Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185

Защото няма падение или подем в живота на твоите деца, в живота на твоите синове и дъщери, които да не са обусловени от тебе — от твоите мисли, чувства и постъпки, от твоите състояния през време на периода, когато в теб се оформя, физически и духовно, бъдещия човек — твоето дете!

Майко! Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . .

Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете. Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете!

Майко, живота е в твоите ръце! — Бъдещето на твоите деца, бъдещето на човечеството, бъдещето на живота, въобще, е в твоите ръце. Защото през тебе минава животът, и ти можеш да му дадеш насока и форма такива, каквито поискаш!

Няма майка, която ще пожелае да вложи нещо лошо в своето дете. Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия.

Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи.

Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало. Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това.

Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба.

Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света.

Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в кръвта на своето дете.

Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец!“ — пътят на убийците ще бъде затворен в света. Няма вече да се раждат убийци. Защото великата творческа мощ на майката ще е отпечатала във всяко човешко съзнание божия закон: „Не убий!“

Ето единственият, най-сигурен, най-верен, най-разумен и, същевременно, най-лек път за съвършеното премахване на войните, както и на всички други престъпление на падналото човечество.

Само Майката може да направи. това!

Само тя може да внуши на своите деца да не се избиват и да не вършат престъпления, само тя може да вложи велики, благородни и чисти мисли и идеали в техните души, и това тя може най-успешно и с пълна сигурност да направи само през периода на бременността и никога друг път.

Докато детето е още в утробата на майката, то е напълно под нейна власт, в нейните ръце. Само тогава тя може да разполага напълно с него. Пропусне ли този период, не го ли използва разумно, после всичко друго е напразно — нейните усилия, думи, молби и плачове дори, когато детето е вече порасло и попаднало под чужди влияния, ще отидат напразно, ако тя не е вложила добрите подтици в него, когато то е било още в утробата й.

След като детето ти е израснало и тръгнало по лошия път, ти можеш да му говориш, да го молиш, да го убеждаваш, но всичките ти тия внушения няма да имат нито стотната част от силата, която щяха да имат, ако бяха направени през време на формиране на новото същество — през време на бременността.

Майко! Велика е твоята мисия в света, велика е и твоята отговорност! Защото през тебе идва, както злото, така и доброто. Ти трябва де бъдеш будна — да спреш едното, и да пропуснеш само другото.

Никой друг не може да направи това!

Всички велики гении в света, били те гении на доброто или злото, са безсилни, ако ти не им дадеш твоята подкрепа.

И пред теб днес стои великата задача, пред теб днес стои съдбоносния избор: кого да под-крепиш, кому да дадеш своята помощ — на доброто, или на злото.

Майко! Ти ще решиш въпроса за съдбините на света! — Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота.

От теб зависи това!

Само ти можеш да го направиш!

Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света.

Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност.

В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството.

Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество.

Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов.

Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби.

Животът се нуждае не от топовно месо, храна за кръвожадния бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот.

През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име. Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята.

Няма по-велико щастие, няма по-голямо благо за тебе от това, — да станеш майка на герои на доброто, майка на свръхчовеци, майка на гении, които ще поведат братята си не към разрушение, а към творчество.

Майко, задачата и смисъла но твоя живот е да родиш Богочовека на земята.

С. Калименов

Учителю!

Реката си мене подаде на страшните друми.

Ти стана за мене и майка, баща, и приятел.

Наведе глава, ухо си приклони и воплите чу ни.

На мене, безумен, самотен, незнаен мечтател.

Ти път нанагорен посочи ми стръмен —

Направо нагоре — по урви дълбоки, опасни.

През дни и през нощи беззвездни а тъмни.

За мене Водач стана Ти, безсмъртен, прекрасен.

Нагоре, на върха Ти искаш да ида,

На тиха поляна — почивка. Във пурпур и злато

Изгряващо слънце на изток със Тебе да видя —

Прозрение към Бога да блесне в душата ми свято.

На факела твой съзирам спасителни пламък.

Със мен ли си Ти — по-лек товара ми става.

По трудния път нанагорен не паднах, не смаза ме камък.

Мен твоето Слово безсмъртно ми вред осветлява.

Води ме, мой мили Учителю, закрило велика!

Води ме во веки веков, към Бога води ме!

Да почне Божествени пламък у мене да блика,

На твоята Мъдрост, Любов, Ти безспирно учи ме !

Олга Славчева

Какво липсва?

Често, много често, за някои от нас животът се обезсмисля. Ние изгубваме стимул и охота да работим, да вървим напред. В тия моменти пред нас изпъкват и най-дребните погрешни на околните и ние се дразним, отчайваме се. Не намираме смисъл в нищо. всичко в живота ни се обръща в пустиня. Не виждаме проява на никакъв живот, не намираме нищо, което да разясни хоризонта ни и да ни тласне напред. За такива моменти Учителят казва, че е достатъчно да придобием една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкараме в нашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху нас и ние коренно ще се изменим. Тогава в нас самите ще се отвори обширно поле за работа. Работа, която няма да има край и която вечно ще ни стимулира и ще дава смисъл на живота ни. Тогава погрешните на другите ще престанат да ни дразнят, а ще бъдем достатъчно снизходителни, защото ние ще имаме погледа си отправен навътре в нас, и ще видим тия същите погрешки и в себе си.

Учителят казва: „Видиш ли една погрешка в другия, поправи я!“ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него. И когато всички започнем да постъпваме така. животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени. Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа. Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик.

Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре лозето, което му е дадено—себе си. То му е във власт, в пълна власт. Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот.

Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас.

Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат. Ще настанат мирни и хармонични отношения.

Задача на всеки от нас е да вложи в себе си Божествения живот, да обърне поглед към себе си, за да се увеличат съвършените хора, да се увеличат добрите и любещите човеци. Задача на всека душа е да даде плод. А тя ще го даде, когато се свърже с извора на живота.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Разумният човек

(из неделната беседа „Разумният човек“ – 7.02.1937 г.)

Ще взема само думата „разумният човек.“ По какво се отличава разумният човек? Разумният човек се отличава по това, че всякога ходи прав. Умът на разумния човек е свързан със слънцето, а краката му са свързани със земята. Следователно, той живее между слънцето и земята. И тогаз, каквото слънцето го учи отгоре, каквито заповеди му дава, това той изпълнява на земята. За разумния човек земята е една обширна лаборатория, в която опитно проверява знанието, което получава от слънцето.

Разумният човек се отличава по това, че съзнанието му е винаги будно и с мисълта си винаги е отзивчив на наредбите на природете.

Но обикновените хора, за да изпълняват наредбите на природата. да мислят, трябва насила да се заставят, защото те са улисани в своите чувства и удоволствия и не им остава време да мислят. Затова природата им праща някоя болест, и те излизат от хипнотичния захлас на чувствата и почват да мислят, как да се справят с болестта.

Разумният човек се отличава по своите възгледи. Разумният човек не разглежда нещата от гледището на триизмерния свят, той има съвсем други схващания за нещата, в сравнение с тия на обикновените хора. Той съди за нещата от причините към последствията. Разумният човек не обръща внимание на големите работи. Той обръща внимание на най-малките работи в света. Разумният човек не знае какво нещо е обезсърчението, какво нещо е безлюбието, какво нещо е безверието. Той не знае какво нещо е тъмнината. Ако поставите разумния човек в някоя изба, в най голямата тъмнина, той ще извади своята лампа и ще освети пространството около себе си. Той си носи светлината навсякъде. Дето и да го турите, в каквито и тъмнина и да го поставите, той веднага ще си направи инсталация, ще си извади лампата, и свободно ще се разхожда, навсякъде му е светло.

Разумният човек не можеш да го затвориш, не можеш да го излъжеш, не можеш да го вържеш, не можеш да го подкупваш. Съвременните хора мислят, че са много умни, че имат голям прогрес. Ако посетите фабриките им, ще видите какъв прогрес имат. Ако се обърнете към онези разумни същества, които изпращат своята енергия от слънцето, ще видите какво представлява техния прогрес. Можете ли де кажете по какъв начин изпращат те слънчевата енергия от разстояние 92 милиона мили към земята и по този начин я отопляват? Ще попитате: Нима разумни същества изпращат тази енергия чрез слънцето, за да отопляват земята? Има една научна теория, според която слънцето представя едно огнено разтопено тяло. Възможно е да е така, но възможно е и по друг начин да става отопляването на земята. Според окултната наука велики разумни същества живеят на слънцето, и те ни изпращат чрез слънцето жива енергия, която ние възприемаме като светлина и топлина.

Чрез тази енергия те строят нашия организъм и ни пращат всички блага, които ни са необходими за живота. ТЪ ни дават от своето изобилие, учейки ни същевременно и ние да бъдем разумни като тях и готови за разумна жертва за великото дело на космичното творчество.

Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражава ме. Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва да изучавате и наблюдавате всичко около себе си. Съвременният живот, както и природата, представят широко поле за наблюдение и изучаване. Например в съвременното общество наблюдаваме, че един от най-големите стимули в живота на хората, това са парите; а същевременно срещаме хора, които казват, че и без пари може. че парите са злото в съвременния живот и пр. Но и живеят с пари, градят къщи, и си служат навсякъде с пари. Действително, може да се живее и без пери, но парите да се заменят с нещо друго. Все трябва да има някаква разменна единица. Но като наблюдаваме живота, виждаме, че злото не седи в парите, пито вън от нас, по злото седи в самия човек. В човека има нещо неразумно.

Той не разчита на своята разумност. Човек всякога трябва да разчита на първата мисъл, която идва в ума му. Тази мисъл се развива като едно зрънце. Щом този мисъл узрее, тя постепенно се оформява. Като се оформи, ти имаш вече една идея, имаш поле да действаш. Отхвърлиш ли първата мисъл, и вземеш втората или друга някоя, тя непременно ще те постави на крив път.

Следователно, злото седи в това, ако човек отделя злото от доброто. При сегашните условия, доброто, отделено от злото, няма никакво приложение. Ако злото е вън от нас, то има своето велико предназначение.

Вземете злото в неговата научно страна. Запример, знаем че вътрешно земята има висока температура, голяма топлина, вследствие на което се намира в разтопено състояние. Въпреки това, ние живеем на повърхностите й. Ние живеем на нея благодарение на външната атмосфера. Тя именно изстудява, смразява земята, и дава възможност, ние да живеем върху нея. като върху твърда повърхност.

Злото смразява, а доброто разтопява.

Злото и доброто, съединени в едно, чрез тях може да се работи. както златарят топи и обработва златото — дето трябва повече топлина доброто ще туриш да действа, дето трябва повече студ — злото ще туриш да действа. Дето трябва доброто, дето трябва злото ще ги съединиш в едно и ще ги употребяваш. Но ти трябва да работиш чрез тях, а не те чрез теб. Ако ги оставиш те да работят чрез теб, животът ти ще се обърне с главата надолу. Вие ще се намерите в положението на човек, който мисли, че като отиде в една кръчма и си пийне малко винце, че ще му дойде ума в главата. Мислите ли, че такъв един човек е умен, че той може да мисли право?

Но важното е, когато човек работи с енергиите на злото и доброто, да има едно разумно ръководство. В противен случай, той не може да се справи нито със силите на злото, нито със силите на доброто. Първите ще го смразя.т, ще го втвърдят, а вторите ще го разтопят. Само разумността е, която регулира отношенията между тия два рода енергии и създава условия за живота да се прояви. Обаче, съвременните хора, които нямат това дълбоко знание, търсят своето щастие извън разумния живот.

Вън от разумната човешка мисъл животът няма ни каква реалност.

Само чрез мисълта си вие можете да познаете дели даден човек е справедлив или не. Само чрез своята мисъл, вие можете да определите, какво нещо е човекът. За да се пробуди съзнанието на човека, той трябва да провери нещата, и то чрез своята мисъл, а не чрез своите чувствания. Без мисъл ти не можеш да провериш нещата. Ти не можеш да обичаш някого, без да си мислил за него, Щом мислиш за някого, ти можеш вече да го обичаш. В цялата човешка история, ние нямаме нито един пример, дето някой да е обикнел някого без да е мислил за него. Следователно, не е право, когато някой казват, че човек не трябва много да му мисли. Не. на съвременните хора им трябва трезва мисъл. Или по право, човек трябва да има чиста мисъл, без никакви сенки, без никакви оттенъци. Сама по себе си, мисълта е красива. Щом почнеш да мислиш, това показва, че си влязъл в един разумен свят.

В разумния свят всички хора са щастливи по единствената причина, че мислят един за друг.

Когато се говори за небето, някои мислят, че е подобно на земята. Не, съществата на небето мислят един за други, затова са щастливи. Като мислят един за Други, те са щастливи и се обичат.

Разумните хора почти нямат история в съвременен смисъл. Какво ще описвате историята не един разумен човек. Какво ще разправяш, че се е родил преди 50-60 години. Преди тези 60 години, които сега живее на земята, той е живял милиони години още. Разумният човек има една история, която датира още преди 250 милиарда години. Той е живял и на слънцето и на Венера и на Юпитер, и на Сатурн. Разумният човек се разхожда по цялата вселена. Ако днес е в България, утре ще бъде на друго место. Той разбира онзи велик Божествен път. Като погледне на света, той вижда, че няма какво да се обезсърчава. Разумният човек първо мисли за хората и после ги обича. Като срещне някого, той го наблюдава и изучава. Като влезе в дома ви, първо ще ви пита за жена ви, за децата ви. за къщата ви, за нивите, за лозето. Ще гледа как сте облечени, какви дрехи носите и т. н. И привидно той по нищо не се различава от обикновените хора. Но той е господар на живота, а обикновените хора са роби на условията. Разумният човек знае своето место в света; и знае кога къде отива, а обикновените хоро нищо не знаят, те предполагат само.

В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога. Всичко, каквото виждате наоколо си—земята, слънцето, звездите, растенията, животните — всичко това е създадено от Бога. При това, всичко е тека наредено, че си върви без никакви противоречия. И след това той дълго време е мислил, как да устрои човека на земята. Той се интересува от него и урежда работите му.

Когато разумният човек дойде във вашия дом, той ни най-малко не иска да му разправяте за вашите нещастия. Той ще ви пита. от какво се интересувате, имате ли някакво изкуство, обичате ли някакви наука, изобщо какъв интерес, какъв стремеж имате. Това интересува разумният човек. Ако му разправяте, че страдате от някаква болест, той само ще чукне с пръчицата си и болестта ще изчезне. Като боледувате. той ви казва, че сте съгрешили някъде, но това не е важно за него. Той иска да знае какъв е вашия стремеж. После ще ви попита имате ли някаква идея, вирвате ли в Бога. Вие ще започнете да му разправяте последните научни теории, които сте писали. Той ще ви каже, че всеки човек, който няма ум, и Господ не съществува за него. За онзи който има ум и Господ съществува. За всеки мъртъв човек няма Господ. За всеки фалирал човек, също няма Господ. Тогава разумният човек ще ви представи един филм и вие ще видите, как е създаден света, как е създадена слънчевата система, как живеят жителите на другите планети и слънчеви системи и т. н. Тогава вие ще питате — вярно ли е всичко това или не. Той ще ви каже, че тези картини ги е фотографирал през своето дълго пътешествие из света. Той ще ви покаже картини от другите планети и системи, които сом е фотографирал. Колко време е мислил той, докато намери начин. да снеме тези картини и да ги покаже на хората! Иначе, колкото и както и да мислят, хората си представят другите светове като земята.

Слънчевите хора коренно се различават от хората на земята. Колко години живее едно слънчево същество? За да се завърти слънцето около своя център, нужни му са 20 милиона години. Тъй че, като казваме, че някой човек от слънцето е на 10 години, това число от 20 милиона трябва да се умножи на 10, за да се получат истинските му години. Значи, възрастта на този човек се равнява на двеста милиона наши години. Тогава каква разлика има между един човек, който е живял 10 години на земята и друг който е живял на слънцето 10 години? Грамадна разлика ще има. Такъв човек се коренно различава от човека на земята. Тези работи са невероятни и непонятни за вас, но това са факти. На вас и да ги доказвам не можете да ги разберете и ще се усъмните в истинността им. Само разумният човек може да разбере разумния. Само любещия може да разбере любещия. Само праведният може да разбере праведния. Само милостивия може да разбере милостивия. Такъв е законът в света.

И тогава мога да ви питам: Всинца вие не се ли намирате под хипноза? Уверени ли сте сто и едно на сто, че сте хора, на които съзнанието е свободно? Вие не сте ли в хипнотическо състояние? Разумният човек е напълно събуден. Неговото съзнание постоянно работи. Докато човек се страхува, той още не е събуден, той още не разбира Божия закон. Щом мислиш само за себе си, ти още не си събуден, Щом не разбираш нещата, ти още не си събуден, щом не мислиш, ти още не си събуден, щом не си справедлив, ти още не си събуден. Това се отнася за цялото човечество.

Когато човек се събуди от хипнотичното състояние, в което се намира, той почва да чувства пулса на човешката душа и е отзивчив към нуждите на всички същества. И ако при сегашните условия на живота разумните. добрите хора не помагаха, светът щеше да бъде в ада. Сега е лошо, както казвате вие, но ако не бяха разумните хора да помагат, светът щеше да бъде сто пъти по-лош отколкото е сега.

На работата на разумните хора се дължи преобразованието на съвременните общества. Те им влияят със своите мисли. Те казват на хората: така не трябва да живеете и им посочват как трябва да живеят. Те влизат между хората и ги вкарват в новите общества. Те им казват: така трябва да живеете, такива закони трябва да имате, тека трябва де се отнасяте и т. н. И благодарение на тях виждаме един голям прогрес в човечеството. Така беше и във времето на Мойсей. Той беше един от разумните хора на времето си. Ако евреите бяха приложили неговите закони, съвсем други резултати ще ха да имат. Като дойдем до новите времена, ако хората биха приложили Христовото учение, което има едно социално приложение, друго щеше да бъде положението на ■ съвременното човечество. Христовото учение има социално приложение, а не е така, както хората го изучават. То си има свое приложение. Христовата любов е приложима. Какво коства на човека да приложи това учение? Какво коства на една държава от 10-20 милиона жители да направи къщи за всички хора? Сега Англия харчи около 13 милиарда английски лири, за своето ново въоръжение. Ако тези пари биха се употребили за нещо разумно, каква голяма полза щяха да допринесат! И сегашните народи като се въоръжават и те не знаят защо правят това. Ако тези 13 милиарда английски лири биха се употребили за направата на къщички от по две стаи и кухня, за хората нямаше да има тази мизерия, която днес съществува. Сега там хората се поощряват да се женят, да раждат деца. Няма нужда от много деца. Едно — две деца са достатъчни. Казват, че земята можела да изхрани 10 милиарда хора. При толкова много хора на земята, това ще бъде цял ад. Не е въпрос хората да бъдат много. но де бъдат разумни. Според нас, женитбите трябва да се ограничат. Болните хора не трябва да се женят. Глупавите хора не трябва да се женят. Днес само здравите хора трябва да се женят. а другите да останат за други времена. За в бъдеще само разумните хора ще имат право да се женят и да раждат деца. Глупавите хора нямат право нито да се женят, нито деца да раждат. Че сега глупавите хора се женят, това е друг въпрос. Но така светът не може да се оправи. Ако имате син и дъщеря, които не ви обичат, защо ви са? Женитбата се осмисля, когато родите син или дъщеря, които ви обичат, както вие ги обичате.

Сега, понеже живеете един живот пълен с противоречия. Ще ви дам едно правило, което приложете тогава, когато никакви философии, когато никой не може да ви помогне:

Дълбоко в душата си признайте, че всичко онова, което ви се е случило в живо та, е добро.

Благодарете на Господа и кажете: Господи, повече от това добро, което си ми дал, не искам. Благодари му за всичко, и остани в душата си с идеята, че Онзи, който е създал вселената, не може да направи никаква погрешка. В него няма никаква несправедливости. Той е абсолютно справедлив —нищо повече. Признай това нещо в душата си и почакай най много една година и половина, да видиш какво ще стене с тебе. Ще видите, че положението ви ще се измени. Но вие трябва да бъдете чистосърдечни. В душата си ще съзнаете, че Онзи, който ви е дал светлина, който ви е дал живот, и вие сте му длъжни. Всички вие сте длъжни на Господа.

Сега ще ви кажа следната истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно. Бога първо ще го любиш, а после ще мислиш за него. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека и после да го обичаме. Дойде ли до Бога, първо трябва да го обичаме, а после да мислим за него. Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта. а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта. Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако пазите това правило, ще имате добри резултати в живота си.

Само Един има в света, който заслужава да го обичаме без да мислим. Ако и за човека приложим същия закон, какъвто и за Бога, ние ще влезем в едно противоречие.

Любовта действа по цялата вселена, но всяко същество според степента на съзнанието си я проявява. Същия закон е и за светлината. Всеки човек според степента на съзнанието си се ползва от светлината на слънцето. Светлината, която иде от слънцето през пространството, минава през ред трансформатори и като стигне до земята, тя слиза до центъра на земята, дето пак минава през ред трансформатори, за да можем да я възприемем и за да ни въздейства благотворно. После, когато светлината минава през мозъка, също така претърпява ред трансформирания. Това. което виждате отвън, това е един свят, който вие сами сте създали в себе си — в зависимост от степента на вашето съзнание, и начините. по които реагирате на светлината. Като дойдете до реалния свят, тогава ще видите, каква е разликата между това, което сте създали в себе си, вашата представа за света и това, което съществува вън от вас.

Разумният човек е човек на любовта и където влезе, носи живот. Разумният човек е човек на мисълта и на всякъде носи светлина и знание. Той е човек който всичко обмисля, който работи със знание. Той винаги работи в съгласие с природата, затова никога не губи, а винаги печели. И всички хора трябва да вървят по пътя на разумния човек, защото природата пред нищо не се спира и на всекиму дава урок,ако не върви по нейните пътища. Разумният човек е човек с голямо самообладание. Той знае. че на земята не само един човек е фактор. Много фактори има на земята, но разумният човек е в съгласие с всички разумни хора по лицето на земята. Всички разумни хора имат само една велика цел, и тази цел, това е Божественото а света. Достатъчно е, да се свържете само с един разумен човек в света, за да се оправят всичките ви работи. Същото се отнася и до физическия ви живот. Ако вие излизате на чист въздух, и работите ви ще се оправят. Ако не проветрявате къщите си, работите ви няма да се оправят. Ако пиете чиста вода и око възприемате обилно мека светлина, всичко в живота ви ще се оправи. Така и разумният човек представя за вас една здравословна среда — и в неговата среда мисълта ви ще проработи, сърцето ви ще се разтвори, у вас ще се явят най-благородните стремежи — вие ще видите живота в нова светлина, и във вас ще се зароди стремежа да работите за благото и повдигането на вашите ближни, за изпълнение на Великата Воля Божия, за което работи и разумният човек.

Така ако работите, природата ще ви даде изобилно своите блага. Но знайте, че когато природата ви дава на разположение благата си, тя следи да види как ги употребявате.

Щом тя види, че не ги употребяваш за предназначената за тях цел, тя си ги взема. Затова ви казвам: всички блага, които природата ви дава, материални и духовни, не ги задържайте само за себе си, а ги споделяйте с вашите ближни, които имат нужда от тях. Само така и вие ще тръгнете в пътя на разумния човек, който живот ще ви донесе търсеното от вас щастие. Само разумният човек може да бъде щастлив.

Април

Чуй, априлий е засвирил,

Той вълшебна свирка има.

Агънцата е потирил:

Няма вече, няма зима!

Ах, априлий щом засвири

Ето никнат цветицата:

Здравец пресен по баири,

Теменужки из тревата.

Ето, чуйте, свири, свири,

Подлудява и децата.

Не оставя ги на мира

И ги гони към гората.

* * *

Крушата е нацъфтяла

Крушата е нацъфтяла,

Сладък дъх излива.

И зарадвана пчелица

Радостно отива.

И забила смукалцето,

Пие до насита.

После бръмне, хвръкне с радост,

Друга там долита.

Тъй до слънце е, а вечер

Роен шум заглъхва,

Спят пчелите. От цветята

Сладък лъх полъхва.

— Слушай, спиш ли? и докосва

Леко цвят цветеца —

Пак дошъл е, глас извил е,

От сърце певеца.

— Песента му е от Бога,

Сладост ни налива.

Утре заран, рой пчелица

Пак ще се опиват.

* * *

Към ябълковия цветец

Ти защо, цветеца мъничък,

На пчелицата остави

Твойта сладост да отнеме?

Своя плод защо забрави?

Ах. детенце, много сладост

В чашката си имам скрита.

И за ябълката златна,

И за медената пита.

Ти не виждаш ли как денем

Слънце златно ме обгръща?

Що пчелицата отнеме,

Златен лъч отново връща.

Тя не чуваш ли как нощем

Пей в клонете ми славея?

Тази песен, тази сладост

Аз в плода си ще налея.

* * *

Цветя

Ще разцъфне по полето

Момина сълза.

Бели цветчета ще ронят

Капчици роса.

Много сладък, много нежен

Тънък аромат

Ще разлей се, ще разпръсне

Сладост, благодат.

Колко тънки, колко нежни

Крехки стъбълца.

Бели цветчета играят,

Сяйнали деца.

Сякаш ангелчета малки,

Литнали през май,

От небето да направят

На земята рай.

Д. АНТОНОВА

Философия на делото на Авг. Тйежковски

II ч. Делото (приложението) като нравствен и социален принцип.

(продължение от бр. 184)

3. Делото, като съвършен израз на свободата. Свобода та на волята.

Ако Тйежковски във философията на историята, от предпоставките на миналото вади заключение за бъдещето, то това не значи, че философията е наука за бъдещето или трябва да предсказва бъдещи явления. Философията е една дейна сила в сферата на духа. Идеята на депото, на приложението е както, обективен закон, така и субективен. „Трябва“ е императив на творческата воля. Средоточието е в спонтанната сила на човека, в духа. а не в природата. Опорната точка, която Архимед търсеше, е намерена: тя е човешкото аз и неговата свободна воля. Човечеството на нея трябва да се опре, за да измени съдбата.

Зрелост на съзнанието значи — човек да знае какво трябва да иска и какво да прави.

Бъдещето ще бъде съзнателно и следователно свободно творчество. Човечеството ще достигне действително своята свобода, когато съзнанието е адекватно с волята и волята съобразна със съзнанието. Тогава човек ще победи фатализма.

Имаме три вида свобода: случайна свобода имаме в изкуството, в красотата; необходима свобода — във философията, в познанието законите на мисленето и на развитието: истинска свобода — при съзнателно, целесъобразно и доброволно творчество в живота.

„Световната история е напредък в съзнаване на свободата, напредък, който ние познаваме в неговата необходимост“— казва Хегел —и така определя свободата непълно, а като съзнаване.

„Световната истерия е процес на развитие на духа на човечеството в чувство, съзнание и приложение на красивото, истинното и доброто, процес който ние познаваме в неговата необходимост, случайност и свобода.“ (Prologomena 137 стр.) Тйежковски дава пълно и всестранно определение на развитието на духа и свободата, „Понеже свободата изобщо е синтетична, затова свободната воля по никой начин не е неин принцип изобщо, а е само един от нейните принципи.“

(Prol. 151 стр.) Свободата не означава липса на закон — тогава щеше да бъде беззаконие. Можеш да бъдеш свободен само въз основа на закон. „Истината ще ви направи свободни“ — казва Христос. А истината е в духа. в постъпване съобразно вътрешния закон на духа, а не съобразно външни закони.

„Както конкретната свобода е висшето добро, така абстрактната свобода е най-голямото зло, истинският социален наследствен грях.“ (Prol. 151)

(следва)

П. Г. Пампоров

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Опити с човешкия магнетизъм

Френското списание „La revue spirite“ съобщава:

Преди няколко седмици граф И. Берени правил интересни опити с човешкия магнетизъм пред Унгарското научно общество за психични изследвания в Будапеща, в присъствието на множество лекари, психолози и електроинженери.

Преди започването на опитите граф Берени бил основателно преглеждан и ръцете му били грижливо измивани, за да се избегне съмнението, че си служи с някакви химикали. Върху масата, на която нямало никакви гвоздеи или металически части, бил поставен компас. Графът движел ръцете си на разстояние около 20 си. над компаса. В скоро време те така почнали да действат върху стрелката, че тя много пъргаво следвала всяко движение на неговата ръка.

Преди почването на всеки опит, графът трябвало да се съсредоточи: понякога се случвало да не сполучи, но, след малка почивка, опитът пак сполучвал и могъл да бъде повтарян произволно.

Неколцина лекари, с цел да контролират опита, си послужили с малки джобни компаси, които поставяли зад експериментатора, без последният да знае това. Но и техните се движели също така, както стрелката на компаса, който бил на масата.

Особено интересен е бил опитът, при който графът вземал в ръката неонова лампа, дълга 10 см. и с диаметър 2 см. Той я държал в лявата си ръка, като движел показалеца на дясната си ръка по нейния край Тогава, при всяко допиране на пръста, лампата светвала. Този опит бил извършван вечер, при намалено осветление, а също и денем, когато лесно би могло да се открие всека мистификация. Пресметната било, че за подобно осветление, потребно било да се вкара о лампата електричество с 175 волта.

Граф Берени бил сега на 63 години. Той открил случайно своята чудна способност: веднъж търкал с пръсти едно парче фланела н отведнъж видял множество електрически искри, които силно пращели. Той е съвършено здрав. Може да излъчва от тялото си статично електричество с няколко стотин волта напрежение и то при заряд от няколко микроампера. Сутрин неговите способности са по-големи, отколкото вечер. Сега той ще прави опити — дали това електричество не би могло да се използва за лечебни цели.

СЪНЯТ В ОКОПА

Истинска случка

„Служих като подофицер в 20 пех. Добруджански на Н. В. Кирил Княз Преславски полк, който заемаше Сеховската позиция на южния фронт, пред гр. Гевгелий. Към крея на 1918 година, бях на почивка с взвода във вторите окопи. Всички бяхме в пълна бойна амуниция, понеже очаквахме нападение. Една нощ, страшно изморен, заспах в окопа. По едно време, сигурно вече беше полунощ, сънувах следния сън:

Движех се по тясната пътека, която водеше към другата част на позицията, сам. На едно место се появи една тъмна сянка, която колкото се приближаваше към мене, ставаше все по ясна, докато най сетне се спре до мене. В нея познах сянката на един от загиналите си бойни другари. Неговият глас, такъв какъвто го познавах от по-рано, прозвуча настойчиво: „След три дни всичко ще бъде свършено“.

Малко след това видението изчезна. Събудих се облян със студена пот. Думите на мъртвия ми боен другар още звучаха в ушите ми. Желанието ми наново да заспя остана неосъществимо. Мъчих се да разгатна тия тайнствени думи и идвах до заключението, че те значеха края на моя живот, което щеше да стане след три дни. На другия ден пак бях зает постоянно с тая мисъл. Тя не ми даваше покой. С нетърпение очаквах преминаването и на третия ден. Тогава, обаче, предсказанието на сянката се сбъдна. Получи се заповедта за отстъплението.

Д. И-в в. Дневник

13. IV. 1937 г.

РАЗМИШЛЕНИЯ

Човек е мислещо същество. Той трябва да мисли, за да превъзмогне условията, при които е поставен да живее и да се освободи!

Защото човек е роб, преди всичко, на невежеството Си.

Той не знае!

А той не знае, не заради това, че някой нещо крие от него. а заради туй, че той сам никакви усилия не прави, за да знае.

Усилието — това е мисълта, — съсредоточената мисъль1

Мисълта ще освободи человека от робството на мизерията, болестта и смъртта — трите безпощадни стимула, които го заставят да върви по стръмния път на напредъка и съвършенството!

Человекът е пътник! Пътник във вечността! Заобиколен със загадки. Сам той — телом и духом — е най-великата загадка.

Защо се ражда, защо живее и защо умира — той не знае!

Има мъдреци, които му казват. Защо става всичко това, но той не им вярва.

Не че не иска да им вярва, а не може! Иначе света отдавна би бил оправен.

А защо не може да вярва!

Защото не знае!

Защото вярва само тоя, който знае!

А защо не знае човек?

Защото не мисли!

Говоря за необикновената мисъл, която е тъмнина и велик убиец на реалното!

Защото такъв е законът: плодът узрява отвътре навън, в не обратно. Освобождението на человека, ще дойде отвътре, а не отвън. Това е алфата и омегата на неговия път.

Живецът на това вътре е Мисълта и то, както казах, необикновената мисъл! Едничка тя дава светлина, озарение. плод.

А светлината дава прозрение, прави те да виждаш.

Вярва само тоя. който вижда. Слепия не може да вярва защото Не вижда! Всуе са усилията гида му проповядваш. А да виждаш, значи да можеш. Да можеш, значи да се освободиш.

Велислав Ж. Марков

Малки истински приказки

За разочарования

При един Мъдрец отишъл някей младеж и започнал да му говори таке: — Разочарован съм. Обичах една мома тъй много, мечтаех за нея, смятах я за най-идеалното същество, а тя ме заряза и предпочете други, който е далеч по-долен от мене. Имах приятели, на които помагах, но и те, като обеднях, ме оставиха. Светът ми се вижда безсмислен, какво да правя?

— Нещата в човешкият свят стават по две причини: или от знание или от незнание. Когато произлизат от незнание, тогава иде разочарованието. Помни, че природата е разумна. Тя във всеки човек влага само тия идеали, които той може да изпълни. Къде е погрешната не човека? Че той тръгва да търси и иска другите хора да бъдат според неговият идеал, в това е невъзможно. И те самите имат свои собствени разбирания и стремежи. Ти ако искаш да бъдеш разумен и щастлив, ще обичаш тъй, както ти е идеала, при всички условия, верен приятел на своите приятели.

— Ами като съм слаб и не мога?

— Ами ако ти се мислиш за слаб и не можеш да изпълниш ония идеали, които са твои, за хубавото, за верността, за любовта, от где на къде искаш другите, чуждите хора да си наредят и променят живота според тях? Право ли е това? И ако ти в своя собствен живот не можеш намери смисъла, как ще видиш смисъла в света?

Момъкът си навел главата зачервен — Разбрах! И като целунал на Мъдреца ръка, излязъл дълбоко замислен.

За любопитния

При Мъдрецът влиза за пръв път хитър старец. Той е благообразен и крайно любопитен. Още при вратата той се спира и започва да разглежда учудено стаята му. Очевидно е, че тя не отговаря на неговите схващания за живелището на един свят, духовен човек. И той гласно се чуди, гледайки по стените и пита}

— Ами къде ти са Светците, иконите?

— Моите икони са живи. Всички светци съм ги пратил не работа до един, затова не ги виждаш тук.

Л. Лулчев