Госпожа Е. К. от град В. разказва: Бях учителка в село Б., околия в. Това беше през 1910 година. Сестра ми беше се преселила отвъд преди 2-3 месеца. Аз страдах от късогледство. Веднъж си загубих очилата. А без тях не можех. Т ми бяха много необходими. И затова много се безпокоях. Една нощ сънувам сестра си. Тя ми каза: „Защо се безпокоиш? Очилата ти са в дългата кутия!" Като се събудих сутринта, погледнах портрета ù, понеже той беше до кревата. И като видях портрета, изведнъж се сетих за съня и си го повторих. Но аз не помня да имам дълга кутия! Аз съм в чужда квартира като наемателка. Започнах да търся; чувам един звук откъм бюфета. Този звук прилича на бръмчене на жица. Като се приближавам към бюфета, звукът отслабва, а като се отдалечавам от него, звукът се усилва. Като дойда до противоположния край на стаята, звукът е най-силен. Този опит повторих три пъти. По едно време отивам до бюфета и хващам долната му врата. Тя се отваря и виждам вътре дълга кутия и в нея очилата. Предполагам, че майка ми е оставила очилата ми в тая дълга кутия, когато ми беше на гости. Тя е помислила, че бюфетът е на мое разположение и че дългата кутия е моя, а тя принадлежеше на хазяйката.
