Всяко събитие, което става сега, съдържа в себе си до известна степен символ на бъдещето. Настоящето в това отношение е символ на бъдещето. В жестовете, хода и пр. на едно няколко годишно дете е изразено цялото му бъдеще: дали ще има бурна или безбурна съдба, дали ще има радости или скърби, дали ще има възход или падение. В жестовете и пр. на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето.
Природата е едно Цяло и всяка нейна част изразява силите, които работят в Цялото. Силите на Цялото са действуващи във всяка негова част. Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ".
Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана. Там се говори за сватбата в Кана Галилейска. Това събитие е наистина станало, но то същевременно е символ на нещо, което ще стане в космоса - символ на нещо с всемирно значение.
Още от началото на разказа се казва, че сватбата станала на „третия ден"! Това е същевременно един дълбок символ! Знаем от окултната история, че епохата, в която е работил Христос, се нарича в окултизма епоха на четвъртата подраса на петата коренна раса, а именно еврейско-гръцко-римската култура. Понеже събитието става в тая подраса, то тая култура е „първият ден". Следната подраса, - западноевропейската - е петата, а в случая „вторият ден" (Като излизаме от епохата, в която е станало събитието, което се описва). Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ.
А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език? Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак". Тая книга е дълбоко мистична. Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието. Христос казва за своите ученици: „Те не постят, додето младоженецът е с тях". Тук под младоженец се разбира Христос, а пък невестата е човекът. На едно място даже апостол Павел ясно казва: „Невестата е църквата, а пък Христос е младоженецът". Също така в притчата за петте разумни и петте неразумни деви се казва, че те са били поканени на сватба. А пък под това се разбира, че те са били поканени да влязат в новия живот. Но едни били готови, а други - не. На друго място в Евангелието Христос казва, че няма да бъдат приети на сватбата тия, които нямат сватбарска дреха. Това е един дълбок символ. И в Откровението се казва: - „Дойде сватбата на Агнето." И на друго място пак там се казва: - „Блажени тия, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето". Тук „Агне" символизира пак Христос.
В гореспоменатия разказ се говори, че майката на Исуса Му казала: „Вино нямат". Случайно ли е, дето тук именно майката настоявала да се достави вино на присъствуващите? Тук под „майка” се разбира „Любовта", която работи да разумната природа, в целия всемир. Тя дирижира всички процеси в света! В дейността на облаците, в пътя на звездите - навсякъде виждаме красотата на нейното присъствие. Тя е, която създава всичките благоприятни условия.
Казва се там: „Вино нямат" Безпътицата, в която се намира днес човечеството, това се означава с думите: „Вино нямат" Всички стари методи са опитани и всички се оказват безрезултатни. Това е: „Вино нямат!" Човечеството днес е в трудно положение, наглед безизходно. Чакат нещо ново, но не знаят, от какъв характер ще е то и откъде ще дойде. Това е: „Вино нямат!"
„Вино нямат" - това е почувствуваме на духовния глад. Днес вече няма ли този духовен глад? Днес няма ли вече обезценяване на всички досегашни ценности и търсене на нови пътища? Днес нямаме ли вече у мнозина будни души боготърсителство ?
Какво се разбира тук под „вино", под сока на лозата? Лозата има важно значение в мистическия език. Нали и Христос казва на едно място: „Аз съм истинната Лоза, и Отец ми е земледепецът. Вие сте пречките". Щом Христос е лозата, а хората - пръчките, с това се изразява една велика истина, че чрез последните ще се изяви Христос. Трябва да се знае, че езикът на символиката не е произволен. Не е случайно, дето нещо се символизира с това или онова. Това се основава на дълбоки космически закони за съответствия на процеси, които стават в разни полета!
Напълват с вода шестте делви, които Христос им посочва. Защо делвите са именно шест? Това е загатване пак за шестата подраса. Значи шест подраси ще се изминат, когато ще дойде времето да се реализира и в самата история на човечеството това събитие, което се описва.
Кой напълва делвите с вода? Слугите! Кои са те в света? Това са „служителите" в разумната, в живата природа! Това са разумните сили в природата, които подготвят всички процеси и които стоят зад всички външни процеси в природата! Те са „слугите", те са „работниците", които са надраснали личния живот и служат на Цялото, служат на всички!
Кое е новото вино, в което се превръща водата? После, там се казва, че новото вино било по-добро от първото. Значи иде нещо красиво в човешката култура! Значи днешните страдания и противоречия ще се заменят с нещо, което ще им даде разрешение. „Новото вино" означава: Иде пролетта на измъчената земя! След мъчителната нощ идва светло утро! „Новото вино" значи: Иде стопяване на веригите, които сковават човешкото съзнание, иде ден, в който живущите в тъмнината ще бъдат осияни от светлина.
На тайната вечеря Христос казва за виното: „Пийте от него всички! Защото това е моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина". Тук ясно се вижда, какво се разбира в мистичната символика под „вино". Тук ясно се вижда, че под „вино" се разбира Новото, което Христос носи на света. Това е новата светлина, която пробужда човешкото съзнание. Това е Животът, който възкресява „мъртвия", това е Истината, това е свободата, това е Любовта, които носи Христос и които ще изгреят в човешкото съзнание.
Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е. когато съзнанието е озарено и пробудено.
Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията".
Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е. сме на границата между западно-европейската култура и славянската, която е в най-слабото начало на своето повдигане, и която е именно шестата подраса. И днес по всичко не се ли познава, че предстои духовен подем в славянството, подем; който само слабо загатва за онова новото „Слово"! което ще каже славянството на човечеството, и чрез което то ще внесе нови богатства в общочовешката съкровищница!
Казано е там: „И яви славата си!" И наистина, новата култура, която иде, култура на космическото съзнание, култура на обединението на народите, можем да я наречем култура на Славата Господня, т.е. това ще бъде култура, в която ще просветне и ще се разцъфти Божественото начало в човека!
