„Тук виждате Ме в тоя образ блестящ от красота. И по-красив, и по-блестящ за вас приготвен имам. Образът на Любовта безкрайно форми има, а те – преливат се от красота в красота. А тази красота на вас Аз ще открия. Само за красивата човешка душа създадена е красотата, и – за твойта търсеща душа".
Те Нея търсят – Любовта. Срещнах ги горе в планината.
2. Планинецо! Какво открил си в планината? Обгорял си, изподран, а пламък някакъв блести ти в очите. Съкровище ли някакво откри ти под скалите, или се радваш на изминат път?
Планинецо, открий ми тази тайна! Ти светиш изпод обгорялото лице. Открий ми я!
Изведнъж пред мен застана Любовта. С неземна нежност хвана Тя ръце ми, отвори ми очите. – И нови мирове пред мене се разкриха, и красота неизразима. Видях, че смисъл има в живота и цел велика.