Отдялянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.
Туй отделяне е известно в ангелския свет под името „зазоряване на човешката душа”.
Душата излиза из своя първоизточник като божествеи лъч и влиза в необятната вселена, за да извърши работата, която ù е дадена да извърши.
Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен.
Човешките души не са отделени от Бога. Te съществуват с Него във вечността. Те съществуват заедно, живеят един и същ живот, но не са еднакви, различават се. Ала връзката между душите, които са много, седи в това, че Бог е един.
Човек е жива душа, която има възможност да живее и чувствува вечния живот и да придобие това, което иска – разумния и щастлив живот.
Тази душа има вложено всичко в себе си.
И всеки човек трябва да съзнава че е жива, разумна душа.
Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са души, ако те се съзнават като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание, всички тия методи са опитани.
Но ако те напишат в съзнанието си: „Ние сме живи, разумни души”, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.
То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.
Само в душата може Бог да се изрази и да се изяви в своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата.
Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена.
Ако я изразите с ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена.
А всички слабости в света седят в половините.
Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.
Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разпуква.
Туй разпукване на пъпката-душа е познато като един от най-великите моменти в космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа.
И всички възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа. Чашката, в която ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота и Бог ще вложи в нея своята Светлина и своята Любов.
А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.
Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа и Той се весели.
Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъвтяфането ù, за да вкусят от нейния нектар.
А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта.”
Когато Христос слезе на земята, той слезе именно да помогне на човешката душа.
Защото в света има живи и разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно.
А за човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно.
Само души, които любят, които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята. В тях божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да бъдат от земята. Те казват: „Сега ние ще живеем на земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее”.
Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.
Ала който иска да борави с човешката душа, той трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея.
Дълбочина има в човешката душа!
Всъщност, човешката душа седи извън нашия свят. Душата не е от тоя свят.
Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.
И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден.
Оттегли ли се, той пак става обикновен човек.
Всички велики мисли и желания изтичат от тоя извор – душата.
Душата пък се пои от друг извор – човешкият дух.
Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух.
А Божият Дух се пои от най-великия извор – Абсолютния, незнайния Дух на Битието, за когото никой нищо не знае.
И така, помни:
Ти си душа, не тяло!
Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов.
Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разпукне.
Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти!
Тогава ти ще се разтвориш за великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.
