Използуването на багетата (латински: virgula) и сидерическото махало в хидрологията, рудничарството и медицината, познато още от древни времена, днес е известно в науката под име радиестезия или радиотелурия, още: вибрационен метод за изследване и изучаване.
Днес необикновено внимание е отдадено в средите на учените и специалистите въобще за систематичното изучаване - на теория и практика - на радиестезията. Отделните специалисти образуват задруги и общества за по-лесна обмяна на съществуващите възрения.
Така в Германия има международно дружество на багетистите и съюз за изяснение на багетизма. Тук с голям интерес в днешно време работи в това отношение културният инженер Д-р X. Клаус от Дрезден в областта на културната техника при дренирането на наводнените местности. Той обширно разглежда ползотворната си работа в статията: „Моя метод за дренаж на водните жили (1927)". Същият устройва ежегодно специални курсове в Плавно, Саксония от 1925 г., подкрепен от Баварското Министерство на В. Р., откъдето е имало изпратени чиновници по мелиорация, инженери и мелиорационни майстори, от които повече от 50 на сто са усвоили употребяването на багетата при търсене на вода за мелиорационни цели.
В Франция - в Лил, през 1931 г., се основа международно дружество „Общество на приятелите на радиестезията" предимно от хора на науката: универ. професори, геолози, географи. инженери, физици, лекари и др., чийто брой в края на 1932 г., е надминал 750 члена. В него са застъпени всичките слоеве на висшата интелигенция и техните редове постоянно растат. То централизира днес всичките известни специалисти във Франция и чужбина от всичките части на света, свиква често сбрания и занимава с лекции и беседи интересуващите се лица, придружени и с практически упражнения.
През 1932 г. е свикан международен конгрес в Авиньон за съучастниците - интересуващи се членове, с такава богата програма, че конгресът е трябвало да се продължи с два дни, а някои секции трябвало да имат и дълго траещо през нощта разискване. За конгреса е била издадена твърде обемиста публикация. Освен това, издадени са били до края на годината няколко броя свой вестник; в него запознават своите членове с всичките новости и успехи в това направление. Днес всички членове на това дружество - учени във франция, вземат живо участие и дават план и насока в тази нова, обяснена вече, област.
В Италия съществува почетното научно дружество „Geo-Rabdico italiano", което развива голяма дейност в тая област за полза на културната техника. От дневниците на международния конгрес на рабдомантите и геофизиците във Верона през 1932 г., в който са участвували неколкостотин теоретици и практици, лесно може да се установи до какво съвършенство са дошли отделните специалисти - влагащи - на основание своите теоретични познания и досегашната практическа опитност - своите рабдомантични способности. Постигнатите успехи са уверили и тия, които досега са гледали скептично на тия явления.
В Чехия проф. Д-р инж. Рудолф Янота, председател на Педагогическото отделение при земеделския съвет в Прага, е сам радиестезист, свършил е курса на проф. Клаус, заедно с инженерите Нойцнер от Карлсбад и Шпишек и Кюнел от областната Моравска управа. Той решително се застъпва за работата по тоя метод и според него радиестезията се явява като мощен фактор и сигурно средство за бързо и евтино проучване на подземни води - за мелиорационни цели.
Не трябва да ни учудва, че в последно време в тая област се проявява значителен интерес, особено в кръговете на специалистите, за разлика от по-раншните времена, когато проучването на тия въпроси е било предоставено в голяма степен на несериозни хора, които въпреки добрата си воля, вследствие на недостатъчни теоретични доказателства, са изнасяли своите работи необосновано и много пъти невярно.
Днес във франция има редица специалисти, които употребяват багетата и махалото, всеки в своя определена насока, стоящи много по-високо от тия в Германия. Тия специалисти, наречени „майстори на своето изкуство, образуват всеки един своя характерна школа, прилагайки свойствата на багетата и сид. махало и в области, чужди на по-голямата част от възпитаниците на немската школа.
В спис. „Земледлско радио" през 1931 г. известният френски специалист лекар Д-р Хенрих Моано обстойно разглежда и изнася, на основание на своето 18-годишно изучаване багетата и махалото теоретично и практично - своите ценни заключения за подземните води и радиотелуристите. Според него този научен проблем допълва историята на многото изнесени факти - случаи за търсене и изследване на вода, руди, нафти и др. В това отношение той е работил във франция, Швейцария, Италия, Испания, Румъния, Мароко, Алжир, Тунис, Мавритания, Сенегалия - 11 години с разни багети и е съставил уреда „радио-каптор", по аналогия на радио-приемателните станции за точното улавяне на вълни и лъчи.
Радиестезия или радиетелурия - според Моано, значи нова физическа наука за изнамерване на води, нафти, въглища, рудни жили и въобще всички тела, на основание еманацията на лъчи и вълни, подобни на Херцовите електромагнитни вълни.
Нима не виждаме днес големите радио-постижения и други научни изнамервания, които продължават да ни учудват с нашите още неотърсени възрения и ни се струват още невероятни, въпреки доказателствата и опитите, благодарение на нашата едностранчива заинтересованост и сляпа вяра в отдавнашните студентски лекции, без да се обърнем настрани да видим новите озаряващи лъчи в прогреса на чистата наука и опитност!