БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 103 - год. VII.
Севлиево, 7 ноември, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Истинско знание (С. К.)
Науката за храненето (Продължение)
Тайните на живота и смъртта (Макс Хайндел)
Словото на Учителя. Трите пътя в живота на човека (Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г.)
Из тайните науки. Хиромантия
Лъв и петел (басня – Д. Б.)
Списък на книгите, които се доставят от редакцията на в. Братство
Книжнина
Истинско знание
Много знания имат хората. В много хиляди томове са складирани фактите, изследванията, истините от всички области на науката, до които се е добрал човек. Дори някои мислят, че не било останало нито кътче от природата, гдето да не е проникнал любознателния човешки ум, в лицето на хората на науката.
Но ако запитате не някой обикновен, прост, с малко знания човек, а тъкмо един от тези много учени хора — какво нещо представлява сам той в своята същност — то, ако този човек е напълно искрен, той ще ви отговори само с две думи: — „Не знам“. „Ignoramus et Ignorabimus!“
И тъй, ние знаем много неща: и физика, и химия, и биология, история, астрономия и т. н., но какво нещо сме самите ний — не знаем.
И тогава естествено изниква въпроса: каква полза за човека да насочва всичкото си внимание, целия си живот към складиране на знания, отнасящи се до заобикалящия го свят, когато самия себе си не познава? И не бива ли човек да посвети на проучване своята същина поне толкова време, колкото отдава за проучване формите на живота в растителния и животинския мир?
У нас се парадира много с формулата „Знанието е сила“. „Да пръскаме светлината на науката!“ „Повече просвета е нужно!“ и „Просветата ще ни спаси!“ — казват носителите на съвременната наука всред нашия народ. И така е.
Но кое знание, коя светлина, каква просвета са нужни преди всичко?
Има знания и знания. Има „знания“, които задоволяват само обикновеното човешко любопитство и дават възможност за упражняване на човешкия интелект и на човешката памет; но има и знания, които са тъй-необходими за целокупното човешко същество, както е необходим хляба за физическото тяло на човека.
Такова е именно знанието, което отговаря на въпросите: Що е човек по своята същина? От къде иде и къде отива? Кои са основните закони и какъв е смисъла на човешкия живот на земята?
Тук вече защитниците на материалистичните схващания в науката се дърпат уплашено назад, казвайки: „Не, тук няма нищо интересно; невъзможно е да се узнае; няма нищо доказано; тук човек може само да се заблуди" и т. н., пренебрегвайки, отвръщайки очи от хилядите факти в живота, сочещи пътя към разрешение на зададените въпроси.
И, задоволявайки се с изучаването на външния, видимия материалния свет, те казват: ние проучихме природата и нейните закони и сили и ги оползотворяваме за благото на човечеството.
Но природата има и една друга, вътрешна, скрита страна, много по-важна от външната. Тя има и други закони и сили, непознати на днешните учени, защото до тях се достига само по вътрешен път. Същината на природата е още съвсем непозната на днешната наука, защото последната изучава само външната й страна и затова я схваща като сбор от механически действащи закони.
А истинското лице на природата е съвсем друго. Природата е разумна и съзнателна. Силите в нея действат преднамерено и целесъобразно. Тя цялата е одушевена, изпълнена и ръководена от разумни сили. Колко далеч са схващанията на днешните „просветени“ хора от съзнаването на тая реалност?
И каква е тая „просвета“, тая „светлина“, тая „наука“, когато нейните адепти се движат като истински слепци в живота, не виждайки и не искайки да видят неговото истинско, скрито за обикновения поглед лице? Каква е тая светлина, когато живеем и се движим в тъмнина, не познавайки сами себе си?
Знание е нужно! Да! Но трябва да потърсим преди всичко онова знание, което ни дава истинска светлина за живота в неговата целокупност. Затова трябва да започнем от себе си. Трябва да познаем и проучим себе си като микрокосмос, като малка вселена, съдържаща в ума-лен вид всичко, за да познаем и макрокосмоса, голямата, безгранична вселена.
А такова знание може да ни даде само окултната наука — достояние на истинските учени, на мъдреците, великите Учители на човечеството в миналото и сега.
Нека се обърнем към тях, защото сме и рискуваме да останем завинаги в тъмнина!
С. К.
Науката за храненето
(Продължение)
И тъй, растителната храна е най-чистата и най-здравословната, най-богата с жизнени енергии. Но жизнената енергия не е еднородна, а поляризирана в седем течения, всяко от които носи известни елементи, необходими за човешкото тяло, за човешкия ум и за човешкото сърце. И всичките тези енергии съграждат различните растителни и животински форми, като образуват най-разнообразни комбинации и създават най-разнообразни типове — в които преобладава една или друга енергия. Върху тази основа астрологията разпределя хората, животните, растенията, даже и минералите на групи, намиращи се под влиянието на различните планети. А планетите са силови центрове на различните родове енергии. Понеже в различните храни са застъпени различни родове енергии, то второто условие при разумното хранене е разнообразието в храната, за да можем да добием от всички енергии, които са необходими за хармоничното развитие на нашия организъм. За тази цел в една следваща статия ще посочим в кои растения какъв род енергии преобладават и какви са техните хармонични комбинации, защото във всяко едно течение има две направления — възходящо и низходящо. Относно разнообразието в храненето, то се добива с употребата на различна храна. Но не едновременно да се ядат много различни храни; но един ден ако яде човек едно, утре да яде друго — всеки ден да има разнообразие в храната, за да може да се доставят на организма всички видове енергии, които са необходими за духовното и физическото развитие на човека.
Друго положение. — Когато човек яде, трябва да яде бавно да сдъвква хубаво храната, и неговата мисъл да е концентрирана в яденето. Защото при концентрирана мисъл може по-добре да се използва праната, тъй като мисълта, с която човек е зает през време на яденето, ще даде до голяма степен направление на енергиите; мисълта внася, както казах, един нов елемент. Тя е една мощна сила, която е в състояние да измени жизнените течения.
Колкото за дъвкането, освен че се спомага, на храносмилането, но има и нещо още по важно. Когато човек дъвче една храна по-дълго време, то чрез нервите в устата си той изтегля по-голямата част от праната, която се намира в нея, и която направо преминава в организма и го обновява. Това се потвърждава от факта, че щом гладния и отслабнал човек се наяде, той добива енергия за работа, веднага след яденето, докато храната, която приема, едва след няколко часа ще отиде в кръвта, отдето вече ще може да подкрепи изтощения организъм. А ний виждаме че организма се усеща подкрепен и ободрен още в момента на яденето.
Друго правило. — Когато човек яде, трябва да бъде доволен от храната, която употребява. Той трябва да обикне храната, която яде. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Макар и само малко хляб да имате, трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа, да проникне във вашия организъм, след което ще почувствате една приятност от яденето." Като следствие от това правило е положението, че когато човек започне да яде, трябва да бъде изпълнен с благодарност към природата за това велико благо, което му дава. Той трябва да изхвърли всяко недоволство от себе си, защото недоволството е бацил, който разяжда човешкия живот. То разрушава организма, и когато човек е недоволен през време на храненето, не само че не може да добие жизнена сила, но изгубва и тази, която има. И затова Учителя казва, че първото нещо за онзи, който иска да живее щастлив и разумен живот, е да превъзпита своето недоволство — да се научи да благодари.
Недоволството става причина човек да изгуби жизнената си сила. С недоволството си, човек внася в съзнанието си една негативна мисъл, която вече спъва жизнените течения, и разрушава органите, или внася в жизнените течения един нов елемент, който разстройва тяхната вътрешна дейност. А когато човек се научи да благодари, с това той вече внася в ума си една положителна мисъл, и по такъв начин се поставя в хармонична връзка с целия космос. Тази мисъл вече е в съгласие с жизнените течения, и тогава човек може да използва всичката енергия, която се съдържа в храната.
Ето какво казва Учителя, по този толкова важен въпрос: „Когато човек е доволен и благодари на Бога, тогава това, което има. ще се умножи, защото в жизнената сила има един закон, според който всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще може да съберете отвън толкова елементи, колкото ви са необходими, за да ви задоволят.“
При яденето. човек винаги трябва да остава малко гладен да не преяжда, защото глада е, както казва Учителя, един велик стимул на живота.
Втория път, по който човек добива жизнената сила. е водата. Затова е необходимо, човек да употребява по 1—2 килограма вода на ден. За предпочитане е топла, вряла вода, защото тази вода е по-полезна за организма тъй като се усвоява веднага и извършва своето очистително действие в тъканите. При това във врялата вода праната е в полусвободно състояние и затова по-лесно се поглъща направо от организма.
А лятно време да се пие слънчева вода, която е пълна с жизнена енергия, погълната от слънцето. Когато се пие студена вода, да се пие на глътки, за да се стопли в устата. И всеки човек трябва да се стреми да пие най-чиста вода. Когато човек е в планината, да гледа да пие вода с южно и източно изложение, защото те са по-магнетични. Според правилата, които ни дава Учителя, хубаво е да се пие вода половин час преди ядене, или половин или един час след ядене, но през време на ядене да не се пие вода.
(следва)
Макс Хайндел
ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Огромна е бездната, която зее между ума и сърцето на човека от днешната цивилизация. Заедно с полета на ума към все нови и нови открития в различни области на науката, тая бездна става все по дълбока и по широка и сърцето бива отхвърляно все по-назад. Умът громко запитва и не ще бъде задоволени с нищо друго, освен с ясна, нагледна, материална демонстрация на това, което представлява от себе си човекът и неговите по-низши братя, изпълнящи обективния свят. Сърцето инстинктивно чувства, че съществува нещо по-високо, и тъгува за него, схващайки че то е недостъпно за ума, когато последният действа самостоятелно. Душата се стреми да лети нагоре с ефирните криле на интуицията; да се къпе във вечния извор на духовната светлина и любов. Но модерните научни схващания прерязват нейните криле, сковават я и я заставят да мълчи, докато незадоволените й страстни копнежи гризат недрата й, както орела прометеевите гърди.
Необходимо ли е това? Не съществува ли общо поле, на което умът и сърцето да могат да се срещнат, допълвайки се. подкрепяйки се и с топа ставайки по-мощни в търсенето на всемирната истина и достигайки еднакво задоволяване?
Тъй сигурно, както предвечната светлина е създала окото, чрез което тя бива долавяна: тъй сигурно, както първоначалното желание за растене е създало храносмилателната и асимилационната системи за постигаме на неговата цел: тъй сигурно, както мисълта е съществувала преди мозъка и го е изградила и продължава да го изгражда, като средство, чрез което тя се изразява; тъй сигурно, както умът днес лети напред и изтръгва от природата нейните тайни посредством силата на своята смелост, също така сигурно и сърцето ще намери начин да разкъса своите окови и да задоволи копнежите си. Понастоящем то е сковано от господстващия ум. Ще дойде, обаче, ден. когато то ще придобие достатъчно сила да срути затворническите прегради и да стане по-могъщо от ума.
Вярно е също, че в природата нема противоречия. Следователно, сърцето и умът могат да се хармонират. Да посочим тъкмо тази обща точка, в която се срещат и обединяват сърцето и ума — това е нашата цел. Да укажем как умът, подпомогнати от интуицията на сърцето, може да проникне най-дълбоко в тайните на живота, много по-дълбоко, отколкото би могъл да направи това сам: как сърцето, обединено с ума, може да бъде опазено от отклонение и заблуда: как и двете могат да имат широко поле за действие, без да се насилват взаимно, и как могат да бъдат еднакво задоволени.
Само когато това взаимодействие бъде осъществено, човек ще. достигне по-високо и по-правилно разбиране на самия себе си и на света, от когото той е част; само това ще му даде един светъл ум и една велико сърце.
При всяко раждане като че ли един нов живот идва между нас. Ний виждаме как малката форма живее и расте. ставайки един фактор в нашия живот за дни, месеци или години. Най-сетне идва ден, когато тази форма умира и се разрушава. Животът, за който ний не знаем от где бе дошъл, отминава в невидимото Отвъд и, натъжени, ние се питаме: от где дойде той? с каква цел дойде? и — къде отиде?
При всяко начало на живот костеливата фигура на смъртта хвърля своята страхотна семка. Стар или млад, здрав или болен, богат или беден, всички, всички без разлика, трябва да минат през тази сянка и от всички пекове се носи към нас скръбният зов за разгадаване тайната на живота — тайната на смъртта.
До тогава, докато болшинството хора не се заинтересуват сериозно от трите велики въпроса — от где сме дошли? за какво сме тук на земята? и къде ще отидем след смъртта? — те ще останат не разрешени. За нещастие, почти общоприето е днес мнението, че нищо положително не може да се знае относно тази област, представляваща такъв дълбок интерес за човечеството. Това схващане е съвършено погрешно. Всеки, без изключение, може да стане способен да придобие непосредствено и точно знание по тази материя; може лично да изследва състоянието на човека-дух, както преди раждането, така и след смъртта. Тук нема фаворизация, нито са нужни специални дарования. Всеки от нас притежава по наследство способността да знае всичко по тази материя; но! — Да, тука има едно „но“ и то голямо „НО“. Тия способности съществуват във всички, но у грамадното болшинство от хората те са в латентно, спящо състояние. Нужни са настойчиви усилия, за да се събудят те и това изглежда за мнозина много отегчителна работа. Ако тези способности, събудени и действащи, би могло да бмдат купени с пари, дори и на много скъпа цена, мнозина биха платили, за да получат това грамадно предимство над другите хора, но малцина са тези, които наистина биха се съгласили да живеят живота, който се изисква, за да бъдат събудени те. Тяхното събуждане идва само чрез търпеливи, настойчиви усилия. То не се продава; няма царски път към него.
Всички знаят. че са необходими упражнения, за да се научим да свирим на пияно и че никой не може да стане например часовникар, ако не желае да чиракува по този занаят. А когато въпросът е за душата, за смъртта и Отвъд, за великата причина на живота, мнозина мислят, че знаят толкова, колкото и всички други и че имат еднакво право да изкажат своето мнение, макар че не са посветили до тогава нито един час от живота си за изучаване на този предмет.
Фактически, ничие мнение не се счита достатъчно основателно, преди автора му да е проучил материята, която засяга. В съдебната практика, когато експертите, идват да се произнесат по един въпрос, те предварително са доказали своята компетентност. Тежестта на техните свидетелства щеше да се
равнява на нула, ако преди това те не биха проучили грижливо бранша, към който се отнася въпроса.
Ако, обаче, чрез изучаване и практика, те са достигнали до положеното да дадат едно авторитетно мнение, последното бива прието с най-голямо внимание и интерес; а ако свидетелството на един експерт бъде подкрепено от други, също компетентни хора, свидетелството на всеки един от тях увеличава извънредно много доказаността на първото свидетелство.
Свидетелството на един такъв човек има много по-голяма тежест отколкото това не друг един, на десетима или на милиони хора, които не знаят нищо по въпроса, защото нищото ако се умножи даже и на милион, си остава пак нищо. Това е вярно при всеки един случай, също тъй, както е вярно и в математиката.
Както казахме по-горе, ние признаваме тези факти, когато те се отнасят до материални неща, но когато тия неща минават границата на света на чувствата, когато въпроса се отнася до свръхфизическия свят: когато трябва да бъдат проучени връзката но Бога с човека, най-дълбоките мистерии на безсмъртната Божествена искра, неточно наричана душа, тогава всеки претендира за такова внимание към неговото мнение и идеи по въпросите на духа, каквото е редно да отдадем само на мъдреца, който чрез един живот на търпеливи и трудни изследвания е придобил знания и мъдрост по тия висши въпроси.
Нищо повече: мнозина дори не се задоволяват с еднакво третиране на тяхното мнение, но дори си позволяват да се надсмиват и подиграват с думите на мъдреца, опитвайки се да отхвърлят неговото свидетелство като измама и, с крайната самоувереност на дълбокото невежество, твърдят, че, понеже те не знаят нищо по тези въпроси, то абсолютно невъзможно било и никой друг да знае нещо по тях.
Човекът, който знае своето невежество, е напревил първата стъпка към познанието.
Пътят към непосредствено познание не, е лек. Защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия. Нищо не се дава даром и способностите, които даден човек има, се дължат на неговите усилия. Това, което липсва на едного в сравнение с други, се намира в латентно, спящо състояние в него и може де бъде събудено и развито в него по специални методи.
Ако читателят, схванал ясно това положение, запита, какво трябва да преви, за да добие това непосредствено знание, следващия разказ ще послужи да запечата в неговото съзнание идеята, която е много важна в окултизма:
Един млад човек отишъл при един мъдрец и го запитал: „Какво да правя, за да стана мъдър?“ Мъдрецът не го удостоил с отговор. След като повтарял своя въпрос много пъти, със същия резултат, младежът си отишъл, за да се върне на втория ден със същия въпрос. Той пак не получили отговор, и дошъл на третия ден наново задавайки въпроса си: „Господине, какво трябва да превя. за да стана мъдър?“
Накрай мъдрецът обърнали внимание и го завел при близката река. Той влязъл във водата, правейки знак на юношата да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за рамената и го натопили във водата, въпреки усилията му да се освободи. След като го държал известно време под водата, той го освободили и когато младежът поел своя дъх, мъдрецът го запитал:
„Синко, когато ти бе под водата, какво желаеше най-силно?“
Младежът отговорили без колебание: „Въздух, въздух! Аз се нуждаех от въздух!
„Не предпочиташе ли ти да имаш богатство, удоволствия, могъщество или любов? Не мислеше ли за някое от тези?“ — запитал мъдрецът.
„Не, господине! Аз се нуждаех от въздух и мислех само за него“ — бил моменталния отговор.
„Тогава, казал мъдрецът, за да станеш мъдър, ти трябва да се стремиш към мъдростта тъй силно, както ти сега се стремеше към въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, изключвайки дори всека друга цел в живота си. Тя трябва да бъде денем и нощем твоята единствена мечта. Ако ти, сине мой, търсиш мъдростта с такава ревност, то непременно ще я придобиеш“.
Това е първото и най важно условие което стремящия се към окултното познание трябва да притежава — едно неотстъпно желание, една гореща жажда за знание; една ревност, която не се спира пред никаква пречка. Но върховния мотив за търсенето на това окултно знание трябва да бъде горещото желание да работи за доброто на човечеството, забравяйки себе си и оползотворявайки придобитите знания за доброто на всички. Ако не е вдъхновено от тази идея, окултното знание е опасно.
Без притежаване на тези качества — и особено на второто — до известна степен, всеки опит да се навлезе в трудния път не окултизма, ще бъде едно рисковано предприятие. Друго предварително условие за това непосредствено познание, обаче, е изучаването на окултизма от втора ръка, т. е. чрез изучаване знанията н опитността, добити от другите. Известни окултни сили са необходими, за да можем непосредствено, лично да изследване въпросите, отнасящи се до състоянията на човека преди раждането му и след смъртта, но никой не трябва да мисли, че не може да придобие осветление по тези въпроси, поради това, че не е развил в себе си окултни способности. Както един човек може да получи знания за Африка или като отиде там лично или чрез четене на описанията, дадени от изследователи, които са били там, също така, той може да посети свръхфизическите области, ако има тая възможност. или пък да проучи това, което други, имащи тази възможности, излагат като резултат на техните изследвания.
Христос казва: „Истината ще ви направи свободни,“ но Истината не се намира веднъж за винаги. Истината е вечна, и стремежа към нея трябва да бъде вечен. Окултизмът не познава „вяра, която спасява за винаги.“ Има известни основни истини, които ще останат за винаги, но които може да бъдат гледани от много страни, при което се получават различни схващания, допълващи предишните.
(следва)
Словото на Учителя
Трите пътя в живота на човека
В Битието съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност, за която ние нищо не знаем. Съществува също така един прогресивно проявяващ се живот, който произтича от Абсолютния Живот.
Когато говорим за живота, за неговите пътища и закони и за фазите на неговото проявление, ние разбираме прогресивно проявяващия се живот, защото той е достъпен за нашето познание. Абсолютният Живот е извън рамките на нашето разбиране и за него знаем само това, че той съществува и нищо повече.
Проявеният живот, който върви прогресивно, минава през ред фази и форми, всяка, от които се отличава с определена степен на съзнание.
Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази. Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание.
Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство.
Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади. А за да се подмлади човек, любовта трябва да почне да действа в него, като един жив извор, който да внесе вечния, безсмъртния живот в целокупното му битие.
Всеки човек трябва да дойде до това състояние, че да съзнава Великото Божествено Начало в себе си. Когато човек съзнава, че има Бог в света, той ще бъде справедлив към всички същества, от най-малките до най-големите и ще има еднакви отношения към тях. И тогава той ще разбира езика им и ще се разговаря с тях. Така той ще даде път на любовта в себе си, която ще внесе вечния живот. Не е необходимо човек да разбира какво нещо е любовта, за да обича. Човек може да си служи с любовта и без да знае нейната същина. Не е необходимо човек да знае, какво представлява знанието и неговото безкрайно проявление, за да се ползва от него.
Не е необходимо да познаваме Същината на Бога, за да имаме отношение и връзка с Него.
Какво значи познанието на Бога? - В познанието на Бога човек трябва да стане едно условие, за да мине през него Божествената Любов за благото на всички хора в света. Ако всички хора станат проводници на Божественото, тогаз ще се оправи светът. В този смисъл всички трябва да бъдем свещеници и служители на Бога, за да приложим любовта в живота си и да реализираме братството помежду си. Когато хората дават път на любовта, егоизмът, лъжата и заблужденията ще ги напуснат, и те ще почнат да обичат ближните си като себе си. Всеки човек, който обича себе си повече, отколкото човечеството, той живее в заблуда и може да заблуди и другите. А всеки човек, който обича човечеството повече от себе си, той може да говори истината. Защото, за да кажете истината пред един човек, трябва да го обичате, понеже както себе си не обичаме да лъжем, така и този, когото обичаме, няма да лъжем. Само това чувство ако бяха спазвали хората, ще се създаде друг ред в света.
Сега се казва, че целият свят в грях лежи. Това е заблуждение. То се отнася само за нашата земя. На Слънцето живеят същества, които имат един отличен ред и порядък. И тези същества са толкова умни, че са образували светлината и пращат тази енергия, с която осветляват земята. А съвременните учени казват, че на Слънцето няма хора.
Има хора на Слънцето, но не такива като на земята.
Техният организъм е стигнал такава степен на организация, че всяка частица от него е под контрола на разумната воля, и мозъците им имат такива силни вибрации, че при 25 милиона градуса си живеят спокойно. Даже и при 45 милиона градуса не им става нищо, защото те са господари на топлината, която за тях е една среда, каквато за нас въздухът. За тях е едно удоволствие да се намират при такава температура. Ще кажете, че това е едно заблуждение. Добре. Питам тогава: Откъде хората на земята взеха своята интелигентност? Било е време, когато на земята не е имало хора - откъде се взеха? Ще кажете, че както хората, така и тяхната интелигентност са се развили постепенно от първичната клетка, по законите на еволюцията.
Но първата клетка откъде е дошла?
Казват някои, че се е самозародила. Но това е само едно предположение, а предположението не е наука. В истинската наука всяко нещо се опитва и проверява. И в окултната наука има ред данни и факти, по които можем да съдим за произхода на човека и неговата интелигентност. Тя поддържа, че
целият Космос, който е комплекс от живи и разумни същества, обединени с една вътрешна връзка, в едно цяло, е взел участие при създаването на човека.
Но това е една обширна тема, за която е необходимо много време и развит ум, за да се третира. А това, което е важно за нас сега, то е, че и сега можем да влезем във връзка и общение с тези или този, които са ни създали. И ако направим тази връзка, ще получим необходимата светлина, за да можем да оправим живота си.
Бог постоянно поправя света, но хората, със своето невежество го развалят. В това седи злото в света. Всички хора са одарени и повече, отколкото трябва, но като не разбират законите, по които да работят, раждат се противоречията в живота им. А за да разбира законите човек, мисълта му трябва да работи. Не да развием само нашия обективен ум, който си е на място, но не е достатъчен, но трябва да се предаде една дълбочина на мисълта. Ако се водим само по обективния ум, ще изпаднем в много противоречия в живота си, ще изгубим силата си, ще остареем, без да сме разбрали смисъла на живота. И най-после дохожда смъртта и ни задига - разрушава тялото ни.
Има хора, обаче, които са победили смъртта и старостта,
които са се домогнали до жизнения елексир, който се намира в самия човек. А сега присаждат в човека маймунски жлези, за да го подмладят. Но то е едно временно, палеативно средство. В човека има една жлеза на мисълта, една жлеза на активния живот и една жлеза на човешката воля: четири-пет жлези има, които играят много важна роля и като се събудят, човек постепенно ще се подмлади. Всяка една от тях може да се събуди с подходяща храна. Но това не мога да ви кажа, понеже е една тайна на природата. Защото, ако подмладим някой по този начин, той ще остане вечно млад и ако няма морален устой, ще върши престъпления, за които ще държим отговорен този, който го е подмладил.
Християнството е наука за подмладяване. Подмладени хора наричам тези, които не вършат никакви престъпления. Да престанат у човека всички престъпления, това е подмладяване. Вършенето на престъпления е една слабост. А стар човек, като го подмладим, няма да проявява вече тези недъзи и ще живее един хигиеничен живот. Всеки човек, който не знае да се отнася добре със себе си и с другите, според мен той е един стар човек. А всеки, който знае как да се отнася, той е млад човек. Така че, всеки може да бъде млад или стар - според както постъпва. А постъпките на човека се определят от будността на неговото съзнание. Когато се пробуди космичното съзнание в човека, той е възкръснал и схваща всеединството на живота във всички форми. За него благото и интереса на другите са и негови. Той проявява любовта си към всички същества според тяхното съзнание, без да чака да му дадат нещо. Той влиза в положението на всички и разбира техните нужди.
За да проверите и опитате това, което ви изнасям, не са нужни хиляди години. Още сега можете да го опитате и приложите и ще станете свободни. То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще.
Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение.
И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и
наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа
и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички.
И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз. Мислете и вие тъй, както Бог мисли. Бог е направил света и иска да вървим по онзи път, по който Той се проявява.
Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството. И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота.
Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г
Из тайните науки
Хиромантия
Хиромантията е наука за узнаване характера, миналото и бъдещето на човека по формите, линиите и знаците на ръката.
От най-древни времена, ръката на човека е считана като символ на могъщество и сила.
Виргилий дава думата manus (ръка) на въоръжена войска.
На гръцки думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам.
Ръката е магически печат. дума която на гръцки произхожда от pantaculum (нещо, което сдържа всичко в себе си.)
Аналогията е точна; понеже човек е малък свят, то на ръката му се отразява целия му живот, цялото му същество. Ръката на човека, като приемател на звездната светлина, възпроизвежда всички звездни влияния във форма на съответните знаци на тия звезди и планети.
Ний, хората, възприемаме влиянията на всички близки и далечни небесни светила, но най-голямо влияние върху нас упражнява несъмнено слънцето, източника на всеки земен живот, а след него идват планетите от нашата слънчева система, а също така и луната, която силно влияе на земните обитатели поради своята близост със земята.
Както всеки пръст на ръката е разделен на три части (горна, средна и долна) които съответства на три свята, също така дланта трябва да бъде разделена на три части.
В корена на всеки пръст, на дланта, се намира едно възвишение или хълм. Всеки хълм е свързан с планетата, от която получава благоприятно или гибелно влияние в зависимост от неговото устройство и от другите знаци на ръката.
Големият пръст, палецът, е тази част на ръката, която има най-голяма важност и значение. Палецът представлява творчеството. Съединявайки в себе си, чрез своите три части, — долна. средна и горна — любовта, разума и волята, той се явява като точен израз на целокупния живот.
И тъй, палецът е живота, самия човек, обкръжен от различни влияния, от които той ще извлече за себе си добро или зло, според направлението, което даде на своя разум и на своята воля.
Тия влияния, от които човек трябва да се възползва или които трябва да победи, са: благородна гордост — или безумна гордост — произтичащи от Юпитер, който действа чрез показалеца; добра или лоша съдба — Сатурн — средния пръст; любов към изкуството или към парите — Аполон , безимения пръст; хитрост или интерес към науката — Меркурий, малкия пръст; самообладание или жестокост — Марс; въображение или безумие — Луна; любов или разврат — Венера.
Хълмовете на Юпитер, Сатурн, Аполон и Меркурий се намират в основата на съответните пръсти, хълма на Венера се намира в основата на големия пръст. Марсовият хълм с намира срещу него на другия край на дланта, а Лунния хълм в долната част на ръката, под марсовия хълм.
Когато тия хълмове са добре развити, намират се на своите места и са добре съединени, те показват качества, отговарящи на съответните планети.
Когато са слабо развити, те показват отсъствие на тия качества.
Когато са силно разделени, също показват отсъствие на тия качества.
Ако на мястото на хълма се намира впадина това е белег на недостатъци съответстващи на тия качества; ако пък хълмовете не са на местото си, то те заимстват влияния и качества принадлежащи на съседния хълм, към когото са приближени.
Извънредно развития хълм показва прекаленост на известно качество, нещо което се явява като недостатък.
Линиите на ръката, които ще опишем по-долу, усилват или намаляват значението на хълмовете.
(следва)
Лъв и петел
(басня)
Един лъв, като остарял и не можал вече лесно да си добива храната, намислил да отиде в някой манастир, та хем да си спаси душата, хем да се храни заедно с гостите и калугерите до живот. Тази мисъл му допаднала твърде много и той се запътил към големия манастир, който бил разположен в най-красивата местност на планината, по която той шетал на млади години.
Пред манастирската порта имало голяма черница, която по това време била пълна със зряло черничево грозде. Манастирският петел бил на черницата, от която си поклъвнувал грозде. Като съгледал лъва че иде, из пляскал с крилата си и изкукуригал с всичкия си глас:
— Кукуриго! Днес пристигна пръв старият разбойник Лъв!
— Мълчи бе Петльо!Какво говориш ти? Аз съм цар, не съм разбойник!
Може да си цар, може да си работник — за мене не е важно. Тук се гледа какво носиш на гърба си.
Аз виждам, че колкото дни си живял, толкова престъпления си направил, и всички са написани на гърба ти. Това те издава за разбойник.
— Но аз вече се покайвам и ида в манастира да си спася душата. Ще се покалугеря.
Ако е така, ще извиняваш. Заповядай, най-първо в магерницата! Пехливан Никола, който днес одра два вола, ще одере и твойта кожа. Зер, както виждам, с това, което е написано по нея, ти не можеш да престъпиш в манастира, а не и калугер да станеш.
—Тъй ли? Тогаз остани си сбогом! Пехливан Никола не ще може да одере царска кожа.
* * *
Хитрецът с хитрост се отбива,
Познае ли, че го разбираш,
той незабавно си отива.
Д. Б.
С п и с ъ к
на книгите, които се доставят от редакцията на в. Братство
Окултна литература
Езотерическо християнство, (Малките мистерии) от Ана Безант - 45
Посвещение в усъвършенстването на човека от А. Безант - 25
Еволюция на живота и формата, от Ана Безант - 20
Реалността на невидимото, от Ана Безантъ - 4
Необходимост от прераждане, от Ана Безантъ - 4
Умрелите са живи. — от Ч. У. Ледбитер - 20
Учението за кармата,— Закона за причинността от Е. П. - 6
Прераждане, от Софроний Ников - 15
Човек и Бог, от Пламен - 10
Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, професор по физика. - 30
Възпитанието на детето, според окултната философия на розенкройцерите, от Макс Хайндел. - 10
Наука за дишането, от Аледон - 15
Що е окултизъм, от С. Калименов - 6
Основният закон на здравето, Е. Г. Оуен - 5
Окултизъм и Йога, 1 ва част - 22
Окултизъм и Йога, 2-ра част - 28
Окултизъм и Йога, 3 та част - 28
Целта на образованието според Спиноза - 8
Защо и как да познаваме Бога, от д-р Стоицев - 5
Окултизъм, Граблашев - 8
Девор, символична драма,от Веселин Петрушев - 8
Елена Петровиа Блаватска, биография - 20
Родословието нa човека, от Ана Безант - 20
Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер - 20
Практически окултизъм, от Д-р Лумис - 25
Философията на живота или тайните на Христовото учение. според розенкройцерите, от В. Граблашев - 35
Човек — творец на съдбата си, от Д-р Р. Браун - 20
В царството на живата природа. - 15
Где е истината? — учението на Петър Дънов и отговор на критиките против него, от Дж. Веротиеро - 20
Кои и какви са 6tnnit братя? — от Ст. Ватралски - 5
Въведение в асоционизма, от Д-р К. Паскалев - 60
Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов, от Васил Граблашев - 8
Хирология, от Вреде - 40
Четене характера, от Д-р Дюрвил - 35
Книга за Живия Бог, от Бо Йин Ра - 50
Книга за човека, от Бо Йин Ра - 30
Книга за отвъдния свят, от Бо Иин Ра - 20
Занони, от Бул. Литон - 100
Беседи от Петър Дънов
Мнозина казваха - 30
Ни мъж ни жена. - 30
Синове на възкресението - 35
Учителю благи - 20
Великото в живота - 6
„Ето Човека!" — първа серия беседи, - 25
Братя и сестри на Христа, - 25
Защо твоите ученици ядат и пият? — пета серия. - 40
Двата природни метода, шеста серия беседи, - 60
Слава Божия, осма серия, - 150
Затова се родих, девета серия беседи, - 150
За съдба дойдох, - 40
Новата Ева. Издигнете жената! - 12
Пробуждане на колективното съзнание, - 2
Мировата любов и космичната обич, - 3
Новият живот, - 3
Закон за единство и общност, - 15
Трите основи на живота, любов, вяра и надежда, - 10
Обич към знанието, - 5
Високия идеал, - 5
Абсолютна чистота, - 6
Единният живот, - 5
Жал ми е за народа, - 5
Великият закон, - 5
Ще се стопи, - 5
Природно лекуване
На слънце, от А. В. Никола, - 7
Фитотерапия, (лекуване с треви), от Карл Кант, - 60
Лекуване с треви, съставил Хр. Досев, - 12
Природно лекуване, от М. Платен 2 тома, - 100
Основа на нашето здраве, - 5
Лекуване чрез пост и жизнена сила, Д-р Г. Ридлин, - 8
Лекуване на туберкулозата, от Д-р Пол Картон, - 4
В съгласие се природата, от Д-р Вилх. Винш, - 8
Вегетарианство и въздържание.
Да ядем ли месо, д-р Келог 30, -
Пионерите на вегетарианството от Хр. Досев, - 15
Храната на народа от Д-р М. Хиндхеде, - 8
Първо стъпало, Л. Толстой, - 6
Плодовете като храна от д-р Марсел Лабе, - 2
Тютюнът е отрова, от п, оф. Д-р Г. Бунге, - 3
Азбука на житното градинарство от Ев. Ив. Попов, - 8
Овощията и зеленчуците от Асен Иванов, - 45
Българска вегетарианска кухня, от P. М. Стефанова и Илия Стефанов, - 15
Разни.
Автобиография, от М. К. Ганди, - 60
3алtзът на Запада, Освалд Шпенглер, - 40
Златни капки, Йор. Ковачев, - 50
Загадките в слънчевата система, Ц. Д. Рекитски, - 10
Въведение в асоционизма, от Д-р К. Паскалев, - 60
Религиозно философския мироглед на П. Дънов, - 8
Учителят, - 5
Съвременния обществен морал и Дънов, - 8
Мисълта — творец на характера от Дж. Ален, - 5
През дверите на доброто, от Дж. Ален, - 5
Против смъртното наказание от В. Хюго, - 5
Доброволно робство, от Ет.Лабоеси, - 2
Двамата старци, Л. Толстой, - 5
Паневропа и обединението на южните славяни, - 10
Росна капка, № 1, 2, 3 и 4 X 6, - 24
В хармония с безкрайното, от Р. У. Трайн, - 10
Целта на образованието от П. Г. Пампоров, - 10
Най красивия източник на мъдростта от Доганова, - 4
Дванадесет баби, О. Славчева, - 25
Озарения връх, Еделвайс, - 7
Бранд, от X. Ибсен, - 15
Песни на всемирното братство, подвързана, - 40
В-к Братство, I. до IV. год. (44 броя) подвързани, - 60
Пътя на живота — Толстой, - 12
Дяволска търговия, комедия — Брокуей, - 10
Дето има любов там е и Бог, от Л. Толстой, - 10
Таракин, пиеса, Щайниц, - 10
С Христа, повест, I. част от Лулчев, - 20
С Христа, повест II. част от Лулчев, - 30
При спорната гора,. разказ от Лулчев, - 5
Край огнището, разказ от Лулчев, - 5
Взаимопомощта, Кропоткин, - 55
Лицеизраза, Луй Куне, - 25
Млада Индия, Мах. Ганди, - 22
Гитанджели, Р. Тагор, - 13
Моето училище, Р. Тагор, - 8
Национализъм, Г. Тагор, - 10
Hepвните болести, Капферер, - 10
Юлий 1914 год., от Емил Лудвик, - 50
На западния фронт нищо ново, от Е. М. Ремарк, - 60
Аз убих, пиеса, от М. Ростан, - 25
Хората обвиняват, - 40
Против войната, от Марияна Роз, - 25
Пастьоризиране на гроздов сок, М. Едрев, - 5
Есперантски
(списъкът на есперантските книги може да се види в pdf-а)
Книжнина
Лечебните свойства на плодовите сокове (по Ноорден) от Д-р Н. Станчев, № 4 от Българската Въздържателна Библиотека, стр. 16 цена 5 лева.
Една извънредно ценна книжка, разглеждаща лечебните свойства на плодовите сокове по изследванията на именития Проф. Ноорден.
Съдържа: Общо въздействие на плодовете; Плодовите сокове като лекарство; Как действа гроздовия сок на различните болести; Гроздовият сок като храна и други.
При днешното обилие на неферментирали плодови сокове и големия интерес на обществото към тях, книжката дава извънредно ценни упътвания за всеки, който иска правилно и резултатно да използва великолепната храна на течните плодове.
Доставя; Българска Въздържателна Федерация, ул. Климентина № 15.
Борба за трезвост от д-р Димо Т. Бурилков. №3 от Народна въздържателна Библиотека, стр. 24. цена 3 лева.
Авторът разглежда сбито гибелното въздействие на алкохолизма върху всички прояви на днешното общество и прави убедителен и настойчив апел за лично въздържание и организирана обществена защита срещу алкохола.
Доставя: Българска Въздържателна Федерация ул. Кпементина № 15.
Главна дирекция на обновата има сведения, че много лица, за да съберат повече абонати и реклами за своите печатни издания, са ги представяли за такива на дирекцията.
За да се спре злоупотребата с името на дирекцията и да не се подвеждат лековерните хора съобщава се, че само в. „Нови дни“ е издание на дирекцията на обновата. Като абонирането за него не е задължително за никого.
Настоящият брой па вестника излиза със закъснение породи преместване на печатницата. Просим извинение от читателите.
