ГОД. III. СОФИЯ. ОКТОМВРИ и НОЕМВРИ 1926г. КН. 7и8
МЛАДИЯТ ЕГИПТЯНИН
В царската летопис на древен Египет е съхранена следната случка. При фараона Тот, мъдър и правдив цар, били доведени на съд трима египтяни - и тримата провинени в тежко светотатство. Първият бил плюл пред свещения бик Апис. Вторият дръзнал да убие една котка. (Котките са били тачени в Египет като свещени животни и който убиел котка се наказвал със смърт). А третият, минавайки край храма на Изгряващото Слънце, внезапно му обърнал гръб.
Фараонът се обърнал към първия от провинените и го запитал, защо плюл пред Апис. „Не мога да кажа", отговорил той и замълчал. „Тогава знай, че ще те подложа на тежък изпит!"
„А ти защо уби котката?", запитал фараонът втория от обвиняемите. „Не искам да кажа".
„И тебе ще подложа на тежък изпит" – Обвиняемият покорно оборил глава.
„А ти, защо обърна гръб пред Храма на Изгряващото Слънце?"
„Царю, заповядай да ме затворят за десет години и като изтекат, ще ти кажа."
„Да бжде", рекъл фараонът.
По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния.
В нея е вписан и отговорът на третия:
„Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие."
Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля!
В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти. И не е ли това ясно за всеки едного, който е следил политическия живот на една страна? Пишат се закони, конституции, издават се наредби, а в края на краищата политическият живот се строи според ония живи сили на съзнанието, с което държавниците на един народ живеят, излива се в оная форма, която се определя по вътрешни закони от техните същински политически убеждения. Ако не беше така, нямаше да има този постоянен повик за нарушение на законите.
Та „кощунници" като младия египтянин днес има много. И техният брой всеки ден расте. Те са видели „Изис'' да излиза възмутена от каменния храм. Видели са, знаят истината, и са готови заради нея 10 години да пролежат в затвора.
Летописът по-нататък разправя, че фараонът не дочакал десетте години. Той узнал по-рано причината, по която младият египтянин обърнал гръб на храма. И казва, че Тот, който бил мъдър и правдив цар, взел мерки за да се ограничи произвола на самозабравилите се жреци.
И сега „младите египтяни" са изправени пред Тот. Държавниците - това са Тот. И „младите египтяни" заговорват вече. Ще бъдат ли управниците така разумни както фараона Тот?