I.

Слезте надолу, в безбройните тунели
На майката земя,
И вижте, как братята, главите навели,
Дълбаят я в тъма.

Мълком я ломят, копаят безспирно
Нейните недра;
Всяка отломка от нея е нещо всемирно,
Е светла искра.

Тая искра връзки на братство създава,
Тя грее и свети,
О, тая искра душите човешки споява
В светли завети.

Елате, о, братя отритнати и бедни
Към общото аз,
Вий песни запейте бурни, победни
За новия час.

II

Бъди
Ми страж из моя път,
Ходи
След мен и във всеки кът
Свети;
Огрей ти с чиста светлина
сърце ми,
Стопи
Ще то тогава скърбите големи.