Пленителната ти усмивка не ти е дадена да съблазняваш. За друго даден ти е този дар. Пази го! – Студеното сърце да стоплиш дадена е тя. Да сгрееш, да разтопиш с нея вековни ледове. Да бликнат извори кристални, извори на Любовта.
Всред тези извори кристални, всред тази красота, ти като в звезден мир ще се разцъфтиш. – Разтопи вековни ледове!
Не съблазнявай! Така ти губиш своя дар. Така превръщаш ти очаквания звезден мир в пепел, в дим.
И задушаваш се, и чезнеш.
Пази този дар! Той даден е да разтопиш вековни ледове.
Очите ти
Очите ти! Красивите тези бездни!
Тези бездни, които могат да увлекат в себе цели светове и разрушат.
Очите ти! Те могат да рушат.
Но тези очи, тези красиви бездни не ти са дадени да разрушаваш. Те дар ти са. Но не за да рушиш.
Бездна е сърцето на човека. В тази бездна ти не можеш влезе сам. Водач ти трябва!
И този водач ти търсиш непрестанно. Търсиш го навсъде, където не е: Търсиш по небето и земята, по вселените, слънцата. Търсиш го в жената, търсиш го в мъжа.
А той у тебе е! Ти отвъд го търсиш, той е вътре в тебе!
Сърцето, сърцето ти водач ти е за бездната – човешкото сърце!
