Всички науки са само несъзнателни приложения на теорията на вероятностите. Отхвърли ли се тя, с това ще бъде отхвърлена я цялата наука.
В много случаи физикът се намира в положението на играч, който пресмята своите благоприятни и неблагоприятни възможности. И когато той тегли своите индуктивни заключения, трябва винаги да прилага, повече или по-малко съзнателно, вероятностите.
Анри Поанкаре – Наука и Хипотеза
Мислите, изказани от бележития французин математик и философ Поанкаре, са достатъчно ясни за всеки едного, който е що годе запознат със съвременната наука, за да имат нужда от коментарии. Наистина, всички закони на днешните, тъй наречени точни науки, са статистични.
Астрологията, както вече не веднъж се изтъкна, почива на системни статистични издирвания. Нейните закони, статистични по естество, са толкова убедителни, колкото и законите на всички останали експериментални науки и да се отрекат те, ще рече да се отрекат основите на цялото съвременно познание. Ще изложим накъсо и в едри черти начина, по който се третират астрологичните проблеми, без да се впускаме в разните математични подробности, с които е свързано прилагането на теорията на вероятностите в астрологията. При това излагане ние ще се придържаме към работите на Пол Фламбар, един от кай-видните работници в областта на научната астрология, който и най-систематично е разработил тези въпроси.
Видяхме в миналия брой на списанието, че всеки индивид притежава свое „небе на раждане", свой хороскоп. Ясно е следователно, че ние можем да сравняваме хороскопите – да извършваме известни сравнителни проучвания ная тях. Едно просто разглеждане на два хороскопа може тутакси да ни разкрие едни или други прилики и отлики. Възможно е напр. една планета и в двата хороскопа да заема едно и също положение в зодиака. Може да се случи луната в единия хороскоп да е на 15° от знака Лъв (135° по еклиптиката). Ако и във втория хороскоп тя е на 15° от Лъва или в границите на планетния кръг на влияние[1], който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която заема луната в първия хороскоп, т.е ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение. Може да се случи после някои планети да се намират в един и същ дом, напр. в Х1-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти. Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: слънцето в секстил (60°) с Марс, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитер и пр.[2]
С една дума, при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното – да не попаднем на никакви прилики. Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание.
Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение. Ние сравняваме 1° от положението в зодиака на 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети; 2° положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Луна и планети и 3° аспектите, които образуват 11-те гореспоменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.[3]
Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение.
11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора.
9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора.
11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог. Ще помена само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди.
Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една дума, като спазим всички астрономични условия). При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото.
Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А. Това зодиакално положение е равносилно на съвпад. Понеже на 360° има изцяло 20° (10° отсам и 10° оттатък точката на съвпада), които могат да ни дадат този съвпад, то явно е, че има всичко на всичко 20 благоприятни случая и че вероятността е 20/360 или 1/18. Следователно астрономичната вероятност в този случай е 1/18 или приблизително 5•5% което значи, че на 100 хороскопа има поне 5•5, в които се среща поменатото положение на Слънцето, на разстояние приблизително 10°. Такава е астрономичната вероятност напр. и на Аsc. Така всеки фактор си има своя присъща нему астрономична вероятност.
Общата вероятност пък произтича собствено от статистични изследвания върху произволен брой произволно взети хороскопи. Не е необходимо тя да съвпада винаги с астрономичната. Нейното установяване е лесно: достатъчно е да имаме голям брой хороскопи, напр. няколко стотин, за да намерим търсения процент за кой да е фактор. Трябва да поменем обаче, че почти във всички случаи общата вероятност съвпада напълно с астрономичната. Така изследванията показват, че за Аsc напр. общата вероятност възлиза пак на 5•5%.
Нека допуснем обаче, че нас ни интересува как стои въпросът с Луната напр. не в общия случай, когато имаме произволно подбрани лица – и по място на раждане и по възраст – а в специалния случай, когато тия лица са свързани помежду си с роднински връзки (родителски, братски, сестрински). Т.е., да си зададем въпроса каква е вероятността при разглеждане хороскопите на хора, свързани помежду си с тесни роднински връзки, да намерим Луната в едно и също зодиакално положение (приблизително на около 10°). Изследванията в този специален случай ще ни доведат до така наречената специална или частна вероятност. В много случаи частната вероятност се рязко отклонява от общата – и тъкмо тук, в това отклонение на частната от общата вероятност, лежи опитното доказване за съществуването на една естествена връзка между светилата и човека.
Специалната вероятност на Луната, за която по-горе загатнахме, т.е. случая, когато имаме хороскопи на сродници възлиза според многобройните изследвания на Фламбар на около 18% (по точно 18.6%), когато пък общата вероятност, както видяхме, не надхвърля 5.5%. Същото се получава и за Аsc.
Изследвания от този род са позволили на бележития френски астролог да формулира ясно и категорично закона за астралната наследственост – именно, че индивидите не се раждат кога да е, а тяхното небе на раждане е в известна закономерна връзка с „небето” на техните родители. Не само това, ами ако вземем хороскопи на близки роднини, ние често попадаме на такива поразителни аналогии, които никога не можем да очакваме в общия случай – когато имаме хороскопи на какви да е лица. Само този факт вече е достатъчен да потвърди истинността на астрологията – тази древна наука, в която не напразно са вярвали и не само вярвали, а и практикували такива светли умове в миналото. И наистина, ако планетните влияния не съществуваха, ако те бяха нещо фиктивно, тогава не би трябвало да получим такова рязко отклонение между общата вероятност и частната – требваше да се получат цифри, които едва-едва да се различават, които почти да се покриват.
Няколко примера още за частни вероятности, чийто брой впрочем е твърде голям и може произволно да расте с всеки нов частен случай:
Аспектите между Меркурий и Луната са характерни за философския ум. Общата вероятност да попаднем на един от 6-те аспекти между Меркурий и Луната е 50%. Но когато разгледаме въпроса, когато тия лица попадат в специалната категория на „философите” (Фламбар е разгледал 167 случая на знаменити философи с всесветска известности), добиваме като специална вероятност 77.2%.
Изследванията показват, че творческите, продуктивни умове (в наука, изкуство, литература) се раждат повече под така наречения тригон на въздуха, който обхваща знаците Близнаци, Везни и Водолей, а също и под знаците Дева и Скорпион, т.е техният Аз, или точката от еклиптиката, която изгрява на източния хоризонт в мига на тяхното раждане, лежи в някой от тези знаци (вж. миналия брой). Именно процента е около 75%, когато пък общия случай ни дава едва 42%.
Общо казано – без да се впущаме в повече подробности и да цитираме повече примери – по този път ние се добираме до ценни факти. Може да се изследват ред въпроси, като напр. наследствеността, дълготрайността на живота, смъртността (също да се прецизират ясно астрологичните фактори на смъртта), да се установят астрологичните данни, които са характерни за творческите натури, за хората на науката, математици, философи, музиканти, поети и пр.
Аз само нахвърлям тук някои по-външни въпроси, без дори и да зачевам ония по-дълбоки проблеми, които са твърде сложни в своята психологична постановка – тъй като целта ми е да дам само една идея за научното третиране на астрологичния проблем.
Ще изтъкна още някои и други цифри, за да изпъкне още по-ясно и по-нагледно фактът, че индивидите не се раждат под произволно „небе”, а под такива съчетания, които най-хармонират с тяхното вътрешно и външно естество и с тяхната материална съдба.
Поменах, че хороскопите на родни лица ни дават по някой път поразителни аналогии (планети в едно и също зодиакално положение, сума еднакви аспекти, еднакво положение на планетите по разните домове и пр.). Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18).
За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е. в общия случай, ние, трябва да вземем 9х18х12х18=34992хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1/34992).
Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни.(прилики), че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния.
Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори и природата ще ни повери ключовете на един от най-великите езици, които е дадено на човека да разбира – езика на звездното небе.
[1]Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планените са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°.
[2]Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж. 3.
[3]Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите. При това в изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. [4]Напр. между Меркурий и Слънцето от една страна и Венера Слънцето от друга, никога не могат да се образуват други аспекти, освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от слънцето.
