< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >
ПЪРВИ ВАРИАНТ
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
  Съдържание на 4 и 5 бр.
- 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Олга Славчева
БЕН АМИ
Веднажди Бен Ами отиде при моллата
И го помоли да му каже право,
Коя религия под небесата
Е най-добра, най-истинска и здрава.
Дали еврейската с пророк Мойсея,
Или учението на Гоатама Буда;
На турците ли ще е архиерея
Или Христос – Месията на Юда.
Тогаз Моллата със ръка поглади
Си бялата брада, очи възведе
към свода син и къмто госта млади
Приведе се и почна таз беседа:
Една е истината свята в тия вери,
Но само в разни времена родени.
Различие в тях не мога да намеря –
От Бога всички са благословени.
Не виждаш ли, че във всичките учения
Законът е еднакъв: люби Бога
И ближния! Тук има ли съмнение?
Различие в тях да видя аз не мога.
Която щеш от тях си ти избирай
Но тия заповеди само не забравяй!
Във буквата се много не зазирай,
Духът търси и него не оставяй.
И Бен Ами възихтен се изправи
Понечи да си тръгне, но застана,
Дълбоки теманета кат направи,
Туй слово в отговор захвана:
– И аз така си мислех на сърцето,
Но рекох си, да питам и Моллата,
Дали едно се знае под небето, Че истината скрита е в душата.
Възрадван Бен Ами си тръгна,
Сияние огрея му лицето.
От устните му песен се изтръгна
Извираща дълбоко от сърцето.
– О, Господи, мой Татко вековечни!
Гласът ми чуваш ли как блика?
Това е обич сладка, неизречена,
Която слаб е да мълви езика...
И утринните пролетни зефири
Подзеха песента с шеллата ,
Подкарани от златострунна лира
Разляха радост , щастие на земята.
* * *
МЛАДОСТ
Още са светли багрите дивни,
Младост в живота ми, младост!
Още са звездни и звучни нощите,
Песен и блян се преплитат.
Още извива низ стръмнините
Пътя ми – ручей планински,
Мамят красиво там далнините
Будният поглед за всичко.
Още са силни жажда и порив,
Вечното слънце зове ме
В житни полета и плодни градини –
Крепки за труд са ръцете.
Още далеч е там в низините
Равния път на отмора,
Младост разцъфнала, спри и попей ми,
Дивна е твоята песен!
S.
* * *
ТИ
От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна,
Вековете дълги шепнат спомени за Тебе.
С флейта златна тихо свириш, будиш Ти душите
И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините.
От далече идеш Ти и носиш мир небесен,
Руùни вековни падат в стъпките Ти светли;
Като слънчев изгрев носиш радост и надежди
И събличаш и отнасяш старите одежди.
От далече идеш Ти, разливаш дар обилен,
И роси в сърцата влага, семена поникват;
Като майка с необятна обич към децата,
Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата.
S.
* * *
ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ
Слънчев лъч целуна капчиците водни,
капчиците чисти литнаха с крилца.
Светлите простори срещнаха ги с радост ,
и запяха дружно чистите сърца.
И запяха дружно капчиците водни:
„О, велика радост , радост след тъга! ”
Трепна на небето арфа седмострунна,
трепна и засмя се светлата дъга.
„Ний сме на земята кротката надежда,
ний ще украсиме нейната печал.
Всеки цвят ще види нашата усмивка,
всеки лист копринен – чистия кристал."
С тази песен нежна капчиците водни
слязоха надолу рано сутринта,
с тази песен чиста влязоха в земята,
с тази песен тиха срещнаха скръбта.
И вървяха дружно капчиците водни,
скръб след радост светла сещаха сега.
Но в мрака запяха: „Извор ще намерим
и ще пеем всички в светлата дъга!”
Д. Антонова
НАГОРЕ