Ако сърцето ни трепва от доброто, което виждаме в другите, от техните добри постижения, ние имаме първото и най-съществено постижение, което ще роди всички останали.
Грешният се познава по това, че той никога не се признава за грешен, а праведният не се мисли нито за грешен, нито за праведен; той само живее като праведен.
Не ти трябва любов, която не може да действува през пространството. Бъди резервиран към такава любов; тя е още дете, което не е проходило, а на децата не разчитай да ти покажат пътя на щастието.
Само онези са спасили живота си от жажда, които не са чакали да дойде извора при тях. Когато понасяме страданията без роптание, без да обвиняваме някого за тях, в нас се събуждат дарбите.
Разумните прояви в живота са извлечени от любящето сърце на човека; те са плод на проявената любов на Бога.
Който прощава, прилича на птица, която свободно хвърчи в пространството. Той не губи време и сили да търси възмездие. След всяка обида, понесена с любов, той получава крила да литне по-високо.
Когато ни простят, в нас се събужда доброто, усилва се желанието да се изправим.
Прощаването е метод на изправление, с който си служат хората на новата култура. Той е метод на силните, на умните и добрите хора.
Който прощава, прави най-много за изправлението на света.
Изменя ли се диамантът, ако се намира в тинята? Могат ли тежките условия да съкрушат човек с положителна вяра и любов към Бога?
