Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177

Тръгни по светлата пътека на живота, осветена от Духа, що води към най-високия връх и най-голямото постижение за една искрено търсеща душа — Истината.

Ясна, чиста, красива и великолепна е светлата пътека на живота. Дали е тръгнал по нея човекът ще познае по плодовете, които дава. Дали ходи по нея, той ще познае по резултатите, които има. Ако върви по светлата потека. човек твори, гради. Той не може да твори, ако ходи в тъмниш/ пътеки. В тях има вечно безплодие, неуспех, разочарование, падение.

В светлата пътека е истинския живот, в който има хармония, знание, права мисъл, благородство, любов. Потърси я и тръгни по нея. Тя не е далече от тебе. Но не мисли, че ти лесно ще я намериш, макар и така близо да си до Нея. Докато не обърнеш друга страница в живота си, ти ще си далеч от нея, макар и да копнееш по нея. — Ако си крал, престани да крадеш, почни да помагаш! Ако си лъгал, престани да лъжеш, почни да говориш Истината! Ако си мразил, престани да мрази ш, а възлюби! Ти си пред прага на светлия път, ако при една погрешка и некоректно държане, чуеш гласа на съвестта си и душата си, която страда в тебе. Не се никак колебай, а пристъпи — напусни сянката и влез в светлината. Не се страхувай, че ще изгубиш живота си. Там ще придобиеш нов истински живот, пълен с красота, светлина и благородство, подтикван и огрян от един висок идеал.

Ходи по светлата пътека на живота!

Ходи по оная пътека, която ще те научи да виждаш в човека своя брат. Ходи по слънчевата пътека, която ще те научи на най-великото изкуство — да обичаш и уважаваш живота на всичко, да зачиташ правото на всеки.

Ако зачитаме само нашето право, а това на другите не уважаваме, ние сме още далеч от светлата пътека. Ние сме в гъста сянка.

Светлата пътека е отворена за всека любеща и искрено търсеща душа и ние знаем, че по нея ходят само ония, в които Бог живее, в които е запален вечния огън.

Някои го търсят отвън. Те странстват за да го намерят, но напразно им остават усилията. Той е покрит с дебел пласт пепел от личното в човека. И той не ще се открие, не ще се разгори, ако не се раздуха тая пепел от великото и благородното вложено в него, като ценност, която очаква деня на своето откритие и освобождение.

Мисли по няколко минути всеки ден за светлата пътека на живота и не ще остане далеч деня, когато тя ще ти се открие с цялото си величие.

Тръгни по светлата пътека на живота. Защото само в нея е истинския живот!

За окултизма и окултната книжнина.

I. Общи бележки

Едва ли има понятие, тъй неразбрано, и с което да се спекулира тъй-много, както с понятието „окултизъм“. Днес ще срещнете хиляди „окултисти“, които все за „велики тайни“ и за „велики работи“ говорят. Книжния пазар често се пълни с никому ненужни издания — книги, списания и вестници. Но ако ги анализирате в светлината на научната мисъл, ще намерите в тях само преповтаряне на стари и несвързани „мъдрости“, които са имали своя цена на времето си, но сега са без стойност. Това е и в Европа и у нас. Току гледаш в някой вестник открита „окултна“ страница — прегледаш — да те е срам да кажеш, че си последовател на окултизма. Всички тези хора се представят пред обществото за носители и разпространители на окултната наука, на идеите на окултизма, без да имат ясна представа какво нещо е окултна наука; и не бих преувеличил. ако кажа, че голяма част от тази литература, която претендира за окултна, няма нищо общо с окултизма. Затова истинските окултисти в днешно време почти избягват да употребяват това понятие, за да не бъдат отъждествени с различните шарлатани и фокусници, каквито има не малко.

В лъжеокултните съчинения, под громки заглавия, вие никога не ще намерите това, което търсите. А неизбежно човек ще попадне на такава литература, но за да не изпадне под нейното влияние и въздействие, той трябва да познава истинската природа на окултната наука и философия.

На първо место ще трябва да се отбележи, че окултизма не е а противоречие със съвременната наука, както мнозина твърдят. Истинските окултисти смятат, че съвременната наука върви по много правилен път, в който се избягва, до колкото е възможно това, всеки субективизъм. Тя се стреми, по чисто обективен път, да проучи света и живота. Че има погрешни методи и положения в нея, това никой не оспорва. Но общите принципи, общите положения в нея са прави. И нещо повече, положителната окултна наука твърди, че това, което днес се изучава като официална наука, в древността е било неразделна част от окултната наука. Това показва, че в миналото човешкото съзнание не е било така развито, че широките маси да могат да се занимават с наука. Затова тя е била достъпна само за най-издигнатите в умствено отношение. Но днес това познание е достъпно за болшинството от хората. Това, което днес е като първа стъпка в окултната наука, в следната епоха, която иде вече, ще бъде предмет на официалното познание. И виждаме вече, че професори и учени, като Шарл Рише, Фламарион, Оливер Лодж и стотици други учени със световна известност, говорят вече за едно по-разширено познание. Те по собствени пътища и методи идват до окултното познание, създавайки си даже и друга терминология, но идеите, които изразяват, са идеите на положителната окултна наука, които са идеи на живата природа.

Първото основно положение на окултната наука е проечаване на законите и пътищата, по които функционират и се проявяват човешките мисъл, чувства и воля.

Като обект на проечаване в окултната наука е човека. Изхождайки от човека като нещо конкретно, като нещо дадено, окултистът отива към проечаване на света и законите, които функционират в него. Още великият Учител на Египет, Хермес, е казал: „Туй, което е доле, е подобно на това. което е горе“ — туй, кого е човека, това е и света. човек е малка вселена — микрокосмос. На основание на същия принцип, окултната наука поддържа, че физическият свят, с всичките му сили и елементи, е резултат от дейността на духовния и умствения светове. И казва Учителя, че всичко хубаво и възвишено, каквото има на земята, е вземано от умствения свят, от света на първичните образи и идеи. Нашият живот на земята е едно бледо копие на живота на висшите светове.

Идеята за висшите светове е много трудно да се предаде и изясни, вследствие на което е забулена с булото на тайнствеността и мъглявостта, което отблъсква човека на положителната наука. Затова в истинската окултна литература намираме като принцип, че светът сам по себе си е една непреривност, едно Цяло, един велик творчески процес, който минава през ред фази и степени, и нашето съзнание е, което вече разделя и ограничава този процес, схващайки само отделни моменти като застинали форми. С нашето самосъзнание ние не можем да схванем единството, което съществува в Битието, а схващаме само отделни моменти и факти и си вадим заключение за общото. Когато в същност съществува общото, цялото, а частите са само моменти на проява на това цяло.

В истинската окултна книжнина ще забележите, че липсва онзи елемент на забуленост и неяснота. Там нещата са ясни и строго определени — доколкото това е възможно. Окултизма не ма нищо общо със спекулативната метафизика и мъглявата теология и догматика.

Друга характерна черта в окултното познание е неговата приложимост в живота. Всичко, каквото се изучава в окултната школа, има пряко отношение към нашия живот. Другояче, знанието неме никакъв смисъл. Задачата на знанието е да улесни живота ни, да ни помогне да се справим с големите противоречия в живота. Знанието, казва Учителя пречиства съзнанието на човека, то е храна за човешкия ум.

Окултното знание стимулира човека към мисъл и, повдигайки съзнанието му по високо от обикновения уровен, дава му един ясен поглед върху нещата. Онзи, който ви говори, че е окултист а няма ясна и трезва мисъл, който няма будно съзнание — усъмнете се в неговия окултизъм.

После, положителната окултна наука е за свободата, всеки според степента на своето съзнание, ще разбере и приложи това, което учи. Когато окултното знание остане неприложено — то, като храна, която се застоява в стомаха, без да се асимилира, произвежда обратна реакция— отравя бих казал човешкото съзнание и произвежда едно анормално състояние в живота на такъв човек. Затова, в това отношение окултното познание е опасно за онзи, който няма намерение да го прилага. Защото самото знание е живо и е свързано с живот динамични сили на природата, с които човек като се свърже и не иска да им даде път, те ще го разрушат. За да дадем път на силите на природата, ние трябва да прилагаме това, което учим. В това отношение окултната наука е чужда на всяка отчужденост от живота, чужда е на всякакъв аскетизъм. Също така тя е чужда и на живота на удоволствието. За окултния ученик живота е велико училище — той от всичко в живота се учи. И затова определяме окултизма като наука за великия живот. На първо место в нея се определят отношенията на човека към Първата причина, към Природата, към висшите разумни същества, които го ръководят в неговото развитие и чрез които получава знанието; и най-после, добил по този начин знание и светлина, човек се учи да си създаде правилни отношения със своите ближни — учи се да вижда във всеки човек свой брат и да има интересите на брата си като свои. Това е практическия извод на окултната наука. Онова окултно учение. което не може да ви научи как да живеете като индивиди в света и същевременно какви трябва да бъдат вашите отношения към Първата Причина и към вашите ближни — това не е положителната окултна наука, а е не-каква спекулативна метафизика, която нема нищо общо с окултната наука.

(следва)

В. Пашов

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Трите фази в развитието на човека.

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!, 3.1.1937г.)

„Излез скоро по улиците и пътищата на града

и доведи тук сиромасите, и клосните и хромите, и слепите!“

14 гл. Лука, 21 ст.

Животът в едно отношение е изкуство. Когото хората говорят, че живеят, те говорят за вътрешното съдържание на живота — за щастието. А щастието подразбира един идеален живот, при който всички условия са хармонични — всичко каквото човек иска, ще го намери в този живот. Обаче, животът на земята не е такъв. На земята даже и онези, които имат всички блага, все им липсва нещо — в органическо отношение все им липсва нещо. Това показва, че на земята, или по право в човека, още няма онези условия, при които може да се реализира щастието.

За да се постигне щастието като вътрешно съдържание на живота, изискват се, както казах, хармонични условия, т. е. силите на ума, на сърцето и на волята да са хармонизирани и отправени в една посока — към центъра на слънцето, към Бога. Но хората досега са живели във фазата на своето детство, където тези сили не са хармонизирани и, ней- важно, са имали различни посоки на движение. Когато хората съгрешиха, това бяха децата-хора, тя съгрешиха. Тогава още не беше дошъл умът в света. Адам нямаше този ум, нямаше това съзнание, да различи кое е приятно и кое — не, кое е право и кое — не, кое е добро и кое — не. И сегашните хора, при все че живеят милиони години след Адама, и при все че са излезли от фазата на първото детство, все още са деца, т. е. още не мислят, още не са турили умът, божественото, като основа на живота си, вследствие на което нещастията и страданията са неразделен спътник на техния живот.

Вземете запример семейния им живот — то не е никакво семейство. Сега, според мен, семейство не съществува. Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моя критерий. Под думата семейство аз разбирам мястото, дето Любовта царува, дето Мъдростта учи хората, а Истината ги осветява. И тогава, според мен, любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината представя първият син или първата дъщеря на Бога. Всички, съединени в едно, съставят човека. Дъщерята и синът, съединени в едно представят истината. Истината представя единственият син на Бога, роден преди самата вечност. Това разбирам аз под семейство. Мъдростта и истината са съединени в едно и се проявяват хармонично. А такова семейство, дето всичко умира, всичко изчезва, всичко се забравя и остава от него само кости и надгробни плочи, не е никакво семейство — животните не могат да имат семейство. И човек днес няма семейство. Той прави опити в това направление, но му липсва знание как да реализира своя стремеж. Ние трябва да имаме една наука, с която да реализираме своите желания. Обаче, ние трябва и можем да постигнем желанията си само по онзи път, който съществува в природете; защото природата от памтивека е правила ред опити и е дошла до положителни резултати и методи.

За всичко онова, което вие желаем, и което се стремим да постигнем, природата е изработила своите подходящи форми.

Следователно, ние трябва да вземем тези методи от природата. Ако ние изнесем нашия живот извън природата ще се намерим в голямо противоречие. Ние трябва да се учим от природата.

Човек е дошъл на земята да живее, но на онзи, който иска да живее, природата е поставила две условия: да учи, и да работи.

Така се казва на човека в сегашния век. Едно време Провидението е казвало на човека чрез природата: ще учиш и ще се мъчиш! След това му е казано: Ще учиш и ще се трудиш! Сега сме пред третото положение, според което природата казва на човека: Ще учиш, и ще работиш! По хубаво нещо от това не може да дойде. Това е най- хубавото. което може да ви се даде.

Първо е било мъчението. Мъчението представя инволюцията, слизането на човешкия дух. Трудът представя зенитът на слизането. т. е. най-долната точка на слизането. Трудът е най-долната точка, до която духът може да слезе, а мъчението е най долният процес, до който човек може да достигне. Като се мъчи, човек мисли за онова хубавото, до което може да достигне. Какво ще бъде по нататък той не знае, но трудът е крайният предел, до където човек може да стигне в слизането си. По долу от трудът човек не може да отиде. Когато човек поеме нанагорния път на еволюцията, той почва да работи, а след работата, ще дойда до служенето. Това са двата метода, по които се извършва еволюцията т. е. подигането на човека. Ако не знаете как да работите, не ще знаете и как да служите. Да служите на Бога, това е вече зенитът на живота. По-висока точка от служенето няма. Следователно, трудът е зенитът на слизането — по-надолу от трудът човек не може да слезе. Служенето пък е най високата точка, до която човек може да се качи нагоре.

И тъй, човек започва първо с процеса на мъчението. Съществата, които живеят в ада, се мъчат. И хората още изучават закона на мъчението. Някои хора знаят защо се мъчат, а други — не знаят. За много работи може човек да се мъчи, до като най-после разбере какво нещо е мъчението. Преди да роди, и майката се мъчи. Щом роди —започва труд. Докато майката носи детето в утробата си, тя се мъчи. По същия закон, докато човек носи една идея, или едно желание в утробата си, той се мъчи. Като роди майката, тя започва да се труди за детето си, докато израсте. Като израсте, то започва да работи и да служи. Същото се отнася и до идеите и желанията на човека. Само синът —това което сте родили и отгледали, може да служи на майка си и на баща си. Служенето е най-високото положение, до което човек може да достигне. Щом синът започва да се труди, това показва, че той се е оженил. Щом една жена се мъчи, аз зная, че тя е бременна, а щом мине мъчението, тя е родила вече и започва да се труди за детето. Това са процеси, през които минава както отделния човек, така и цялото човечество в своето развитие.

Ще попитате: Защо трябва човек да се мъчи? Защото е забременеят». И искаш, не искаш ще бъдеш бременен, и ще се мъчиш, и ще родиш — човека в себе си. Сега хората — жени и мъже, се мъчат, за да родят човека в себе си, който е синтез на любовта, мъдростта и истината. Вие, като не разбирате смисъла на мъчението, искате да го избегнете. Това е невъзможно. При сегашните условия нито мъчението може да се избегне, нито трудът може да се избегне, нито работата, нито служенето могат да се избегнат. Това са неща необходими, това са пътищата и методите за развитието на човека. Помнете това. Това трябва да се забие в ума ви с по девет гвоздея, по един метър дълги, че никой да не може да ги извади. Ще се мъчите, а след мъчението ще се пробудите; след това ще дойдете до работата и служенето. Идея трябва да има човек. Само така нещата ще се осмислят.

Съвременното човечество е направило едно отклоняване от правия път, и време е вече да излезе от това отклоняване, да се върне назад, да влезе в правия път. Не сме ние виновни за това отклоняване, някой друг е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление, и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре.

Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания. Отпусни се малко — поживей по-нашироко, да разбереш и научиш още много работи.“ Така дяволът учи хората, но утре като ги хване, като одере кожата им и започнат де викат, той казва: „Такова говедо, такова магаре като теб, което не знае как трябва да се живее по Бога, така трябва да му се одере кожата.

Затова ви казвам: бъдете внимателни към всичките онези мисли и желания, които проникват в съзнанието ви. за да избегнете много бели и страдания. Не е въпрос да се плашите от злото, но злото в света трябва да се изучава, за да могат да се използват онези енергии, които то носи. Злото е едно течение без закон. Значи, всички хора, които искат да вършат престъпления, живеят без закон. По-хубаво е да живее човек без закон, защото и праведните хора казват, че законът е бил преди Христа и до негово време. Ако е въпрос да се живее без закон, всички хора трябва да живеят без закон. Но щом има насилие в света, трябва да има закон.

Когато изчезне насилието в света, ще изчезне в законът.

Докато хората живеят с насилието и до като грешат — и закон ще съществува. Днешните хора, като направят една погрешка, стремят се да я скрият и от себе си и с това се самозалъгват. Не, изнесете погрешката пред себе си, и след това гледайте да я изправите. Щом покриете една погрешка в себе си. вие се съюзявате със злото. След това вие не можете да очаквате нищо добро.

Хората ги е страх да говорят истината, вследствие на което из- падат в заблуждения. И като направят някаква погрешка, не казват даже пред себе си. че са направили погрешка и за да я при- крият, те си служат с лъжата. По никой начин не употребявайте лъжата.

Годината 1937 е добра; числото седем е добро, но тя се отличава с едно качество, а именно, бащата е взел тоягата, единицата, и на всеки, който се осмели да си служи с лъжата, тя ще приложи тази тояга. Каквото престъпление или каквато погрешка и де направи човек. както и да е, все може да мине безнаказано, но що се отнася до лъжата, била тя бяла или черна, няма да се прости. Лъжата е най-малкото престъпление в света, но тя носи най големи последствия; тя е най-опасната и създава всички нещастия на хората.

Единственото нещо, което може да ви помогне, за да избегнете лъжата и последствията на лъжата, то е да бъдете носители на Любовта. В това седи силата на човека. Силата на човека се изявява в момента, когото любовта започва да се проявява в неговото съзнание. Този момент е свещен. Той не трябва да се изявява навън. Плодът на Любовта може да се изявява, но не говорете нищо за самота Любов. Аз не говоря още за Любовта, но за плода на Любовта. Самата Любов е нещо свещено. Щом Любовта дойде у човека, той трябва да мълчи.

За Любовта нищо не трябва и не може да се говори.

От светлината на твоята Любов нека се ползват хората, но никога не давай самата свещ на хората. И окото е една такава свещ, с чиято светлина можете да услужвате на хората, но никога не можете да дадете окото си не някого, Ако човек може да дойде до вътрешна абсолютна хармония между своя ум, своето сърце и своята воля, той вечер може да отделя от себе си светлина, с която да си служи като със свещ. Обаче, за това се изисква живот без никакви противоречия. Ако се оставите на такава хармонична мисъл, вие ще можете да пътувате вечер в най-тъмната нощ. като че сте със свещ.

В живота си човек се мъчи, докато дойде някаква светлина. Щом известна светлина блесне в ума му, той решава въпросите, които по-рано са били тъмни за него. Знанието е светлина. Дето има знание, там има светлина, затова всички трябва да бъдете проводници на знанието. Тогава животът ви ще се уреди лесно. Тогава вие ще можете да отворите сърцето и на най-големия скъперник.

Сега светът се намира в едно преходно положение. Тази е основната мисъл. която сега, при противоречията, които хората преживяват, трябва да залегне в умовете им. Съвременното човечество се намира в четвъртия период*). То се намира в тъй-наречената духовна зима на човечеството, която ще трае три месеца. За тази зима вие трябва да имате дебели дрехи. През тази зима ще има голям студ — 10. 20, 30, 50 до 100, а някъде и близо 270 градуса под нулата.

Сега вие по стар навик ще кажете: всичко това вярно ли е?

Аз пък ще ви попитам: така, както вие мислите, вярно ли е? Така. както вие живеете, право ли е? — Не е вярно. Вие казвате: Сега живея и като умра, всичко се свършва. Умира само онзи, който греши. Никаква наука няма в смъртта. Ако смъртта подразбира, че като умрете, ще възкръснете, тогава сте прави, но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на земята? — Той трябва с години да се върти около земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после, той ще намери някоя майка от низко развитие, която що го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на ада. Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въплътят на земята. Адът е място на безработица. Там няма удобства в живота. И там им дават по-малко работа, за която на десет деня едва се пада по едно малко парче хляб. Там всички живеят спартански. Като се откопчи някой от ада и дойде на земята, казва: това е рай. Тук има хляб, има работа — това е цял рай. И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: ти бил ли си в ада, да видиш какво нещо е живота там? Там едва на десет дена дават по малко хляб. Там няма ядене, няма дрехи, няма нищо.

Сега до се върнем към красивата страна на живота. Според мен, злото, грехът в света, това са неща случайни, неща вметнати, То е като когато някой търговци продават фалшива стока. Когато у човека изчезнат всякакви смущения, всякакви болести, страдания, сиромашия, нещастия, това показва, че любовта те е посетила. Като дойде любовта. човек непременно ще я почувства. Като мине токът на любовта през човека, в него няма да остане нищо болезнено. Без любовта човек се намира на едно високо планинско место. Там няма хора — нищо няма — човек ходи гладен. С любовта той се намира в една долина, дето има води, ручейчета, плодове и разни видове храни. Там и водите, и храните и светлината се събират. Всичко е събрано в долината.

Следователно, когато в християнството се говори за смирение, това подразбира да слезе човек от високите чукари на своя егоизъм, от своята гордост и да отиде в долината на любовта, дето се намират всички райски плодове, всички извори на живота, гдето е пълното изобилие. На чукарите горе никой не може да ви види, но като слезете в долината на любовта, гдето живеят всички хора, там всички ще ви видят и от гдето минете, все целувки ще ви дадат. Мнозина мислят, че е грешно да целунат някого. Има целувки и целувки. Разлика трябва да прави човек. Когато дяволът ви застави да из-вършите едно престъпление, това не е ли целувката му? Когато в човека се зароди едно низше желание, това не е нищо друго освен целувка на дявола. Когато в човека се зароди едно възвишено желание, това не е нищо друго, освен целувката на ангела.

„Иди да повикаш всички сакати, клосни, хроми, слепи, които дяволът е целунал, за да приемат Божието благословение — благословението на любовта, и да станат хора.“ Та когато поканите някой свой брат на угощение у дома си, не трябва само да му дадете да яде, но ще го прегърнете, ще го целунете, та като излезе от дома ви, да помни, че сте го целунали, че сте му дали нещо от благословението на любовта. Така трябва да правите и вие през тази година.

И тъй пожелавам доброто на новата година и на онзи баща, който иде с нея заедно. Бащата говори на своите синове и дъщери — нека всички опитат моето благословение, моята целувка, а моята тояга, защото всички са достатъчно бити. Целувката е врата, път на любовта през която може да се влезе. В това седи спасението. Всички трябва да минете през тази врата. Под думата целувка, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл.

Както слънцето всека сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човек може да обгърне човека със своята светла мисъл. Това е истинска целувка, а не е въпросът до физическата целувка, както мнозина я разбират.

Беседа от Учителя, държана на 3. януари 1937 г. на „Изгрева“—София.

__________________________________

*) Б. Р. Този период се нарича в окултизма железен или марсов период, който е една тъмна епоха в развитието на човечеството, която е към своя край. (В този смисъл се употребява символа, че тази зима ще трае „три месеца“.) След този железен период иде една светла епоха, която в окултизма наричат златен период, в който ще се прояви божествената любов, разумност и светлина, и който носи по-светли дни на човечеството.

Минутите текат!

Минутите текат. Не спирай, работи!

Минутите текат без отдих и без бряг

Красив е тоя бяг

О, бързай с тях и ти.

Не спирай, работи!

Дръвчето цъфна цвят и плод върза,

Житото изкласи, узре.

Защо тъгуваш ти? — За твойте класове

И зрели плодове

Протягат се ръце. Изнес ги и раздай!

Животът няма край!

А извора сребрист и ведър ти видя,

Как свежите струи преливаше безспир!

Как пихме ний тогаз,

Н чудни върхове изкачвахме в зори

Със песни и възторг.

Усмихваше се Бог!

Защо бе тъжна ти,

Защо си тъжна днес? В сърцето извор скрит

Разлей го, да тече водата, и тогаз

Ти радостна ще си.

Не спирай, работи!

Минутите текат. Годините и те.

О, бързай, надмогни

Ти своята съдба! Напред върви и пей,

И всеки миг живей!

Д. Антонова

Първи полски конгрес на духовното знание

в Познан — 6-8 дек. 1936

В Полша, в последните 10 години. все повече и повече се засилва интересът към духовното знание, към езотерическите и метапсихическите науки. Затова свидетелства и първият конгрес на езотериците и метапсихиците в Полша, свикан от приятелите на духовното знание в Познан. Отначало проектиран като интимна среша — в последствие той действително се превръща в конгрес с представители от централна и западна Полша — с повече от 150 участници.

Три прекрасни, слънчеви дни, каквито редно биват зиме в Полша; три дни на интензивна духовна работа, общение. взаимно опознаване и сближение; три дни на плодотворна обмена на мисли — действително оставиха светли, незаличими следи, не толкова с рефератите и знанията, колкото с вдъхновението и ентусиазма, който намираше своите изразители. Много души, търсещи светлината жадуващи за новото, като суха земя поглъщаха жадно живото вдъхновено слово на тези, които носеха това слово. Целия конгрес протече в атмосфера на хармония. търпимост и търсене общото, обединяващото, макар че бяха изказвани противоположни мнения.

Конгресът бе открит от Тадеуш Павлицки — инициаторът и организаторът в Познан. След прочитане приветствия от разни градове, прочетен бе кратък реферат: Огнища на езотеричното знание в Полша и в странство — от Елена Витковска (Краков) в който кратко и бегло бяха очертани главно теософските средища и огнища, споменато бе за Гьотеанум и др. Понеже проф. Швитковски от Лвов не бе на конгреса, неговият реферат: За окултизма — остана да бъде прочетен, а в това време след кратка дискусия дадена бе думата на П. Г. Пампоров — като гост от България — да говори върху духовните огнища в България.

България като люлка на славянството, където се заражда славянската култура, България като духовно огнище в средните векове, когато чрез богомилството се разнася смелото, вдъхновено слово на Любовта, Свободата, Правдата и братството в епохата на деспотизъм, неправди, робство и инквизиция.

България — която дава на славянството и Европа мощен тласък към пробуждане — защото ренесанса, реформацията, розенкройцерството и редица идейни движения се намират в тясна връзка с радикалното реформаторско учение на богомилите. България на новото време — където силните трезвено, вегетарианско, кооперативно движения, сведочат за идеализма на младото поколение. Всичко това бе съвсем ново и непознато за нашите приятели поляци— и то им откри истинският лик на българския народ.

Но най-голямо впечатление направиха сведенията за Школата но Всемирното Братство в България, основана от Учителя, за цялото всенародно духовно възраждане — носители на което се явяват учениците на Всемирното Братство, във връзка с мисията на славянството, за Изгрева, излетите, летуването в Рила, песните и паневритмията. До такава степен това възбуди интерес у всички присъстващи, че през всичките дни на конгреса — голяма част от присъстващите искаха допълнителни сведения и се интересуваха за литературата и за условията но евентуално посещение.

Превеждаше от български на полски проф. Д-р Йозеф Чекалски, географ — от университета в Познан, който през всеславянския географски конгрес в София, посетил лично колонията на Всемирното Братство — Изгрева и е останал очарован от видяното и чутото. Така идеите на Всемирното Братство се разнасят навсякъде като жив огън, запалват душите и България отново става огнище духовно за славянството и за другите народи.

В неделя след обед бе четен втория реферат по програмата: История на астрологията - от Пренгел, есперантист и един от най-големите астролози в Полша, който издава месечно списание Звездно небе и астрологичен календар всека година — в Бидгош.

Вторият ден — 7 дек. преди обед бе посветен на отделни събрания на трите секции: мистичка, окултна и спиритична — под водителството на Павлицки, Хадина (ред. на Лотос) Агни Пилшова. След обед бе четен реферат .Мистицизмът като път на постижение посв. Яна Кжишки от Павлицки. Последва жива дискусия — която се завърши със заключението, че най-висшият и безопасният път е хармонично-то развитие на ума, сърцето и волята.

Третият ден — 8 дек. се чете реферат: „Спиритуализмът като клон от духовното знание“ — във връзка с полския спиритуализъм. Най-интересната част бяха сведенията за полските спиритуалисти и мистици — Товянски, Мицкевич, Словацки, Трентовски и др., които са вярвали в превъплъщението, в общението с невидимия свят и философски или поетично са изразили идеята за посланичеството на всеки човек и народ и специално на Полския народ. Словацки — е най-висшият, дълбокият изразител на това слънчево, огнено, вдъхновено Слово Божие, когато казва: „Всичко чрез Духа н за Духа е създадено и нищо не съществува за тялото“. Произход от Духа — и Цар Дух си остават дивни откровения на слънчевия Дух. Трентовски — в „Пантеон на човешкото знание“ — ясно и дълбоко е изразил спиритуалистичното мировъзрение. Тежковски — в „Отче наш“ с вдъхновение говори за епохата на Духа Святи, третата епоха на реализацията, на делото — дава философия на делото — основана на Духа. Действително, големи и непознати съкровища има в славянските, народи и специално в полския месионизъм. При дискусията върху този твърде интересен реферат се изясни, че спиритизъм и спиритуализъм са две понятия, които не трябва да се смесват; също се изясни, че Всемирното Братство не е спиритическо движение, както бе споменато в реферата, а спиритуалистично, т. е. приема Духа за реалност.

Най-после бе четен и шестият реферат: „Синтеза на езотерическите науки“ — от Ян Ходина (Краков) и конгреса бе закрит след кратки дискусии и резолюция — в смисъл да се обърне вниманието на меродавните фактори върху големите съкровища на полския спиритуализъм и месианизъм — да се из-вадят тези съкровища и да се направят достъпни на народа и младото поколение. Чрез разпространение съчиненията на месианистите, които са непознати на младото поколение.

Успехът на този пръв конгрес бе наистина голям. Такава жажда, такъв интерес, такава плодотворна обмяна на мнения, с търпимост, без раздразнение и обида! В много случаи—живото слово на Любовта, Пътят на Христа — се явяваше синтеза и хармония, която примиряваше противоположните интелектуалистични течения, които всички анализират и систематизират в схеми и понятия: окултизъм, мистицизъм, спиритизъм, метапсихизъм и пр. изми.

Слънчевото слово на Божия Дух, на Царството Божие —изявлението и реализирането на Божията Любов — ето основното, което може да обедини всички духовни течения за сътрудничество, както и всички народи.

Нужна е смелост, повече смелост. инициатива, работа, вяра в Божественото и Разумно.о, което едничко носи живот, знание и свобода!

Като пръв конгрес в Полша надмина очакванията, но организаторите са проявил боязливост — като не са допуснали повече от 150 души желаещи да присъстват. Знаейки, обаче, условията в Полша, където клерикализма е твърде силен, направеното, постигнатото е един успех и едно начало, което ще даде големи плодове. Радостно е, че интересът към Всемирното Братство в България все расте, благодарение на взаимното опознаване.

Познан, 9. XII.

П. Г. П.

Из живота на една сестра

Може би мнозина са слушали за сестра Попова, но за нас, по-младите, е една истинска радост да прекараме един час край нея, запитващи я за туй, което тежи всекиму на сърцето. А тя всички може да утеши, всички може да насърчи, на всеки да даде това, което му е най необходимо о момента. И не е за чудене, гдето човек с дни после носи спомена в сърцето си за нея и желае пак де я види. Защото тя притежава това, което малцина имат.

Една красива гледка е да се види сестра Попова, наобиколена от млади момичета, които като малки птички чуруликат край нея, в тя самата по-по села, по-млада, по-жизнена от всички тях. И кое я прави такава? Може би там е тайната на това привличане което всяка, който я е видял, изпитва към нея.

И когато някоя от младите й заговори за своята скръб, за своята болка, тя разгръща своя 84 годишен живот и от там винаги ще извади някой пример, някой спомен, който ще приведе умело и ще посочи как да се излезе от това състояние.

А нейният живот е изпълнен с много и много страдания, много опитности, много случки, които тя с охота ни разказва, за да ни покаже колко нашите болки са малки, та не струва човек да жали и тъгува за тях.

И неусетно за самите нас, сълзите се заменят с усмивка, в гърдите олеква — сякаш някоя невидима ръка е отнела товара, който ни е тегнел.

Но най-често ние обичаме, насядали около нея, тя де ни разказва кога и как е видяла за първи път Учителя и как и кого е получила тоя дар — да има връзка с невидимия свят, за да може да казва и предсказва това, което ние, обикновените, не можем.

Тогава тя започва, а ние слушаме това, което ни говори . . .

— Чеда, чеда. обръща се тя често към нас, какво сте видели вие? Аз 34 години съм била болна от тумор. Какви болки е било, какви страдания.

Като момиче бях весела, жизнерадостна — всички ме обичаха. Това беше още преди освобождението на България. Ожених се. И от тогава почнаха страданията ми, едно след друго. Мъжът ми, Бог светлина да му дава, беше учител; после съдия следовател. Аз още с първото дете заболях след раждането му, от тумор в корема. И какви болки е било, никому Господ да не дава подобно нещо.

Децата се раждаха едно след друго, а аз все болна. Мъжът ме води на най-специалисти лекари тук и в чужбина — но никой не можеше да ми помогне без операция, а аз за операция не се решавах. И тъй, ден и нощ страдах. Извън вратата не можех да излезе. Вятър да ме не лъхне, дъжд да не ме навали. Все в къщи. Едничката ми радост в живота бяха децата ми, които ме много обичаха, които ме обичат и до днес. Но докато ги изгледам, колко мъка е било. Дете да се окъпе, пелени да се операт — след всяка по-тежка работа лежах, превиваща се от болки с дни. . .

Помня, беше ми се родило третото дете. През нощта, на третия ден от раждането му, сънувам че дойде при леглото ми един стар белобрад човек, и седна до кревата ми. Аз но го познавах, но толкова мъка бе се набрало в душата ми, толкова страдания в сърцето ми, че почнах да плача и да му се оплаквам и навреждам всичко както си беше. Той ме гледаше благо и ми казваше от време на време — „Всичко, всичко ще мине.“ А аз продължавах да му разказвам за тежката си болест, за големите си страдания, от които не виждах никакъв изход.

Той ме изслуша търпеливо, най после стана, каза ми пак — „всичко ще ти мине, не се бой“ — и тръгна да се излиза. И когато си излезе, ми дойда на ум, че очите ме болят. Тогава бяха ме заболели и очите и аз почти нищо не виждах с едното око. Скочих веднага от леглото и видях през прозореца стария човек да възвила край къщата. Тогава извиках и чукнах на прозореца! — Дядо бе, дядо!

— Какво има, обърна се той

— Ами аз най-главното не ти казах, очите ме болят, ще ослепея. Как ще си гледам децата? Страх ме е да не ослепея, повтарях му аз, а децата, децата как ще си гледам?

— Няма нищо, кимна ми той с глава, ще ти мине всичко, — и той си тръгна нагоре по улицата.

Събудих се облекчена и успокоена, а възглавницата бе цяла обляна със сълзи.

— Е, ами оздравяха ли ти очите, бързаме да питаме ние, слушащите я.

— Оздравяха. Ето сега, само когато чета си служа с очила. А тогава едва виждах. Но след сънят ми очите ми взеха полека полека да се оправят и оздравяха. Но иначе все си бях болна. Минаха се много години. Преместиха мъжа ми в София — тука. Мене все ми беше лошо, все не можех да ходя никъде, но затова пък в къщи ми идваха много приятелки на гости.

Един ден една от гостенките ми каза — „Како Софийке, аз да те заведа тебе гдето ходя на едно място. Ти си тъкмо за там.“

Аз се съгласих и един ден тя ме заведе в една сестра, където се събираха за молитва, а след някое време ми предложи да мс заведе и при Учителя.

И какво да ви кажа, чада, като влязох в стаята и тъй си останах като гръмната. Пред мене стоеше същият старец, когото аз видях в съня си преди толкова години. Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е този, който виждах пред себе си. Засрамих се съвсем. Хванах си ръката и я стисках, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише кой е този при кого то ме бяха завели. И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън.

От тогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува за чудо и на самата мен. Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем. Имах син лекар, той гледаше и не можеше да повярва странното ми излекуване. Констатираше подобрението и виждаше че се постепенно излекувах, но неговият ум не можеше да се помири с мисълта че това е станало без операция, без медикаменти, без нищо външно, а само от една вътрешна голяма сила, която ме ръководеше как и къде да се разтривам и лекувам.

От първия момент, когато видях Учителя, ми заговори един вътрешен глас, който винаги ме ръководеше и ръководи и днес във всичко в живота. И аз никога не съм се съмнявала, че това е гласът на Учителя, който говори на мен, както и на другите по друг един начин — вътрешен, и че благодарение може би на голелите страдания и милостта Божия, аз мога ясно да го чувам. И аз ден и нощ се моля на Бога никога да не ме остава и винаги де ми говори и казва как трябва да живея. А Той, този вътрешен глас, ми казва към всички да съм внимателна, за никого лошо нито да помисля, нито да кажа. Да помагам на всички, никого да не връщам, защото Той ги изпращал, при мене. Към вас, моите момичета, Той ми казва винаги да съм ви като майка и да ви помагам и упътвам, защото сте били негови чеда.

А това, което Той ми е говорил и говори денем и нощем е много. Имам изписани цели тетрадки.

Този глас ме кара всичко сама да си върша, да държа голяма чистота в къщи и да не ми е слуга никой, а сама да си услужвам във всичко. Но аз съм готова всичко да направя каквото ми каже, защото няма по-голяма радост в живота ми от това да чувам постоянно да ме съветва и ръководи за всичко.

Н. Неделчева

(следва)

Шиник на главата

„Когато се отваря небето, за каквото се помолиш това и става“, казва народът.

Веднъж небето се отваряло: разсечено било от могъщи светкавици.

Един Божи човек си наврял главата през пречките на прозореца и искал да се помоли на Бога да го направи богат.

Може би Господ щял да го стори. Но за зла участ, устата на божия човек сгрешила и вместо да каже: „дай ми, Боже, шиник пари“, тя изрекла:

„Дай ми, Боже шиник глава“.

Наистина, Господ се оказал отзивчив към молитвата на божия човек и му дал шиник-глава. Но човекът се намерил в чудо: не можел да си извади главата от железата на прозореца.

Всякога, когато се говори за „молитва“, пред нас изпъква образа на тоя човек.

А точно така разбират хората понятието „молитва“ — тия, които се молят, и тия, които не се молят.

Първите — защото изтъкват на показ пред Голямото Космично Съзнание своите дребни лични желания, чрез които се стараят да изнасилят своята карма, да не плащат това, което са яли и пили, да получат заплати за неизвършени заслуги

Вторите — защото считат, че няма никаква връзка между тяхното съзнание и това на Вселената, и че ако има Всемирно съзнание, то само ще се погрижи да им даде това, от което имат нужда.

Първите са лицемери и фарисеи, тесногръди, егоисти.

Вторите са спящи пъпки, които отричат клона, върху който растат.

Молитва!

А ето, че най-хубавото преживяване от живота на човека, това е точно излизането на мисълта из дребнавостите на всекидневието, гдето противоречията са така остри и болезнени, нирването на душата в океана от обикалящата го мислова атмосфера, гдето бди извънвременното и извънпространственно съзнание, държеше в ръката си пътеките не звездните, живота на милиардите хора с всички текни възможности, съдбата на всичко, което диша.

Най хубавото преживяване, което изпълва всички кътчета на душата със светлина и топлота и й дава сила и възможност да понася с усмивка всички неудобства, които животът неминуемо поставя върху пътя на нейното развитие.

Така нашият Божи човек би се молил по-правилно, ако би казал: „Радвам се, че живея и дишам, радвам се, че имам за днес водата и хляба и ще се радвам, когато Божието озарение бъде винаги с мене за да живея в Неговата светлина, която ми разкрива възможностите на живота, в Неговата Любов, която ми позволява да се радвам на живота.

Защото интересно е, наистина: дали не би му се отворила по-голяма беля, ако Бог би му дал шиник злато, както е поискал. а не шиник глава — както е станало.

С т е ф а н

Народна вегетарианска кухня

През зимата всички хранителни продукти са в сушено или консервирано състояние. Единствения пресен зеленчук за всеки вегетарианец, това е спанака, който природата ни поднася през цялата зима в прясно състояние. Общоизвестна е голямата хранителна стойност на спанака.

Затова нека през зимата употребяваме колко се може повече спанак в нашата всекидневна храна.

Супа от спанак

Вземаме пресен и хубав спанак и го очистваме добре: след това го измиваме в много вода да плава, за да може добре да се пречисти от пръста.

После това нарязваме измития спанак на дребно и го слагаме да ври в предварително приготвената кипяща вода. Към спанака се прибавя чаша ориз, измит добре; по желание може да се нареже на дребно и 1-2 обелени картофа; всичко това се вари до сваряване на ориза, прибавя се нужната сол, застроява се с кисело мляко, няколко яйца, малко брашно и всичко това се разбива в една тенджерка със студена вода, като се бърка докато се свари добре застройката, след това се изсипва към спаначената супа.

Който обича, може да подкисели същата супа и с лимон. Също към горната супа, след като се снеме от огъня, може да се натроши и сирене. Така яденето добива по-голяма питателност. В всички спаначени супи се слага краве или овче масло, може и сурово да се сложи в супата или се стопява и се изсипва във врялата супа.

Супа спанак с фиде

Спанака се приготвя също като по горната супа, само че към него се прибавя и фиде. След като се свари, слага се нужната сол, запържва се с малко брашно, обикновена домашна запръжка, червен пипер се слага и то само сладък, по желание също се подкиселява с лимон.

Салата от спанак

Вземаме добре измит спанак. Нарязва се не дребно, към спанака се настъргват малко моркови, малко целина (кервиз), ако има малко пащърнак, само че на по-ситно ренде и една малка главичка лук (кромид). Към тази смес се прибавя лимонов сок. Слага се нужната сол, малко олио, зехтин или шарлан. Всичко това се разбърква леко с една вилица след което вече е готово за сервиране.

По желание и по вкус вместо разни масла могат да се сложат орехи, смлени на машинка или счукани.

По такъв начин горната салата е много полезна и хранителна, а най-главното се запазват витамините

Борис Биров

Вол и петел

(басня)

Отсеяно, пречистено и на купчини стоеше жито посред равно гумно, а пред зиналия плевник, в края, бе натрупана извеяната слама.

Волът и петелът по съседски едновременно прекрачиха незапазена нива и се отзовава в хубавото гумно. Петлю дотърча при купчината жито и заклъвка сръчно, запоглъща пълните зрънца. А волът се захласна пред високия куп слама, дръпна хватка и зажвака.

— Тук ела, съседе! — весело изкътка и повика го петелът. Тук е чисто златно жито, на купен извито! Ново, пълно със живот и сила. Ах, каква ръка го е извила! Скоро идвай, двама да се наядеме. То е мощно, ще ни обнови и подмлади . . .

— А виж при мене тази слама—отговори волът, — колчева е купа1 Има десет слона да затрупа! Пък е жълта като злато! Цяла зима мога да изкарам пребогато. Ако искаш, ти ела при мене!

И остана волът да преживя слама, а пък на петела щастието прати множество другари, умни и крилати.

_______________________

Скуди сказки днес се сказват

пред събрания и в храма,

глупците със задоволство

слушат. Значи, трябва слама!

Дядо Благо