ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ”
Величествена Рила. Низа от разнообразни картини се редят пред погледа. Няколкото часа път не изморява. Очите ненаситно поглъщат безкрайното и красиво разнообразие. Широко отворени, те се взират в далечината. Те търсят! Те търсят „Ръцете, които дават"! Отиваме при тях. Отиваме да чуем тихата приказка, която те разказват – приказка, която (казват) носела свободата на човека. Картините бързо се сменят. Душата като че ли ще литне! Ето и езерата! Красивите седем рилски езера! Първото ни посреща приветливо и насърчително. Фантазията бързо рисува останалите: Балдер-дару, Близнака, Махабур и другите. Спираме на второто—Ел-бур. Отразените в огледалната му повърхност чукари му придават тайнствен чар. Още няколко стъпки и ето чешмичката – ръцете, които дават.
Между големи скали – затулена от повърхностен поглед, самотна, скромна и величествена, тя с лек шепот дава своя дар. Мраморните ръце, из които се струи кристалната вода, изразяват сила, любов и безкрайна нежност. Търсещият морен пътник спира унесен. Хубава зелена поляна го кани да почине, да се наслади от това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да съзерцава неговата чистота и да чуе живата приказка.
И тя – чешмичката, самотна, смирена и величествена, подхваща: Братя и сестри, майки и бащи,
Приятели и странници,
Учители и ученици,
Слуги и господари –
Вий, служители на живота,
Отворете сърцата си за доброто
И бъдете като този извор! –
Даром сте взели, даром давайте. Само силните ръце дават даром. Само любящите ръце дават даром. Любящите ръце са силните ръце.
Даром сте взели, даром давайте.
Т.
