Вестникът за изтегляне във формат pdf
БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 125 - год. VII.
Севлиево, 15 май, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Ц. Калименова
Съдържание:
Знамето на мира (Проф. Ник. Рьорих)
Мисли за Бога. Детето (стихове от Д. Апостолов)
Пакта на Рьориха (статията може да се прочете от приложеният pdf)
Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (продължение от брой 124)
Обсебване (Проф. Ник. Рьорих )
Предаване на мисли през разстояние
Двата кладенци (басня – Дядо Благо)
ЗНАМЕТО НА МИРА
По различни пътища се стреми човечеството към Мира. Всеки. съзнава със сърцето си, че това съграждащо действие се явява като пророческо изражение на Новата Ера. Неуместни са разсъжденията за преимуществата на определен образец снаряди или решенията на конференциите, определящи че един или два броненосеца с дългобойни оръдия с по-близко до световното единение, отколкото четири или пет. Но да допуснем, че дори и тези убийствени разсъждения се явяват като примитивни степени, водещи към същото това велико понятие за Мира. което, когато и да е, ще обуздае войнствените инстинкти на човечеството посредством духовните радости на творчеството.
И все пак остава си факта, че оръдията макар и на един броненосец не по-малко от тези на цола флота, могат да унищожат най великото съкровище на изкуствата и науките.
Ний оплаквахме библиотеката на Лувен и незаменимата красота на Реймската и Ипрската катедрали. Ний помним множество частно събрани съкровища, унищожени по време на световните смутове, но ний не желаем да произнесем словото на враждебността. Ще кажем просто: — „Разрушено от човешкото заблуждение и възстановено от човешката надежда“. И все пак пагубните заблуждения, в една или в друга форма могат да се повторят, и нови множества паметници на човешките подвизи могат да бъдат наново разрушени.
Против тези заблуждения на невежеството ний сме длъжни да вземем неотложни мерки. Даже в своето начало тези мерки за охранение ще дадат много полезни следствия. Никой не може да отрече, че знамето на червения кръст е оказало неоценими услуги и е напомнило на света за човечността и състраданието. За тази цел от нашия Музей е представен на всички правителства проект за Международен Договор, целящ запазването на всички съкровища на Изкуствата и Науките под международно признат флаг. Този Договор ще трябва да възпрепятства повторението на зверства, подобни на тези, които станаха през последната война, когато бяха разрушени толкова светини, музеи, книгохранилища и други съкровищници на творенията на човешкия гений. В този Договор се предвижда специален флаг, който ще бъде считан като знак на международна неутрална територия. Това знаме ще бъде издигнато над музеи, събори, библиотеки, университети, и други културни центрове.
Първият параграф на Пакта гласи: „Просветителите и художествени учреждения, художествените и научни мисии, техния персонал, имущества и събрания се признават за неутрални и като такива, трябва да бъдат пазени и почитани от воюващите страни.“
„Охраната на поменатите учреждения и мисии ще се съблюдава по цялата територия, намираща се под суверенитета на договарящите държави, без да се гледа на поданството на едно или друго учреждение.“
Когато идеята за международно знаме на културата беше възвестена от мене, аз не се учудих на това, че тя предизвика всеобщ интерес и ентусиазъм. Опитни държавници се удивяваха как досега не е било предприето нещо подобно.
Този международен флаг на Културата за охрана на изкуствата и науките никого не унижава и не уврежда ничии мирни интереси. Наопаки, той подига световното разбиране на съкровищата на еволюцията. По своето същество той води към по дълбоко разбиране на Прогреса и Мира. В това разбиране, в творческо устремление, идеята за Мира става все по-реална. Това знаме. като страж на Мира, напомня за необходимостта от точен опис и преглед на всички културни съкровища на света. То съвсем не е трудно и в некой страни е почти направено, но все пак остават още някои празнини.
Всяко завоевание на световното съзнание трябва да бъде приветствано.
Знамето на червения кръст не се нуждае от обяснения дори и за най-некултурните умове. Също така и новото знаме, тоя страж на културните съкровища, говори само за себе си. Не е трудно да се обясни дори и на дивака значението на запазването на съкровищата на изкуствата и науките. Ний често твърдим. че крайъгълния камък на бъдещата Култура е основен на Красотата и Знанието. Сега ний доживяхме до действие в това благословено поле и сме длъжни да действаме без отлагане. Обществото на Народите, което работи за в полза на световния мир, не може да се противопостави на това знаме, защото то е един знак на мирно-то единение.
На предлаганото от нас знаме са изобразени на бел фон в кръг три съединени сфери, като символ на Вечността и Единството. Макар ний и да не знаем кога именно това знаме ще се развява над всички културни паметници, несъмнено е, че семето е вече поникнало. То вече привлече вниманието на редица големи умове и лети от сърце на сърце. пробуждайки наново сред човешките множества идеята за Мира и доброжелателството.
Наложително е да се вземат неотложни мерки, за да се огради от опасността благородното наследство на Миналото за славното Бъдеще. То ще стане тогава, когато всички страни тържествено обещаят, че ще пазят съкровищата на Културата, които в същност принадлежат не на един народ. а на целия свят. По този път ние ще се приближим с още една крачка към разцвета на новата Ера.
Проф. Ник. Рьорих
Мисли за Бога
Мисли за Бога, за Доброто,
За хубавото в’тоя свят, —
И светло ще ти е окото
И ще растеш във благодат!
И всяко утро на небето
Ще гледаш чудните зари —
Ще се възражда теб сърцето —
От радост ще благодари.
С любов ще гледаш как гаснее
Как чезне сетната звезда,—
И как сияйно ще изгрее
На Слънце първата лъча!
И птичката, що утрин пее
Ти да послушаш повеч спри. —
Как волно, радостно живее
От песента й разбери.
Тя люби, пей ... тя Бога слави . ..
— Ти Бога в’себе прослави! —
И Той от скръб щете избави,—
Ще те спаси, благослови. —
И ангел Той един ще прати
При тебе да те учи ум:
Как една малка добрина ти
Да правиш всеки ден без шум
И нова вяра във гърдите
Ще те подига и крепи,
Не ще се плашиш от бедите,
Доволен севга ще си ти.
Мисли за планини, морета ...
Във буря смелите гребци:
За работата днес подета
От новите герои — творци; —
За силата, що обновява,
Разтваря чудно всеки цвят.
Живот и здраве, разум дава
И прави красен целий свят!
Велика сила всемогъща —
Богатство чудно Любовта ! —
Тя злото във добро обръща
И нас издига над смъртта!
Д. Апостолов
Детето
Когато те поглежда
С’лазурний поглед благ
Пъл с’вяра и надежда,—
Към Бога те повежда.
Живота прави драг.
Когато заговори
Със мекото гласче,
Невидими простори
Пред тебе ще отвори
Немощното дете.
Свободно се излива
Сърдечния му смях,
Кат музика разлива,
Красиво се извива
Без сянка и без грях.
То вижда сал доброто
И само радост знай,
Живее на небето
И чуждо е на злото
Безгрижно пей, играй.
И колко е красива,
Крий цел невидим свят,
Таз фигура игрива
И дрехата светлива
От гълъбовий цвят!
То люби всичко ново
И всеки счита брат
Чрез Божието слово
Възраства то готово
За работа в’тоз свят!
Д. Апостолов
Словото на Учителя
Във великата любов е спасението на човека
(продължение от брой 124)
Любовта, това е великата реалност в света. Всичките ни скърби произтичат от факта, че ние се намираме в положение, в което не можем да имаме любовта. Някой човек си въобразява, че никой не го обича. Там е трагедията на живота. Понякога човек като се влюби, става малко разсеян, но това се дължи на факта, че е поставил предмета на своята любов много близо до очите си и мисли само за него.
Сега младите като се влюбят се питат: Ще ме обичаш ли постоянно? Другият отговаря: Ще те обичам до гроб? Според мен, щом една любов е до гроб, тя е още слаба любов. Любовта, която минава зад гроба, това е любов. Бракът е една търговска сделка, а любовта е един божествен процес, който е общ за цялата природа. Той е един неприривен процес в цялото Космично Битие. Бракът е едно явление, един процес между хората. Ако един ангел реши да се ожени като човек, ще го изгонят от небето. Той нищо не разбира и не знае за земния брак. Няма опитност човекът, затова не знае. Защото и ангелите са хора, но те са много разумни, разбират дълбоките закони на Битието и имат грамадна сила. Един ангел може да си построи аероплан с 25 милиона крила. Може да си построи аероплан, с който да хвърчи по-бързо от светлината. Той може да премине пространството между звездите за кратко време. Но и ангелите са на степени. Всички не са еднакво интелигентни, всички не са на еднаква степен на развитие. Такива степени има и между хората. Другият свят, в който живеят ангелите, е бъдещето, което очаква съвременните хора. Да не ви е страх от него, защото настоящият наш свят е един идеал за по-нисшите създания. Те трябва да дойдат в тази форма, в която ние живеем, защото всяка една форма, която се създава, ни отваря една врата, за да влезем в един нов свят.
Кое е онова, което определя човека като човек? Мисълта е, която определя човека. Единственото същество на Земята, което мисли, е човекът.
Чрез мисълта си човек се ограничава и пак само чрез мисълта може да се освободи
от всички несгоди и противоречия. Това освобождаване няма да стане в един ден или в една година, но само ако човек посвети един живот на проучване и прилагане на законите на живота и мисълта, той може да се освободи. Всеки носи в себе си условията за своята свобода и всички хора, ако разбират този закон и се съединят колективно, всичко могат да направят. А сега хората седят на Земята и се молят на Бога да ги освободи. А робството, в което хората живеят, е резултат на неразбиране законите на живота и мисълта. То е резултат на една крива философия. Например със своята крива философия хората отричат любовта. Тогава кое е онова, което имат за идеал в живота си?
Ще кажете: Трябва да имаме морал. Моралът, това е знанието на човека, а знанието произтича от един съвсем друг източник. Един човек, който има знание, трябва да бъде силен. Който е слаб, знание не може да има. Който се страхува от страданията, знание не може да има. Страданието е негативната страна на живота. За да се предпазим от неблагоприятните условия в живота, трябва да имаме знание. А онова, което може да продължи живота, е любовта. Нея трябва да разбирате. Всеки от вас може да направи поне най-малкия опит с любовта. Когато имате някое мрачно състояние, съсредоточете ума си - има си правила за това - и онзи мрак, който имате в себе си, ще почне постепенно да намалява като на зазоряване. Отрицателните мисли постепенно ще се оттеглят, вашето небе ще почне да се прояснява, ще забележите на вашия хоризонт да изгрява едно вътрешно слънце и ще усетите една вътрешна радост. Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота. Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него. Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота. А всичко друго - пари, знание, сила - това са условия. Реалното в света е, което дава нещо на човека. Това е любовта, за която не трябва да разгласявате. Тази любов не обича да се говори за нея, тя обича малко да се говори за нея. После, онзи човек, който е запален с любовта, неговият поглед вече е друг, не като на обикновените хора. Аз не съм виждал по-красиво нещо от очите на човека, който обича. Те са като ясно небе, украсено с хиляди звезди. Като дойде любовта в човека, той усеща като че ли цялата вселена е в него. Той вече възприема и слуша любовта на всички същества, чувства, че тяхната любов и неговата е едно и също нещо: Той чува гласа и на ангелите, и на светиите, и на всички същества. Тогава като се вглъби в себе си, ще намери дълбокия смисъл на живота. От любовта и смъртта се страхува.
Всеки един човек преди всичко трябва да се освободи от всички временни заблуждения в себе си, а не отвън. Не е въпрос човек да се откаже от богатството при днешните условия и строй, защото богатството е една възможност да стане човек проводник на великата Любов в света, да помага на ближните си и със знанието си, и със силата си, и с доброто, и с всичко, каквото има. Той трябва да бъде проводник, за да бъде полезен на ближните си. Вие сега чакате да ви обичат. Хубаво е, не е лошо.
Няма по- хубаво нещо от това да ви обичат и няма по-хубаво нещо от това да обичаш.
Това са най-хубавите и най-добрите неща - да те обичат и да обичаш, да оценяваш, когато те обичат и да си оценяван, когато ти обичаш, без ти да го искаш. Онзи, който те обича, да цени твоята любов и ти да цениш любовта на онзи, който те обича. Онзи, който те обича, няма да ти пише любовни писма. Онзи, който те обича, ще ти говори, но ти няма да го виждаш. Ще кажете, как така? Да ви изясня въпроса по-конкретно. Представете си, че 100 моми се влюбят в един момък. Откъде ще знае той коя го обича? Идва една при него и той казва - тази е. Дойде втора, трета, той пак казва - тази е. Всичките сто моми се изреждат и той все казва - тази е, и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно,колективно цяло.
Хиляди души събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества.
Малката любов е заради нас. Тя внася утеха, а голямата любов внася живот в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие.
Щастието е възможно само при великата Любов,
в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието. Това е драмата на живота. Аз бих желал хората така да се обичат.
Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г.
ОБСЕБВАНЕ
Все пак аз не вярвам в това, което вий разказвате за обсебването. Това са просто някакви подсъзнателни рефлекси на мозъка — малко ли неща ний четем, слушаме и виждаме. После всичко това се забравя, но мозъчните бразди го запазват някъде и при известни случаи проявяваме неща, които ни се струват съвсем непознати.“ — Така ми говореше в Урга един приятел, който, по своето служебно положение, считаше, че скептицизмът е най-добрия признак на достойнството.
Не трябва никога да настояваме и да се стараем да убеждаваме. Достатъчно е често само да обгърнем внимание и влака на живота сам сменява своя ход, гледайки този знак на семафора. Без да се настоява, на приятеля ми бяха разказани, още няколко случаи, сходни помежду си в идеята за обсебването.
Разказаха за възкресение на мъртви от тибетския Роланг, но, разбира се, скептикът само подигна рамене — не струва дори и да се говори за това. Разказаха един случай в Америка, гдето високо интелигентна жена казвала, че в нея се вселил починалия й мъж и контролира целия й живот, дава й съвети, указания и проявява такова различие от нейното съзнание, че често я затруднява не само духовно, но дори и физически.
Нашият скептик забеляза, че е приюта за лунатици навярно има много такива „обсебени", а в практиката на съда - такива случаи не невменяемост, на безотговорно съзнание, са общоизвестни, но че това съвсем не го убеждава. Разказаха му че в някой си Дао Тай, се е вселил убития от него Титай, при което убиеца придобил няколко характерни за убития привички, и самото лице на убиеца в кратко време се е съвършено изменило.
Скептикът и този път само подигна рамене. Минаха няколко дни и веднъж нашия скептик дойде привечер, някак особено настроен — виждаше се, че той е смутен от нещо и търси удобен случай да се изкаже. Най после той не издържа:
„Така, слуша човек вашите разкази, а после и в живота почне да среща най-странни неща. След нашия последен разговор, спомняте си, нали, когато говорихте за обсебване, потрябва ми да отида за нещо при китаеца фотограф. Той е женен за съвсем проста бурятка1), неграмотна. Отдавна ги познавам. Гледам китаеца е нещо натъжен, даже се поизменил. Питам го каква е работата, да не е болен. „Не, казва, сам аз съм здрав, ами с жената с лошо. Много лошо и кой ще я излекува, съвсем не зная. Неотдавна започна да говори най-чудни неща. Казва, че някой се е вселил в нея, и при това не един, а двама. И откъде измисля тия неща — единият бил удавник, а другия пияница, умрял от препиване. А аз зная, че това е възможно, у нас, в Китай има много такива случаи.
Помолих го да повика жена си. Тя дойде. И без това тя си бе дребна и суха, а сега изглеждаше още по малка и изсъхнала. Както ви казах — съвсем проста бурятка, неграмотна. Тя влезе, а мъжът й излезе от стаята. Донесе ми чай. Казвам й: а вий защо не пиете? Не, казва, той ми забранява да пия с вас, защото вий не вярвате и ми желаете злото. Кой ви забранява? — Та той. немецът. Какъв немец казвам, обяснете, откъде се е взел? Ами че тъй, казва, единия е Адолф, a другия е Феликс. Те, казва, вече три седмици как са във мене. — Но как тъй, казвам, откъде дойдоха те? — „Ето как, отговаря тя, дойде при мъжа ми да се фотографира един дебел немец, може би да сте го видели по улицата, той е търговец, а тези двамата били с него — и той си отиде, а те останаха при мене. Единият, Адолф, е бил хамалин тук в Владивосток, останал там след войната. Сбили се нещо в морето, плувайки с лодка и се удавил. А другия Феликс, също немец, той е пияница и само ругае.“
Тя почна да ми разказва какво те й заповядват да прави. Винаги я принуждавали да яде месо, само че недоизпечено, още с кръвта. А също я карали да пие вино. Него те много обичали. А единият от тях, пияницата, все й шепнел да се обеси или да се убие с нож и че тогава те е всичко щели да й помагат.
И след това бурятката почна да ми разказва какви неща уж тия немци й говорили. Те били много скитали, особено единият, по корабите, изглежда че бил матрос. Виждате ли, тя ми казваше имената на такива градове, за които самата тя, разбира се, нямаше ни най-малка представа. След това говори за устройството на корабите и споменуваше такива технически названия, които може да знае само човек който е служил по корабите. Когато я запитвах повторно, тя не можеше да обясни много от тия имена, но твърдеше, че именно така ги е чула от тях.
Трябва да си призная, че аз си отидох от китаеца доста озадачен. Та аз за пръв път сам слушам това и то тъй много се съвпада с онова, което вие ми разказвахте. А после, да си призная, у мене се появи нетърпимо желание отново да отиде в този дом. Днес бях там за втори път- На моя въпрос, китаецът само махна с ръка — още по-лошо станало. Казах му — мога ли да видя жена ти? А тя сама излезе тогава н казва: не мега да бъде с вас, те ми забраняват: казват че вий ми желаете злото. Те ми желаели доброто, а вий сте можели да ми повредите. Защото сте познавали хора, които можели да ги изгонят. И излезе. А мъжът й, който присъстваше, само махна с ръка, казвайки: „лошо, лошо, ще пропадне нашия дом“.
Виждате, аз съм съдия, и затова винаги искам нещата да бъдат доказани. Миналия път, признавам си, аз не повярвах на вашите разкази, защото нищо подобно не бях срещал в живота си. Но след като видях и чух сам, аз не мога да не вярвам. Защото аз познавам тази жена от по-рано, и тогава тя бе съвсем друга. Тя не говори глупости, няма никои признаци за побърканост, като у душевноболните, а при това, в съдебната си практика аз съм срещал подобни неща.
Не, в този случай аз виждам в нея нещо съвсем чуждо, със своя типична психология, защото, когато тя предава думите на матроса-товарител, аз чувствам типичния език на моряка, и то моряка от недалечното, довоенно време. Също и езика на другия, пияницата, е поразително точно възпроизвеждане речта на скитник-несретник, захвърлен от войната в краищата на Сибир. А кажете ми, изведнъж някак смутено запита бившия скептик, как може да се премахне такова обсебване? Защото когато тя намекна за знаещи хора, аз веднага разбрах, че това се отнася до вас.“
Аз забелязах шеговито на скептика, че. изглежда, ние сега сме сменили ролите си. И че, вероятно той ще се смее, ако му кажа. че понякога в такива случаи поставят на масата парче сурово месо, с кръвта, а цялата стая обливат със силно вино, за да се изпълни с гъсти винени изпарения, а после излизат из тая къща. След това обсебеното лице да се не връща в тоя дом. И други начини са употребяват за изгонването на тия духове чрез внушение и т. н.
При това аз си спомних още един куриозен случай, станал с мен, когато аз трябваше да споря с никакви духове. Помолиха ме да прегледам едни картини, за които казваха че били рисувани от една такава обсебена, която до тогава не владеела никакво подобно изкуство и не се допирала дори до четката. В странни картини, очевидно рисувани по части с различна техника, с различие ръка, на едно и също платно, можеше да се види характерната техника на френския импресионист, наред с характерното японско техническо изпълнение. Тук имаше и някакви египетски храмове, с явно немско-романтическо направление. Забелязах на художничката, че ми се вижда чудно такова некоординирано различие в стиловете на едно и също платно. Но художничката заяви, че художниците, които са работили с нейната ръка, са действително от различни националности и затова въпросното различие не е случайно. Казах, че с такова механическо съчетание на противоположни стилове не може да се достигне определена цел. Художничката тогава се замисли, а после каза рязко — „те намират, че именно тъй е хубаво." Аз продължих да настоявам на моето мнение. А духовете, в доста рязка форма, продължаваха да изразяват своето желание — картините да останах в сегашния си вид. И така произлезе цял спор с духовете, които упорстваха на своето ...
„Аз не знам вашия американски случай, превари ме моя скептик, но след това, което видях, разбира се, аз го считам възможен. Но мене не ми се иска да оставя тая бурятка в сегашното й положение. Аз мисля, че трябва да я видя пак и да опитам някой мерки.“
Опитах се да убедя бившия скептик, че при неговото пълно невежество в тази област, той може само да повреди на жената, да предизвика самоубийство или някакви други ексцеси, в края на краищата ние съвсем разменихме ролите си. Аз се стараех да отклоня приятеля си от повече посещения в дома на китаеца, а той, като пияница, намерил вино, хитро измисляше различни възможности да продължи тоя епизод. Странно беше да се гледа как почтеният бивш съдия се стараеше да намери най-различни оправдания на своите по-нататъшни посещения на дома на китаеца. Разбира се, и бедната наука не беше забравена. Той трябвало да продължи своите, изследвания е името на науката и в името на науката човечеството трябвало да бъде предупредено. Но зад всички тази съображения ясно се виждаше внезапно пробудилия се инстинкт, към познаване на невидимия мир.
Жената на скептика, която по-рано вземаше при споровете моята страна, сега с всички сили настояваше да отклоня мъжа й от тия тайнствени екскурзии: „Та той тия дни само за бурятката и за немците говори.“ Най-после, бившият скептик ми даде обещание да забрави тоя случай, след като го уверих, че той ще види около себе си в живота и много повече, стига да почне честно да наблюдава.
Отивайки си, той неочаквано ми предложи „а не бива ли да наминем някога към монголската гледачка? Тя е същата, която предсказа на барон Унгерн точния ден на смъртта му и цялото му близко бъдеще, което се изпълни точно. Тя живее тук наблизко.“
Аз отказах да отида при гледачката, но дали не ще отиде при нея бившия скептик?
Проф. Ник. Рьорих
_________________
l) буряти, племе в източна Азия.
Предаване на мисли през разстояние
Професорът от Харвардския университет Жозеф Райн, след четиригодишни опити, се е обявил като решителен привърженик на възможността да се предават мисли през разстояние. Той е направил по-вече от сто хиляди опити. Под негово ръководство са били цяла група млади учени от Харвардския университет, а му е сътрудничил още и известният американски професор по психология, Уйлям Мак Дугал.
Първите опити на проф. Райн се свеждали към занимания със студентите, които отгатвали неговите мисли. Нему се удало да състави една група от млади хора, които се отличавали със силна телепатическа възприемчивост.
След това, с тази избрана група се започнали систематични опити, сложността на които растяла с течение на времето. От отгадаване на най-обикновени мисли, групата минала към решение на разни математически задачи, давани от професора, който ги е скривал от студентите.
Към първия период на опитите се отнасят и тези извършени с едно тесте карти. Проф. Райн приготвил 25 карти със серии от различни рисунки. Вземайки една от картите, той предлагал на студента, стоящ в съседната стая, да нарисува на хартия рисунката, която се намира на тая карта. Когато студентите свикнали да извършват това, професорът преминал към следващата серия: той размесвал картите и ги поставял на масата с рисунката надолу. Студента от другата стая трябвало да каже как са наредени всичките карти на масата и след кратко време всичките тридесет души свикнали безпогрешно да отговарят и описват порядъка, в който били наредени всичките двадесет и пет карти.
След това тези опити били повторени като студентите се намирали вече не в съседната стая, а в друго здание, през няколко квартала далеч. Опитите ставали в присъствието на контрольор и не били допустими никакви измами.
Най-после, също през разстояние, се започнало четенето на мисли, и работата дошла до там, че няколко поети, поканени от проф. Райн в неговата лаборатория, пишели стихове, а студентите, в същото това време, ги четели на професора гласно, по телефона, от другия край на града.
Двата кладенци
(б а с н я)
Имаше град красив и безводен. По-право казано: не беше безводен. защото морски вълни го плискаха, нямаше само вода за пиене.
На три километра далеч от града имаше два кладенеца, отстоящи на двадесет метри един от друг, ни дълбоки, ни плитки, а водата им — бистра, сладка, вкусна, като изворна. От тези два кладенци целият град пиеше, миеше се, переше, готвеше. Денонощно се черпеше водата от кладенците с кофи, наливаше се в бъчви, които поставени на колесници запретнати с един кон, бързо се отнасяше в града.
Забележително беше, че колкото вода се изчерпваше, толкова и извираше. В кладенците тя нито се смаляваше, нито се увеличаваше. Безброй кофи вода изчерпваха, а водата в кладенците все на същата височина стоеше. Градът растеше, поселението се увеличаваше, увеличаваше се и броя на изчерпаните кофи, но положението се не менеше. Водата неизменно чиста, бистра, вкусна. Омърсяване имаше само от водоносите, водоносачите и щерните, в които я пазеха.
Така минаха много години. А един ден гражданите отегчени от водоносачи и щерни, доведоха по тръби вода от високата планина в града. Направиха си чешми по улиците и дворовете а някои —дори и в кухните Двата кладенци се изоставиха, запустиха. По едно време единият кладенец рече на другия: — Е, братко, какво казваш ти? Още няма нито цяла година откак ни разлюбиха, изоставиха, гражданите и ето че жабунясахме! Водата ни всеки ден се разваля повече и повече.
— Казвам, отговори другият, — че сме си свършили работата тука. Дошло е време да отидем другаде ...
* * *
Животът е красив
и формата му се крепи
на служба някаква
Щом службата се прекрати,
животът бързо отлети.
Дядо Благо
