Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178

Безсъмненото подобрение на отношенията ни с Югославия и искрения стремеж са се превърнат във вечно приятелство, а също да се запазят и затвърдят добрите отношения и с всички останали съседи, е една огромни придобивка за народа ни.

Да затвърдим и осигурим мира за България — какво по-хубаво от това?

Всичко най-добро, което мечтаем и което желаем на нашия народ, ние можем да го постигнем именно по пътя на мира.

България може да бъде велика и мощна, богата и силна — материално и духовно — само ако върви по пътя на мира.

Новият национален идеал на Българския народ не може да бъде друг, освен този: духовно величие, изградено върху базата на вътрешно уреждане и хармониране на всички народни сили, и създаване на благоприятни условия за живот и развитие за всички български граждани — справедливо разпределение на благата на живота; с една дума, всестранно издигане на народа ни, възможно - само при необходимото условие на мир със съседите и пълно единение на южното славянство.

А тази велика задача може да се постигне само с мощна проява на духовна сила.

Да бъдем духовно силни! — ето ключа, разгадката и залога за нашия успех и напредък във всяко отношение.

Да бъдем духовно силни — това значи да се разпръснат и изчезна т всички опасности и тревоги във външния ни и вътрешен живот.

Да бъдем духовно силни — това значи да тръгнем с огромни крачки напред към всестранен напредък.

Защото духовната сила е извора на всичко: тя ще ни създаде и материалните условия, и всичко, от което имаме нужда.

Нека се стремим преди всичко към това — нека целта ни бъде преди всичко духовното издигане на народа ни, и. нека бъдем сигурни, че всичко останало ще ни се приложи, точно според евангелските думи.

Мнозина ще кажат: че какво особено има в България, та да можем да се надяваме, че народа ни ще се издигне измежду другите народи? Кой е залога за това?

Тъкмо там е важното, че ние имаме нещо, което днес никой народ по лицето на земята не притежава.

Ние имаме нещо, което е в сила да издигне и възвеличи не само нашия народ, но и цялото човечество — всички хора и народи, които го възприема т и приложат.

Ние имаме вече, (макар да сме все още слепи за нея) тази велика духовна сила, която може да ни постави начело на общочовешкия прогрес, ако тръгнем след нея.

Велика благодат се излива над България!

Ще я оценим ли? Ще я разберем ли, ще я възприемем ли?

Ще отворим ли очите си, за да видим и приемем това, което Небето днес ни дава като на избранници?

Ще използваме ли възможностите, които ни се разкриват, или ще ги пропуснем, за да останем в опашката на общочовешкия прогрес?

Тази велика духовна сила, тази безценна Божия благодат, не е предназначена само за българския народ. Тя само минава през нас и се разлива по целия свят. И тя не може да бъде спрени или унищожена. — Ако ние я отхвърлим, другите ще я възприемате и ще се възвеличат.

Каквото и да правим, каквото и да стане, — ако ще би и целия свят да излезе насреща й — тя пак ще постигне своето, но горко нам, ако се обявим против нея. Съдбата на еврейския народ ще бъде такава и на всеки друг, който се възпротиви на Божественото Слово.

Защото тази Божествена Сила, която днес се проявява в България, е единствената, която може да поведе не само народа ни, но и цялото човечество, по един истински нов път, водещ към мир, хармония, щастие и благоденствие за всички.

Коя е тази сила?

Пий няма да я наречем с нейното собствено име.

Защото тия, които досега са били духовно слепи, трябва само да отворят очите си, за да я видят.

Да тръгнем напред, без никакво съмнение или колебание, по новия път, по който ни води тази Божествена сила, и ние ще застанем начело на общочовешкия прогрес.

Пламен

Учителя на летуване в Рила

За беседите

Който е чел беседи от Учителя и е вникнал по-дълбоко в тях, не може да отрече факта на тяхната неподражаема дълбочина и оригиналност. Те не се побират в никакви рамки. Когато почнем да разглеждаме една беседа, пред нас изпъква цяла вселена, с всичкото й величие. И с право можем да кажем, че както не може да се проникне във вселената с просто око, без помощта на модерните астрономически пособия, така също не може да се разбере една беседа от Учителя, ако човек не се е освободил от сгурията на живота, която той носи наслоена в душата си. Човек не може да разбере и приложи една беседа, докато не го посети най-голямото благо, което Бог дава човеку — Духът, Божественият Дух, Светият Дух.

Ако ти четеш беседа и мислиш за бал, вечеринка, кино, за ядене и пиене, ти не можеш да се свържеш с Духа. ти не можеш да му приготвиш място да те посети и да ти разкрие тайните на живота. За да имаш благото на Бога, ти трябва да се свържеш с него. А свързването е вътрешно, душевно. Единственото средство за свързване с извора на живота, за единение с Него, е молитвата, съзерцанието, медитацията.

В беседите ние ще чуем гласа на живия Бог. Загоре, ако искаме да разберем тоз глас, ние трябва да се подготвим за това — да се поставим във възприемащо състояние. А ако човек иска де не скъсва връзката си с живота, в него трябва да става постоянна смяна на възприемащо и разпръсващо състояние, за да може да бъде истински проводник на благата, които Бог ни дава.

С прочитането на една беседа веднъж, ние ще разберем едно нещо, като я прочетем два пъти, нам ще се открият други неща. И да не мислим, че ще можем да разберем всичко. Всяка една беседа е пълна с мъдрост, от нея блика любов, в нея има множество дълбоки символи. И според вътрешната светлина, с която човек разполага в даден момент, той ще може да разбере тия символи. Но ако по-после човек придобие по голяма светлина, той ще разбере беседата много по-ясно, ще види нови символи, ще открие нова вселена. Също така, както астрономите, с направата на есе по нови и поусъвършенствани телескопи, откриват все повече и повече слънца, планети и нови вселени. Това показва, че живота е неизчерпаем, вечен и нескончаем. Това показва още, че беседите на Учителя идват именно от тоя неизчерпаем извор.

В тях има нещо, което не може да се намери в никоя литературна творба. Тях ние не можем де ги разглеждаме като такава, а като нещо повече, с по-голяма замисъл и по-широк замах.

Трябва човек да прочете едно беседа, да поразмисли върху нея, за да му се открие вътрешния живот. Трябва човек да прочете една беседа, да я проучи и приложи, за да се увери в нейната стойности.

Трябва човек да медитира върху едно изречение от някоя беседа. за да му се открие поне малка част от великия план но ония, които нареждат живото но земята.

Организма на съвременното човечество е болен. Той преживява криза, страшна криза. Ние виждаме конвулсиите и гърченията му. Той е в опасности. Но явява се лекарят, който предлага най-ефикасно лекарство на човечеството, което, щом го възприеме, ще се възроди, ще се подмлади — това е любовта, братството, това е Божественото учение, което се намира в беседите.

Днес ама най голяма нужда да се четат и прилагат беседите. Днес има нужда от сол на земята, понеже доста много сме обезсолели.

Да приемем с благодарности това, което Бог ни дава сега. Да послушаме гласа Му. Ето, Той чака на тайната врата на нашите сърца. Да ги отворим и приемем Великия Гост!

За миг поне се отстрани от хилядите гласове на желанията си — на ония всекидневни желания, които като лъвове и тигри рикаят в тебе, за да чуеш гласа на живия Бог, който чака но вратата, да се пробудиш от дълбокия сън.

Да слушаме, четем и прилагаме Божественото учение, което Учителя ни дава в Беседите.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Алилуйя!

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Алилуя“, 11.10.1936 г.)

Ще взема само последната дума от 150 псалом на Давида — Алилуйя. Това е една неразбрана дума за съвременните хора. Няма да обяснявам произхода й. Алилуйя съществува и в природата.

Сега аз ще говоря върху това, което не се знае, което е неразбрано. От неразбраното се върви към разбраното. Например, вие може да не знаете произхода и състава на хляба, но като се нахраните, ще почувствате силата му и ще видите какво може да ви придаде.

Вие не знаете какао значи думата „алилуйя“, но като я произнесете, ще почувствате силата й. Значи, от това, което не разбирате, като го опитате, добивате сила.

Но има неща, които човек трябва да ги знае, да ги разбира, за да не си създава нещастия. Вземете за пример склонността на съвременните хора да се женят рано. Това е резултат на невежество. Хората казват, че така е от Бога наредено. Да, института е от Бога, но така, както функционира днес. то не е от Бога. Това са вече човешки порядки. Институтът е божествен, но порядките са човешки. Когато е бил създаден този божествен институт, на човека се е казало тъй: Ти ще имаш само един Бог и Него ще обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. А като създал жената, казал й: Ще обичаш този свой баща като себе си. Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама. — Ще го обичаш като себе си. А на Адама казал: Ти ще обичаш Ева, понеже аз я създадох. Не му казва как, но казва: заради Мен ще я обичаш. И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“. Като се оженят. не излиза тека и почват да се карат. Преди да се ожени, той трябваше да й каже: „Слушай, ти няма да бъдеш щастлива при мен, защото и аз сам не съм щастлив. Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота. Ако можеш донякъде да ми услужиш, да ми бъдеш сътрудница в живота, тогава донякъде ще можем да живеем, както Бог е дал“. Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи.

Сега, измамата и погрешката на хората е в бързането. Те бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади?

Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото.

Та като им се роди един син, да може да неправи майката щастлива. Синът може да направи майка си щастлива, е дъщерята може да направи баща си щастлив.

В една фамилия не трябва да има по-вече от две деца, едно момче и едно момиче. Ако един от съпрузите, в едно семейство, мъжът или жената не е честен спрямо другият, то какво трябва да прави този - последния? Той още като се е оженил е направил погрешка. Погрешката не е в това, че се е оженил, но е в кривия избор. и в това, че не навреме се е оженил. Какво трябва до прави той? С разреждане въпросът не се решава. Този въпрос е вътрешен. Има едно вътрешно разрешение на въпроса. Семейният живот е една необходимост за развитието на самия човек и за прогреса на човечеството. В тази си фаза, както е поставен семейния живот, това е един институт, който в своето проявление служи за прогресирането на човечеството. И рибите, птиците и млекопитаещите разрешаваха този въпрос, и всеки го разреши по своему. Птиците туриха основа не семейството. Те се женеха брат за сестра — снесяха по 6 яйца от които се излюпваха 3 мъжки и 3 женски и се женеха брат за сестра — така разбираха те семейство. В семейство на птиците имаше сътрудничество, и бащата и майката работеха. При млекопитаещите този порядък беше изменен — при тях няма семейство в този смисъл — там само женската отглежда потомството.

Сега аз навеждам тази история, за да се изясни живота на човека. Така както живее човек, той повтаря всички методи, които се прилагат в растителното и в животинското царство, само че в по-съвършено форма. Сега например хората си служат с електрическо осветление, имат радио и пр. Тези работи ги имат и някои от животните, само че в по-несъвършена форма. Много насекоми и риби например имат дълги мустаци, които им служат като антени, за долавяне на далечни вълни. Също така някои риби имат фенерчета, а и пчели те имат радио, с които възприе-мат. Като дойдете до човека, забелязвате, че освен външното радио, и той има ,по тялото си косми, мустаци, които също така са антени. Тези косми са резултат на космични вълни, идващи от разни сватове. Те идат от Венера, от Юпитер, от Сатурн, от Меркурий, от Слънцето, от Месечината и т. н. Като дойдете до космите на главата, това са пак възприемателни радиални жички, чрез които се възприема външната енергия. Ако не знаете как да ги употребявате, те ще почнат да опадват и главата ви съвършено ще оголее.

Това са важни съществени работи, с които човек трябва да се запознае, понеже в главата се намира един велик свят — мозъкът. който тепърва трябва да се развива. Човешкият мозък още е не напълно развит. Той едва сега е започнал де се развива. Той е в началото на своето развитие. Един съвременен учен прави сравнение за големите възможности, които се крият в мозъка. Той казва, че всичкото съвременно знание може да се събере в 90 тома, големи като Библията, и като се отпечата то в мозъка, в като ще остане место за напечатването на още 900 такива големи книги като Библията. Такова нещо представя човешкият мозък. Човек още не е дошъл не половината не своето развитие. Значи, грамадни възможности се крият в мозъка на човека. Космите на човешката глава, от дъното и лявото полушарие, имат противоположни качество. Радиовълните, възприемани от космите на лявото полушарие на мозъка, внасят мекота в човека. Те произлизат от света на Любовта. А космите от доеното полушарие на мозъка произлизат от света на мъдростта. И едните и другите, и любовта и мъдростта. се събират заедно в човешката глава, и те са, които ръководят целия живот на човека.

Тази енергия, която се възприема от космите, иде от природата. Вие не сте поучавали, какво нещо е Космичният Човек. Същинският човек не е това, което вие познавате на земята като човек. В сегашната вселена, вън от Бога, няма друго същество по-велико от човека. Не говоря за дребнавия човек. Тия хора, които виждате на земята, това са още малки, дребнави същество. Един ден те трябва да за-приличат на баща си — на Космическия Човек. Сега, и тази идея е неразбрана за вас.

Съвременните хора, които не разбиран законите не природата и са скъсали връзката си с Космическият Човек се чудят, как ще се поправи, как ще се реформира света.

За да се реформира света, трябва да се внесе нещо ново в него.

Да се напише един закон, това ни най малко не е реформиране. Да се напише една книга, това ни най-малко не е реформиране. Само в правилното приложение на това възпитание е онзи елемент, чрез който то може да стане достъпно за умовете на хората, така че те да го възприемат. И само тогава ще можем да говорим за истинско възпитание.

От къде ще започне това възпитание? От земята ще започне. От мъжете и от жените. Само мъжете и жените са в състояние да пресъздадат света. Само те са в състояние да възпитат света. Само на тях е достояние възпитанието. Само братята и сестрите са в състояние да внесат доброто в света.

Ако майките не раждат деца каквито трябва, и ако синовете и дъщерите не се проявяват такава, каквито трябва, светът не може да се поправи.

Между братята и сестрите трябва да се тури началото. Братът трябва да гледа с най-голямо уважение и почитание към сестра си той трябва да има един свещен трепет към нея, едно свещено чувство. Никакво гневно чувство, никакъв гневен поглед не трябва да отравя той към нея. И сестрата трябва да има същите чувства към брата си. Сестрата е възлюбената на брата. Както братът живее със сестра си, така ще живее и със своята избраница. Иначе няма живот. А хората, търсейки това, което никога нека да намерят, излизат из своето семейство. Защо излизат хората от своето семейство? — Защото имат съвсем погрешни идеи и разбирания за семейния живот и за любовта. Те имат съвсем повърхностни понятия за живота. Вие очаквате от живота и от Любовта това, което те не могат да ви дадат. С неразбирането си на живота и Любовта, хората си създават всички нещастия и страдания и след всичко това търсят причината за своите страдания вън от себе си. Вие сами си създавате страданията с вашето неразбиране на живота.

Сега ще ви дам едно практическо правило, което можете да вземете и като закон:

Най първо човек трябва да започне да мисли. Никакво подобрение не може да стане в света, ако човек не за почне да мисли.

Това е закон, валиден за всички царства. Прогрес има само там, където работи мисълта. Там, където мисълта престава да работи, идва израждането. Законът на израждането показва, че мисълта е престанала да робот. А законът на еволюцията, на растенето, е закон на човешката мисъл. Като мислиш, ти вече еволюираш. И хората остаряват по единствената причина, че престават да мислят.

Хората осиромашават, заболяват, изгубват силата си и паметта си, по единствената причина, че престават да мислят.

Всичко, каквото човек губи, се дължи на факта, че е престанал да мисли. Мисълта е Божествена сила, и докато човек мисли, той не се обезсърчава и може да превъзмогне всички препятствия и противоречия.

Също така. като се дойде до възпитанието, вие трябва да събудите мисълта в детето. Не е въпрос детето да мисли като де-да си, да стане стар като него, но а детето трябва да се събуди една основна мисъл. Детето трябва да се научи да мисли.

На детето трябва да се даде един идеал.

Като му говорите за някое растение или животно, вие трябва да му покажете една основна черта в растението или в животното, да разбере, че те не са глупави. Вие трябва да покажете една такава основна черта в растението и в животното, каквато има и у вас, та като минава детето покрай тях да гледа другояче.

Аз съм против криминологията и патологията, защото те действат антивъзпитателно, не само върху децата, но и върху възрастните. Медицината трябва да изучава първо здравия човек. Тя трябва да изследва кръвта на здравия човек и от там да вади своите заключения за всяко отклонение от нормалното. Като знае състоянието на здравия човек. той ще знае да препоръча с каква храна да се храни човек. И по този начин ще дойде до положение да лекува болните с определена храна. Храната може да лекува човека.

Ако разгледате положението на семействата сега ще видите, че у тях име нещо старо, от което те трябва да се освободят.

Това, което сега ви говоря, може да се приложи навсякъде в живота. Когато лекарят посети един болен, той първо трябва да събуди в него мисълта. Балният може да е обезсърчен, но лекарят най-първо ще му даде една насока на мисълта, и ще му каже, че болестта ще мине. Лекарствата, които лекарят дава на болният, не са нищо друго, освен един вид магия, която възстановява човешката мисъл. Като вземе по три пъти на ден лекарство, болният придобива вяра. Когато лекувам един болен, няма да му кажа, че изведнъж ще оздравее, но ще му кажа: „След една година, ще имаш микроскопическо подобрение. От там насетне това подобрение ще почне да се усилва“. Това е лекуване. Природата винаги започва с малкото. Лекуването от страна на един лекар или на един свещеник. не е нищо .друго освен възвръщане на човека към Божествения порядък на нещата. Всеки човек трябва да се върне към Божественото.

Накарайте болния да мисли правилно и той ще се излекува.

Ще му кажете, кои са причините за неговата болест. Ще му кажете, как е живял в миналото, вследствие на което е дезорганизиран душевно и физически. И когато работите ви в живота са объркани, пак ще ги оправите с правата мисъл.

Правата мисъл ще оправи света.

Талантливите, гениалните хора насочват човешката мисъл в права посока. Докато се изнасят недъзите на хората и въобще отрицателната страна на живота, светът никога няма да се оправи. Трябва да се изнася положителното в живота. Сама така света може да се поправи.

Няма да се спирам на неща, които вие не ще разберете, но това, което можете да разберете и което може да ви ползва, е следното: Ако вашите мисли и чувства не са организирани, а са разхвърляни, вие сте в животинското царство. Когато човек влезе в истинския човешки свят, там мислите и чувствата му не се раждат чрез деление, а се само зареждат и са вече организирани. Само у човека става зараждане. До тогава, докато у вас нещата не се самозараждат, вие сте на по-ниско стъпало на развитие. Самозараждането е по-висока култура, в която човечеството сега навлиза. Това, което се самозаражда е силно. Там вие можете да постигнете всичко в един ограничен кръг. Когато у човека се зароди една такава силна мисъл, чрез нея той може да превъзмогне всички противоречия и несгоди, в които се намира в да-ден момент. Ако във време на големи противоречия в човека не може да се зароди такава силна мисъл, той може да свърши със самоубийство. Затова казвам: единствения изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота.

Това е изходния път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, човек изгубва желанието да живее и започва да мисли да се самоубие. Самоубийството е процес на израждане. Този, който се самоубива, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно. до като дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва де изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, той го поставя в положението ма животно.

Едно време, когато животът се е развивал при естествени условия, тогава животните и хората са си говорили помежду си. Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до животинското положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят.

Следователно, сега хората се намират в един паднал свят. И когато те се подигнат до онова състояние, от което са паднали, те ще подигнат и животните до онова състояние, до което са били преди падането на човека и тогава ще се почне тяхното развитие — защото те сега са в един застой, или се развиват, но много бавно.

Днес се намираме в епохата, когато усилено се работи от Божествения свят за повдигането на човечеството, за даване път на Божественото в човека. С тази задача са внесени в света науката и религията. Това беше и задачата на Христа — да свърже хората с Бога, да отвори за човешките души пътя към Бога, който те бяха загубили. И задачата на съвременните християни, които са носители на великия Христов импулс, който спре слизането на човека и обърна движението нагоре, е да създадат един нов тип хора.

Щом влезете в новата култура, у вас трябва да се зароди една нова мисъл, една права мисъл. Правата, новата мисъл е тази, която подмладява човека. Това учение, което носи подмладяване, макар и в най слабата степен, то е новото учение. Това, което навсякъде носи мир и радост в сърцата на хората, то е новото. А това, което нарушава мира, радостта и спокойствието на хората, то е старото. Това, в което хората стават богати, щастливи и си помагат, то е новото. Това е казал някога Христос.

Той казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат изобилно.“ И още: .Който пие от гази вода, която Аз ще му дам, няма да умре, но ще се подмлади. Христос е проповядвал закона за подмладяването. Ние сме изоставили прилагането на този закон за подмладяването за в бъдеще и мислим, че като отидем на небето, ще ни посрещнат тържествено. Не, от днес още трябва да работим върху подмладяването. Защото пред всички ви седи едно велико бъдеще, но трябва да учите, от всичко се интересувате. Всички науки трябва да ви интересуват. Каквото учите, добре трябва да го изучавате. И ще се учите де различавате същественото от несъщественото. Не изучавайте черупките на нещата, но същината, която е в тази черупка.

Алилуйя!

Из беседата, държана от Учителя

на 11. октомври 1936 г. на „Изгрева“ — София.

Из живота на една сестра

(продължение от бр. 177)

Мнозина от младите братя се смущаваха от моите движения с ръцете и искаха да ме спрат да ги правя, защото считаха, че компрометирам братството — събранията, с тях — но те не знаеха, че именно тая голяма сила ми движи ръцете в хармонични и плавни движения, някои от които после Учителя дава общо на всички. И Този Глас ми казва никому да се не сърдя и да се не оскърбявам, защото всеки проявява това, което е — това, което има в себе си и, следователно, не можеш да му се сърдиш, че е по-малко, от колкото трябва. Както не може човек да се сърди и на децата, че са деца. Но ще се мине време, ще дойде ден, когато ще пораснат и ще мислят и действат като големи хоро. Така е и с хората, днес са едни, но утре ще се научат да разбират нещата по добре и делата им ще се изменят. Затова никога не трябва да съдим и обвиняваме.

Сестра Попова замлъкна, но ние искаме още да ни разказва. Да ни разправи случки които може би вече ни е разказвала, но те са толкова хубави, тъй добре умее да разправя, че ние никога не се насищаме да я слушаме.

Нейния дълъг живот е препълнен с интересни случки и всяка една от тях би била отделен разказ, ако се опише — и той наистина би бил полезен на тия, които го четат, защото в него ще се разправя за някое надживяно страдание, проява на необикновено търпение и смирение, или пък проявата на Божественото в живота й. Понякога тя ни разказва за живота си до срещата и с Учителя — и той е изпълнен със страдания и горчивини, които тя търпеливо е понасяла, без да има с кого да го сподели. А най-често ни разказва за живота си след срещата й с Учителя, който е изпълнен със светлина, вътрешна радост и хармония. Не че тогава страданията са прескачали прагът й, но тя е имала вече светлина и е разбирала защо стават нещата и с виждала навсякъде Божието присъствие и милосърдие.

Обикновено в неделя след обед тя идва при нас, когато не я задържат някои гости и сяда на малкото столче. Тогава ние всички със светнали очи от нетърпение я молим да ни каже нещо от небето на всяка една. И каква радост е да ти кажат: — „Тъгата ти е непразно“ — „Всичко ще се нареди, само търпение“ — „Бог бди над тебе и те пази.“ И още много други думи, които всяка една поглъща, както изсъхналите устица на повехнал цвят от жажда поглъщат капките водица. И всички сме доволни и радостни. Този, който й говори и я ръководи, вижда нашите души, вижда нашите сърца и вътре в тях нашите малки страдания, които ни се виждат необикновено големи и ни казва всички необходимото.

И след това ще почне да ни разказва за чудните си екскурзии които тя е правила в Мусала, Белмекен, Карлъка, Езерата и още къде ли не. На Черни връх е ходила много пъти. И не е ли странно на нейните години жените се считат баби и не мърдат никъде и все край огнището седят на топло, а тя, сякаш понякога е по-млада от нас, младите, със своята вяра в живота, със своята непоколебима надежда в доброто и Божественото! В нея няма нито разочарование, нито отчаяние. Тя знае, че всичко, което Бог ни изпраша, е за добро, безразлично дали то ни причинява радости или скърби.

Веднъж тя ни разказа как най-напред отишла на Витоша след като срещнала Учителя. — „Казва ми се, започна тя, да отида на Витоша. А аз бях пак болна нещо. Как ще отида, когато никак не можех да вървя? Отвътре пак ми се казва: — „Софийо, ще се приготвиш да отидеш на Витоша. „Станех и взех да си приготвям нещата. И то да знаете, казва ми така: — „ще си вземеш канче, захар“ — и всичко едно по едно ми ги нарежда. Сутринта в тъмно ставам. Дойде да ме вземе една сестра, която знае пътя. Децата ме питат: — „Къде мамо“? Не исках да им кажа, но най-после им казах. — „Не може, казват ми те, къде ще ходиш, от вратата навън не си излизала, на Витоша ще ходиш. Стой, ще се разболееш“. Но отвътре ми казва да тръгвам. И тръгнах. И аз до ден днешен се чудя как вървях. От где вземах сили да вървя? А то пот, пот, цяла вир вода станах. Като река течеше от мене. Учителят вървеше напред с една група, а ние със сестрата отподире. Те седнат да починат и ние тъкмо да ги стигнем, те пак станат и ние едва запрели, тръгваме отново. Тогава казвам на Учителя мислено: — защо не почакаш малко и ние да си починем?

— Не може, казва ми пак с вътрешния глас, не бива да се застояваш, ще ти застине кръвта и няма да ти е добре. . .

Най после стигнахме. Братята запалиха огън, сестрите сложиха чайниците. Аз си облякох сухи дрехи и ми дадоха да изпия няколко чаши гореща вода, които се видеха като балсам на изморената ми душа.

Като си отпочинах, изкачих се по-нагоре и напълних една чеше със сняг — имаше сняг тогава — и я запих добре. И когато после се завърнах живо и здраво в къщи, децата не искаха да ми повярват, че съм се изкачила чак до горе. Тогава им показах канчето с останалия в него сняг. Гледаха и пак не можеха до повярват, толкова чудно им се виждаше. Но от после, когато почнех да ходя често, разбраха че наистина съм ходила и тогава. И тъй полека леке, всичката болест си отиде незабелязано, че дойде ден днешен и други болни хора да мога да лекувам. Всичко е от Бога чедо.

Ами я разкажи ни за мечката гдето те плашила — молим я ние. Тя се засмива от сърце и почва.

То беше пък когато ходих сама но Мусала. Тогава ми казва от вътре:— „Софийо, ще отидеш но Мусала!“ — и ми казва какво и какво до си взема. Приготвих се. Никому нищо не казвам къде ще отивам. Качих се на автомобила и стигнах в Чам Кория. От там поех пешком за нагоре.

— Самичка? — учудваме се ние.

— Да, с Бога. Тъй си вървя и отвътре все ми приказва. Понякога се шегува. Той много обича и шегите. По едно време спрях да си почина при една рекичка и от вътре ми казва — „Софийо, тук на тая рекичка идват да пият мечките вода.“ Разтреперих се изведнъж и почнех да се обръщам наоколо да гледам дали няма да се подаде някоя мечка. Тогава този, който ме ръководи, почна да се смее и ми каза; — „Като съм с тебе от какво те е страх?“ Вярно, Боже, колко сме слаби ние. И от тогава вече не ме е страх. И понякога когато ме пита: — „Софийо, страх ли те е?“ — думам му — „Какво ще ме е страх, нали съм с тебе.“

— А после изкачи ли се на Мусала? — пита нетърпеливо някоя от нас.

— Изкачих се, ами. И така цяла нощ прекарах на върха.

— Самичка?

— С Бога. Но тези екскурзии най-много ми помогнаха да,се излекувам. Всичко се смъкна от мене, всичката болест си отиде. Благодаря на Бога и на Учителя. Да, Учителя ме излекува. Само с мисъл ме упътваше какво да правя, къде да ходя и ме излекува. Боже! Боже! как до не съм Му благодарна. 34 години болна и сега нищо да ми няма, да съм здрава и да си върша всичката работа...

И всяка разслабена вяра заякваше, слушайки я. Всяко отчаяние си отиваше, защото виждаше, че всяко търпение се възнаграждава хилядократно от Този, който всичко вижда.

Не по-малко приятно ни е да ходим при нея, в стаята й. Там, на масата пред огледалото, са наредени портретите на нейните деца, които тя много обича и е обичана от тях, тъй както майки са рядко обичани. Между четиримата й сина, тя има един заминел на война. Той бил мисля едва 19 — 20 годишен и убит още при първото му влизане в сраженията. Тя много го е обичала и често ни разказва как е научила за неговата смърт.

Когато съобщили, че е убит, другите й синове скрили от нея това, но бащата, който научил за смъртта на детето си, веднага, моментално умира от удар.

Минали се дни, тя нищо не знаела за малкия и едно вечер, лежейки си в леглото, тя чува в стаята да ходи малкия й син с ботушите си и да говори за виновника на неговата смърт. Тя цяла се изпотила от страх и мъка. Какво значи това? Какво има? Тя цяла нощ се молила, не знаейки на какво се дължи това явление. На другия ден тя отива при Учителя и той й казва, че малкият й син е убит.

После той дълги години е ходел при нея, говорел й, разказвал й много неща, най-вече за Учителя, как те го виждат от онзи свят и че хората са слепци, затова не могат да го видят и познаят кой е той.

Още много, много интересни неща ни е разказвала сестра Попова из своя дългогодишен живот, които са били полезни на нас, а също така биха били полезни и за всички, които ги чуят. защото те ни откриват една непознато за обикновените хора страна на живота.

При нея ходят много, едни за съвет, други да търсят лек за болест, която лекарите безуспешно са лекували и тя приема всички и помага на тия, за които й казват от Горе. Тя пита, и от невидимия свят й казват може ли да се излекува и как. И случаите и благодарностите за излекуване на душевни и телени болки са толкова много, че мъчно могат да се изброят. Но тя винаги казва, — „не аз, а Бог ги излекува.“

Наистина, за нас е твърде голямо щастие, че сме близко при нея и винаги можем да имаме нейното присъствие, което от само себе си носи спокойствие, мир и вътрешна радост, даже и когато нищо не говори. А неизказано голяма е радостта ни, когато, освен присъствието й, ний имаме и по някой подарък от невидимия свят, както се изразяваме помежду си, — като ни каже нещо от горе, което й казват за нас. Пожелавам от сърце на всички тая радост.

Н. Неделчева

Движението на Всемирното Братство

Движението на Всемирното Братство се разпростира нашироко по света. В много държави като напр. Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените Щати и др., Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение.

Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползват от беседи.е на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици.

Беседи има вече преведени и издадени на ^английски, френски, германски, руски, италиански, испански, полски, латишки, японски и есперантски езици.

В редакцията на в. „Братство“ и „Frateco“ (есперантски орган на движението), често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото учение в своите далечни от нас страни.

Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук.

Заключението е ясно: това, което а България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото.

Тук даваме едно току що получено в редакцията ни писмо от този характер:

Божественото семе, възраснало в Латвия

Божието Слово не ще се върне нл-

зад, без да пренесе своя плод.

Учителя

Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха по крити с бял саван, и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Неистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта.

Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бело Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото учение.

Новото учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди, — обнови ги и им даде истинско разбиране на учението на Христа. Новото учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота много хора, стоящи на края на пропастта.

И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословения носи то на страната, на обществото, на хората и семействата.

Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество. Те са вдъхновявани от живото слово на Учителя. Днес те представляват едно духовно семейство, в което всеки се чувства на своето място и работи според силите си.

Техният живот сега е много по-лек, много по-красив и светъл. А при общите срещи се получава трогателна картина: събралите се братя и сестри се радват на срещата, което показват техните усмихващи се лица, изразяващите топлина сияещи очи, с поглед, проникващ в душата. Колко красиви са тези общи срещи! Колко много ни дават те. Всички са тека радостни, оживени, като че ли сам Учителят невидимо присъства между тях. Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите божествени песни издигате душата и я отнасяте в друг, по-съвършен свят. И тези хора семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получавате изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси.

Наистина, това е Божествено учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за самопознание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото учение, които са го разбрали и са почнели да прилагате във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливате над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства, е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен.

И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление. Тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот.

Това учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено учение.

Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на божественото Учение в Латвия.

Изказваме нашата обща признателност и искрена благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината

Латвия — Рига,

М.

17. 1. 1937 год.

Вестникарят и лъжата

(басня)

Един особен вестникар решил да се ожени, ала само ако се намери някоя девойка гений. Искал той да бъде тя без недостатък, като розата красива, и за всичко да я бива. Да разбира от държавничеството, от закони, атрибути, що е нация, народ. управа и как се отечеството защищава; да се произнася за изкуство, за литература, за художество и за търговия, бързо като чрез магия. Освен това да е веща в агрономство, скотовъдство, педагогия и политика, както и еднакво да борави с игла и с мотика. Да познава специално гастрологията, кухненска уредба и да знае да се смее щом дотрябва. Та такава била му би драга и във вестника му да помага.

И тръгнал той тогава по селата: по седенки, по преденки, по хората, ала като не намерил, той се утешил по философски: „Тука няма, но земята е голяма, между всички вери, все ще се намери!“ Па заходил по курорти, по разходки, по пързалки, по ски и по лодки . . . Всякъде — напусто, не съгряло го любовно чувство. Най-подир среднощ се отзовал на един търговски бал. Осветлението — феерично; драпировка, постановка. разпоредба — всичко хармонично; обществото — кротко и отбрано; музиката — струни и пияно; облеклото — фино; черпушката — вино. И, за чудо, между куп девойки тука вестникарят наш съгледал хубава мома, на желанието му прилика, и сторило му се, че със поглед някак си го вика. Предпазливо той пристъпил, доближил я, и внимателно се вгледал, поздравил и особено се възхитил.

След туй, то се знае, потанцували танго и валс и в бюфета се отбили, гдето в разговор по три кобусчета калугерско изпили. Тук, обаче, се открило, че момата, с тези качества безбройни, е Лъжата. И. когато той й пожелал ръката за годеж, тя решително го спряла да си пита първо той душата, ще приеме ли един годеж с Лъжата?

— Никаква душа не питам,— отговорил бързо той, —аз орел съм волен, доста ми е, че от качествата твои съм доволен. Още тая заран обявявам чрез печата, че възлюбленате моя е Лъжата. Твое е от нине всичко мое мило, а след три дни ний сме под венчило!

И от онзи ден жена на вестникаря е Лъжата. Вестникът му без върховна нейна виза, не излиза. Всяко нейно недоволство предизвиква във редакцията криза. Само златото я укротява, за което тя на всичко се преобразява. А той, вестникарят, обезличен и обезчестен от нея благодарен й е, че го учи без душа, нещастник да живее. Па бои се да я не загуби, като гледа колко нравите са груби. Та, горкия, тича всъде и по всяко време, да я пази, някой де му я не вземе.

_____________________________________

Мнозина като вестникаря

се влюбват глупаво в лъжата;

желая да ги не постигне

на вестникаря наш съдбата.

Дядо Благо