Особено чувствителни на промяната на времето са пиявиците. Поставени в стъклен съд, те често пъти служат като верен показател на атмосферното състояние. Тъй, ако пиявицата се намира на повърхността и лениво се движи, показва добро време. Но ако е към дъното на съда и се гърчи неспокойно, показва разваляне на времето. Има хора, които по движението на пиявиците могат, с голяма положителност, да определят, не само валежите, но и вятъра, и бурята, и пр.
Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята.
От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата. Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова скала и отново застават в предишното си положение.
Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността.
Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време. За проверка на това Кайгородов няколко години правил наблюдения върху крякането на жабите и получил следните данни. Първо, една зима жабите са крякали 26 пъти, от които при 21 пъти са последвали атмосферни осадъци, при това 9 пъти осадъците се появили след първото денонощие, 8 пъти след второто денонощие и 4 пъти в третото денонощие. От останалите само в три случаи не настъпили никакви атмосферни изменения, в първите три денонощия. От тия двадесет и шест наблюдения 11 пъти жабите крякали при качването на барометъра, 12 пъти при падането му и 3 пъти при неподвижно стоящ барометър. При това, 14 пъти жабите предсказали атмосферните промени преди барометъра. През 1894 г. от 63 крякания в 55 случаи имало атмосферни осадъци (83 на сто) и само в 6 случаи, не е имало никакви промени. Според тия данни, Кайгородов счита, че тия крякания на жабите не зависят от атмосферното налягане, което барометърът може да схване.
Такава способност имат и някои птици. Горските птици пред дъжд, североизточен вятър или сняг не кряскат. Някои мислят, че това се дължи на това, че насекомите тогава се крият и птицата е принудена да гладува и затова не пее. Но същото явление се наблюдава и със зърноядните птици. После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат. Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна.
Народът от опитност знае, че петлите са доста точен барометър в това отношение. Така напр.: Ако след дълго дъждовно време почнат да пеят, ще се оправи. Ако пеят не в уречен час и пляскат с крилете си - ще вали. Когато пилетата се събират под квачката или на закрито - ще вали. На дъжд е: ако врабците се събират на големи ята по земята, чуруликат или се къпят в пясъка или пръстта.
Ако врабците от утрин още гракат пресекливо и много често.
Ако гъските усилено се къпят и гмуркат в водата.
Ако ластовичките ниско хвъркат.
Ако патиците крякат във водата, постоянно се гмуркат и викат.
Ако щъркелите летят ниско.
Пред буря, ластовичките хвъркат ниско на големи ята и безпокойно чуруликат, а патиците престават да крякат и да ядат.
Народът казва, че ще вали, когато птиците усилено се пощят.
Ще се оправи времето, когато врабците чуруликат по дърветата. Когато вечер рано пропеят петли. Изобщо, ако след залез птиците започнат да пеят. Ако вали и кокошките не се крият под сушина и пр.
У по-висшите млекопитаещи животни също срещаме подобна способност за предусещане на атмосферните промени.
Напр., ще вали ако козите се крият на сушина.
Ако котките упорито „се мие".
Ако рогатия добитък си проточи шията и я постави срещу въздуха.
Ако мишките и плъховете стават много неспокойни.
Ако конете пръхкат продължително. Подобни прояви се срещат у котките, овцете катериците и пр.
Народът вярва, че когато свинете ринат с муцуните си в земята или кой знае защо, когато носят сламка в устата си, ще вали или когато добитъкът „щръклее", когато котката спи на пепел, когато овцете бързо пасат и пр.
За да запазим този хронологичен ред поет в началото ще трябва да изложим и ония усещания които и човек притежава при атмосферните промени.
Народът вярва, че болките при ставния ревматизъм се намират във връзка с атмосферните промени. Също се отнася и до ушите, когато сърбят. Тия забелязани явления и прояви, схванати от народа, не са само плод на фантазия, но имат доста голяма стойност, като такива, родени от дълги наблюдения и сравнения.
Всеки е забелязал, казва Кайгородов, как есенните и пролетни дъждове унасят човека в сън, при което, казва той, атмосферното налягане и влажността на въздуха не играят никаква роля. От друга страна известно е, че невралгичните, ревматичните, подагрични болки, както и тия от стари рани, мазоли и пр. се усилват всякога, преди промяната на времето, особено когато то се влошава.
От друга страна, самото време силно влияе на психиката. Особено в това отношение са чувствителни нервните субекти; тежко болните, туберкулозните, неврастениците и пр.. Ако ще вали, ако е мрачно или духа северозападния или северния вятър, те стават раздразнителни, възбудени, с гнетящо настроение, в противоположност на южните топли ветрове. Койгородов привежда един случай с руски литератор, който твърдял, че всякога, когато духали северните и североизточните ветрове, той се чувствал смутен, страхувал се и при по-продължителен вятър, почвал да страда от безсъница, ставал раздразнителен и всичко му се рисувало в най-тъмни краски.
Д-р Нижегородцев е правил наблюдения над душевно болни и забелязал че циклоните и антициклоните влияят на тях, като душевното разстройство и възбуждането се увеличавали с настъпването на барометричния минимум.
До същото заключение е дошъл и старият руски психиатър Проф. Николай Попов, който пише в неговата психиатрия следното: „Влиянието на метеорологичните условия (на душевно - болните) е установено с достатъчна положителност". Така например, неврастениците и психостениците при буря се чувствуват зле. При приближаване на барометричния минимум болните имат силна склонност да се самоубиват.
Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения.
Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея.
Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял.
Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима.
Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края.
Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове.
Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо.
Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша".
Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите.
Дъждовита пролет ще има ако дивите патки хвъркат високо над земята.
Продължителна есен ще имаме, ако лебедите късно тръгват на юг и пр. и пр.
В това отношение, наблюдения има доста много, но в повечето случаи са крайно субективни и лишени от научна стойност. Но все пак трябва да се отбележи, че тия твърдения, до известна степен са верни, защото се дължат на дългогодишни наблюдения, разбира се това не гарантира сигурността им, но все пак, подсказва проверката и изучаването им.
V
Обяснението на тия явления само с влагата в атмосферата представлява само едно много несъвършено и непълно обяснение, защото, ако се анализират тия факти, ще се види, че организмите далеч изпреварват барометрите, които именно служат за измерването на налягането и влажността на въздуха. От друга страна факт е, че не всички организми и не всеки човек може да схваща тия промени, но само ония, които имат една по-изтънчена нервна система и по-чувствителни възприемателни апарати за възприемане на енергии от по-тънко естество, които енергии се появяват в пространството много преди появата на видимите атмосферни явления. От друга страна известно е, че валежите не са първопричина, а последствия на редица факти, като топлинни излъчвания, посока на ветровете, магнитни бури и пр., които обуславят атмосферните промени.
Чувствителността към тия атмосферни явления обуславя ония чувствувания, които срещаме у хората и животните. Има дори и растения, които разполагат цветове и листа по посока на магнитната стрелка, за което ги наричат „растения компаси". Всичко това говори, че електромагнитните явления за известни същества представляват източник на усещания, които могат да предизвикат безпокойство, болка или психически смущения.
До същите заключения е дошъл и Кайгородов, който счита че проявите у животните и човека се намират вън от измененията в атмосферното налягане и други метеорологически фактори.
„Очевидно, пише той, ние имаме работа с особен род явления, които не можем да схванем със сегашните наши метеорологически средства,... но че те не са нищо друго, освен токове, в някои случаи електрически, в други - може би магнетически, а в трети - и едните и другите... Тия токове могат да възбудят в организма на човека или животните индуктивни токове, които въздействуват на нервите и възбуждат едни или други явления.
Въобще, това още представлява една област не много добре изучена. Аз изнасям тоя въпрос не с цел да дам методи за откриване на атмосферните промени, колкото да посоча съществуването на способността у организмите да улавят тънки усещания, предизвикани от атмосферните колебания.
Веднъж тая способност установена, то това вече посочва пътя на по-нататъшни издирвания, които може би ще ни доведат до откриване на нови способности у организмите, твърде малко известни засега. Така например, загадка представлява още гълъба в далечните си ориентирания, както и ластовиците и други прелетни птици; загадка представлява ориентацията на рибите; загадка е и способността на камилите, конете, котките и други животни да се ориентират в пустини, планини и пр.. Да привеждам ли още всичко онова, което е още загадка? Но нека оставим всички загадки, а да изучим една поне. Едната сочи пътя към втората, тя към третата.
Времето узаконява творчеството на търпеливия. Хората се мъчат да открият великите проблеми на битието - една грешка, проблемът за смъртта - втора грешка. Нека решим малките проблеми, разумно и с любов и те ще ни заведат до по-големите.
