-възвишеното чувство в света. Трябва да се роди братство и сестринство в света. Трябва да се родят новият брат и новата сестра. Докато новият брат и новата сестра не дойдат в света, любовта в света не може да се прояви. Когато дойде този брат, той ще ни покаже, защо е създаден светът. Когато дойде сестрата, тя ще ни покаже вътрешния смисъл на живота и ще разберем, защо са били всички страдания. Дано всеки от нас да има по един роден брат, който да ни обича и да има по една сестра, която да ни обича! И с тях да живеем во веки веков.
