Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175

В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност. която е създала всяка раса, всяка народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване.

Всяко отклонение на някоя раса, на някои народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, със се изродили и с изчезнали от лицето на земята, а други с оставили жалки, изродени остатъци.

И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа, божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използват като товарни животни.

Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем с най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход, е — напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата. Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на вели-китя славянски пророци — Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други,

За да се разбере до къде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека“, който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразители на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек“. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на което и да е същество.

Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдеще преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата на народите с противоестествени стремежи.

Славяни, не възприемайте от израждащите се народи средствата на лъжата и насилието за постигането на вашите цели, за да не се отклоните от великото си естествено предназначение. Славяни, помнете всякога, че великата и вечна Разумност в природата дава предимство и опазва винаги онези раси, народи и личности, които признават нейното съществуване и вървят по пътя, определен им от Нея.

Славяни, слушайте словото на общочовешките учители между вас и гласовете на великите си пророци, защото чрез тях Бог ви изявява волята си и ви учи как да въдворите царството небесно на земята.

И. А. Изворски

НАЙ-ВАЖНОТО

(по повод на една статия)

Днес хората са изгубили най-важното в живото.

Напразно някои си мислят, че просветата, такава, каквато я получават в днешните училища, ще им помогне да го намерят.

Тъкмо обратното! — проникнатата с материалистичен дух „просвета“ е истинската причина, за да изгубят хората най-важното в своя живот. Кажете ми — Кой ученик, след като е завършил гимназия не е изгубил най-важното, не е загубил истинския смисъл на живота?

Колцина са тия. които, в училището и вън от него, не са се подали на страшната хипноза на материалистичното схващане за живота, според което човек е животно, чийто основен закон е безпощадната борба за съществуване ?

Колцина са тия, чието съзнание не е отровено от мисълта, че всичко свършва в гроба, че няма нищо вечно, и че следователно, животът няма никакъв смисъл, никаква по-висока цел, а сам човекът е жалка, безпомощна играчка в ръцете на слепи сили?

Каква е тая просвета, която ни дава безброй знания за потребно и непотребно, която превръща детските умове в механизми за заучаване на хиляди неща, които утре ще бъдат забравени, в не ни дава познание за нас самите?

Каква е тази наука, която строи прегради на пътя на човешкото познание, на които пише своето наивно и смешно „ignorabimus“ (непознаваемо)?

Каква е тая наука, която не знае що е човек, в своята същина, от къде той идва и къде отива и какъв е истинският смисъл на неговия живот на земята ?

Наука на суеверието, наука на заблуждението, наука на тъмнината е тая, която убива в човека вярата му в себе си и в Бога и с това му отнема смисъла на живота.

Ако нашият живот наистина се състоеше само в краткия ни път от люлката до гроба, ако наистина там е истинския край на всичките ни упования, идеали и надежди, и ако целият въпрос се състоеше именно в това — да се прекара колкото се може по-добре този кратък живот, — то днешната просвета е точно на мястото си — тя ни дава знания и дипломи, с които можем да се настаним на топло място, за да прекараме как да е този живот.

Но ако животът на човека не свършва в гроба, ако, освен смъртното физическо тяло, в него има и нещо безсмъртно, което продължава своя път към все по-голямо и по-голямо съвършенство, ако човешкият живот на земята има много по велик и по-дълбок смисъл, отколкото ни го представя материалистическото схващане за живота, то тогава днешната наука, т. е. науката на учените-материалисти, върши ужасно престъпление спрямо човека, като ограничава насилствено неговия кръгозор, поставя прегради на стремежа му към повече и по съществено знание, убива вярата му в себе си и в Бога, държи го в плен на заблудата, че той е само едно животно, чийто живот завършва завинаги в гроба, и с това му отнема най-важното — смисъла на живота му.

За щастие на човечеството, обаче, никога истинската наука не е падала до равнището на материалистичното. схващане за живота.

Това, което някои смятат за чиста наука и го прокарват в училището и в живота като нейна „последна дума“, е само лъже-наука, — фалшиви построения на отделни самонадеяни умове, ограничени човешки схващания, несъответстващи на действителността.

Нека бъдем разбрани добре: ние не сме против науката, в нейната цялост, която, без съмнение, е неоценимо благо за човечеството.

Ние сме само против онази сковаваща човешкия дух материалистическа заблуда, тази най-опасна за човека духовна отрова, която, промъкнала се тайно в днешната неука, наметнала се с нейната мантия, навсякъде, в училището и в живота, — говори от нейно име, заблуждава и сее тъмнина в името не науката.

Материализмът не е наука!

Науката си е наука, а материализмът е само едно заблуждение на човешкия ум.

Но до тогава, докато, в днешните училища, материализмът бива прокарван, като „научно схващане за. живота“, до тогава, докато училището, като по правило, изкарва само материалисти, до тогава нашите деца ще получават в него не спасителна просвета, а тъмнина и мрак за душите и живота си.

Най-важното в живота на човека наистина е просветата. Но не „просветата“,която заблуждава, не просветата която сее мрак, а истинската просята, която ще даде на човека преди всичко себепознание, която ще му вдъхне вяра в себе си и в живота, която ще му разкрие истината за безсмъртието на човешкия дух и ще му обрисува неговия вечен път към все по-голямо и по-голямо съвършенство.

Истинската просвета носи за човека вяра в Бога, в живота, в себе си и в себеподобните си.

Истинската просвета ни разкрива великия смисъл на живота — колективен и индивидуален.

Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно училище за този дух, а не начало и край на неговия живот.

С. Калименов

Детето и живота

Днес вниманието на мнозинството от педагозите е спряно предимно на методите, а съвсем малко са тези, които си дават сметка за същинските нужди на детската природа и изобщо на природата на човека и за целта. която човешкият дух преследва в краткия земен живот.

От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето съзнание, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето подсъзнание се решава и определя известна постъпка.

И ние питаме: впечатленията, внушенията и представите, чрез които модерният педагог храни детската душа през всичките нейни периоди на развитие, отговарят ли на върховния идеал за общото благо, на хигиената на човешката душа и на основните закони на човешкото развитие?

Средствата, храната, с която днешният педагог храни детската душа, това е плода на днешната извратена култура, средата на днешната печална действителност.

Почти никой педагог не признава, че днешната култура е добра и съвършена, а всички те готвят детето именно за тази среда, за тази отрицателна действителност.

Детето не бива възпитавано за нещо ново, не бива напътвано да се подготви за нещо ново, да стане творец и създател на това ново, а се подготвя за безропотна и безволна частичка от изгнилия механизъм на старото и гнило общество.

Както земеделецът пресява през няколко сита плода на своя труд, и само една част от него — най-добрата — поставя на сигурно място в хамбара, за да послужи за засяване на новата реколта, така и истинският педагог трябва да подбере най-добрата храна, най-доброто семе, което да посее в детската душа.

От гледището на висшата етика, от гледището на Новото, което сега идва в света, храната, с която днешните педагози подхранват детската душа, не издържа критика.

Както родители, така и възпитатели, готвят детето за гладиатор върху жестоката арена на живота — готвят го да убива, да тъпче, да смазва по слабите, готвят го да се издигне като човек сам за себе си, без оглед на общите интереси на човешкото общество, както те са схващани от гледището на едно по-възвишено разбиране не живота.

Насоката в живота, която се дава на детето, още от най-ранната му възраст, се движи върху плоскостта на личния егоизъм. Това е общоприетото схващане. Натам са насочени, негласно и невъзмутимо, усилията на родители и педагози. Това е основният мотив на цялата училищна и възпитателна дейност.

И, като резултат на това, днешното училище, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота. С други думи, всичката наука и всичкото образование, което се дава на бъдещите граждани, е само средство за прехрана, за извоюване на по-добро лично бъдеще, средство за използване на живота и на другите хора, а не за издигането им.

Учащата се младеж търси днес не наука и не средства и методи за истинско издигане на живота и на себе си, а дипломи, които са модерните индулгенции, с помощта на които се влиза свободно и се заема място за благуване в царството земно.

В това се състои фалша, гнилостта и неспособността за големи достижения на днешното възпитание.

Осъдено на вечно безплодие е това възпитание, което не учи подрастващите поколения да станат творци на нов живот, да тласнат живота с огромен замах напред, а ги подготвя и им внушава да станат използвачи и крепители на сегашния живот, с всичките негови ужасяващи противоречия и недъзи. ,

Затова ние се движим в омагьосан кръг, и затова днешната цивилизация, която толкова много се гордее със своите научни и технически постижения, не е подобрила живота на човека и движи цялото човечество към неизбежна гибел.

Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота.

Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго. Родителите, които гледат на себе си и на децата като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид.

Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота.

Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство.

Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание.

Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование.

Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот.

Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път.

А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител. нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата:

Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо.

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Кой е най-голям в Царството небесно.

(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Най-голям в Царството небесно“ 27.09.1936 г.)

„Кой е най голям в Царството небесно?“—това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство.

Христос отговори на тоя въпрос. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно. Който така се смири, той е най-големият.“

Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Голямото дърво най-после се смирява в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли.

Следователно, човек не трябва да разчита на онова, което е сега, но той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл. Не разчитайте на онова обществено и социално положение, което заемате днес, защото това са преходни неща, но разчитайте на онова, което Бог е вложил във вас. Това, което сте сега, показва доколко сте работили. Но това, което вие сте изработили, няма да остане за вас. За да разберете правилно този въпрос, трябва да проучите основно човека и космоса и техните взаимоотношения. Но, преди всичко, човек трябва да проучи отново себе си, защото той е ключа за разгадаване и на Космоса.

Човек тепърва трябва да се проучава. Хората на физическия свят представляват стомаха на Битието, на Космоса. Опасността, грехът е в тях. Защото всички такива хора мислят само за ядене и пиене. Те разбират живота много повърхностно. Днес всички работят все за пари, а парите употребяват в ядене и пиене. И във всички хора се крие едно користолюбие. Даже и когато за Бога говорят, зад тази идея за Бога се крие нещо друго. Те не съзнават това, но има нещо подобно. Във всички неща на земята на първо място седи парата, или някакъв интерес. Това е защото съвременното човечество се намира в стомаха на Битието, където материята е много гъста и хората не могат да схванат общия интерес, общото благо. И затова всичкия спор днес в света произтича от яденето. Адам, след като яде от забранения плод, който не беше здравословен и хигиеничен, дойде до големите противоречия живота, на които и днес човек е изложен. Човек е съществувал и преди Адама, но в тази епоха, понеже развитието минаваше в нова фаза, му се забрани да яде от дървото на познаване доброто и злото, от което беше ял до тогаз, защото щеше да има вече лоши последствия за него, както и стана — той изгуби първоначалното безсмъртие, което щеше да запази, ако ядеше само от дървото на живота, само от здравословната храна. И съвременните хора страдат от същото неразбиране. Хранят се с храна, и в трите света — физически, астрален и духовен — която им носи смърт.

Днес яденето е един голям товар за човека. И болестите се зараждат все от яденето. Не че човек не трябва да яде, но трябва де знае какво до яде и как да яде. Даже и вегетарианската храна не е всичката безопасна И от нея човек трябва да знае кога какво да яде. Във всяка една храна има опасност, затова човек трябва да бъде много внимателен. И ако човек почне да мисли върху всичките онези нечистотии, които храната съдържа, той ще се откаже от нея. В света съществува едно голямо противоречие, което при сегашното ви развитие не може да ви се обясни, понеже не можете да го разберете.

Кой е най-голям в Царството небесно?

Голям човек е този, който знае да расте.

Душа, която не може да расте, тя не може да стане голяма. Малките неща стават големи. Човек трябва да расте за да стане голям. Това не е мъчно. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме интуиция. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек го следва и не може да го постигне, човекът с интуицията в пет-десет минути, моментално почти, може да го постигне. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията същите опити ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути.

Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с интуицията.

Днешните учени не употребяват науката за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично благо и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си. Тъй щото, при настоящата фаза на развитието, желанието на хората за големство, е опасно желание, опасна работа. И всички спорове между хората се дължат все на желанието за големство. В бъдещето възпитание, във възпитанието на новата култура, всички правилно ще разбират тази идея за големството. И Христос казва: Онзи е голям в Царството небесно, който разбира Божествената мисъл. която оперира в човешкия ум. Всеки от вас трябва да знае, всека една мисъл, която оперира във вашия ум, Божествена ли е или не. Също така трябва да знаете и всяко чувство, което се заражда в сърцето ви, Божествено ли е, или не. И трябва до знаете още, всека една постъпка, която мислите да извършите, Божествена ли е или не. Това може да го проверите в 5-10 минути, ако имате интуиция. Ако хората имаха тези интуиция в себе си, те всякога ще могат да знаят, кога човек може да стане голям. Човек може да стане голям, когато стане като малките деца. И тогава, за всека работа, която човек започва, той ще знае, как ще се свърши. Христос напр. знаеше какво го очакваше. И такава беше съдбата на всички пророци в Израиля — всички израилски пророци са все пострадали. Защо и за какво? От едно вътрешно неразбиране, което съществува у хората. В хората има едно вътрешно ослепяване. Откъде произтича това ослепяване, ще го оставим настрана. Това е един от тъмните въпроси. Има нещо в природата, което заблуждава хората. Всички хора се заблуждават от него. Затова и светиите трябва да се пазят. Когато човек се въздигне на една висока точка в своя живот, ще го постигне това, което никога не е очаквал. Христос казва: „Аз победих света.“ Той работи сега за уреждане на света, но това още не е постигнато. Той търси път. начин, по който хората да благуват. Но това нещо с насилие не може да стане.

Пак казвам: Има нещо в света, което заблуждава хората, което насочва тяхната дейност там от където ще им дойдат всичките нещастия. По силата на това внушение, всеки човек мисли, че той е на правата страна, а които не мислят като него, са на крива страна. Прав човек, поне от човешко гледище е онзи, който може да гледа на, човека, като на себе си. И като дойде някой човек при тебе, да можеш да споделиш неговата съдба така, както споделяш твоята. Това е право, но това съзнание го няма още у хората. Ако това съзнание го има някъде, то е в тялото, между клетките. Клетките на тялото имат това съзнание. Сега религиозните чакат Господ да им открие нещата. Господ не е справочна книга. Той не е от тези да открива нещата. Той казва: ти ще познаваш хората така, както познаваш и себе си. Ако не познаваш себе си, и хората няма да познаваш, ако познаваш себе си, и хората ще познаваш. Само така могат да се създадат хармонични отношения между хората. Само така хората могат да се почувстват като братя. Не е въпрос само да се направи на някого едно добро. Но, в новата религия, в новото разбиране на живота, трябва да има едно чувство на топлота между хората. Вътрешна връзка трябва да има между хората.

В природата има една връзка, в която като се потопи човек, той е щастлив, той е здрав, той постига всичко.

Тогава всичко е лесно. Но има една област, в която като се потопиш, всичко спира. За да влезете в първата област, където всичко ще ви тръгне, трябва да се смирите, да станете като малките деца— да познавате Баща си, и да изпълнявате волята му. А когато човек се възгордее, когато се почувства голям, и забрави Баща си, той влиза в една област, където спира всякакъв прогрес. Това са две велики комически течения, които работят в природата, като всяко си има своя мисия, своя цел, своя сфера на дейност. Зад всяко от тези течения стоят йерархии от разумни същества, с които се свързваме, като попаднем в едно от тия течения. Вследствие на попадането си под второто течение, хората са си създали повече страдания, отколкото трябва. За да излизат от това положение, те трябва да станат като малките деца.

Всичко хубаво, каквото ние имаме и изучаваме па земята, е взето все от ангелския свят.

Като живеете на земята, вие едновременно със земния живот, трябва да разбирате и духовния и Божествения живот. За да живеете разумно, вие трябва да разбирате живота от другите два света — да знаете как живеят ангелите. У ангелите няма нито сянка на престъпление. Те имат голямо благородство. В ангелския свят ще намерите всякакъв ред училища и университети. Там ще намерите най-хубавите концерти. Може да слушате лекции, може да слушате музика, колкото пожелаете.

Всичко каквото ви дойде на ум, там го има. Само че нещата трябва да се преведат добре. Това. дето се говори за братство, за равенство, за социални въпроси, все го има там. Ние трябва да вземем образец за социалния живот от ангелите. Ангелите имат и една велика неука, в сравнение с която съвременната неука е детска залъгалка. Но макар и детска, съвременната наука има добра основа и тя е дадена на хората от ангелите като път за спасяване на хората.

Некои, които не разбират, казват, че науката е от дявола. Не е от дявола. Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което сега съществува в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да даде работа на хората, и от тази работа да познаят делата Божии.

Според новото разбиране, само смиреният, който влиза в Царството Божие познава делата Божи. Коренът на думата смирение означава мек човек. А мек е само онзи човек, който е крайно мъдър; който не е мъдър, той не може да бъде мек човек. Мекотата, добротата, силата, са качества само на разумния човек. Всички добродетели са достояние само на разумния човек. Така че, за да добиете добродетелите, които са необходими за съграждане на живота ви, преди всичко трябва да бъдете разумни.

Само разумният човек може да изправи погрешките на миналия си живот.

Не скривайте погрешките от себе си, но не се осъждайте, нито осъждайте другите; защото ако вие знаехте какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили.

В света само Бог има право да съди.

Защото злото е заразително и само като говорите и мислите за него, вие се заразявате от него. Затова, ако искате да дадете правилно възпитание на децата си, никога не им говорете за недъзите, които имат, нито говорете пред тях за недъзите на другите. Дайте пример на децата и им говорете за доброто. Не мислете лошо нито за себе си, нито за другите — това е пътят, който ще ви заведе в Царството Божие. Само по този път вие ще изпълните задачата, за която сте дошли на земята, и която сте забравили. Аз ви напомням защо сте дошли на земята. Вие сте дошли на земята не да мислите за себе си, но да мислите за онова Божествено Аз. което живее у вас.

Знайте, че вие сте дошли за нещо велико в света.

Другите работи ще дойдат сами по себе си. Най-първо вие трябва да познаете Бога, който живее във вас, и като Го познаете, всички други работи ще се наредят. Не се безпокойте, но знайте, че когато работите на другите хора се нареждат и вашите ще се народят. Не забравяйте Господа, който живее у вас и всеки ден ви говори. Като ставате сутрин, мислете за Господа, който живее във вас. Господ мисли за нас, да ни даде най доброто. Той е създал всички блага заради нас. И вие ще опитате всички блага, но всяко на своето време. Така като мислите за Бога, вие се свързвате с висшето в себе си и с висшите разумни същества в света. Само по този път ще влезете в Царството Божие и ще разберете, че най-голям в Царството Божие е този, който познава Бога и Го люби.

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА

от Д. Антонова

Градинар

В градината на татко

Аз семка посадих.

Поникна. За дръвчето

Аз дълго се трудих.

И в ранен час разцъфна,

Голяма радост бе!

И дойде есен златна

Плод чуден там узре!

Повиках аз другари,

И празник устроих,

И с радост плодовете

Аз с тях ги поделих!

Усмивка и сълза

На Дафинка

От малкото оченце

Сълзица се проля.

Но миг след туй усмивка

На устнички изгря.

О, тъй красиво беше,

Усмивка и сълза!

Момиченцето мило

Забрави в миг тъга.

Че всичко е в сърцето

На милото дете —

Усмивката, сълзата

Там Бог в едно ги сле.

На моята малка племенница

Очи ме гледат две, очите на дете.

В тях трепнала молба,

В тях кротост и любов. Смири се, о сърце,

Пред този нежен зов, пред тез очи — звезди!

Очи ме гледат две. О, пеят нежно те

И молят, и зовят!

Искрици в тях горят, сълзиците трептят.

Ще чуеш ли, сърце?

Редят се мигове,

Ще минат векове. Все тъй ще те следят.

Все тъй ще те горят, дордето, о сърце,

Не се стопиш в любов

Пред пламналия зов

На две очи — звезди!

Плачеха оченца

на Кръстника Бл.

Плачеха оченца мили,

Плачеха горките.

А ръчички с тънки пръсти

Бършеха сълзите.

Ти, цигулке, що си скрита

Тайничко в сърцето,

Засвири за радост песен,

Да я чуй детето.

И цигулката послуша,

Струни затрептяха.

И заслуша се детето,

Сълзите му спряха.

А душата като птица,

Взе го на крилата.

И отнесе го далече,

Где цъфтят цветята.

И детето се усмихна,

Светнаха очите

Бог каза си: „На земята

Те ми са звездите!“

Калинка и Светулка

СВЕТУЛКАТА:

Да летиш е тъй чудесно

Над узрелите нивя! .. .

КАЛИНКАТА:

Кой ми пътя в тъмнината

С тази светлинка огря?

СВЬТУЛКАТА:

Аз съм, кротичка калинке,

Но къде така сама?

И защо си закъсняла

Тъй далече от дома?

КАЛИНКАТА:

Бях на извора, че мама

Болничка е на легло,

А пък тъмно е, не виждам

И обърках към село!

СВЕТУЛКАТА:

Не грижи се ти, сестрице,

С тази светлинка във мен

Ще посветя ти дордето

Стигнеш ти домът рожден!

КАЛИНКАТА:

Колко си добра, светулке!

Тъй е винаги било,

С тази лампичка в сърцето

Правиш всекиму добро.

Приказка

На прозореца изписал

Дядо Мраз картина:

Ах, какви цветенца чудни

И каква градина!

Борчета, брезички малки,

Ето и алея,

Къщичка мъничка чудна,

Гуши се всред нея.

Кой ли там живее, Боже,

Дали е джуджето?

Ах блазе му, ще ли пусне

В нея и детето?

Ще го пусне, ще го пусне,

дядо Мраз ще каже,

И на двама ни тогава

С радост ще разкаже

За царица снежно бяла

Що живей в гората,

И с шейнички дето вози

Тя на сън децата.

Ангелче

Ангелче мъничко, мило,

Каза Бог в небето.

Хайде с твоята звездичка

Долу към селцето!

Че едно дете добричко

Плаче в тъмнината,

Да му светнеш, да намери

Извора в гората!

Трябва то за болна майка

Там вода да гребне,

А горкичкото си мисли

Страшен вълк го дебне.

Ангелчето бързо, леко

Слезе при детето,

Бог ги гледаше с усмивка

Чудна от небето!

* * *

Детето — нашата радост и нашата надежда, трябва да бъде възпитано в дух на творческо служене на живота.

Дядо Благо

Първият Воденичар

Два вида закони има на света. Закони, които Бог е наредил и закони, които человеците са направили. Първите се казват Божи закони или природни закони, а вторите — човешки закони. Който на изпълнява човешките закони се нарича виновник. Него Го съдят човешки съдилища и го наказват с глоба и затвор. А който не изпълнява Божиите закони се нарича грешник. Него го съдят небесни съдилища и го наказват на различни страдания, болести и смърт. Злото го дебне и под път и над път, както се казва. Така, грешниците страдат тука на земята до като разберат Божиите закони, които са нарушили и поискат от Бога прошка, като почнат в същото време да изпълняват нарушените закони. Тогава Бог прощава греховете им.

Едно време имало един человек, който си имал жена и две деца, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив. Рядко хващал работа, затова бил сиромах. Цялото му семейство не могло нито до се облича, нито да се храни задоволително. По цели дни той седял под една върба, та си мислел що да прави.

Един ден, като седял пак под върбата, излязъл пред него, като из невиделица, един млад човек, угледен и хубавеляк, черноок, с вежди като гайтанчета и коси лъскави като черната смола. Облеклото му от фина чоха, на ръцете му — кожени ръкавици, като премятал в лявата си ръка сребърно бастунче.

— Какво мислиш толкова дни тука?

Запитал той седящия под върбата.

— Нищо лошо, — отговорил този. — Искам да намеря един лесен занаят, на който малко да се работи, а много да се печели.

„Ха! — викнал Черноокият, — това е проста работа. Направи воденица!

— А какво нещо е воденица?

— Воденица е два големи околчести камъни и един воден поток. Потокът ще кара камъните да работят, а ти ща ги гледаш и ще ядеш топли пити.

— О, това би било хубаво и добро, ако може до стане. Но изглежда, че ти искаш само да ме подиграеш.

— Не, не искам да те подиграя, нито през ума ми е минавала подобна мисъл. Повярвай ми и всичко ще имаш. Аз съм велик Учител. Ходя да уча всекиго, който като тебе се нуждае от ум и знания. Ще дойдеш с мене и аз ще те науча да си направиш воденица. която скоро ще те обогати.

— Щом е така, ти си мой и аз съм твой. С тебе тръгвам още тази минута. Води ме и учи ме!

Станал и тръгнал след наречения Учител. А този хубавеляк не бил никой друг, освен самият дявол. Проклетият Сатана бил измислил воденицата, за да наказва житното зърно, в което се въплътява христовият Дух. Този Дух е, който подържа живота на человеците. Житното зърно е благодат от Бога, дреха на Господа Исуса Христа. Затова Сатана измислил воденицата, в която камъните жестоко да стриват житното зърно, та да измъчва Господа Христа, както се измъчваше и в Йерусалим на кръста. Измислил той това ужасно средство, ала трябвало му още и един человек, който да го приложи — да направи воденицата. И намерил тогози ленивеца под върбата.

До тогава житните зърна били едри като кокоши яйца и человеците ги яли, както сега ядем ябълките, или ги обварявали, както сега обваряват картофите. Така всички люде яли жито и и били здрави, силни и дълголетни. Никой не знаел що е болест.

Дяволът и человекът вървели и се разговаряли. Дяволът обяснил как воденицата ще стрива житните зърна на брашно и как после от брашното ще се меси и пече хляб. И хлябът ще се яде вместо жито. Обяснил още как това ще бъде модно и безподобно, та всички ще искат да го опитат и ще го одобрят. Как, непрекъснато мливари ще идват на воденицата да си мелят жито, от което половината ще острят на стопанина на воденицата. Воденичните хамбари бързо ще се пълнят с жито. за което търговците ще дават злато. Богатство като река ще потече.

С такъв разговор Дяволът и человекът отишли при реката и започнали да правят воденицата. Единият казвал, другият чукал, дялал, копал; чукал, дялал, копал, до като същинска воденица склопал. Пуснали водата, перницата шеметно се завъртяла, камъните зафучали. А като турили жито, то се стрило, смляло и потекло брашно като пяна бяло. Воденичарят толкова се зарадвал, та дори заскачал като малко дете пред нова играчка.

Отворила се воденицата и за нея почнели да приказват навсякъде. Сипнали се мливари с жито. Една торба мелели за себе си и едни торба сипвали в хамбар на воденичаря. А пити постоянно се месили и пекли в огъня. Гладните яли да се наситят, а ситите яли да ги опитат. Работата се наредила точно както си мислел воденичарят под върбата. И богатство неистина потекло като река. Но радостта на человека се изгубила. Видял той, че откакто станала воденицата и почнала да мели житото, явили се болестите и ненавременната смърт. Всички които мелили жито и ядели хляб почнели да се разболяват един от едно, други от друго Едни почнали да страдат от болки в стомаха, други от главоболие, трети от нервност и пр. и пр.

(следва)

Характерология

(продължение от бр. 174)

Норми

Като характерологични белези, според Учителя, може да служат и ноздрите. Колкото по-добре развита е дихателната система и кръвообращението у някой човек, толкова ноздрите са по-здрави и имат задоволителна широчина. Самото състояние на ноздрите, по-твърди или по-меки, е белег изобщо за здравословното състояние и от друга страна за начина на проявата му.

Колкото е по-слабо развита дихателната система у някой човек толкова той е по сприхав, по-нервен, вследствие на което и носът и ноздрите са по-тесни. Значи, можем да имаме една избухливост, дължаща се на прекомерно претрупана енергия (широки ноздри при къс нос) и други, извикани от недостиг на въздух — нервозност, сприхавост, дължими на тесни ноздри.

Тесният нос и ноздри показват, че вдишаното количество въздух е малко и често са съпроводени с хлътнели гърди. Като средство за видоизменение на ноздрите, а същевременно и въздействие на характера (самовъзпитание). Учителя препоръчва дълбоко и пълно дишане. Като норма на носа в здравия човек Учителя сочи 3 см. широчина. По-голямата или по-малка широчина Той смята като отрицателен признак.

Подобна характерологична норма, Учителя дава и за врата 30 см. за нормална 165 см, височина. А като общо норма, дава 2 пъти обиколката на ръката при дланта да е равна на една обиколка на ши ята. Два пъти обиколката на шията — обиколката на кръста. Всяко отклонение плюс или минус е признак на качества на притежателя им. Намали ли се дебелината на врата, изтънее ли (в туберкулозните), това е лош признак, но и увеличили се много, (апоплектичните натури), това е също не добър знак. Късите дебели вратове са признак на затлъстяване и апоплексия. Старите гърци са смятали като норма лицето да е равно на една десета от ръста на тялото, а челото на една трета от лицето.

Л. Лулчев

(следва)

Една сказка

На 20. XI т. г., в салона на Военния клуб. в Пловдив зъболекаря М. Стоицев изнесе една сказка в полза на питомците в Пловдивското сиропиталище на тема: „Моралните добродетели на човека, необходими за неговото физическо и духовно усъвършенстване.

Ето в резюме какво каза:

„Силата на човека е в неговата разумна и силна връзка с Бога. Тази сила човек трябва да пролей в истината и правдата в живота и с неговия мощен дух да управлява всичко разумно.

Каза също, че породи липсата на силна вяра в Бога, в човека липсва и съзнанието, да живее съгласно законите на живата природа: как да се храни, какво да пие, как да диша, как да използва слънчевата енергия и пр.

Значи, не само икономическите условия, а и по липсата на посочените по-горе качества в човека, днес хората се делят на две групи. Едната, по-голямата група, гледат само на материалното в живота; а другата, по-малката, гледат да разберат духовното в живота, като живеят съгласно Христовото учение.

Тези последните вярват, че ще отговарят за делата си, пред Висшата Правда и затова се стремят да живеят по-скромно, да правят добри дела и никога да си не служат с насилието.

Описа откритията на учените през 19 век в областта на медицината и френологията, като се спре главно върху някои добродетели: милосърдието, честността, кротостта, търпението и пр. Разгледа въпроса за морала, като се спря по-обширно и увлекателно за милосърдието и неговата възвишена форма, за честността и по какво се познават честните хора.

В заключение каза, че българския народ е добър, но трябват силни и образцови хора, които да повдигнат и засилят вярата в Бога, да развият в него чистота и безкористна любов в безлюбие и съгласие и да го приучат да заживее в съгласие с живата природа — главно: храненето и пиенето.

България има велико бъдеще, стига народа й да се проникне от горните добродетели“.

Слушател

НАРОДНА ВЕГЕТАРИАНСКА КУХНЯ

Супа от леща

Взема се хубава леща, измива се добре. Слага се във вряла вода да ври. Към нея се прибавя 1-2 глави чесън лук. Разцепват се на четири и се вари с лещата, като се слага известно количество нарязан кромид лук. След като се свари лещата, запържва се както първата супа (предполага се, че става дума за супа борш - бр. 174). След като се снеме от огъня, насипва се на прах чубрица за аромат.

При поднасянето може да се подкисели с лимон.

Подлучени картофи във вид на яхния

Обелени картофи се нарязват на триъгълни парченца. Нареждат се в тенджерата, слага се известно количество олио или обикновен шарлан. Посоляват се и се заливат с вряла вода толкова, колкото трябва, по възможност водата да бъде по-малко. Врат на слаб огън с покрит капак. Червен пипер не се слага. След като се снемат от огъня се подлучват с чукан чесън, слога се и малко магданоз. Тази гозба коства много евтино и е много вкусна.

Кюфтета от прясно зеле

Вземат се хубави зелки, изрязват им се кочаните и се сваряват в солена вода. След като се сварят добре се изцеждат от водата и оставят да изстинат. След това се накълцват на много дребно. Опържва се малко брашнена каша, която се разтваря с малко прясно мляко, но да се внимава да не остане рядка. Оставя се да изстине добре и след това се прибавя към нея нарязаното зеле. Слага се малко чер пипер, магданоз и сол по вкус, омесва се добре. След това на една хартия се нарежда брашно, върху което се редят на обикновени форми — топчета за кюфтета. Пържат се в кипящо олио или шарлан. Когато се пуснат в маслото трябва да се овалят в достатъчно брашно.

При правене кюфтето на форма преди да се разгъне на плоска форма се натискат между ръце, за да се не пръскат при пърженето.

Поднасят се със салата.

Компот от дюли

Дюлите се нарязват на тънки форми сваряват се добре с едно парче канела. След туй се слага нужната захар, а който има мед, то е още по-хубаво.

По-горния начин може да се приготви компот от сухи сливи, от ябълки, от сухо грозде, изобщо от всякакви плодове.

Каша от грис

2 кг. вода, завира, към нея се при бавя 1/4 захар или мед и 1/4 грис.

При сипването на гриса се бърка с тел. Гриса се сипва бавно, вари се до 10 мин. най-много. След това се насипва в чинийки и като изстине се посипва с млени орехи или мармалад от плодове. Тази каша е много полезна особено за деца.

Борис Ю. Биров