БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 105 - год. VII.
Севлиево, 21 ноември, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Да бъдем будни! (Пламен)
* * * (стихотворение – превод от немски К)
Едно от онова, което хората не знаят (Пенко К. Пенков — Габрово)
Словото на Учителя. Разумните отношения (продължение от брой 104 - Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.)
Ракът се лекува с пост (Д-р Бреслауер)
Тайните на живота и смъртта. Етерната област на физическия свят (продължение от брой 104 - Макс Хайндел)
Хиромантия. Линия на сърцето (продължение от брой 104)
Преглед
Лъв и лисица (басня – Дядо Благо)
Отзиви за Всемирното Братство (Михаил Никитин)
Да бъдем будни!
Времето, в което живеем, е необикновено. Опасностите. които заплашват човечеството, са грамадни. Силите, които ни тласкат към гибел, действат непрестанно и с крайно напрежение.
Не е въпроса само за физическия ни живот. Не е най-важно: то това да спасим живота си и имота си от разрушение. То е най-малкото зло, което може да ни постигне. И от него ние. хората на духовното светоразбиране, не трябва ни най-малко да се страхуваме. а да бъдем винаги готови да посрещнем всяка физическа, материална загуба, дори и тая на живота ни, със спокойствие.
Нека се има пред вид обаче, че във великата Борба, която настъпва в cвета, човек може да изгуби не само тялото си, но и душата си. Нека се знае, че като жертви на небивалата борба ще паднат мнозина духовно мъртви и духовно ранени.
Има нещо много по-страшно от милионните човешки жертви и от милиардните разрушения. Има нещо което трябва да ни накара сериозно да се замислим и да бъдем винаги нащрек. Това е опасността от духовната гибел, от окончателно духовно падение на човечеството, от пълното възтържествуване на тъмните Сили, което именно ще обуслови и физическото му унищожение.
Нека тия, които разбират, бъдат будни ден и нощ. Нека всички сили на доброто бъдат на поста си непрестанно. Нека се схване с ясно съзнание изключителността на днешното положение на света и да се правят всички усилия на които сме способни
Днес, когато цялото човечество живее под заплахата за идващата всеунищожителна война, ние се обръщаме към тия, които се стремят към доброто:
Отвърнете погледа си от физическото, освободете се от страха, и бъдете готови да се срещнете лице с лице и да се борите до последни сили с вътрешния, духовния, истинския източник на злото.
Великата, решителна, небивала борба, която ще реши съдбата на човечеството, е преди всичко борба духовна. Тази борба между доброто и злото е вече започнала в невидимия свет, а утре, по отражение, ще се разрази и на физическото поле, И изхода от нея ще ни даде — или пълна гибел на човечеството или възкресение и освобождение от злото.
Нека имаме пълна вяра в победата на Божественото начало. Идва един Нов Свят, свят на красота, истина и добро, свят на общото благо, който ще се роди всред страшните болки на Великата Борба.
Но нека напрегнем всичките си сили, нека посрещнем с готовност всички изпитания, нека устоим на всички съблазни, с които тъмните сили искат да ни омаломощят.
Великата Армагедонска Битка е почнала. Не чакайте тя да слезе на физическото поле, та тогава да действате, защото то са вече резултатите, следствията от това, което става в полето на Духа.
Нужни са воини на светлината! Смели, свободни, безстрашни, неуязвими. Всеки трябва да отдаде своята дан, защото идват моменти все по-критически. Затова дружно напред, в една неразривна верига на Светлината.
Мечът на Духа е нашето оръжие. Постоянната връзка с Небето е нашия щит. Будни да бъдем — винаги на щрек — готови да отблъснем всички нападения. Защото никой не знае кога ще удари неговия час. Часът на великото изпитание.
П л а м е н
* * *
Бъди спокоен в Бога. както е спокойно морето:
Вятърът глади само неговата повърхност
И колкото и да бушува ураганът,
Знай, че неговите дълбочини са спокойни.
Бъди широк в Бога, широк като морето!
То не спира само на родния брег
И колкото и да ти е мъчно да повярваш,
Знай, че отвъд има пак земя.
Бъди дълбок в Бога, както е дълбоко морето!
Към там, на където светът те забравя
Нека бъде твоето желание, твоят копнеж …
Знай, че дълбината е височина.
Бъди, бъди винаги като морето,
В Бога спокоен, широк, дълбок.
И знай, че няма да отседнеш в безнадеждност
На брега на вечността.
От немски К
Пенко К. Пенков — Габрово
ЕДНО ОТ ОНОВА, КОЕТО ХОРАТА НЕ ЗНАЯТ
Болшинството от хората ядат месо, а почти всички употребяват мляко, Всички ядат месо и употребяват като храна млякото спокойно, когато знаят, че те произхождат от здрав добитък и продуктите са освидетелствани от ветеринарните власти и таксувани от последните, като здравословни.
Но това достатъчно ли е, за да сме сигурни в здравословността на тия продукти?
— Не, отговаряме. Затова с настоящите редове искаме да обърнем вниманието на читателя и обществото върху друга една страна на въпроса, която не могат да доловят със своите инструменти, нито контролата, нито консуматорът. За да стане това ясно, ще направим едно малко отклонение.
Ония, които са изучавали естествена история, знаят, че животните, между другите средства за защита, служат си и с това - да отделят известни миризми, секреции и отрови, с които правят своя противник да се отврати от тях и да ги изостави.
Така порът, лисицата, змията, жабата, вонещицата, всеки знае каква миризма отделят. Сепията пък отделя особена боя, с която обагря водата, и по този начин се закрива от своя противник. Също всеки е чувал, ако не знае от собствен опит, че лекарите препоръчват на майките никога да не кърмят своите деца, когато са раздразнени, уплашени, изморени и пр. Защо така те настояват? Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото. Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото. Не току тъй са изразите: „Отрови ми се кръвта.“ Това чувстваме и в плюнката. Тя горчи.
Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена мисъл в нашия организъм се образува отрова. Същото става и при преумора или безсъница. Подобно нещо става и с кравите, козите и пр., когато ги доим, било при груба обноска или в изморено състояние. Отровено по тоя начин мляко служи за храна било за кърмачета, било на болни или здрави. Не е без значение и чистоплътността на самото дойно животно, хигиеничността на обора и разположението на оня, който дои млякото.
Когато животното се отвежда в скотобойната, то чувства мислите на своите джелати. То чувства и пролятата пред него кръв. Прибавете при това и грубата обноска към животното, както на тия, що го подкарват към кланицата и самата манипулация при заколването, тогава ще ви бъде ясно, че в самото животно се явява една уплаха, ужасяване, страх. При това положение в неговия организъм се образува пак отрова. — Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на кръвта при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни. Не току така в Библията е казано да не се яде животно с кръвта му. „Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова.
От казаното е ясно, че от голяма важност за нашето и обществено здраве е обходата към животните, както на тия, които ги отглеждат за мляко и храна, така и от разположението на тия, що прибират и приготовляват самите животински продукти. За да се понамали отровността на тия продукти, от обществен интерес е да се работи за облагородяване нравите, като се третират и самите животни като живи организми с чувства и душа.
Изобщо млякото, за да бъде здравословно и даде ония резултати, които лекарите му приписват, то трябва да се вземе от напълно здравото дойно животно в момент, когато това животно се намира в най добро настроение, като котка кога мърка. В такова настроение трябва да бъдат и тоя що дои млякото, и тоя що ще ни го приготвя и поднася, и тоя що ши го яде.
Но да си обясним как се тровим с мляко и месо взето от нездрави животни или пък такива, които са изморени, разтревожени от бой, уплаха и пр. В техните продукти все кога има отрова, която модерните мерки на санитарно-ветеринарната контрола не могат да доловят .
Ако в един съд с вода сложим известна доза от някаква сол или захар, те ще се разтворят от водата. По този начин имаме слаб разтвор на солта. Ако продължим да сложим втора, трета и пр. дози, ще дойде един момент, когато водата не ще може да разтваря повече от солта. Тя се е наситила. Имаме наситен разтвор, както казват химиците. Явяват се кристали.
Точно същото нещо става и в нашия организъм. При всяко лично наше тревожене, ядосване, мусене — в нашия организъм се образува отрова. При всяко вземане месо, като храна, ний внасяме в себе си пък оная отрова, образувала се в животното при неговото заколване. При всяко приемане на мляко с произход от уплашени, изморени или нездрави животни, ние внасяме пак в своя организъм отрова.
Ежедневно ние несъзнателно създаваме отрови в своя организъм. Към тях се прибавят и такива, приети чрез храната. С течение на времето тия отрови дохождат в нас в наситено състояние и почват своето разрушение, най-първо на най-нежните системи и органи — нервите, половите клетки, дробовете и пр. докато най-после разрушат целия ни организъм и той става негоден за повече живот. Ако към това разрушение прибавим и алкохолът, когото модерният човек употребява по разни начини, картината на разрушението е ясна.
Ще поясним това разрушение и насищане на организъма с отрови с един пример, опитността от когото всеки има.
Ядем бял лук. От начало той ни е вкусен, не лютив. Обаче след изяждането на няколко чесновчета, той става много лютив. Как се обяснява това? Понеже асимилацията на храната става още от устата, става едно сгъстяване, насищане на луковия сок и ние чувстваме лютивината като непоносима вече за нашия вкус, Същото нещо извършван и отровите в нашия организъм.
Как да се предпазим от тия отрови? — да не употребяваме месо и алкохол. Да се храним с чиста храна — плодове зеленчуци, които ни дават най-чистия вид сгъстена слънчева енергия. Да употребяваме мляко само от кротки, добре третирани животни, доено от добри, здрави любещи хора. Да бъдем всякога с весело настроение, а това ще по-стигнем когато всичко любим и гледаме нещата и събитията от добрата им страна.
Словото на Учителя
Разумните отношения
(продължение от брой 104)
За да дойде човек до това дълбоко знание, което може да му разкрие тайните съкровища на природата, най-първо той трябва да изхвърли лъжата от живота си, защото тя внася всички разногласия и отрови, с които сме се развалили. Вследствие на лъжата, с която живеят хората от векове, човек е дошъл до едно състояние, в което е изгубил правилното схващане на истинския живот.
В какво седи истинският живот?
За да реализираме истинския живот и да разрешим противоречията в живота, необходим ни е един просветен ум, необходимо ни е едно чисто сърце и една силна воля. Истинско разрешение задачата на живота не можем да имаме, докато не се постигне едно хармонизиране на ума, сърцето и волята. Според законите на природата, човек трябва да работи три часа физически труд, три часа да работи за своето сърце, три часа да работи за своя ум, три часа да работи за своята душа и три часа да работи за своя дух. А сега повечето от времето на хората е погълнато за изкарване на прехраната. А пък религиозните хора казват, че не трябва да се работи. Те седят и чакат да им дойде отнякъде, този да им подари, онзи да им подари. И тогаз влиза лъжата и лицеприятието в живота. Като дойде богатият, ще му направят едно почитание, понеже ще могат да вземат нещо от него; а като дойде сиромахът, понеже няма какво да вземаш от него, посрещат го по друг начин.
Но, според нас, богат е онзи, който има един по- напреднал дух, който има просветен ум, чисто сърце и силна воля. А който ги няма, е сиромах. А сега хората ги ценят по парите. Навсякъде тази максима е в сила. Някоя мома избира другар в живота си и прилага същата максима - да има пари. И след това се оплаква от положението си. Аз разбирам положението и ако беше дошла да ме пита по-рано, щях да й кажа да не се жени за този мъж. Не че той е лош, добър е, но по стремежи и темперамент не си съвпадат и не са един за друг. А сега ще кажа: Ще му слугуваш и ще го търпиш. Защото, ако влезете в стълкновение, ще бъде още по- зле; ще попаднете на друг, още по-опасен. Този ако е лош, другият ще бъде още по-лош. Аз считам добър мъж онзи, който не се жени за жената, която обича, а само й помага в живота. И ако тя иска да се ожени, да й даде пари да се ожени тя за друг; а той да се радва, че се е оженила и че е щастлива, а не да ревнува. Същото е по отношение на жената. А сега някой като не го обича някоя мома, която той иска, иска да се убие. Защо да се убиваш за една жена, която не те обича?
Въпросът за женитбата
седи малко по-другояче, отколкото съвременните хора го разбират. Никой няма право да вземе чужда жена. Бог извади Ева от реброто на Адама. А вие искате да се жените за жена, която не е излязла от вас. Всяка жена, която е излязла от един мъж, е за него, а онази, която е от друг, да си отиде при него. Този въпрос трябва да се разбира не физически, а бих казал космически, защото отделянето на жената от мъжа е един факт от голямо космическо значение. Сега хората имат криви разбирания за Божиите пътища и не могат да разберат този факт в неговата дълбочина. Когато говорим за брак във физически смисъл, разбираме един мъж и една жена, които живеят заедно и през целия си живот да не си кажат една горчива дума. А сега още от първия месец се скарват. Това не е брак. Това показва, че всеки гледа своите интереси. Но жената, която служи на един мъж, тя си има свои нужди и интереси. Тя не е едно същество, което има отношение само към мъжа си. Мъжът трябва да разбира, че жената има отношение и към Бога, и към цялото човечество. Същото се отнася и до мъжа.
Мъжът и жената трябва да разберат своите правилни отношения. Мъжът трябва да разбира, че е едно условие за повдигане на жената и жената трябва да разбере, че е едно условие за повдигане. А онова, което жената търси в света, това е едно възвишено същество от Божествения свят, което има отношение с тази форма на мъжа. Този мъж трябва да стане проводник на духа; а жената търси духа в света. Идеалът на жената е духът; а идеалът на мъжа е душата. Това е Божественото разрешение. И всяка една жена, която не е готова да жертва всичко за духа, не е добра жена. И всеки мъж, който не жертва всичко за душата, не е добър мъж. Така гледат посветените на този въпрос. Така гледат всички, които са завършили своето развитие преди хиляди и милиони години; така гледат онези, които живеят в онзи съвършен свят, който направлява нашия.
Често ви казвам, че тези съвършени същества живеят на Слънцето. Но под слънце аз разбирам разумния, организиран свят, светът на Любовта, Мъдростта и Истината. Във всяка една форма, където има една жива душа и един жив дух и живеят заедно, любовта е един закон, който произтича от тези две същества. И всякога може да имате истинска любов и да се усещате вдъхновен, като срещнете жена, която има дух и душа, ум и сърце. Мъжът се вдъхновява, като срещне една такава жена. Това трябва да бъде новото разбиране. За да дойдат съвременните мъже и жени до това ново разбиране, най-първо трябва да имат идея за Бога. И тогаз трябва да има почитание и уважение между хората, за да изчезнат всички противоречия. За изглаждане на противоречията съществува следният закон: ако мъжът и женят са се скарали, да се опитат най-първо да се примирят помежду си. Ако не могат да се помирят, да повикат трима души отвънка; ако и чрез тези трима души не могат да се ; помирят, да повикат още дванадесет души; щом пак не могат да се примирят, да отнесат делото до Бога, и Той и двамата ще ги повика от земята. Законът навсякъде е верен - между деца и родители, между приятели и пр. И всеки един трябва да се постарае да се разбере с всекиго, с когото е бил в противоречие. Всичката уплетеност в живота произтича от едно вътрешно недоразумение. Когато на всеки се даде това, което му трябва, той е доволен. И всички хора, които са недоволни, им липсва нещо. И трябва да им се даде това, което им липсва. На някои им липсва дух - знание; на други любов - чувства. Подтик трябва да се даде на човешкия ум, на човешкото сърце и една помощ на човешката воля и да се съединят в едно всички воли и да дойдат да служат на един висок идеал. Тогаз всички социални въпроси ще се разрешат, като разбираме великите закони, които съществуват в света. Защото светът е много разумно създаден. Но понеже днес у човека е развит предимно интелекта, той не може да разбере живота в неговата дълбочина и целокупност, а го разглежда винаги повърхностно и от лично гледище, вследствие на което се раждат всички противоречия в живота му. У днешния човек съществува една анормалност в развитието на личните чувства, на обществените чувства. Тази анормалност трябва да се премахне, като кръвта, която отива да храни тези центрове, се препрати в другите области на мозъка - в горната част на главата, където са моралните чувства и в предната част - където са мислителните способности. Всички мозъчни центрове трябва да се хранят нормално, за да се развива човек правилно и да избегне анормалностите в живота си. Човек трябва да знае, с какви мисли трябва да храни ума си, с какви чувства трябва да храни сърцето си, и с каква храна трябва да храни тялото си, за да се развива правилно и да реализира копнежите на душата си към свобода и вечен живот.
Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г.
Ракът се лекува с пост
Ракът показва едно непрекъснато разрастване във всички народи, особено между културните европейци. Като се знае колко трудно се лекува болестта, явно е, че е необходимо да се вземат мерки за предпазването от него.
Възлагат се големи надежди на препаратите, които съдържат магнезий (особено магнезиев пероксид — MgO2), който придава значителна защитна способност на клетките и ги предпазва от израждане.
Нужно е набавянето на алкални метали, особено калий. При липсата на калий в организма се намаляват червените кръвни телца. Явява се недостиг на кислород, оксидацията се понижава, явява се склонност към разпадане на тъканите и образуване язви. Я пък калий се набавя тъкмо чрез обикновената природосъобразна храна.
Според последните наблюдения, обаче, ние можем не само да предпазим да се яви болестта рак, но можем ида я церим.
Ние можем да спасим много хора, които се намират в предканцероген и в манифестиран карцинометозен стадий.
Известният лечител. чрез глад Ридлйн е изцерявал случай от рак чрез строг пост. Също и Алфред Нойман дава примери за „изгладняване на тумора“. Едуард Залцборн съобщава за по-вече от сто случаи на оздравяване от рак, от които цяла серия са го имали повече от десет и повече години. При това той е още по-логичен — поема лечението на такива случаи от рак, които имат диагнозата си потвърдена в. клиника или от други доверени лекари.
На мнението, че „ние никога няма да можем да изцерим рака“ трябва да се противопостави и да се подчертават несъмнените успехи в раковото лечение и да се повдигне надеждата на болния, тъй като тая надежда е важен фактор за истинското оздравяване.
Д-р Бреслауер
Макс Хайндел (3)
ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Етерната област на физическия свят
(продължение от брой 104)
Щом влезем в това царство на природата, ний сме вече в невидимия, неосезаем свят, гдето нашите обикновени чувства се отказват да ни служат и затова тази част на физическия свят е фактически неизследвана от днешната официална наука.
Въздухът е невидим. но науката знае, че той съществува. Скоростта на неговото движение, проявявано чрез вятъра, може да бъде измерена с помощта на специални инструменти; чрез налягане той може да бъде направен видим, като се превърне в течен въздух. С етера, обаче, това не е тъй лесно. Материалната наука счита, че е необходимо да се допусне нещо подобно, за обяснение предаването на електричеството, със или без жици. Тя е принудена да допусне съществуването на една субстанция, по-фина от всички видове, които тя познава и нарича тази Субстанция „етер“. В същност, тя не знае положително, че етера съществува, защото изобретателността на учените не е могла до сега да измисли средство, с което да ограничи и направи достъпна за изследване тази субстанция, която е съвсем неуловима за „чародеите ма лабораторията“. Те не могат да я измерят, да я претеглят или да я анализират с който и да било от апаратите с който до сега разполагат.
Наистина, достиженията на съвременната наука са необикновени. Обаче най-добрия път за проучване тайните на природата не е в изнамиране на нови инструменти, а в усъвършенстването на самия изследовател. Човек има в себе си способности, които елиминират пространството и превъзхождат толкова нашите общопознати способности за възприятие, колкото най-силния телескоп превъзхожда простото око. Тези способности или чувства са средствата за изследване, употребявани от окултистите. Те са тяхното „Сезам отвори се“, при търсенето на истината.
За опитния ясновидец етерът е тъй осезаем, както твърдите, течните и въздухообразните тела от химическата област са осезаеми за обикновените същества. Ясновидецът вижда жизнените сили, които дават живот и строят растителните животинските и човешките форми, да текат в тях като четири различни състояния на етера. Имената и специалните функции на тия четири вида етер са изложени както следва.
1. Химически етер. Той е положителен и отрицателен в своите прояви. Силите, които работят чрез него, произвеждат асимилацията и отделянето. Асимилацията е процес, чрез който различните хранителни елементи се усвояват от тялото на растението, животното или човека. Тези сили действат чрез положителния полюс на химическия етер и привличат необходимите елементи, вграждайки ги в съответни форми. Те не действат сляпо, механически, а по един особен начин избирайки нужните им материали за постигане на тяхната цел, която е растенето и оформянето на тялото.
Отделянето е резултат от работата на същите сили, които обаче действат чрез отрицателния полюс на химическия етер. Така те изтласкват из тялото тия материали от храната, които са негодни за използване или които са дали вече на организма своята оползотворима част и трябва да бъдат изхвърлени навън. Това, както и всички независими от човешката воля процеси, става също по един разумен, преднамерен, целесъобразен начин, а не само механически. За пример може да ни послужи дейността на бъбреците, които отделят, при здравия организъм, само излишните и вредни вещества от тялото, изхвърляйки ги с пикочта; но когато тия органи не са в нормално състояние, те пропускат и ценните и нужни за организма белтъчни вещества заедно с пикочта.
2. Животоносен етер. Както химическият етер е проводник за действието на силите чийто обект е растежа и поддържането на индивидуалната форма, така също животоносният етер е проводник на силите, които работят за поддържането на вида — силите на размножението.
Както химическия етер,. така и животоносния етер има положителен и отрицателен полюс. Силите, които действат чрез положителния полюс са тези, които се проявяват в организма на жената през време на бременността. Те му дават възможност да извърши положителната, съграждащата работа, в резултат на която се явява един нов организъм, едно ново същество - от друга страна, силите, които действат чрез отрицателния полюс на животоносния етер, са причина за образуване на сперматозоидите в организма на мъжа.
От действието на етерните сили, чрез положителния полюс на животоносния етер, върху оплодотвореното животинско или човешко яйце или върху семето на растението се произвеждат растения, животни и хора от мъжки пол; докато пък силите, които действат чрез отрицателния полюс, произвеждат растения, животни и хора от женски пол.
3. Светлинен етер. Също и този етер е положителен и отрицателен и силите, които действат чрез положителния полюс, дават топлината на кръвта в човека и в по-високите животински форми, като служат за извор на телесната топлина на организма. Силите, които действат чрез отрицателния полюс на светлинния етер, проявяват чрез чувствата, извършвайки функциите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. Те също изграждат и поддържат окото.
В студенокръвните животни положителния полюс на светлинния етер е проводник на силите, които предизвикват циркулацията на кръвта, а отрицателните сили имат същата функция по отношение на окото, както е и при по-висшите животни и човека. Когато очите липсват, отрицателните течения на светлинния етер изграждат и поддържал другите органи на чувствата.
В растенията положителните течения на светлинния етер причиняват циркулацията на соковете. Така, през зимата, когато светлинният етер не действа тъй енергично, както лете, поради намаление силата на слънчевите лъчи, соковете престават да текат, докато пролетното слънце наново засили светлинния етер. Отрицателните течения на светлинния етер образуват хлорофила, зелената субстанция на растението, а така също дават различните окраски на цветята. Фактически, всички цветове, във всички царства на природата, са образувани от действието на отрицателните течения на светлинния етер. В полярните области на земята, гдето слънчевите лъчи са слаби, всички цветове са светли и понякога са тъй слаби, че през зимата окраската на животните съвършено изчезва и те стават бели, сливайки се с околността.
4. Отразяващ етер. Казахме по-рано, че идеята, мисленият образ на една къща, например, създаден от ума на човека, може да бъде извлечен от паметта на природата дори след смъртта на неговия творец. Всяко нещо, което е станало, когато и да било то, е оставило след себе си един неизличим образ върху този отразяващ етер. Както гигантските папрати произхождащи от детската възраст на земята, са оставили своите отпечатъци върху леглата на каменните въглища, и както пътя на един изчезнал вече ледник може да бъде очертан по следите. които той е оставил по пътя си върху околните скали, също така мислите и действията на човека са завинаги записани от природата върху този отразяващ етер, гдето опитния ясновидец може да прочете историята им с положителност, съразмерна с неговата способност.
Отразяващия етер е получил много правилно своето име. защото образите, които той съдържа, са само отражения от паметта на природата. Истинската памет на природата се намира в едно много по-висше царство. Истински опитният и издигнат ясновидец никога не се старае да чете миналото в отразяващия етер, защото картините в него са много по-неясни и точни в сравнение с тия във висшето царство. Четящите в отразяващият етер са обикновено тези, които нямат свободен избор, които, фактически, сами не знаят в какво те четат. Може да се вземе като правило, че обикновените психометристи и медиуми добиват своето знание от отразяващия етер. До известна степен и ученикът на окултната школа, при първите стадии на неговата тренировка в ясновидството, също чете в отразяващия етер, но той е предупреждаван от своя учител за недостатъчността на този етер като средство за добиване на положителни сведения, за да не си състави погрешни заключения.
Този етер е също така посредника, чрез който мисълта се отпечатва върху човешкия мозък. Той е много тясно свързан с четвъртото подразделение от света на мисълта, което е най-висшето от четирите подразделения, съставляващи заедно областта на конкретната мисъл. и представлява именно света на човешкия ум. В него може да се намери едно по-ясно копие от паметта на природата, отколкото в отразяващия етер.
(следва).
Хиромантия
Линия на сърцето
(продължение от брой 104)
Както казахме по-рано, сърдечната линия е първата линия, която върви хоризонтално по горната част на дланта, като минава в основата на хълмовете.
Тя трябва да бъде чиста, с хубав цвят и да отива до гънката (перкуцията) на ръката, завършвайки на юпитеровия хълм. Тогава тя означава добро сърце, силна и щастлива привързаност.
По голямата или малка дължина на сърдечната линия може да се съди за силата или слабостта на сърдечната привързаност. Ако тя започва от хълма на Сатурна. вместо от хълма на Юпитер, то нейния притежател ще обича повече чувствено, отколкото със сърцето си. Привързаността е възможна, но предимно поради чувствени склонности.
Колкото по вече сърдечната линия се простира по хълма на Юпитера, толкова повече човек обича със сърцето си, любовта му е благородна, възвишена, чиста, а не материална. И тъй, основата, началото на сърдечната линия означава чувствената любов, а нейния връх или край — означава идеална любов.
Има случаи, когато сърдечната линия като че ли загражда.цялата длан, започвайки от Юпитера, при извивката на ръката и идвайки до другата извивка под Меркурия. Такава линия означава извънредно много чувства и, по необходимост безпорядъка в привързаностите. Хората с такава линия могат да бъдат щастливи, но също така трябва да бъдат готови за големи и неизбежни страдания. Излишната привързаност води след себе си тирания и ревност, а ревността носи страдания както за тези, който обичат тъй и за обичаните от тях.
Линия на сърцето, разкъсана на няколко части означава непостоянство в любовта и дружбата. Това са връзки, които бързо се създават й скъсват. Прекъсването винаги е знак на слабост. Местото, гдето става прекъсването, показва под влиянието на коя планета става то.
Ако линията на сърцето прилича на верига, или от нея излизат малки, подобни на шипове, линийки, простиращи се по цялото й продължение, това също означава непостоянство в любовта.
Ясно червената линия на сърцето показва страстна и жестока любов.
Бледна и широка линия — недостатък на сърдечност и хладна, чисто физическа чувственост.
Когато сърдечната линия завършва под показалеца във форма на колело, (нещо което се нарича Соломонов пръстен) това означава посвещение в тайните науки.
Когато линията на сърцето се съединява между палеца и показалеца с главната и животната линия, това е лош знак и, ако се намира и на двете ръце, предсказва насилствена смърт. В такъв случай главата и сърцето са подчинени на инстинктите и на човека липсва свободна воля.
Ако ли сърдечната линия се слива с главната линия на друго място, това е също знак на лоши инстинкти, скъперничество, и означава изобщо, че сърцето е управлявано от главата. Ако сърдечната линия се съединява с главната под сатурновия пръст (показалеца) това често е белег за ранна смърт.
Ако сърдечната линия се пресича от други малки линии, всяка една от тях означава една измама или нещастие в любовта.
Червени точки по линията на сърцето означават сърдечни рани.
Гола, лишена от клонки линия означава сърдечна сухост и бедност.
Трябва да се има пред вид, че неблагоприятния знак само на едната ръка не означава неизбежна катастрофа. Той дава само възможността за нещастието, което при известни условия може и да бъде избегнато. Ако обаче тоя знак е и на двете ръце това е вече съдбоносно, почти неизбежно нещастие. Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното съзнание и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане.
Ако линията на сърцето е разклонена на края си и една клонка отива на Юпитеровия хълм, това означава щастие. Ако друга клонка достига между показалеца и средния пръст, това означава щастие и спокоен живот, преминаващ между гибелта и величието, но не засегнат ни от едното, ни от другото.
Когато сърдечната линия завършва под хълма на Сатурна, без разклонения, това означава кратък живот.
Ако ли в края си линията се двои на два клона, от които единият отива към Сатурна а другият — към линията на главата, това означава вътрешно разделение в човека, — два различни начина на чувстване и мислене.
Отсъствието на сърдечната линия означава слабо телосложение, липса на равновесие, сърдечна болест, а също така: безсърдечност, егоизъм, склонност към зло, ум без сърце.
(следва)
П Р Е Г Л Е Д
ПО СВЕТА
Забелязва се едно особено прегрупиране на силите в Европа. Днес германската дипломация е извънредно засилила своята дейност и прави усилия да привлече към себе си някои от държавите, които до скоро се намираха под пълното влияние на Франция. Така Германия се стреми да осигури второстепенните си граници, за да й бъдат развързани ръцете срещу главния й противник — Франция. Изглежда че Полша, бившата съюзница на Франция, е напълно спечелена от Германия. Говори се за съюз между двете държави, който имал пред вид евентуалната подялба на Литва, отказване на Полша от коридора за Балтийско море и общи действия срещу Съветска Русия. Германската дипломация днес прави усилия да привлече дори и Югославия и Румъния или, най-малкото, да охлади техните отношения с Франция.
В Сварската област предстои да се извърши плебисцит, в който населението ще се изкаже за или против присъединението към Германия. В заинтересуваните страни цари голямо възбуждение.
Югославското правителство е отнесло въпроса за отговорностите по атентата над крал Александър до Обществото на Народите. Имат се пред вид главно Унгария и Италия, които са давали покровителство на хърватските „усташи“, които организираха убийството.
В Съединените щати правителството на Рузвелта е получило голям успех в станалите избори. С това се закрепява политиката на Рузвелт, който със смели и енергични мерки се старае да изведе страната от крайно тежкото положение, в което е попаднала; замиране на индустрията, милиони безработни, финансов крах в небивали размери.
На Далечния Изток заплахата за мира като че ли временно престава да съществува. Сключена е спогодба между Съветите и Манджурското правителство за откупуване от последното на манджурската ж. п. линия, която принадлежеше на русите и във връзка с което станаха голяма част от споровете.
У НАС
Предприета е масова агитация в страната от Общ. Обнова, като всеки, неделен ден стават стотици събрания в градове и села, в които се разясняват схващанията и мерките на новата власт за преустройството на държавата.
Някои вестници съобщиха, че в станалата, неотдавна, балканска конференция в Анкара, (в която България не взема участие) е разисквано по даването на териториален излаз .на България до Бяло море. По късно Ружди бей, турския министър на външните работи, опроверга тия съобщения.
Лъв и лисица
Царят на животните, благородния Лъв, живял в топлите страни, в една хубава гора, със своята царица-лъвица. На високо и угледно място била тяхната пещера, в която те почивали сити и доволни и минавали щастливи часове в ласки и нега. Но както е възможно навсякъде, и за всички, така и тука се случило. Разболяла се лъвицата един ден неизвестно от що и през нощта умряла. Изведнъж лъвът се разтревожил твърде много. Почнал да реве, да се изправя по стените на пещерата и да се тръшка по земята. Гръмовния му глас бил толкова жален и страшен, щото цялата гора занемяла. Ни животно смеело да шавне, ни птичка да цвръкне. Така продължавал без отдих три дни и три нощи, след което изведнъж замлъкнал. На третата сутрин, съвършено съкрушен, той полека излязъл из пещерата, направил един кръг около нея, и се спуснал в бяг нагоре въз планината. Търчал до като стигнал голата канара, на която източната страна била пресечена отвесно. Всякой би помислил, че тук лъвът ще се хвърли в пропастта, да се убие, за да прекрати скръбта, страданията по загубената си другарка. Но той не направил това. Като наближил пропастта, той легнал и по корем се дотътрил до самия край, където сложил глава между предните си крака и останал неподвижен. Ни шавал, ни мърдал, рекли бихте, че е мъртъв, а той приковано гледал към слънцето, като че очаквал отговор на някакъв въпрос. От време на време задрямвал, минута заспивал, по някое тежко хриптене, признак, че скръбта му го не напущала.
Лисицата, която винаги знае какво става в местността, където живее, узнала подробно и за случката с лъва. Един ден тя се изкачила на канарата, доближила го и така му заговорила:
— Стига скърби, стига жали, царю наш бащичко! С тебе наедно посърна всичко: и гора и тревата, птичките красиви и животните игриви! Радостта изчезна от земята. Ето, изнемогват и душите и сърцата! Кой не знае, че земята е хотел за нас привременен, и че ние идем тука като слънчеви лъчи? Греем, що по-греем и загаснем. Който иде тука, трябва и да си отиде. Затуй нека който с Божа воля си замине, спомен да му не загине. А които още тука пребивават с тукашните ще се утешаваш. Вашата царица беше хубава лъвица, но тя си замина, ала много други хубави лъвици има. Прежени се! Пак ще се възвърне старата ти радост и сърцето ти ще заиграе като в младост.
— Млъкни лисице, пъклена грознице! Изпъшкал лъвът. Сатана ли те изпрати да ме изкушаваш? Ти не идеш с мир и милост, идеш да ме съблазняваш. Вместо думи на обнова, ти ми носиш захар със отрова. Преженитбата не е ли непокорство на небето, бунт против сърцето? Волята на онзи, който дава и отнема благия живот, мога ли да пренебрегна и глупешки на ума ти да облегна? О, не, никога туй няма да направя, Бога няма да забравя! Той погледна миг на мене и царицата ми грабне, за да проумея, че сам Той ме вика, да ми каже дума некоя велика. Белки нова служба ще ми назначи. От направеното — туй личи. А говори Той чрез тези слънчеви лъчи. Иди си сбогом, Лисо, отдето си дошла, не може да прониже душата ми твоята стрела!
* * *
Блажен е човек, който кат горния лъв разсъждава,
и в изпитания големи съблазните си прокудява
Дядо Благо
Отзиви за Всемирното Братство
В третата книга на „Окултизъм и Йога“ Мих. Никитин, разглеждайки — сп. „Житно Зърно“ и вестниците „Братство“ и „Frateco“. казва:
„Петър Дънов и неговото „Бяло братство“ е явление съвършено изключително на фона на окръжаващата ни действителност. На Балканите, в България, в атмосферата преситена с буреносния магнетизъм на земните страсти и въжделения, — фигурата на „Учителя на Бялото Братство“ Дънов. — е необикновена, апокалиптична.
Бялото Братство на Дънова само в България наброява до 40,000 членове и това. разбира се, е достоен плод от 25 годишната плодотворна дейност на неговия основател.
Дънова руските читатели познават от неговата чудна книга „Три основи жизни“ излязла в издателството на Гудков (в Рига Б. Р.) в 1931 год.
Ние горещо препоръчваме на мистиците, езотериците и окултистите от всички видове и направления, да се запознаят с неговите поучения, изпълнени с духа на Христовата мъдрост и любов.
Трите печатни органа на движението правят извънредно отредно впечатление, говорещо за голямата светла работа, която се върши в България. В тях с хармонично съчетани общоокултни, широко популярни основни идеи с дълбоко теургическия, всепроникващ и осмислящ ги дух на Християнския Езотеризъм.“.
Говорейки за това дали П. Дънов принадлежи към Хималайската община на Учителите, автора казва:
„Ний, хората на земята, обичаме да разделяме и класифицираме духовните понятия според хрумванията на закостенелите човешки схващания; затова из другия Свят, при нас, на земята, идват „само поотделно редките лъчи“.
Духовното движение на Дънова е движение на светлината. Неговото общество е в живителния лъч на Единната Светлина, затова — защото Посвещението е единно, както е единна Любовта, както е единно Слънцето.
Михаил Никитин
