В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА
Д-р Ел. P. Коен
Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни.
Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот.
Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота. Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата.
Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него? Човек от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си. Пред него се завъртва колелото на живота с всичките му мизерии, дребнавости, страдания и постижения. Накрая той пак остава без същественото. До себе си – до своята собствена същност не се е добрал. – Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата.
Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в човека. Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието. Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек?
Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси. в своя личен живот, човек не вижда друго освен вечните и нестихващи борби за придобиване на всекидневния хляб. И в тази борба, той става все повече егоистичен. в него се развива изключително чувството за по-голяма сигурност в живота. в пътя на това осигуряване той стига до смъртта, до ликвидация, която не ликвидира и не разрешава нищо в живота му.
През погледа за личното осигуряване, пред страха на вечно отлитащото благо, човек вижда в своите подобни само свои опасни врагове. Техните стремежи стават за него камшика на грабителя! Той вижда, че всичко наоколо му все него ограбва. Така се редува живота, така се той мени и оставя в съзнанието на човека само страха от преходността и чувството за по-здравата привързаност към необходимостите на физическия живот.
Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие.
И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение!
*
Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости. Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот. И ние тънем в кръгосвета на вечните илюзии и непостижимости. Можем ли ние да кажем с устата на древните мъдреци – всичко е илюзия, "суета на суетите"? За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима. Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината. Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо. По този начин човек се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип. И илюзията се превръща в реалност.
