ПРИЕМАЙ ТОЗИ, КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН
Даваме - волно преведени - тълкуванията, които нашият брат, професор Дунстано Канчелиери от Триполи е дал на едно изречение от книгата на Учителя „Светът на великите души".
За да изтъкнем влиянието на тая книга върху онези, които я четат и медитират върху нея, ще изнесем свидетелството, което авторът на тълкуванието сам дава. Той казва, че като е медитирал в течение на повече от година, върху един стих всеки ден, изпълнил се е с такава светлина, сила и бодрост, че се е почувствувал истински подмладен, макар да наближава седемдесетгодишна възраст.
Давайки тия негови тълкувания, ние пожелаваме на всички наши читатели да се изпълнят със светлината, която свети в „Света на великите души".
Приемай този, който никога не е канен
На физическия свят
Онзи, когото всякога канят, не се чувствува задължен да благодари. Той счита, че го канят според правилото: do ut des - давам, за да дадеш и ти. Той си казва: „Щом ме канят, значи че имат нужда от мен: очакват, че аз ще им направя чест със своето присъствие, или че ще им направя някоя по-голяма услуга, или поне такава услуга, с която да заслужа тяхната покана". Ще рече, той се поставя в положение на човек, който има право да бъде поканен и който има право да се обиди, ако не го поканят.
Онзи, обаче, който никога не е канен, няма опасност да изпадне във високомерие. Той дори ще сметне за чест, да бъде поканен и ще му бъде приятно да прояви чувството на благодарност.
Следователно, ако искаме да получим една искрена услуга, можем много по-лесно да я получим от оногова, който никога не е канен. Който никога не е канен, всякога ще бъде готов с радост да ни окаже известна услуга, за да може по такъв начин да ни се отплати.
В духовния свят
Кого кани нашата душа? - Тя често кани низшите мисли и чувства, които се вмъкват като разбойници в нея и ограбват нейното добро, нейния мир, нейната радост.
Този, който не е никога канен от нашата душа, е духът, нашият висш аз - тоя „досаден" съветник, който се намесва тихо във всички наши дела със своята винаги справедлива присъда.
Само когато душата приеме този дух - никога неканен - ще започне да се повдига и ще се освободи от разходи и робуване на ония зли гости, които само използуват нейното благородство и гостоприемство.
В божествения свят
Когато душата приеме духа - никога не канен дотогава, ще се научи да приема и други, непоканвани и дори пропъждани гости: любов към враговете, бедност, себеотричане, смирение, прошка, милосърдие, себепожертвувание.
Приемайки тия непоканвани и нежелани дотогава гости, душата ще се издигне до Христа и ще се изпълни с Божията Любов.
Г.
