Витоша. Сняг. Ясно, синьо, прекрасно небе. Топъл пролетен ден. Слънцето обилно лее живи, любящи лъчи. Тревички и цветя се подават изпод шумака - в съседство със снега.
Великолепен ден. Пролет. Нещо велико става в цялата природа. Събужда се животът. Облича се в своите красиви дрехи. Бликва любовта. Любовта към всичко живо. Великата и чиста дева на красотата, девата, която е родила светия, великия живот, без да престане да бъде дева! Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина!
II
Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила.
Ще пея за изобилната, творческа светлина, която събужда, възкресява и възраства всички живи същества.
Ще пея за нежната топлота, за светия Огън, който твори условия за проява на живота: да расте семето, да цъфти цвета, да върже и зрее плода.
Ще пея за чистия планински извор, за кристално бистрото езеро, за пенливия поток, за великия живот, който носят те навсякъде.
Ще пея за неизразимата и незнайната Сила, която прониква Битието, ръководи човека, облива го с любов, обсипва го с блага, и най-после му дава крила и свобода - да бъде като своя Баща.
Ще пея за великата любов, която е родила и крепи света.